Отговор на мнение

Днес получих следното мнение по предната тема, чийто отговор реших да сложа като отделна тема защото със сигурност и други хора биха задали такъв тип въпроси, въпреки, че след написаното до тук изглежда доста тъпо, да ми се задават още такива въпроси...но хайде, за последно!

Здравей, Виктория. Аз също искам да ви пожелая успех и дано всичко мине по вода.

Имам няколко въпроса. Дай Боже всичко да мине добре, да забременееш и да родиш здраво и красиво детенце... но искам да те попитам мислила ли си, когато това дете порастне и започне да задава въпроси... Мамо, аз откъде съм се появил/а? А как си ме създала? А какво е любов? Кой е моят татко? Защо другите деца си имат татко, а аз си нямам? Защо моят татко не ме обича и не иска да знае, че съществувам? А ти защо не обичаш моят татко?...

Просто съм сигурен, че на определен етап от живота на това дете (или когато стане възрастне и самоосъзнат човек) тези въпроси ще изникнат. И всъщност как се живее с идеята, че генетичният ти родител (единя от двамата) този, чиято кръв тече във вените, този от когото си наследил сините (или кафевите или черните) очи, този който просто е решил да участва в някакъв експеримент и да запази анонимността си (сама казваш, че само в екстремни случай се разкрива личността на донора) те е оставил на произвола на съдбата, без да го е грижа кой си, какъв си, какви емоции изпитваш, какви желания и мечти имаш. Този, който трябва да е до теб и да те подкрепя във всеки един труден момент и да сподели всеки щастлив миг, защото те е създал с любов. Как се живее с мисълта, че някой просто те е изпразнил в пласмасова чашка и я е подхвърлил на произвола?

Не се съмнявам в способностите ти, както и тези на съпругата ти, че можете и желаете да създадете и отлгедате един прекрасен човек. Но винаги ми е било интересно как този човек ще се възприема и как ще приеме факта, че не е създаден като другите. Че е плод на успешен експеримент и че хората, чиито гени носи дори не подозират за съществуването му.

Силно се надявам да се позаинтересоваш и да откриеш някой, който е бил създаден чрез инсеминация и който не познава биологиния си родител, за да чуем неговата гледна точка по тези въпроси. Смятам, че това би помогнало, както на теб, така и на човека, когото би родила.



Скъпи трол, благодаря ти за пожеланията!
Виждам, че си притеснен за това как ще възпитаваме детето ни ние с жена ми и бързам
да те успокоя, че ако всичко се развие добре и успеем да имаме дете с жена ми, то ще си има двама родители: нас двете, и ще знае какво е любов, защото ще расте в едно семейство където родители се обичат и никога няма да мисли, че е единия му родител го е изоставил, защото и двамата родители на нашето дете ще бъдат до него винаги. Двамата родители в случая сме аз и жена ми, ако не си разбрал...Защо се съмняваш, че ние няма да можем да покажем на детето какво е любов? Вярваш ли наистина, че само хетеросексуалните семейства се обичат? Вярваш ли, че няма да кажа на детето ни, как СМЕ го създали, защото го създаваме двете, не само аз, а ще измислям тъпи извинения , едва ли не сме направили някакво престъпление...Или експеримент както го наричаш ти. Инсеминацията не е експеримент , прилага се от много години, все успешно, както при хомосексуални двойки, така и при самотни родители и разбира се хетеросексуални, даже предимно... Да, предимно при хетеросексуални двойки, макар, че на теб не би ти хрумнало да оспорваш бащинството на мъж чиято жена е забременяла чрез изкуствено осеменяване примерно защото той има някакви наследствени болести или просто сперматозоидите му не са витални и трябва да прибегнат до ползване на донор. Или пък майчинството на жена, която няма витални яицеклетки и ползват донорски...Не би ти хрумнало да кажеш, че детето ще се чувства изоставено от единия си генетичен родител...Впрочем казва се донор, не родител, нито татко...На донорите няма за какво да им е жал за някои които не познават и нямат връзка с него, никаква връзка. Донор не е равно на родител! Родителя е този които те отглежда и на които му е жал за тебе, на които дължиш сините или зелените си очи, независимо дали са негови гени, защото ако не е родителя и тебе няма да те има, защото едно дете не съществува благодарение на донора а благодарение на родителя...Както и нашето дете ако дойде и ако имаме късмета да живее с нас, то ще бъде благодарение на мен и жена ми, които сме го създали , чакали сме го, приготвяли сме къщата си за неговото идване, животите си и сърцата си за да има място за него... не на донора на които му е платено да си направи една... и точка. Донора е един човек които по една или друга причина е решил да даде нещо от себе си, било то кръв, орган или част от орган, и разбира се генетичен материал...Хората които получаваме този материал искаме да мислим, че донорите са били подтикнати от хуманни мотиви, но дори да са го направили само за пари, защото им се заплаща за услугата, пак вършат добро давайки шанс на други хора да живеят в случаи, че се дарява кръв или органи или да имат дете когато става дума за сперма или яицеклетки.
Ако искаш да разбереш, как се чувстват децата на хомосексуалните двойки можеш да четеш в предните теми има една статия която съм превела специално за целта...

Нямам търпение вече!

Ужасното е, че изобщо не сме близо а аз вече изчерпах търпението, както моето така и това на жена ми...Прекалено съм нетърпелива и тя вечно трябва да ме успокоява и не знам как има нерви, аз сама не се понасям честно казано!

Документите които ни трябват за да започнем терапията за стимулация(което е само началото) са следните:

-Основен преглед на общото състояние при гинеколог
-Хормонален анализ
-Серология (за HIV, хепатит, и др.) за мен и за жена ми
-Радиография на тръбите- което както чувам е доста болезнено, и ме е страх да си помисля. Ако някои го е преживял ще съм благодарна да сподели...

От всичко изброено до тук само имаме кръвните проби и хормоналния анализ. Остава гинеколожка и радиографията на тръбите и вече мисля да ги правя в клиниката ако не ме извикат скоро от социалното осигуряване. В частен кабинет тези изследвания биха ни стрували 600 евро, за това решихме да изчакаме социалното осигуряване за да спестим поне това, имайки предвид, че за напред ще имаме нужда от всичко което имаме за опити, и дано не са много!!!...
Чакам вече втори месец за среща с гинеколог, изчерпва ми се търпението и съм дала срок до средата на месеца(до следващ цикъл защото и без това лечението започва след изтичане на цикъл), ако не ме извикат до тогава, ще отида в клиниката и това е.
Да не говорим, ако трябваше да се надяваме на социалното и за инсеминацията, колко трябваше да чакаме. То в нашия случаи и не го покрива де, в нашата провинция покрива инсеминация само когато нямаш нужда от донор, т.е хетеросексуална двойка, колко личи , че ни управлява дясна партия... Но има други провинции където покрива и донор, познавам момичета които са го направили по социалното осигуряване.

Замисляме се и за това какъв донор да искаме. Напоследък спорим доста за това. Не,че спорим но имаме малко несходство в мнението. Аз искам да бъде някои които да прилича на Беатриз максимално т.е чернокос, дребен, с тъмно кафяви очи, а тя иска да бъде висок, рус със сини очи. Твърди, че е глупаво да искаме да прилича на нея, защото е ясно, че тя няма да бъде генетична майка, и иска да бъде русо защото твърди, че тук се харесват много светлите хора. Това е така, и аз съм се убедила също, но от друга страна, не искам детето да бъде супер модел, даже изобщо не държа да бъде красота неземна. На мнение съм, че красотата не винаги носи щастие, а понякога точно обратното. Единственото на което държа и вече го казах и на доктора, е донора да бъде слаб, със слабо телосложение. Аз цял живот се боря неуспешно с наднорменото тегло и единствено това е което искам да спестя на бъдещото ни дете ако може. Макар, че в моя случай колкото се дължи на генетично предразположение, двойно повече на лоши хранителни навици...
Единственото което знаем за донорите от банката за сперма с която работи нашия доктор е, че са студенти от медицинския университет в Леон и са под 25 годишни, възраст в която се предполага, че сперматозоидите са с най-добро качество. Донорът е винаги неизвестен по закон и само се разкрива самоличността му при супер екстремни случаи, които не искамe да достигаме. При всеки случай ще запазим генетичен материал за евентуално следващо осеменяване, за да съвпадат генетично децата, пак за всеки случай.

Между другото, започнах диета. Надявам се да сваля някои килограм преди да забременея, защото после със сигурност ще кача над 8-9 кила. Казаха ми, че слабите жени може да качат до 20 но за жени с моето телосложение максимума е 9 кила за качване. Казват, че със самото раждане се свалят автоматически 4-5 кила и след това с кърменето може да се отслабне много. Надявам се да е вярно. Но така или иначе смятам да се поддържам, ще се запишем на плуване, за бременни било идеално а и обикновено ходя много и спортувам по малко макар и безразборно, дано не кача много! Хубавото е, че тук не съществуват суеверия като "бременната трябва да яде за двама" а точно обратното, една наша приятелка която сега е бременна в 5-ти месец я сложиха на диета от първия ден и до сега е качила по кило на месец, което е нормата...