Докато другите разсъждават защо са доволни от това, че са жени....

Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...

Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...

Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)


Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...

Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...

Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...

Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!

Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...

Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...

Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....

И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...

И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...

Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.

Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...

Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!