Lilypie First Birthday tickers

Lilypie First Birthday tickers

сряда, 30 декември 2009 г.

Равносметка


Навърших 31 години и започнах 32 :) Ха да ми е честито!

Ако направя равносметка на живота ми до сега виждам, че имах от всичко по много...Имах добри и лоши моменти, имах страстни любови у дълбоки разочарования, имах верни приятели(броят се на пръстите на едната ръка и остава) и преживях предателства от мними доброжелатели, правих грешки, някои фатални и с тежки последици за мен и за жалост също за други хора, има много неща в живота ми за които се срамувам..., правих и добри неща, неща с които се гордея, имах от всичко по много......

Ходих по живота и се учих от грешките си. Все повече си познавам недостатъците. Опитвам се да си опитомявам сама характера, който е от най-големите ми недостатъци! Нетърпелива съм, експлозивна и в момент на еуфория или силни нерви, спирам да разсъждавам, това е най-лошото от мен! Но имам и добри страни, едно от които е, че бързо ми минава, мога да си признавам грешките и не се срамувам да се извиня когато видя, че вината е била моя, по принцип не съм лош човек, горда съм но не съм надута превземка, не задържам дълго в себе си злоба или негативни енергии и не желая лошото на никой, дори на хора които са ми навредили умишлено. Мразя само омразата и страха, но дори на най-отвратителните нацисти, расисти и хомофоби не бих направила нещо лошо, стига да не е при самозащита разбира се, или защита...

За тези 31 години , научих много неща, направих много неща, работих, учих малко предимно заради обстоятелствата, но също и непостоянния ми характер има вина, емигрирах няколко пъти вътре в родината и накрая извън...Намерих си най-подходящата почва за мен и пуснах дълбоки корени в новата ми приемна родина.

Тук намерих моята партньорка в живота и двете заедно организирахме животите си, започнахме строежа на новото ни семейство така, че да можем да сме заедно...

Тези дни си говорим и си спомняме денят в който взехме решение как да формулираме нашата връзка и до ден днешен плащаме това решение...

Решихме да пожертваме свободното ни време, евентуалните пътувания които бихме могли да направим, излизанията и т.н и т.н..., всичко го отложихме за напред във времето, за да приключим бързо с изплащането на инвестиции които преди време решихме да направим. После и нашия дом в който живеем, децата които решихме да създадем...Разходите за всичко това ни струва много работа и жертви на свободно време, на време за нас...Но идва краят, когато човек работи упорито и е способен на саможертва, един ден получава компенсация! След още една- две години така, ще можем да намалим ритъма сериозно и вече да се наслаждаваме на нещата които сме постигнали с пот на челото.

Ако успеем да имаме деца до тогава, ще бъде идеално защото, ще можем да им отделяме нужното време, ще можем да им дадем стабилност и дом...Мисля, че аз бих искала такива родители като нас двете, за това и се наемам да докарвам деца на този негостоприемен свят. Защото знам, че ние ще им улесним съществуването максимално, защото знам, че ще им дадем сигурност и спокойствие, дом, топлина и обич...Аз бих избрала нашето семейство за място където да се родя, дано някой ден успея да убедя някое духче в това и да реши да дойде при нас :)

За тези 31 години, вече и един ден, мога да кажа твърдо, че съм доволна от себе си като цяло, че се гордея със себе си и се харесвам като човек, като партньорка, като дъщеря, като внучка, като сестра, като работник, като приятел за приятелите ми, за истинските, за другите не се потя излишно, признавам...За външните хора не винаги съм най-добрата, но по ме интересува да съм добра за близките ми.

Цели и задачи за другата година.

Имам няколко...

Първата и най-важна цел е да успея да имам дете или деца.

Следващата по важност цел е да изкарам наааааай-сееееетне шофьорска книжка...
Много ми е нужна, и за работата и за ежедневието, за бъдещото бебе...Вече ме е срам, срам, срам...Два пъти започвах, стигах до под крушата и зарязвах...имам собствена кола и гараж, а ооооще нямам книжка :(((((( Срам!

Третата цел е да се стегна най-сетне да отслабна, макар, че ако ще има бебе, тепърва ще дебелея още, оф....Но след това вече ще действам усилено, а и не смятам да се оставям да дебелея излишно! Тук в момента в който забременееш ти правят специална диета, няма простотии от рода на „яж за двама”. А и сега имам на моя страна теста за нетолерантност който си направих и вече знам кои вещества трябва да избягвам и кои да елиминирам от менюто...Истината е, че го спазвам от една седмица (въпреки празниците!) и вече се чувствам много по-добре...Сега и Беатриз си го направи, да видим какво ще и забранят на нея...



Остана ми да пожелая на всички много късмет през новата година. Дано да е плодотворна и успешна! Весело посрещане на 2010 и подобаващо изпращане на 2009, която беше така добра към нас специално...

Благодаря на всички които ме четат и споделят моите терзания! Всичко добро!

събота, 26 декември 2009 г.

Бъдни вечер и Коледа.

Не съм религиозна, дори в последно време ставам все по-анти религии ако има на къде... Обаче, бъдни вечер и Коледа, са традиционни празници и преди всичко е повод да се събере семейството.

За тази бъдни вечер исках да се съберем всички у нас. Под всички имам предвид тези които сме в Памплона, ние с майка ми с Беатриз и Хосе, леля ми с мъжа и, и братовчедите ми Милица, Ники и Крум. Исках да направим една сравнително традиционна бъдни вечер.

Напоследък се сещам често за баба ми...Липсва ми! Без нея нищо не е същото! Тя беше душата и сплавта на тая фамилия. В момента в който си отиде, всичко се разпадна, разпръснахме се и вече не сме се събирали всички заедно от години.

Вчера когато приготвяхме с жена ми коледния обед, който е традиционен в нейното семейство, и моето ново семейство, си спомнихме за свекърва ми и баба ми.Свекърва ми имаше в тази нова моя фамилия същата функция която имаше баба ми в другата ми фамилия...Функцията на сплав.

За нас бъдни вечер, за тукашната ми фамилия коледа, са дни в които липсата на тая сплав е много остра и осезаема...Нищо не е същото от както я няма баба ми, и нищо не е същото от какато я няма Долорес...

Ние с жена ми си поставихме за цел да поддържаме жива традицията да се събира семейството по коледа и всяка година, пазаруваме, готвим и приготвяме масата в къщата на село където се събира семейството за обяд.

Аз исках да направя до колкото е възможно нещо подобно за другата ми фамилия, но те не пожелаха. Леля ми ни прати баклава за бъдни вечер и каза, че не могат да дойдат...След смъртта на баба ми отношенията ни със семейството на леля ми се поохладиха по много причини...И двете страни се чувстваме засегнати от действия и думи на другите, но опитваме да се правим, че нищо не е станало за да се запазят все пак отношенията. Двете страни са майка ми и леля ми и съответните им деца. Не семе се събрали всички заедно на една маса от както баба почина, че и от преди това. Разпръснахме се и някак никога не се получава така да се съберем всички заедно.

Това лято когато идваха сестра ми, зет ми, децата и дядо ми, пак имах голямо желание да събера всички у нас, щеше да липсва братовчедка ми Иринка и семейството и ,които живеят в Сливен, но поне всички останали щяхме да съвпаднем на едно и също място в едно и също време. Точно тогава леля ми и семейството и решиха да ходят на България, точно когато тези от там идваха тук...

Баба ми правеше хиляди баници, баклави, боб, сърми, традицията с четирите орехи, погачата с паричката, печената тиква, обиколката на къщата с тамян...Всички онези неща които се правят по бъдни вечер...Не съм имала такава бъдни вечер от тогава... Понякога ме наляга носталгия по онова време.

В последните години по бъдни вечер се събираме в къщата на майка ми и Хосе и правим нещо като смесица на традиции и испано-българска трапеза. Никога не липсва баклава, погачата с паричката, предимно я прави майка ми, макар, че една година се пробвах и аз. Остатъка от храните са предимно традиционни за тукашната бъдни вечер : гуляс с чесън и сухи чушки, тигрови скариди, каламари в собствен сос, кардо, печено агнешко и т.н. За десерт куп турони и мазапани...Спазваме традицията да има от всичко по много, но не да е постно. Тази година бях намерила зелеви листа от българския магазин за сърми, но не смогнах да направя, ще останат за друг път.

Най-много ми липсва сестра ми на тоя ден! Тя е най-близкия ми човек, който е далече. Ако тя беше тук, щях да имам всичките си най-любими хора до мен, семейството ми щеше да е пълно...

Макар и далече те с децата са винаги в нашите мисли.

Методий и Ивана имат предимството да пишат на двама дядо коледа, на българския и на испанския , и от двамата получават подаръци :) Някоя година може и да се съберем заедно за бъдни вечер, дано!

На коледа се събрахме с другото ми семейство. Също е сложно да се съберем всички и се случва наистина едва 3-4 пъти в годината. Бяха Санхел с жена му Тере и децата Карлос и Виолета, Хуанхо с Елена, и Йон и Леире, свекър ми и неговия приятел Алфонсо, самотен вдовец без деца , който живее в един старчески дом и по коледа идва с нас и естествено ние с жена ми.

Дадох си сметка колко са пораснали децата. Когато се запознах с тях преди 6 години, бяха толкова мънички...Сега Карлос носи 45-ти номер маратонки и се прибира в 6 часа сутринта от дискотека и Йон 44-ти и е по-висок от майка му... Същото се случва и с малките ми братовчедчета Милица и Ники на които сменях пелените преди години и ги возех с количката а сега Милица вече има гадже и Ники е с една глава по-висок от мене...Остарявам!

Прекарахме чудесно, ядохме пихме и се веселихме, жена ми беше щастлива и аз също :) Всички пожелаха догодина да сме повече на масата...И предложиха помощта си ако имаме нужда от нея. Страхотно е да чувстваш, че имаш семейство което те подкрепя!

Децата вече ме наричат „Тиа”- леля и аз се разтапям :) До сега винаги ми казваха Виктория, явно вече се отпускат с мен. С Карлос и Виолета се виждаме повече защото живеят по-близо, но Йон и Лейре ги виждаме рядко, живеят в Тудела. Не, че е много далече, но с работата и всичко останало не се засичаме често и като ги видя разликата е голяма от предния път.

Патра изпати малко защото беше представена на новата си братовчедка Лара, новото куче на Хуанхо. Тримесечно териерче, игриво и „леко” агресивно, два пъти по-голямо на размери от горката Патра, която трябваше да лае много сериозно за да накара мъничето да я вземе на сериозно :)

Харесвам семейните празници. Харесвам бъдни вечер, въпреки, че не е това което беше...

сряда, 23 декември 2009 г.

Оптимистично и тъжно

Оптимистично защото идват празници и нова година, и нови възможности...

Тъжно защото пак нямаме бременност...

Очаквах, че след като тази година имахме толкова късмет, толкова много късмет наистина! Очаквах, че това щеше да се случи също сега...

Е, нищо, следващата година ще бъде още по-добра! По един или друг начин ще имаме бебе през нея :)


Взех решение от тук нататък да действам по въпроса без да давам подробности на никои. Тук също ако пиша, ще бъде по други теми докато нямам нещо съществено за казване.


На религиозните желая весела Коледа! На всички останали весели празници!

Много късмет на всички и много сбъднати мечти! Дано и моите се сбъднат :)

вторник, 15 декември 2009 г.

Поръчка за подарък

От инсеминацията минаха вече четири дена , и аз още съм като премазана.

Тази инсеминация нямаше нищо общо с предната! Прави я Лаиз и се вижда, че искаше да се постарае...

Предния път ме заболя малко , но до там. Спомням си, че поставиха семето в началото на шийката на матката.

Сега Лаиз реши да го постави вътре в самата матка... Боля ме много повече, беше ужасно...само благодарение на нежността на Беатриз не виках и не се дърпах. Защото моята мила ме прегръщаше и успокояваше.

Освен това надеждата е по-голяма така... Все още ме боли на моменти, не е като за умиране, но срязва и напомня непрекъснато надеждата която не трябва да оставям да ме завземе...

Целия ден след това лежах в къщи и се оставих да ме глезят като никога. Определено нямах сили за друго.

Този път и Беатриз е различна. Тя преди беше много сдържана. Непрекъснато ми казваше да не се настройвам и , че е по-вероятно да не стане нищо. Сега е много по-оптимистично настроена. Много по-нежна с мен, постоянно ме пази, сервира, тича да усилва парното от момента в които влизам в къщи и така без край...

Каза, че има добро предчувствие, много по-добро от предния път.

Тя понякога има силно развито шесто чувство и емпатия, не веднъж ме е изненадвала обаждайки ми се и питайки какво ми е, без да знае, или без да има как да знае дали нещо ми има и точно когато наистина съм била зле. Веднъж когато бях в България, на над 3000км и точно когато имах емоционална криза тя ми се обади и каза, че усеща, че нещо ми има...Понякога сме се шегували, че има нещо вещерско в нея. Дали сега също усещането и е правилно? Иска ми се да вярвам, че да...

Освен това, резултата ще стане ясен точно по коледа , представям си какъв страхотен подарък ще бъде за двете ни ако се окаже, че имаме бебе :)))))

Би бил един страхотен завършек на една страхотна година. Цялата година беше много добра ако сега и това се случи....Ще трябва да си татуираме числото 2009 .

Дано!

петък, 11 декември 2009 г.

„Юно и неговото ново семейство”

Това е историята на Юно, едно дете чийто в живот се случва неочакван обрат когато на 5 години, преминава от това да бъде едно дете което живее в сиропиталище в Перу, към това да има семейство. Едно семейство което му дава образование, дом, топлина и се грижи за него. Нов дом, нов татко и... още един татко! Неговите „Папа” и „Папаито”, нещо като „Татко” и „Татенце”. Това е единственото в което се отличава Юно от останалите деца. Той е щастлив с новото се семейство и с новият си живот.

„Юно и неговото ново семейство” е една детска книжка, дело на писателя, психолог от Канарските Острови Освалдо Мартин. В едно интервю автора разказва:

” За осиновяването от хомосексуални двойки говорят и разсъждават много и различи хора, институции, политици, социолози, църквата... Всички говорят и дават мнение , дори хора които имат много бегъл или никакъв поглед върху проблема, но никои никога не попита децата , какво мислят за това. Децата , който в действителност са героите в целия този спор. За това аз исках да напиша една книга, която разказва историята на едно семейство, съставено от двама бащи, но от гледната точка на детето.

Юно преминава от сиропиталището , където си няма никой, към това да има дом и според мен най-важното е усещането, че е обичан и важен за други хора. Ако се запитаме какво сме искали винаги за нас самите, ще си дадем сметка, че за всички ни е жизнено важно да се чувстваме обичани и да имаме задоволени всичките си нужди.

Детето, за щастие , вижда нещата с детски очи, свободни от предразсъдъци, от двоини стандарти, от предполагаеми идеологии ...Детето единствено вижда, че преди си е нямало никой а сега изведнъж има двама татковци, баби и дядовци, братовчедчета и приятели и приятелки, всичко това и още много други неща.

Когато Юно се събуди, има топлина в дома си, закуска, душ, неща които колкото и да изглеждат тривиални, е ясно, че много други деца не могат и да сънуват за тях. Това е един от най-силните мотиви които имам за да покажа на всичко които са против осиновяванията от хомосексуални двойки, живота на една такава фамилия. Защото в този момент има стотици хиляди деца които нямат дори какво да ядът, и Юно е късметлия в сравнение с тях!

Аз приемам всички аргументи против, защото смятам, че осиновяването е право на детето, не на осиновителите. Мисля, че трябва да се контролира много сериозно, в кои семейства се настаняват деца, и те да имат свобода и възможност за развитие, да имат всичките си нужди покрити, започвайки от нуждата да се чувстваш обичан. В този смисъл, нуждите които трябва да бъдат покрити са на детето, не на възрастния. Проблема който съществуваше до сега, беше, че на една двойка, само заради факта, че имат връзка бъдейки от един и същи пол, не им се позволяваше да предложат дом на някое дете което в този момент има нужда от него.

Всички изследвания правени по въпроса, посочват, че децата расли в такава среда имат същото ниво на развитие като останалите.

Аз за щастие съм имал късмета да работя с много деца и познавам много деца, от които голяма част са отглеждани от двама бащи или две майки, и съм наблюдавал и изследвал тяхното светоусещане. Това ми помогна мноого да напиша книгата, базирайки се върху тези наблюдения.

Първото нещо което усеща едно дете е кой го обича. Когато едно дете е много малко и усеща любовта на родителите си, то в този момент няма никаква идеология за хетеросексуалност или хомосексуалност, децата на хомосексуалните семейства растат обичани и се научават да обичат свободни от стереотипи.

Другия мотив с който се срещаме винаги когато третираме тази тема, е как ще се чувства едно такова дете , и дали би било малтретирано от съученици в училище. Преди години се обсъждаше дали децата с увреждания могат да посещават училищата, и дали няма да се сблъскат с подигравки от съученици, после имахме съмнения от някои групи, дали децата на разведени родители могат да ходят в училищата без да имат проблеми със съучениците им, после за децата на емигрантите, сега се обсъжда дали децата отглеждани в хомосексуални семейства могат да ходят в училище...Посочих тези примери за да стане ясно колко е абсурдно да се говори дали едно дете трябва да се интегрира или не.

Разбира се, че децата могат да бъдат жестоки, но е доказано, че жестокостта е нещо което се научава, не е нещо с което се раждаме, а око едно дете обижда друго, то го е научило в семейната си среда.

Все още днес, се срещат хора, които предпочитат едно дете да остане в сиропиталище, отказват му всяка грижа която може да получи от едно семейство само защото това семейство е съставено от хора от същия пол. На всички тези хора аз искам да им кажа, ако им е възможно да се поставят на мястото на децата които си нямат нищо и никои, каня ги да посетят някои детски домове и да ги попитат тях къде биха предпочели да живеят.

Моята цел с тази книга беше да покажа на обществото , съществуването на тези семейства, които са само още един вид съжителства между хора които се обичат. След прометите в закона който позволи на гей и лесбийките да сключват брак, тези семейства са защитени легално, но аз мисля, че има нужда за темата да се говори естествено.

Обществото в последните години само демонстрира , че модела на традиционно семейство със силно маркирани роли за мъжа и жената е изчерпан и несъвместим с времето в което живеем. Модела за семейство според който мъжа трябва да бъде силен и да работи извън къщи а жената да се грижи за къщата и децата, вече е неприемлив. Все още сега плащаме последиците от този модел на семейство където се заражда мачизма и домашното насилие.

Колкото до способността да се възпитава едно дете, няма нищо което да прави единия пол по годен за възпитание на деца от другия. Един зрял мъж , със средностатистическа интелигентност и чувство за отговорност е също толкова способен да се грижи и възпитава едно дете като една жена със същите качества.

Децата, с техните чисти сърца , които не разбират от хомофобия, расизъм и политика, малко по малко променят света и го правят по-толерантен. ”


Аз си мисля, кога ще имаме такива книжки в нашата страна...

Повече информация може да се намери на саита на книгата http://www.yunoyfamilia.com.es/

сряда, 9 декември 2009 г.

В петък инсеминация.

Днес на прегледа се видя окончателно , че имаме един голям фоликул. Другия, малкия не се е развил най-накрая. Така, че слаби надежди за успех.

Но за това пък резултатите от кръвните проби са идеални и се видя, че всичко е наред и се предполага, че трябва да произвеждам яйцеклетки като хората, друг е въпроса дали ще имаме късмет. Но поне сега вече знаем, че е въпрос на късмет а не на можене или не можене.
Всичко би трябвало да е наред според резултатите така, че в петък инсеминация!

Тази вечер в 10 си бих инжекцията за счупване на фоликула и според думите на доктора, 36 часа след тази инжекция е идеалния момент за инсеминацията. За тези 36 часа, фолукула ще се счупи и яйцеклетката ще излезе и ще се спусне към тръбите...Да видим дали ще стане този път.

Ако нещо научих от предния опит е: първо, да не си правя илюзии и второ, много важно, че в момента на инсеминацията трябва да пия нещо...Даже се замислям да се разтърся за нещо по силно....Лаиз каза, че мога да пия нещо натурално, но не успокоителни както мислех аз.

Имам един ден да намеря нещо натурално което да ме държи в транс или поне да съм леко замаяна та да не се стегна пак и да оплескам работата...Приемам предложения за успокоително което да е натурално а не химика и да върши същата работа...

вторник, 8 декември 2009 г.

Хормони, нерви , топли вълни...

Втора седмица съм с новото лечение и вече не знам до кога ще издържа. Натъпкана съм с хормони и какво ли не. Нервна съм и рева за щяло и нещяло, имам топли вълни и всякакъв тип изблици на добри и лоши настроения...

Вчера бяхме на обяд у едни приятели и едва не умрях в един момент когато ме връхлетя страшна топла вълна. Вярно, че бях пила вино и те имаха много силно парно, но на никой друг не му стана така докато аз трябваше да ходя да се мокря, да излизам на терасата по къс ръкав и т.н. а жена ми беше в шок и искаше да ме кара в бърза помощ...След това Лаиз ми намали дозата на едните лекарства но другите от които ми се вие свят, каза да ги продължавам без промяна и да търпя.

Това и правя- търпя си...

От известно време насам Лаиз ми обръща страшно много внимание, даже прекалено, започвам да се притеснявам...Ако преди правех ехографии през два дена, сега са през ден, дори в неделя след обяд ми прави ехография и на другия ден сутринта още една...В неделя, отвори клиниката за да ме преглежда мене...Притеснително що се отнася за моето състояние, защото си представям , че за да прави това може да има сериозен проблем...

От друга страна си мисля какво трябва да стане за да направи такъв жест някои български лекар. Представете си някой уважаван, известен лекар, със собствена клиника и добро име, да отваря в неделя след обяд за да види една пациентка и без да е въпрос на живот и смърт...Казано честно не го виждам.

От това което съм видяла до сега, хората тук, по принцип , са много по работливи (знам легендите за мързеливите испанци но не е вярно, а и аз съм в Навара. Освен това, кой го казва? Българите сме от най-мързеливите или по-точно от най-големите кръшкачи) първо, и второ много по-жертвоготовни и човечни от колкото нас. Това важи за всички сфери и нива, и за лекарското съсловие също.

Иначе да, ставя ясно, че няма да е много лесно да забременея, ако стане изобщо. Изглежда, че единия яйчник не ми функционира много добре, до сега две стимулации и не се вижда да е произвел никакъв фоликул, докато другия е „микрокистико” и Лаиз казва, че не може много да се третира защото може изведнъж да произведе 18 фоликула. От друга страна подчерта, че не се знае изобщо дали вътре във фоликулите има яйцеклетки... Направи ми нови кръвни проби за да се увери, че всичко върви добре и мога да произвеждам яйцеклетки, утре ще ми каже резултат въпреки, че също без 100% гаранция.

С риск блога да заприлича а място където всеки път се изреждат предимствата на лесбийството, не мога да не отбележа още едно такова предимство. Ето сега ако се окаже, че не произвеждам свестни яйцеклетки, ще имам огромното предимство в това, че имам жена, която може да ми даде яйцеклетка :)
Останалите хора нямат този двоен шанс който имаме ние в случая.

Сега имаме един фоликул в сравнително добро състояние и един по-малък който не се знае дали ще се развие. Миналия път бяха три в добро състояние и не стана нищо... та не си правя никакви илюзии.

Още повече ако се потвърдят съмненията на доктора...Парадоксално, сега съм много по-спокойна. Знам, че ще опитаме сега и максимум още един път ако резултатите от кръвните проби са добри и ако не стане и третия път директно минаваме на ин-витро и това е.

сряда, 2 декември 2009 г.

“Лас Папас”

Темата на графата на Марта Маркес в декемврийския номер на МираЛес носи шеговитото име “Лас Папас”
Посветена е на така наречените “майки със сърцето” или иначе казано не-биологичните майки в лесбийските двойки. Тези жени които не са по-малко майки само защото не споделят гените си с детето си, онези другите мами, които не са родили детето си.

“ Терминът "Лас Папас", е една шегичка с някои мои приятелки , които наричам така като невинна шега. Отнася се за всички онези не-биологични майки, майки със сърцето и душата, или както и да ги наречем, на тези за които рядко се пишат книги (с малки изключения като "Confessions of the other mother: nonbiological lesbian moms tell all!" на Harlyn Aizley) и които другите майки обичаме толкова.

Най-доброто за да се разбере тази тема, е да се попитат самите героини, да им се даде възможност  да разказват за своето не-биологично майчинство. За целта направих един скромен въпросник, които раздадох на някои доброволки , които дадоха своето мнение по въпросите. Общо взето, това са въпросите и отговорите:

1-Как искаш да те нарича детето ти?

Повечето от тези майки са на мнение, че думата мама и мами, са най-подходящи и най-мили когато ги чуеш от малките. Някои предпочитаха името си след това, за да могат малките да различават двете си мами, например : мама Ана и мама Мария, мамита е друго названието което се харесва и също в някои смесени семейства се решава да наричат всяка майка на нейния език и следователно съществуват названия като маре, мом, mutter и т.н.

2-Какво ви е мнението за термина “майка със сърцето” и “татко””?

Тук има доста голямо единодушие. Първото не се харесва прекалено много, защото създава усещането на разграничаване на майките и омаловажаване на тези майки като втора ръка. И второто не се харесва на никоя от запитаните, дори като шега, защото всички взимат майчинството си много на сериозно И не приемат да се третира майчинството в мъжки род. По думите на Луиса Нотарио, член на club Ламбада “ Достатъчно сериозен проблем имаме да се борим със сексисткия речник които ни прави невидими, както жените по принцип , така и жените лесбийки в частност, за да ползваме термини които могат да създадат объркване по отношение на нашия пол и роля в семействата ни, която е на майки и не на бащи.”

3-Какво мислиш за това, че детето ти не носи твоите гени?

Отчасти съществува едно усещане на съжаление за това, че децата им не приличат външно нас тях, но също разказват, че ако бяха осиновили едно дете също нямаше да прилича на тях и биха го обичали по същия начин. Това което  са искали е било да бъдат майки, и това, че детето не носи техните гени не е никаква пречка за да го бъдат. Освен това мислят, че е важно да се намали възприемането, че биологичното родство е най-важно за връзката с децата им. И искам да добавя една моя мисъл и едни думи които казах на моята спътница в живота: “Няма да има твоите устни, но ще има твоята усмивка, няма да има твоите очи, но ще има твоя поглед” Нашите деца научават нашите навици, поведение, жестове и физиономии, и на тази база изграждат себе си, И това е много по-важно от колкото да има нашия цвят на очите.

4-Защо реши да не бъдеш биологична майка?

Възрастта е един от най-важните фактори за решаване на това коя от двете жени да забременее, но не е единствения. Важни са също възможни генетични болести, страха от промяната в тялото и болките на раждането, освен това не всички жени имат еднакво силно желание да изживеят в първо лице усещанията на бременността…

5-Ако би могла да дариш яйцеклетка на жена ти, би ли го направила?, Замисляла ли си се?
Повечето мислят, че процеса е прекалено сложен, прекалено агресивен, прекалено несигурен плюс това прекалено скъп и с големи рискове. Освен това пак няма как детето да носи гените на двете си майки. Но има и едно малцинство , които биха го направили с желание , въпреки, че признават, че нямат много информация по отношение на процеса които трябва да се извърши. Биха се чувствали щастливи да видят част от себе си да расте в жената която обичат.

-Знаеш ли какво е релактар?, Би ли го направила?

Тук си давам сметка, че повечето нямат идея какво означава съвместното кърмене и че moжe да се направи. Някои предпочитат биологичната майка да кърми, защото изглежда по-естествено, други са на мнение, че ако биологичната майка не може да кърми, биха го направили защото най-важното е детето да е добре нахранено. Но има и такива, които предпочитат да се включат в кърменето како начин да осъществят по-силен контакт с бебето чрез кърменето и описват усещането като магическо.

7-Какво е това което най-много правиш с детето ти?

В един единствен въпрос всички бяха единодушни, ВСИЧКИ са на мнение, че обожават да са с децата си, да ги глезят, да играят с тях, да ги възпитават и учат, да прекарват с тях цялото време което е възможно. Патри ни разказва, че когато направи детето и да се усмихне, се чувства най-щастливия човек на света. Предполагам, И едва ли се заблуждавам, че всички жени на света които се чувстват майки мислят по същия начин като Патри.”

За които не знае какво е релактар, става дума за метод които се ползва за да може едно дете да има кърма от двете си майки. Не-генетичните майки се стимулират хормонално за да имат кърма и готово. Правят го и много майки осиновителки, това изобщо не е ново просто е непознато

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Започваме отново.


Вчера вечерта, ми дойде цикъла 11 дена по-рано от предвиденото. Не знам защо така, казано честно преди да се захвана с инсеминациите никога не съм се и замисляла на коя дата ми идва, дали е навреме, дали не е навреме, така, че не знам дали се е случвало преди и дали е нормално за моя организъм.
Още едно от предимствата на това да си лесбийка, не ми се е налагало като на много мои познати да треперя всеки месец дали ще дойде или не.

Както и да е, дойде ми и днес сутринта веднага се обадих на Лаиз, уреди ми среща светкавица(при неговия претъпкан режим си е чест), и след 15 мин бях в кабинета му за ехография. Оказа се, че всичко е ок, фоликулярните кисти от миналия месец са се изчистили и можем да започнем отново. Този път с друго лечение което обещава да е доста по-сериозно...

Трябва да се боцкам всяка вечер...в корема...Дадоха ми специален „химикал”, чийто пълнител е лекарството и само сменям върха , което е иглата. Освен това ми даде нови хапчета и веднага трябваше да започна с тях.

После тичах по целия град да търся дежурна аптека, днес е празник на Памплона и почти нищо не беше отворено, освен това вали дъжд, сняг че и лед на моменти...Чудна картинка!

Радвам се, че стана така и започва някакво движение. Аз винаги бих предпочела да нося камъни ако ще , от колкото да чакам без да мога нищо да направя, за каквото и да става дума. Предпочитам да се скапя от работа от колкото да съм безработна, да тичам като луда за нищо, но да не съм вързана да седя някъде...С две думи, радвам се, че отново ще мога да действам по въпроса та ако ще това действие да се изчерпва с това да си пия хапчетата и да си бия инжекциите, ще знам , че правя нещо...

Вече изобщо не си правя илюзий! Започвам спокойна и с идеята, че може да стане, може и да не стане. Не мисля, ще стане ли или не. Мисля само за това което правя в момента и точка, един ден ще стане а за целта трябва да се действа, това е!

Жена ми е цял ден в Тудела за някаква конференция и аз съм сама в къщи с мацинките и Патра , която категорично отказва да излезе на разходка в дъжда даже и с новото си яке...Няма по-специално куче от това! Ако може да се нарече куче, на мен по-скоро ми прилича на котка и тя...Но пък ги оичаме безкрайно всички! Душички мили!

събота, 21 ноември 2009 г.

Как се съчетава отглеждането на деца и работата?

В Openly feminist обсъждат в момента, как майките предприемачи успяват да съчетаят семействата и работата си, та и аз се запитах същото. Имайки предвид, че бих мога да бъда счетена за предприемач с моят мини „бизнес” и с бъдещото ми майчинство се поставям на мястото на тези жени и се замислям по въпроса как бихме се справяли.

В нашия случай сме две жени в къщи и не мога да не отбележа, че едно от предимствата на това да си лесбийка, е, че партньора ти в живота не очаква от теб да носиш чехлите и да сервираш масата, докато той/тя чете вестника. В нашия случай , задълженията се делят, даже не се делят а се вършат от двете в зависимост от това коя е свободна, когато установи нуждата да се направи еди какво си. До сега не сме имали усещането, че никоя от двете да се е натоварила повече от другата, или някоя да „кръшка” товарейки другата.

Ако всички семейства деляха така домашните задължения гаранция, че щеше да има наполовина по-малко разводи!

С детето ще бъде същото, или поне до колкото е възможно. В нашия случаи, аз ще се занимавам повече с детето докато е много малко, предимно заради удобствата които имам в организиране на работното ми време и защото на нас ни излиза по-изгодно да намалим моите доходи, от колкото да намалим тези на жена ми. Въпрос на математика нищо повече. Това не означава, че след работа, в къщи, отглеждането на детето няма да се осъществява от двете. Дори когато дойде време за възпитаване и даване на уроци,знаем, че жена ми ще трябва да полага повече грижи от мен, защото тя е много по-спокойна натура и страхотен педагог.

Всеки човек си има своите качества и търпението не е от моите, за сметка на това Беатриз компенсира, и съм убедена, че ще беде страхотна майка, вероятно много по-добра от мен в това отношение.

Имам и друго огромно улеснение в лицето на майка ми. Не, че възнамерявам да я натоваря нея с отглеждането на детето ни, даже силно съм против такъв вид експлоатация на родителите, но тя определено има желание да помага понякога и преди всичко ще ми е от огромна полза в това, че бъдейки тя в ателието , аз мога да си позволя да отивам във време в което ми е удобно, и да си водя детето с мен.

Също си мисля за другата светлина която дадоха някои читателки в дискусията в Openly feminist, е че до някъде за детето е добре да общува с повече хора, например в детските градини, защото там се учи да отстоява своето и т.н.

Аз си мисля, че освен това за детето е добре да расте с идеята и с примера за това, че майките не спират работа, не зарязват кариерата си и не жертват себе си за тях, защото след това винаги на съзнателно или подсъзнателно ниво ще мислят, че това е правилно и ще изискват това от партньорките си или себе си, и ще се чувстват виновни ако не го правят, както намекна една читателка на Петя .

Аз не искам да давам такъв пример на децата ни. Искам децата ни да растат свободни, но не само това, искам да дават свобода и не да отглеждам тирани и търтеи. Искам да бъдат независими хора а не залепени за полите ни докато навършат 30 и после залепени за полите на партньорките/рите си които да задушават след като са задушили нас с майка им.

И мисля, че понеже наистина първите месеци и години са много важни за развитието на психиката на хората ( твърди се, че научаваме 80 % от всичките си знания и усещания през първите 3 години от живота), именно тогава искам децата да свикнат и с тази идея а не точно обратното...Идвайки с мен на работата, ще се научат и на труд, а това е едно от нещата за които и двете с Беатриз сме категорични , че искаме да научим децата ни. Ние и двете сме трудолюбиви, дори според някои- работохолици, но това изобщо не ни е проблем, напротив, гордеем се и искаме да го предадем на децата ни като основна стойност.

И двете сме израствали в скромни работнически семейства, които са изплували само и единствено с много труд ,и двете от малки сме се запознали добре с работата. Държим да научим децата ни на същото защото сме убедени, че винаги ще им е от полза в живота.

Ако не можех да си позволя да го водя с мен в работата, бих обмислила варианта да се наеме някой който да се грижи за детето няколко часа(в работното ми време) докато е много малко детето и след това на детска градина а ние с другата му майка на работа. И след работа споделяне на задълженията за детето и дома с партньорката...

Това е моята идея за нещата и дано скоро имам възможността да го приложа на практика

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Насилието над жените


Тези дни се сблъсквам твърде често с темата за насилието над жените.

В понеделник бяхме на манифестация за подкрепа на семейството на Нагоре Лафаге, една от многото жертви на мачизма по тези земи. Трагичното в случая с Нагоре е, че тя беше убита от син на известен лекар в университетската болница на Наварра, притежание на религиозната секта ОПУС ДЕИ. Много влиятелна религиозна групировка и разполагаща с много пари и влияние... Убийството се извърши миналата година по Сан Фермин, и когато стана ясно името на убиеца всичко предрекоха, че този няма да лежи и 2 години в затвор. Аз не вярвах, радвах се толкова на разликите спрямо отношението към мачизма тук и в България...И наистина, тук мачист е обида която никои мъж не иска да чуе за себе си, срамуват се да бъдат наричани така, за разлика от българските волове които ходят с разкрачени крака (това не мога още да си го обясня как става!) и разказват мачистки вицове и се чудят защо тукашните хора ги гледат ужасени, когато са свикнали на овации за това същото... Тук общественото мнение е много чувствително на тази тема. И въпреки това, много жени продължават да падат жертви на мачизма...

Преди два дена намериха трупа на ОЩЕ една жена в близък град, заподозрения е бившия и съпруг, още веднъж...

В Севиля все още търсят трупа на Марта Дел Кастилио, друга жертва на брутално убийство, чиито труп търсят вече почти цяла година, убийците не казват къде е за да може след време да бъдат освободени по липса на доказателства, а семейството не може и да я погребе...Всеки път когато видя майка и по телевизията –съсипана и молеща се на убийците да кажат само къде е трупа на детето и...Или когато видя майката на Нагоре, молеща за честен съд на убиеца на детето си...Онзи ден на манифестацията не издържах и се разплаках, ужасно е да я видиш срещу теб, тази съсипана, смачкана женица !!!

Аз сега виждам колко е трудно да се създаде, само да се създаде едно дете, а тези майки са минали през същото, плюс , че са носили децата си, после са ги раждали и са им се радвали, отгледали са ги и то за да ги убият някакви нерези чието мъжко его е засегнато защото те вече не са ги искали...Поставям се на мястото на тези майки и не знам аз на какво бих била способна в такава ситуация....НЕ ЗНАМ!!!

Преди една седмица излезе сентенцията за убиеца на Нагоре- непредумишлено убийство...Присъдата ще варира от 7 до 15 год. И гаранция , че ще му сложат 7 и след 2 ще излезе за добро поведение...Поне това претендират, но силно се надявам да им се провалят плановете, твърде много хора протестират вече, твърде много се следи случая...

Непредумишлено убийство??? Спонтанно избухване???? Когато я е душил и бил три часа, ТРИ ЧАСА.....Когато тя се е добрала, до телефон и е звъняла 112 умираща а той я е грабнал и затворил, когато се е опитал да скрие трупа и да я разфасова, когато има безбройни наранявания, опитал се да я изнасили и тя се възпротивила и заплашила, че ще му съсипе кариерата (също е лекар като проклетия си „Свят” баща). Купиха заседателите, и сега това, ТОВА, се счита за непредумишлено убийство...

На манифестацията имаше много хора, много, не знам точната бройка защото всеки вестник казва една сума в зависимост на коя кауза служи, но имаше много хора. Площада беше пълен, пълен, нямаше къде да пуснеш игла. Хора всякакви, най-много се радвах на мъжете. Мъже, момчета млади, бяха толкова или повече от жените, толкова или повече възмутени от мачизма, протестираха и скандираха за честен съд и за край на насилието над жените...Радвах се, те не искаха да са мачисти, искаха да покажат, че не всички мъже са изроди...

Веднъж говорих със сестра ми за това и тя каза „Оплакваш се от мачизма в България а там е по-лошо, през ден убиват жени”. Аз и казах, че първо Испания е много по-голяма от България, и е логично да има повече от всичко. Но Освен това насилието над жените в България не винаги се документира като мачистко нито се следи и излага всеки път като тук. Да не говорим, че повечето убийства на жени тук са извършени от чужденци, сред тях и българи. Преди два-три месеца един българин уби жена си в Майорка, искала да го остави...

Разликата между законодателството тук и там е, че закриля жената. Домашното насилие се санкционира много високо, но не само съда е който наказва, общественото мнение също е много важен фактор! Мъж нарочен за насилник няма къде да се скрие просто!

Веднъж от българка чух следното: „ Как няма да ги убиват като тука жените се правят на голема работа, имат много права и зимат сичко на мъжете като се разведат и после си веят байрака докато той остава сам и без нищо, а ако я подшляпнал(буквално!) може и у затвор да иде”....Това няма да го коментирам, нито ще кажа кой е мозъка който го роди, твърде ме е срам, че ми е роднина...и жена...

Това изказване обаче е показателно за това защо се извършват тези насилия и как разсъждават мъжете тип „Мачо Ман” а и някои жени като въпросната, която впрочем възпитава син...Чувала съм я да го учи да не се хваща с испанки, защото те „имали много права”...

Друга страна на насилието над жените е това което се случва в родилните и други(!) отделения в България. Само ще кажа, че за пореден път благодаря на съдбата, на кармата, на бога , или на каквато да е там сила, че аз ако стигна до раждане няма да бъде в България, нито ЗА България...

За капак, тъкмо чета една книга за Индия която също ме остави доста разклатена психически. Също се говори за съдбата на жените в тази огромна страна. Правата на жените там не са по-големи от тези на жените в Афганистан, въпреки, че за това рядко ще чуем по новините...

Една моя позната която е обиколила цял свят вече каза веднъж, че да си жена е добре само и единствено в Европа, аз допълних, че не в цяла Европа....

събота, 14 ноември 2009 г.

Реших да се грижа за себе си!

Мислих много тези дни, говорих с хора... Стигнах до заключението, че трябва коренно да променя начина по който гледам на нещата ако не искам да влезна в лудница докато успеем да имаме дете.

Трябва да призная, че си нямах много големи понятия от тези въпроси и макар да звучи наивно си мислех, че ще забременеем едва ли не с поглед.
Не си представях, че ще трябва да ходя през ден на гинеколог и да се качвам на магарето..., да се тъпча с какво ли не и то без никакви гаранции за успех. И само с надеждата, че ще се получи някои път...Мислех си, че бебетата идват в момента в които ние решим, че ги искаме и отидем да ни сложат една инжекция и готово. Честно, така си мислех!

Лошото на това да си игнорантен е , че когато реалността те принуди да отвориш очи...се разочароваш. И...се случва да има по няколко дена изпълнени със сълзи когато си дадеш сметка, че всичко което си си представяла няма да го бъде, или поне не така както си си го представяла...

Единствения начин да се оцелее след като направиш това откритие, е да промениш гледната точка!

След караницата с Лаиз по телефона имахме час за нова ехография в петък сутринта, но Беатриз трябваше да замества колежка в последния момент и отидох сама.
След прегледа говорихме много, чувствах се като при психоаналитик. Говори ми много, каза ми да изместя точката в която съсредоточавам живота си. Да се съсредоточа в себе си и да се наслаждавам на живота и да приемам опитите като нещо което може да стане, може и да не стане. Да знам, че ще имаме дете един ден, но да не го чакам утре или вдругиден, а в неопределено бъдеще. Да не слагам дата на събитията нито да се опитвам да си представям бъдещото ни бебе, че това е голяма грешка която единствено ме травмира и хормоните които това предизвиква не са благоприятни за успешен резултат...

Освен това ми каза, че този месец не може да имаме нов опит защото сега няма да има добра овулация заради лечението предния месец. С други думи ще започваме следващото лечение и следващия опит в следващия цикъл, след един месец...

В началото като ми каза това ми подейства малко зле. Нетърпелива съм по принцип а за това още повече! Но сега като мисля и може да е за добро. Ще имам време да се успокоя, да се пренастроя...

Когато излязох от кабинета реших да се грижа за себе си! Отидох на фризьор, после на пазар, купих си дреболийки които ми харесват, похарчих повече пари от колкото мога да си позволя да не говорим че тези дни не съм и от наи-добрите работници :)...Но се почувствах супер и съм заредена с нови сили!

Реших да спортувам още веднъж, обадихме се в спортния център в новия ни квартал, но сме изпуснали сроковете за есенния сезон, ще трябва да почакаме Януари за да се записваме за новия сезон... Важното е, че взех решението да се грижа за себе си а това казват, е средата на пътя :)

петък, 13 ноември 2009 г.

Занимавам се...




предния двор

още...
задния двор, липстват ни камъчета и още някои храстчета които сме поръчали но още не са пристигнали...


сряда, 11 ноември 2009 г.

Нямахме късмет този път…

Да…….Днес сутринта си правих първия тест, и то 4 дена по-рано от колкото трябваше да го направя. На теория в неделя ставаха 15 дена от инсеминацията и тогава трябваше да правя тест. Обаче не удържах и още вчера пратих майка ми да го купи. Сутринта си го направих и…беше негативен…..

Оставаше ми надеждата, че съм избързала и че ако го повторя в неделя ще е положителен…

Не!....

Няколко часа по-късно отидох до банята и…не, няма да бъде този месец, няма да правя тест в неделя :(((((((……..

Обадих се на жена ми да дойде да ме вземе, отидох до клиниката да оставя бележка на Лаиз за да знае че ми е дошъл цикъла…

Когато Беатриз пристигна беше като да отпушиш бент…Потекоха ми сълзите като из ведро и нямаше кой да ги спре…

Принципа на жена ми е “а mayor disgusto, mayor premio ” или “ колкото по-голяа е мъката, толкова по-голяма премия” т.е когато имаме някаква мъка веднага трябва да мислим за някаква компенсация. Отидохме да обядваме на ресторант.
Тя опитваше да ме успокоява и разсейва през цялото време. Правеше ми смешки и измисляше шеги от всякакъв вид. Даже и повярвах, че е много спокойна и се замислих дали я е грижа изобщо…
Обаче когато излязохме и си тръгнахме, се обади Лаиз, си дадох сметка, че нито е толкова спокойна колкото се представя нито не и пука хич… Превърна се в друг човек, падна и маската която имаше за пред мен. Беше ядосана на Лаиз, беше бясна, каза му, че е много притеснена заради това което ми се случва и много ядосана на него и екипа му защото когато отидохме да правим инсеминацията не знаехме, че ще има друг доктор, а другия доктор не знаеше, че ние отиваме за инсеминация, мислеше, че отиваме за ехография и не бяха размразили спермата.... Трябваше да се размразява на момента и то на бързо…

Ужасена гледах как жена ми се кара с доктора и то все по-сериозно. Но едновременно с това се почувствах защитена, странно нещо е човешката психика...Накрая Лаиз се извини и тя му каза, че при следващ фал ще търсим нова клиника. Когато пристигнахме в къщи жена ми каза "Още не се е родим човека който да ти причини болка без да се срещне с мене!"

Истината е, че те не са виновни, но при някаква случка като тази е логично да помислиш първо че вината е в друг, ако има вина... Или просто е въпрос на късмет. Ние нямахме този път…Щеше да е прекалено голямо щастие да имахме деца от първия път когато повечето хора правят по няколко опита. За сега във вторник започваме следващия цикъл посещения....

Е, следващ път ще е, сега…
За сега си взех почивен ден който смятам да запълня със садене на двора…Това поне ми се хваща…

неделя, 8 ноември 2009 г.

Не мога да не се похваля...


Не мога да не се похваля с това колко готин свекър имам! Днес жена ми отиде сама на селото да го види защото аз съм малко настинала заради ужасното време и исках да почивам.

Той милия ме чакал, бил ми приготвил Кардо...

Това е един зеленчук които обожавам. Не съм го виждала у нас за това не знам как се казва на български. Представлява едни зелени стебла които излизат от корена, които трябва да бъдат обелени бавно и внимателно и след това сварени. Много е трудоемко, скъпо и по тая причина се прави предимно по празниците. Късната есен и зима са сезона на това растение. Аз обожавам кардо!

Свекър ми е възрастен човек, 78 години, колкото и дядо ми всъщност, но приликите свършват до тук...

Сега когато Беатриз се върна ми каза, че видяла на календара му , че е заградил 29 декември и писал “рожден ден Виктория”... Цял ден е чистил кардото за мен, и после го е варил два часа, нарича ме “дъще” и се кани да разхожда внучетата...

Въпреки, че не винаги сме се разбирали кой знае колко добре с него, даже имахме един етап в които се бяхме сдърпали сериозно...Трябва да си изкривя душата много сериозно ако кажа, че вината е в него, поне не само...

Той всъщност е много добродушен. Възрастен човек е и си има разбиранията на хората от неговото време, но с мен винаги се е държал еднакво като с всяка друга снаха, общо сме три и с трите се държи еднакво. Винаги опитва да угоди, да каже добра дума....

Понякога досажда като всеки възрастен човек и понякога задушава, но винаги се старае да компенсира по неговия начин. Не е идеален, и аз не съм идеална, нито Беатриз, едва ли изобщо някъде има идеален човек... Но чувствам, че ме приема като част от фамилията, никога преди не съм изпитвала това, ничии родители не са ме третирали така, да не кажа точно обратното...

Сега се чувствам виновна, че съм се карала с него и, за слабото ми търпение към него когато е у нас...Надявам се тази година, както съм много по-добре психически от предните години да съм по-спокойна и да се разбираме с него във времето което ще бъде с нас. По принцип прекарва с нас два месеца през зимата. Два, с всеки от братята на жена ми и лятото живее сам на селото. Скоро идва времето да дойде у нас, дано имам спокойствие и не се карам с него, той определено не заслужава това!

Вали ли, вали…



Тези дни вали непрекъснато. Идеално за цветята които посадих, и не толкова за тези които не можах да посадя, още си стоят в саксиите и чакат да спре този проливен дъжд и да имам достъп до двора.

Сега за мен всичко е символика, ще ми се хванат ли, няма ли…

Вчера ни се обади Сара, приятелка на жена ми от детството. Каза, че ни пази колички и креватчета, ще ни даде всичко което нейните деца, вече пораснали, няма да ползват повече. Тук е практика тези неща да се подаряват ако са в добро състояние на други бебета за да се ползват още. Когато имаш бебе и всички разходи предстоят тези неща идват много добре. Някои не приемат ползвани неща , аз даже съм благодарна, дали ще ги ползваме ще се види, важното е, че хората искат нещо да дадат. Каза, че се носи слух, че съм бременна…Когато още на никой нищо не сме казвали още а и е прекалено рано да се каже каквото и да било...

Това е точен пример за това как се разпространяват слуховете. Някой е казал на някои , че ще се осеменяваме, и после този някой е казал на трети, че сме вече бременни и така докато не чуем, без да сме разбрали още имаме ли бременност или не , че детето ни е тръгнало на училище…
Навремето когато живеех в селото ми, се ядосвах много на тоя начин на разпространение и Правене на новини, но сега вече ми е безразлично а и поне тоя слух има почва за разлика от други неща които съм разбирала, последна, за себе си…
А и хората тук са много по-доброжелателни от онези, които навремето ме женеха с хора с които сме си подали ръка на публично място или нещо от сорта…

Между другото, най-лесния начин да се неутрализират клюките е да не криеш нищо!

Да видим сега кой ще се похвали, че знае нещо тайно за мен след като отдавна нямам тайни?...


И…Дано наистина да съм бременна, дано, дано, дано…!!!

неделя, 1 ноември 2009 г.

Сега очакване

Мина инсеминацията…Беше в събота сутринта.
В началото се изнервих малко като видях, че не беше Лаиз а колегата му.
Аз съм доста странна в тия отношения, като се отпусна с някои|я доктор|ка и после ми е трудно да отивам с друг|а. Същото ми се случва със зъболекарките. Като свикна с една и не мога да се отпускам с друга, с фризьорките, сега и с Лаис стана така. Беше ми първия преглед даже с него и макар да беше отврат, някак си му имам доверие. Колегата му също беше много любезен но се стегнах като го видях, не ни бяха предупредили , че ще бъде друг доктор и не го очаквахме.

Освен това останахме учудени, че нямаше камера и не можехме да виждаме какво става там. Според това което ни бяха обяснили, щяхме да виждаме всичко на монитор…Или така разбрахме ние, не знам. Истината е, че нямаше монитор а до сега винаги гледахме всичко...

Не мога да кажа какво точно ми направиха, защото ме болеше и се гушках в жена ми през цялото време. Предпочетох да не гледам в този момент точно…Само знам, че мострата от донанта беше една дълга тънка инжекция, учудващо мъничка, казаха, че съдържа подбрани най-качествените сперматозоиди. Вкараха съдържанието, по техни думи, в шийката на матката.

Аз се разплаках, не знам защо, просто ми потекоха сълзите…

Беатриз ме прегръщаше , успокояваше ме…Сестрата каза , че трябва да съм спокойна, а аз не бях…
После ме оставиха 20 минутки така, и след това си тръгнахме.

Жена ми искаше да ме успокои и ме заведе в градините където се продават цветя за садене , обичам цветя и напоследък съм на вълна да оправям двора. Наистина успя да ме разсее и успокои.

След това отидохме с гостенките ни на Сан Себастиян И прекарахме деня там.

Сега ни остава да чакаме и нищо друго. Казаха , че по-рано от 15 дена не трябва да правя тестове за бременност защото нищо не може да се покаже.
Не ни дават много надежди, даже, ни предупредиха да не се настройваме много защото, така само ни чака депресията ако нищо не стане... :(
От днес съм с нови хапчета чиято функция е в случай, че има бременност да спрат защитните системи на тялото да не отхвърлят зародиша.

Днес вече започнах да садя някои от храстите и утре продължавам . Като посадя всичко ще сложа снимки.

И това е, спокойствие…

петък, 30 октомври 2009 г.

Утре е големия ден.


Утре сутрин в 9.30 ще бъде инсеминацията. Първата и надявам се последна!!! Снощи с 10.00 си бих инжекция с цел да се спукат фoликулите И да освободят яйцеклетките.

И двете с жена ми работехме по принцип утре но се обадихме в работата и поискахме свободен ден.
Жена ми каза, че ако не и дадат ги зарязва, че няма нищо по-важно от това да сме заедно когато правят детето ни…Обичам я!!!

Днес направих трансференцията, тази инсеминация ни струва около 1200 евро до момента. Малко по-евтино от очакваното заради замяната на хапчета с инжекции. Дано само са еднакво ефективни!!!

От два дни имаме гости. Две приятелки от София ни посетиха и изживяват с нас тези трепети. Те също искат да имат деца и това ще им служи като нагледен пример. Дано скоро всички да имаме нашите така чакани бебета!

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Три фоликула...

Тези дни съм на видеозон през ден. Лаис наблюдава развитието на фуликулите. Днес ми каза, че вървим много добре, че имаме три фуликула в добро състояние и се предполага , че скоро ще са готови да ги спука.

Казаха ни, че три е максималния брои при който може да се прави оплождане.

Няма никаква гаранция, че трите фуликула ще се отворят и ще има яицеклетки, нито, че всички яицеклетки ще се оплодят и задържат. Но има възможност, макар и малка, да имаме две или три деца. Разбира се има и възможност да нямаме нито едно....

Повечето хора с които говоря са забременели на 3-4 опит и до тук само една приятелка е забременяла на първия ...

Да не говорим, че започнахме с евтиното и считано за „леко” стимулиране и въпреки това имаме три дебелички фуликулчета

Ако имаме късмета да забременеем веднага и то с два броя просто...Това би било невероятен късмет!!!

Вече за три...ни изглежда по-сериозно. Не знам как бихме се справили. Материалната база я имаме само като за две. За до два броя съм го предвидила всичко. Бих си ги водила с мен в ателието в докато са кърмачета, не мисля, да спирам работа, или поне не дълго. После и майка ми също ще ми помага с детето или децата. Но за три...ателието е малко, не бихме се справили лесно, не бихме могли и да се съберем... Освен това апартамента ни би станал малък. То така или иначе и за две е малък, имаме една детска стая само и напоследък си говорим , че ако имаме две деца след няколко години ще трябва да мислим за друго жилище със сигурност, и сме го планували всичко, след десет години ще можем да си позволим да купим по-голям апартамент ако всичко върви по план. Но ако са три то означава, че трябва да започнем да мислим още от сега за друго жилище. Би било голяма мъка да оставим този апартамент сега. Обзаведохме го с такова желание, с толкова усилия и надежди, толкова емоции...Не сме живели тук и една година още. Това е първият ни истински дом...

Ееех... и ние сме едни, не се знае дали и едно ще имаме а се притесняваме да не са три. Реалността е, че и две е рядкост да се получат колкото и да сме преестимулирани.



Както и да е, в сряда имам нова ехография, вече за последно и в петък ще е инсеминацията. Първата, и ДАНО последната!!!





Viktoriya

сряда, 21 октомври 2009 г.

Братята на жена ми


Точно когато бяхме толкова спокойни, всичко вървеше по вода, бавно но сигурно към целта…Докато преди три дни получихме едно обаждане от един от братята на жена ми и ни каза, че те с другия и брат, са говорили и се предлагат като донори за нашето бебе…
Не го очаквахме, даже напротив. Аз го бях предложила с надеждата детето ни да носи гени на жена ми също... Но тя още тогава беше против а и очаквахме , че съпругите им ще са против.
Оказа се, че са го коментирали и са решили да го направят. Голям жест от тяхна страна!
Предлагаха да дарят и двамата, и самият доктор да избере , като запази анонимността …Което впрочем би било от части или изцяло незаконно но все пак, и това се практикува…

Ние бяхме много раздвоени, и двете.

Аз от една страна се зарадвах, в смисъл, децата ни, щяха да приличат на двете ни, щяхме да ги гледаме и да казваме неща като "има твоите очи и моята усмивка"… После си представих как след време, чичовците започват да заглеждат детето и да се питат от кой е... Не ми хареса идеята, че може да започнат да се месят прекалено в нашия живот, мислейки, че имат някакви права…
Но първия аргумент беше твърде силен, спирах тези мисли, и казах, че съм за...

Жена ми също се двоумеше, но доста по-малко от мен. Беше предимно негативно настроена от началото и когато ни направиха предложението им каза, че ще си помислим, но като начало не и харесва идеята. Каза, че не я е грижа за гените на детето. Не я е грижа дали ще са нейните или на някои непознат. Каза, че майка не се става заради някакъв сперматозоид които носи нечии гени а тя ще има целия живот напред за да бъде истинска майка на детето ни… Каза, че предпочита анонимността и сигурността пред гените на семейството си.
Които не са никак за подценяване впрочем. И двамата братя са интелигентни хора, талантливи в много сфери, единия е признат художник и двамата имат много таланти в много отношения.

Прекарахме два дена като зашеметени и двете. Ходехме и мислехме непрекъснато за това, забравяхме на къде сме тръгнали,и даже имахме някои и друг дребен инцидент заради унесеността си…

Оставих решението в ръцете на жена ми. Реших, че тя трябва да го реши, и тя реши , че не.

Днес им казахме, в интерес на истината те също отдъхнаха... Предлагаха го за сестра си, с цел да помогнат, но знам, че им предизвикваше дисбаланс на тях също.

В крайна сметка сме там където бяхме. Сега сме много по-спокойни. Знаем, че донорът ще бъде един висок, рус, студент по медицина от Леон, жена ми избра тези характеристики, аз бих предпочела да прилича на нея… И най-важното, никога няма да го видим в живота си!

Още веднъж у нас настана спокойствие.

Започнах стимулацията на яйцеклетките от вторник и утре , ще ми правят снимка с видеозон за да се види дали има готови яйцеклетки и после не знам…

Може би, скоро ще имаме един опит.
Предполагам, че И това стимулиране е допринесло също за нервността ми тези дни…

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Свърши се с прегледите


Вчера беше най-тежкото изследване. Мина…Но се радвам, че няма да ми се наложи втори път да мина през това. Беше ужасно! Наистина отвратително и супер, супер, супер… гадно!
Добре, мина и свърши и после цял ден, че и днес цял ден съм като пребита.
Изследването се състои в инжектиране на една течност в тръбите на матката и същевременно се прави радиография която показва дали са проходими…

Ами днес ни казаха резултатите и за щастие всичко е наред, започваме скоро.

От утре започвам да пия едни витамини и киселини.
След няколко дни се очаква да ми диоде цикъла И на 5-тия ден започвам да пия други хапчета които са за стимулиране на производството на яйцеклетки. Това лечение е по-евтино и първото което ще опитаме, ако не стане с това , ще преминем към друг вид медикаменти, които са във вид на инжекции които се предполага , че трябва да си бия сама в корема…Дано не се наложи!!! Но разбира се ако се наложи ще правя каквото е нужно.
Няколко дни след приключване на лечението, ще е първия опит и след това да видим…

Току що получихме новината, че бебето на нашите приятели Амед и Меpседес, е момче, тя е бременна в петия месец и са само една от двойките наши приятели, които ще имат бебе скоро. Напоследък около нас се оформя истински baby boom. Дали защото, сега забелязваме и се обкръжаваме съзнателно с такива двойки, просто се случва.

Доброто е, че после децата ще растат заедно и ще си играят докато ние с родителите се разбираме чудесно.
Не всичките ни приятели са хомосексуални двойки, както е случая с Амед и Меpcедес, имаме още няколко приятелски семейства, които са хетеросексуални двойки с деца.

Не сме и не искаме да ставаме гето така, че не се делим в затворени групи. Общуваме с хора които ни харесват, без значение от сексуалната ориентация.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Едно по-малко...

Прегледа мина много добре, даже мога да кажа, че като се бях приготвила психически за страшни болки, чак се учудих като свърши толкова бързо. Предната вечер пийвайки с приятелки ми разказваха, как тях ги боляло много, как "режели парченце от матката"???... Взимат проба, вярно, но от стреса ли от вниманието на Др. Лаиз ли, които наистина мога само да хваля, почти нищо не усетих!

Вече имам първите си лекарства и утре рано в 8.00 имам радиография на тръбите...Това е най-страшното до тук, но съм сигурна , че ще го превъзмогна, още повече, жена ми ще бъде с мен. Това ми дава много кураж!

Най-лошата част от деня беше преди самия преглед.
Да ме пита човек и мене защо реших да мина през ателието...Майка ми ме нападна със светена вода приготвена специално за целта и взе да ме прекръства докато аз се дърпах и искаше да ми пръсне водата пред мен... Eдна клиентка гледаше уплашено и се чудеше какво става и какви са тия странни български обичаи. Не, от майка ми всичко може да се очаква, тя си е такава. Като и казах, че отивам да ми взимат кръв, скочи да ме прегръща и целува и да ми казва "На добър път чеденце" като че съм на три годинки, и като че кой знае какво а аз просто отидох да ми вземат кръв... Какво ли ще ми спретне като тръгнем да правим инсеминацията??!!... Ще разкажа...

"Por fuerza mayor"


Днес съм на гинеколог. Отказах се да чакам социалното и днес имам среща с Лаиз. Напрегната съм и не малко защото никога не съм ходила дори на преглед, няма си идея какво ме чака а само си представям, че е супер гадно. За капак, жена ми не може да дойде с мен, защото дава класове по един master които не може да отложи, нито можем да отложим срещата с Лаиз защото неговата програма е толкова претъпкана, че сигурно ще ни прати след една седмица най-малко , и за него чакам от две седмици вече...Както и да е, отивам!

Искаше ми се някой да дойде с мен но майка ми трябва да стои в ателието, ако не трябва да затворим. Вчера беше национален празник и обядвахме у тях (у майка ми) и обсъждахме това. Беатриз я убеждаваше да затвори и да дойде с мен, а тя казва, че не може. И не, че не иска да ме придружи напротив на дали ще има по-щастлива баба от нея, даже се притеснявам да не ни вземе детето... Дядовците също са много ентусиазирани и дядо Jose (гаджето на майка ми ) и дядо Jesus свекър ми. Изобщо цялото семейство вече чака бебишока, или бебишоците, че с инсеминацията не се знае никога...

Но наистина не може да се затваря току така, репутацията е много важно нещо, клиентите винаги трябва да имат достъп. Тогава Беатриз каза " Абе затваряш и слагаш на вратата една бележка която да гласи " Скъпи клиенти, молим да ни извините, това ателие ще бъде затворено от толкова до толкова часа Por fuerza mayor!"" майка ми се засмя , и попита какво всъщност означава това, и Беатриз и каза " Ами Вéлик е "fuerza mayor" вече майнуля!"

:)))))

Майка ми , на която всички казваме майнуля, се засмя също , а аз се разтопих!!! Беатриз вече е по- ентусиазирана от мен... Постоянно говори за Вéлик... (с ударение на е-то защото по ми харесва звученето) Това е името което избрахме за бъдещото ни дете в случай, че е момче. Вéлик, от Велика, баба ми която много обичах. Ако е момиче, ще бъде Беатриз, като майка си, ако са момиче и момче Вéлик и Беатриз...

Това което най-много ме трогва е, че Беатриз мисли за детето ни като за най-важното нещо на света, още преди да е заченато дори :)))

събота, 3 октомври 2009 г.

Отговор на мнение

Днес получих следното мнение по предната тема, чийто отговор реших да сложа като отделна тема защото със сигурност и други хора биха задали такъв тип въпроси, въпреки, че след написаното до тук изглежда доста тъпо, да ми се задават още такива въпроси...но хайде, за последно!

Здравей, Виктория. Аз също искам да ви пожелая успех и дано всичко мине по вода.

Имам няколко въпроса. Дай Боже всичко да мине добре, да забременееш и да родиш здраво и красиво детенце... но искам да те попитам мислила ли си, когато това дете порастне и започне да задава въпроси... Мамо, аз откъде съм се появил/а? А как си ме създала? А какво е любов? Кой е моят татко? Защо другите деца си имат татко, а аз си нямам? Защо моят татко не ме обича и не иска да знае, че съществувам? А ти защо не обичаш моят татко?...

Просто съм сигурен, че на определен етап от живота на това дете (или когато стане възрастне и самоосъзнат човек) тези въпроси ще изникнат. И всъщност как се живее с идеята, че генетичният ти родител (единя от двамата) този, чиято кръв тече във вените, този от когото си наследил сините (или кафевите или черните) очи, този който просто е решил да участва в някакъв експеримент и да запази анонимността си (сама казваш, че само в екстремни случай се разкрива личността на донора) те е оставил на произвола на съдбата, без да го е грижа кой си, какъв си, какви емоции изпитваш, какви желания и мечти имаш. Този, който трябва да е до теб и да те подкрепя във всеки един труден момент и да сподели всеки щастлив миг, защото те е създал с любов. Как се живее с мисълта, че някой просто те е изпразнил в пласмасова чашка и я е подхвърлил на произвола?

Не се съмнявам в способностите ти, както и тези на съпругата ти, че можете и желаете да създадете и отлгедате един прекрасен човек. Но винаги ми е било интересно как този човек ще се възприема и как ще приеме факта, че не е създаден като другите. Че е плод на успешен експеримент и че хората, чиито гени носи дори не подозират за съществуването му.

Силно се надявам да се позаинтересоваш и да откриеш някой, който е бил създаден чрез инсеминация и който не познава биологиния си родител, за да чуем неговата гледна точка по тези въпроси. Смятам, че това би помогнало, както на теб, така и на човека, когото би родила.



Скъпи трол, благодаря ти за пожеланията!
Виждам, че си притеснен за това как ще възпитаваме детето ни ние с жена ми и бързам
да те успокоя, че ако всичко се развие добре и успеем да имаме дете с жена ми, то ще си има двама родители: нас двете, и ще знае какво е любов, защото ще расте в едно семейство където родители се обичат и никога няма да мисли, че е единия му родител го е изоставил, защото и двамата родители на нашето дете ще бъдат до него винаги. Двамата родители в случая сме аз и жена ми, ако не си разбрал...Защо се съмняваш, че ние няма да можем да покажем на детето какво е любов? Вярваш ли наистина, че само хетеросексуалните семейства се обичат? Вярваш ли, че няма да кажа на детето ни, как СМЕ го създали, защото го създаваме двете, не само аз, а ще измислям тъпи извинения , едва ли не сме направили някакво престъпление...Или експеримент както го наричаш ти. Инсеминацията не е експеримент , прилага се от много години, все успешно, както при хомосексуални двойки, така и при самотни родители и разбира се хетеросексуални, даже предимно... Да, предимно при хетеросексуални двойки, макар, че на теб не би ти хрумнало да оспорваш бащинството на мъж чиято жена е забременяла чрез изкуствено осеменяване примерно защото той има някакви наследствени болести или просто сперматозоидите му не са витални и трябва да прибегнат до ползване на донор. Или пък майчинството на жена, която няма витални яицеклетки и ползват донорски...Не би ти хрумнало да кажеш, че детето ще се чувства изоставено от единия си генетичен родител...Впрочем казва се донор, не родител, нито татко...На донорите няма за какво да им е жал за някои които не познават и нямат връзка с него, никаква връзка. Донор не е равно на родител! Родителя е този които те отглежда и на които му е жал за тебе, на които дължиш сините или зелените си очи, независимо дали са негови гени, защото ако не е родителя и тебе няма да те има, защото едно дете не съществува благодарение на донора а благодарение на родителя...Както и нашето дете ако дойде и ако имаме късмета да живее с нас, то ще бъде благодарение на мен и жена ми, които сме го създали , чакали сме го, приготвяли сме къщата си за неговото идване, животите си и сърцата си за да има място за него... не на донора на които му е платено да си направи една... и точка. Донора е един човек които по една или друга причина е решил да даде нещо от себе си, било то кръв, орган или част от орган, и разбира се генетичен материал...Хората които получаваме този материал искаме да мислим, че донорите са били подтикнати от хуманни мотиви, но дори да са го направили само за пари, защото им се заплаща за услугата, пак вършат добро давайки шанс на други хора да живеят в случаи, че се дарява кръв или органи или да имат дете когато става дума за сперма или яицеклетки.
Ако искаш да разбереш, как се чувстват децата на хомосексуалните двойки можеш да четеш в предните теми има една статия която съм превела специално за целта...

понеделник, 28 септември 2009 г.

Нямам търпение вече!

Ужасното е, че изобщо не сме близо а аз вече изчерпах търпението, както моето така и това на жена ми...Прекалено съм нетърпелива и тя вечно трябва да ме успокоява и не знам как има нерви, аз сама не се понасям честно казано!

Документите които ни трябват за да започнем терапията за стимулация(което е само началото) са следните:

-Основен преглед на общото състояние при гинеколог
-Хормонален анализ
-Серология (за HIV, хепатит, и др.) за мен и за жена ми
-Радиография на тръбите- което както чувам е доста болезнено, и ме е страх да си помисля. Ако някои го е преживял ще съм благодарна да сподели...

От всичко изброено до тук само имаме кръвните проби и хормоналния анализ. Остава гинеколожка и радиографията на тръбите и вече мисля да ги правя в клиниката ако не ме извикат скоро от социалното осигуряване. В частен кабинет тези изследвания биха ни стрували 600 евро, за това решихме да изчакаме социалното осигуряване за да спестим поне това, имайки предвид, че за напред ще имаме нужда от всичко което имаме за опити, и дано не са много!!!...
Чакам вече втори месец за среща с гинеколог, изчерпва ми се търпението и съм дала срок до средата на месеца(до следващ цикъл защото и без това лечението започва след изтичане на цикъл), ако не ме извикат до тогава, ще отида в клиниката и това е.
Да не говорим, ако трябваше да се надяваме на социалното и за инсеминацията, колко трябваше да чакаме. То в нашия случаи и не го покрива де, в нашата провинция покрива инсеминация само когато нямаш нужда от донор, т.е хетеросексуална двойка, колко личи , че ни управлява дясна партия... Но има други провинции където покрива и донор, познавам момичета които са го направили по социалното осигуряване.

Замисляме се и за това какъв донор да искаме. Напоследък спорим доста за това. Не,че спорим но имаме малко несходство в мнението. Аз искам да бъде някои които да прилича на Беатриз максимално т.е чернокос, дребен, с тъмно кафяви очи, а тя иска да бъде висок, рус със сини очи. Твърди, че е глупаво да искаме да прилича на нея, защото е ясно, че тя няма да бъде генетична майка, и иска да бъде русо защото твърди, че тук се харесват много светлите хора. Това е така, и аз съм се убедила също, но от друга страна, не искам детето да бъде супер модел, даже изобщо не държа да бъде красота неземна. На мнение съм, че красотата не винаги носи щастие, а понякога точно обратното. Единственото на което държа и вече го казах и на доктора, е донора да бъде слаб, със слабо телосложение. Аз цял живот се боря неуспешно с наднорменото тегло и единствено това е което искам да спестя на бъдещото ни дете ако може. Макар, че в моя случай колкото се дължи на генетично предразположение, двойно повече на лоши хранителни навици...
Единственото което знаем за донорите от банката за сперма с която работи нашия доктор е, че са студенти от медицинския университет в Леон и са под 25 годишни, възраст в която се предполага, че сперматозоидите са с най-добро качество. Донорът е винаги неизвестен по закон и само се разкрива самоличността му при супер екстремни случаи, които не искамe да достигаме. При всеки случай ще запазим генетичен материал за евентуално следващо осеменяване, за да съвпадат генетично децата, пак за всеки случай.

Между другото, започнах диета. Надявам се да сваля някои килограм преди да забременея, защото после със сигурност ще кача над 8-9 кила. Казаха ми, че слабите жени може да качат до 20 но за жени с моето телосложение максимума е 9 кила за качване. Казват, че със самото раждане се свалят автоматически 4-5 кила и след това с кърменето може да се отслабне много. Надявам се да е вярно. Но така или иначе смятам да се поддържам, ще се запишем на плуване, за бременни било идеално а и обикновено ходя много и спортувам по малко макар и безразборно, дано не кача много! Хубавото е, че тук не съществуват суеверия като "бременната трябва да яде за двама" а точно обратното, една наша приятелка която сега е бременна в 5-ти месец я сложиха на диета от първия ден и до сега е качила по кило на месец, което е нормата...

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Разсъждения за розовото и синьото.

Напоследък се замислям за розовото и синьото, за куклите и количките, за обиците и маратонките... За момиченце обички от както се роди, розова количка и дрешки и пантофки, като някаква супер вариация лилаво, червено или оранжево. За момчетата синьо разбира се, и колички, маратонки, и супер герои, в краен случай зелено, сиво, или може малко червено.
Не знам как ще искам да възпитаваме нашите деца, идея нямам нито какви хора ще са, нито какви неща ще им харесват...Но искам, определено много искам да не ги ограничавам с никакви шаблони.
Често споря със сестра ми задето следва клишетата. Тя и мъжа и разбира се, той е толкова уплашен да не би децата да са като мен, че от малки ги вкарва директно в рамчицата. Често чувам думи като "Ти си момче, трябва да си мъж" или "ти си момиче, трябва да си играеш с кукли, не можеш да искаш колички"...Такива неща...И след всичката критика която дръпвам винаги когато имам възможност по въпроса, аз също не съм по назад. Скоро ходих да им купувам нещица, и разбира се се водех по вече изградения вкус на децата, на племенника ми дрешки със Спаидермен, и за племенницата ми розови неща с принчески...Пфу...И не, че не искам да им харесват това, просто имам усещането, че са подведени да харесват едно или друго, и че им се отнема правото на избор. Не са само племенниците ми. Днес бяхме на пазар, и понеже сме на майчинска вълна, отидохме в детските отделения, да гледаме моделчета, цени, цветове...Уверих се в едно, почти не се произвеждат дрехи унисекс за деца! Гледах, търсих, не! Всичко е разделено и предопределено, или почти всичко. Ами това означава, че от съвсем малки напъхваме децата в шаблоните за това което се очаква от тях в живота и естествено, че после на различните вкусове се гледа като на някакво невиждано чудо. Ако едно момиче иска да си играе с колички или и харесва да играе футбол веднага се заплюва като бъдеща лесбийка, а ако момче е по-нежно и чувствително, или пък "не дай Боже" му харесват куклите, то тогава работата е сигурна.
Аз искам да възпитаваме децата ни в равенство и свобода. Да знаят, че могат да имат всичко каквото искат, ако е момче и иска нещо розово, заклевам се, че ще му го купя! И ако е момиче и иска колички, ще има всички колички които поиска! И изобщо не възнамерявам да повлиявам във вкусовете им. Виждала съм хора как директно водят момиченцето на сектора с куклите и и казват "избери си", ама "избери си от Тука"! Аз се заричам от сега като вкарам детето в магазин за играчки, да не се обаждам изобщо! Да знае, че може да си избере каквото иска само. Друг е въпроса, че с времето, ще види, че другите деца в зависимост от пола си имат определен тип играчки и ще иска да подражава...Ех, не е лесно да се бориш срещу света!
Замислям се и за обиците, защо да дупчим ушите на момиченцата а на момчетата не? Това не им ли показва автоматически , че са различни? А защо да са различни? Защо да не продупчим ушите на момченцето също? Или защо дупчим тогава ушите на момиченцето, някои го правят още в родилното... Говорих за това с жена ми и настоях ако имаме момче да му продупчим и на него ушите, а тя ми каза, че в никакъв случай. Мисли, че нашия син ще бъде подложен на достатъчно натиск, като син на лесбийки, като да го обременим допълнително с такова нещо. Казва, че като порасне, той сам може да си ги продупчи ако иска. Има право, тя винаги има право, добре, че е тя да внася разсъдък в нашето семейство...

P.с. Няма търпение вече да ми дойде месечния цикъл, целия месец броя дните, хормоналните изследвания от които се нуждая се правят само в този период. Нищо, поне наближава вече денят, и същевременно излязоха изследванията на жена ми, потвърждение, че не е носител на никакви венерични болести или които се предават по полов път. Тя трябваше да направи това изследване, като моя партньорка, като гаранция на клиниката ,че ако след осеменяването се появи такава болест, няма да претендираме,че заразяването е станало заради генетичния материал които получаваме от тях. Това са подробности, но се радвам, че малко по малко отмятаме документи от списъка които ни изискват. Най-притеснителното изследване от тези които ми престоят е радиограмата на тръбите, чувала съм, че е много неприятно и боли. Но нищо и това ще изтърпим. Колкото и да сме заети, винаги и на всичко което засяга бебето ни, ходим заедно, това сме решили да го спазваме каквото ще да става. Предимно на жена ми, защото аз съм сравнително свободна, но тя отлага каквото и да е, само и само да сме заедно :)

събота, 12 септември 2009 г.

Майка има едва в живота…Или не?

И ако Майка ти се разведе с баща ти и ти каже, че е лесбийка, и се ожени за друга жена? И ако семейството където те осиновят е съставено от две майки? И ако двете ти майки се разведат и се оженят повторно? Означава ли, че имаш четири майки?

Тук са събрани разкази от деца на хомосексуални семейства.

Щастие. Когато Анхелика (21) мисли за тази дума, в съзнанието и се появява образа на Майка и Ана, танцувайки в салона на къщата им с една огромна усмивка която и покрива цялото лице , държейки за ръце най-добрата си приятелка Габриела и празнувайки с една бутилка шампанско развода си.Анхелика беше на десет години и гледаше смаяна от дивана как тази жена, която до тогава беше винаги една тъжна и затворена майка, мълчалива и дистанцирана, изглеждаше сега друга, различен човек...Тази промяна беше страхотна, като, че Майка и се беше подмладила, беше по-хубава, по-весела. Промяната беше и се отразила много добре.
"Родителите ми преди това непрекъснато се караха, но когато баща ми си замина от къщи за пръв път у нас настана мир и спокойствие. Но същевременно започна един лош период от живота ми, един етап изпълнен с тайни и догадки, шушукания и съмнения", разказва Анхелика.В новия етап имаше странни неща. Габриела, приятелката на майка и, оставаше често да спи у тях, Докато накрая се нанесла да живее с тях. И въпреки,че всичките и вещи се намирали в стаята за гости, винаги осъмвала в стаята на майка и. Освен това баба и и дядо и по бащина линия често правели странни коментари като "майка ти ще отиде в ада за това което върши", "горкото момиче, принудено да живее с извращенията на майка си"…
"Беше много тежко усещах, че нещо ставаше с майка ми и Габриела, но никога не ми казваха нищо. Гледаха се много нежно, но не пред мен и ако ги изненадах хванати за ръце веднага се пускаха щом бях на близо. Всичко беше тайна за това имах усещането, че се вършеше нещо лошо и думите на баба ми и дядо ми потвърждаваха това усещане. Помня, че много нощи плачех и се молех майка ми да не отива в ада а да дойде с мен в рая"
Била на 14 години когато майка и, и Габриела, се хванали за ръце пред нея , заявили и открито, че са лесбийки и че искат да основат едно семейство и да имат и друго дете чрез изкуствено осеменяване."Беше много силен удар за мен, преминах от това да не знам нищо до това да знам всичко, дистанцирах се от майка ми, започнах да се държа ужасно с Габриела която винаги преди това обожавах и скоято се разбирахме cudesно. Чувствах се много самотна, разказах на моята приятелка , че майка ми е лесбийка и тя каза на майка си и тя и забрани да се вижда с мен, защото мислеше ,че това сигурно се наследявало. Момчетата от училище винаги правеха ужасни шеги с "педерасите" и аз умирах от страх да не се разбере,че майка ми е лесбийка за да не започнат да ме третират така и мен. Започнах да настоявам майка ми да се върне при баща ми или да си потърси друг мъж. Караниците бяха така продължителни, че накрая Габриела се изнесе от вкъщи. В началото, като всеки пубертет, се чувствах победителка, бях постигнала целта си и бях изгонила врага си. Но това усещане не трая много дълго. Майка ми още веднъж стана по-мълчалива, по-тъжна, по-дистанцирана, по някога я заварвах да плаче в банята."
Мъка. Това е думата която изниква в съзнанието и когато си спомня за майка си в продължение на цялата година след като Габриела си тръгнала от къщата им. Спомня си я усмихвайки се с угаснал поглед, с торбички под очите , без апетит, рани и сърбежи по ръцете и краката. Спомня си я с кашлица и плачейки защото е забравила да купи масло от магазина или защото си е нацапала чистата блуза... "Идва един момент когато си даваш сметка, че нещо което те прави щастлив не може да е лошо. Осъзнах, че майка ми правеше една огромна жертва за мен, и аз не я заслужавам защото не я обичах такава каквато е, а исках да е такава каквато останалите казваха, че тя трябва да бъде. Реших, че след като аз го съсипах всичко, аз трябваше да го оправя. Обадих се на Габриела и я поканих на кафе. Молих я да ме извини, че се бях държала така зле и да се върне при майка ми която не е щастлива без нея и аз повече не можех да я гледам така. Това което не си давах сметка е, че беше минала една година и нещата се бяха променили. Габриела имаше нова приятелка и двете плануваха да основат едно семейство заедно. Но Габриела беше много мила, каза ми, че майка ми може да бъде щастлива с друга жена стига аз да я подкрепя и да и покажа, че съм до нея"
С писмо. Така Анхелика се извини на майка си за мъката която осъзнаваше,че и е причинила и и казваше, че от сега нататък ще я подкрепя и иска да си намери нова любима и да бъде щастлива, че не я интересува мнението на никой и иска майка и да бъде такава каквато е.
В момента Анхелика има един брат на 3 години, плод на брака на майка си с Роса, жената която последва Габриела.
“Моя проблем беше, че майка ми криеше от мен през цялото време, така ми създаваше усещането, че лесбийството е нещо лошо и ,че тя също не го приемаше изцяло. Знам, че ако от малка ми бяха обяснили, че това е нещо нормално, нямаше да изживея така зле нещата. Много хора казват, че хомосексуалните учат децата си да са хомосексуални, но това не е вярно. Аз съм хетеросексуална, днес съм защитничка на правата на хомосексуалните и съм много горда с майка ми. Горда съм с това колко добра майка е била за мен и от страхотното семейство което създадоха с Роса. Роса е една прекрасна жена която аз обожавам, много големи приятелки сме и двете с майка ми, ми дадоха един огромен подарък, който е братчето ми, което обичам страшно много" Споделя с усмивка Анхелика.

Семейство. Като всяко друго.

Давид (14), братовчеда на един приятел от училище се опита да го целуне. Давид се ядоса много, не заради дръзкостта на момчето, а защото се ядосва, че само заради факта, че той има две майки, хората мислят, че той също може да е "малко" хомосексуален. Изцяло не, но поне малко със сигурност "предразсъдъци и нищо друго освен предразсъдъци! Да си дете на хомосексуални родители, може да ти усложни значително живота. Хората те гледат с интерес, наблюдават всяко твое движение. Много внимавам, да не правя нещо което да е женствено, като да рисувам или пиша, защото знам, че много хора ще приемат това като знак, че също съм хомосексуален. Много ми е писнало от суеверията и предразсъдъците на хората."
Давид знае, че донорът на спермата която получила биологичната му майка е един приятел на майките му, gay, който живее в Дания. Имат приятелски отношения, но не родителски. Неговите родители са двете му майки. Майките му са заедно от 18 години и имат също и друг син, който е осиновен от Латинска Америка.
“Едно семейство съставено от две майки, не се различава по нищо от останалите. По някога се караме за дистанционното, ходим на кино, обядваме на вън,пазаруваме в супермаркета, ходим на почивка а плажа, къщата ни е пълна със снимки, спортуваме, карат ни се и ни наказват когато лъжем, караме се с брат ми или не издържим някои изпит. Единствената разлика е , че имаме две майки , и не ,че едната се прави на баща, просто, като че имаме една майка която е умножена по две и за деня на майката трябва да купуваме два подаръка."
На 12 години, Давид се сби с друго момче в училище защото се смееше на майките му лесбийки.
"Майките ми ми казват, че трябва да свикна да се контролирам, но лесно се ядосвам когато чувам обиди за семейството ми. Хората които критикуват, предразсъдъците им, Рахои които непрекъснато говори против хомосексуалните семейства. За кой се мислят за да критикуват семейството ми? Брат ми е осиновен и е щастлив. Преди да го осиновят майките ми, бил самотен, нямал си никого които да се грижи за него, страдал е много, а сега е едно щастливо момче и има семейство което го обича и се грижи за него. Защо трябва да съществуват политиците и църквата и да говорят толкова глупости. Не е честно, как биха се почувствали те ако ние осъждахме техните семейства? Сигурно, че нямаше да са доволни."

Осиновяването е една често срещана практика в хомосексуалните семейства.

Гаури (17) също като брата на Давид е осиновена. Нейното семейство е съставено от 5 жени . Майките и, сестра и на 32 години, биологична дъщеря на майка и Ева от предишен брак, и другата и сестра на 20 години която също като нея е осиновена. “Харесва ми това което ми се е паднало да живея. Една хомосексуална двойка е същото като хетеросексуалната. Можеше да ми се беше паднало едно семейство с разведени родители, или един дом където да не се отнасят добре с мен или по-лошо да не ме бяха осиновили изобщо. Но на мен ми се падна един дом с две майки, падна ми се едно семейство където се грижат за мен и се чувствам обичана и много щастлива. "
Всички приятели на Гаури знаят, че майките и са лесбийки, и които не го знаят се сещат когато отидат в къщи и видят семейната спалня, и кухнята,и пълния със снимки салон на това така женско семейство.
“Абсурдно е да се мисли, че хомосексуалните родители ще имат хомосексуални деца, когато повечето хомосексуални хора които познавам имат хетеросексуални родители." разказва Гаури."аз не се чувствам нито хомосексуална нито хетеросексуална, отворена съм на каквото ми се случи в живота защото намирам за нормални и двете неща. По-голямата ми сестра е пробвала и с жени и с мъже и предпочита хетеросексуалните отношения, а по-малката ми сестра е изцяло хетеросексуална, и аз, е не знам, каквото дойде."

Четири майки, едно куче и една котка.

На Софиа (12) винаги са и казвали, че в живота не са важни материалните неща а хората които я обичат и тя обича, за това тя се чувства милионерка.
В училище има шест най-добри приятелки, две гаджета(момчета), едно в училище и другото в квартала. Има две къщи, в едната живее един котарак които се казва Фродо и в другата едно куче Silver, и във всяка от къщите си има по две майки : Andrea и Мария и Кармен и Елоиса.
“ Когато аз бях на три годинки, моите първи майки които са Andrea и Кармен, решиха, че вече не се обичат като съпруги а само като приятелки така, че оставиха къщата в която живеехме и всяка се премести в един апартамент. Постараха се да са близо за да може да съм много близо и до двете" разказва София." След това мама Andrea се влюби в майка ми Мария и се събраха да живеят заедно, и след това майка ми Кармен се запозна с мама Елоиса. Ай, аз знам, че моите майки са Andrea и Кармен защото те са които ме създадоха ,но останалите,които са техните половинки, ми харесват толкова, че аз искам също да са ми майки и те." По начало, уговорката е 10 дена в едната къща и 10 в другата, но София и четирите и майки са гъвкави, ако иска да прекара една събота и неделя с едните или да остане повече дни с другите, няма никакви проблема. В къщата на Andrea и Мария и харесва много защото има братчета и и харесва да играе с тях. Мария има един син на 9 години от предишна брак и двете с Andrea имат заедно едно момиченце на 18 месеца. И също и харесва много да е в къщата на Кармен и Елоиса защото там е единствено дете и я глезят много. “Всички мои приятелчета знаят, че майките ми са лесбийки и на всички им харесват много. Например майка ми Мария винаги прави сладки и праща винаги на приятелчетата ми, майка ми Andrea ни оставя с моите приятелки да се гримираме с гримовете и , майка ми Елоиса е най-добрата за игра на топка , на карти и с плаистейшъна, и майка ми Кармен е страхотна давайки съвети защото е психоложка и винаги те изслушва и не те прави да се чувстваш малко дете а говори с теб като с голям човек и те кара да се чувствай важна и , че всеки проблем може да се разрежи и няма смисъл да плачеш"
Понякога хората питат София дали не би искала да има един баща, тя отговаря, че не и е нужен.
"Познавам много бащи на моите приятели и никога не видях един които да ме накара да помисля "ай, искам да имам такъв баща". Тези които познавам са винаги много заети, работят до късно а после гледат футбол, или не говорят много с децата си и не им обръщат внимание. Веднъж за запознах с един баща които биеше детето си защото плачеше. Моите майки никога не са ме били, много са мили и добри, и ми обръщат много внимание. И аз се питам , след като има толкова видове семейства, защо хората не питат децата на хетеросексуалните семейства дали не би им харесало да имат две майки или двама бащи? А ме питат мен дали искам един баща. Освен това аз нямам баща, но имам двама дядовци които ме обичат много, и един от тях винаги ми казва, че съм неговият любим бомбон от бял шоколад а аз му казвам ,че той е моя сладкиш и се смеем много”.

Алехандро (7) има една майка и един баща.

Прекарва 15 дена във всяка от двете къщи, баща му има една приятелка а майка му Марта ще се ожени през 2010 с годеницата си Лоли с която е заедно от 5 години. В януари започнаха процеса за изкуствено осеменяване защото Марта и Лоли искат да имат още деца. “Защо се целувата в устата? И двете сте жени!”, ги питал Алехандро в началото," Защото се обичаме, ти също прегръщаш и целуваш хората който обичаш, нали?" Му отговорила Марта. Така Алехандро, разбрал, че няма значение какъв пол са хората който обичаме, щом като ги обичаме и да демонстрира чувствата и нежността си .
Алехандро знае, че майка му е лесбийка, че няма две майки, защото има майка и баща, но знае,че когато се родят братчетата или сестричетата му, ще имат две майки. На него му харесва идеята, щастлив е да има Лоли в къщи , защото тя е която слиза с него в парка да играят футбол и е страхотна партньорка с плаистейшъна.
Марта разказва, че наи-сложното е било да задържи баланса. Например, Лоли може да е авторитетна фигура, но не е майка на Алехандро и ако по някога не може да дава мнение, решенията ги взимат Марта и бившият и съпруг които е другия родител. И вече с децата които ще дойдат, решенията ще бъдат на двете.

Същото се случва с Антонио (6), родителите му са разведени и майка му Росарио живее с другата му майка Ванеса която е нейната нова съпруга и Daniel(4) които е син на двете жени
" Моя татко не ме оставя да гледам филми които плашат и не иска да ям в Мак Доналдс, а братчето ми може да го прави защото той е син само на майките ми и те му позволяват а моя баща не може да му нарежда на него. По някога ми се иска Росарио също да ми е майка и на мен, защото тя е която най-много играе с нас. И тя ми казва, че въпреки, че не ми е майка, ме обича като нейно дете.

Позволих си да преведа този материал, които взех от електронното списание МираЛес (http://www.mirales.es/). Материалът е изготвен от Мария Хесус Мендес.