Напоследък се замислям за розовото и синьото, за куклите и количките, за обиците и маратонките... За момиченце обички от както се роди, розова количка и дрешки и пантофки, като някаква супер вариация лилаво, червено или оранжево. За момчетата синьо разбира се, и колички, маратонки, и супер герои, в краен случай зелено, сиво, или може малко червено.
Не знам как ще искам да възпитаваме нашите деца, идея нямам нито какви хора ще са, нито какви неща ще им харесват...Но искам, определено много искам да не ги ограничавам с никакви шаблони.
Често споря със сестра ми задето следва клишетата. Тя и мъжа и разбира се, той е толкова уплашен да не би децата да са като мен, че от малки ги вкарва директно в рамчицата. Често чувам думи като "Ти си момче, трябва да си мъж" или "ти си момиче, трябва да си играеш с кукли, не можеш да искаш колички"...Такива неща...И след всичката критика която дръпвам винаги когато имам възможност по въпроса, аз също не съм по назад. Скоро ходих да им купувам нещица, и разбира се се водех по вече изградения вкус на децата, на племенника ми дрешки със Спаидермен, и за племенницата ми розови неща с принчески...Пфу...И не, че не искам да им харесват това, просто имам усещането, че са подведени да харесват едно или друго, и че им се отнема правото на избор. Не са само племенниците ми. Днес бяхме на пазар, и понеже сме на майчинска вълна, отидохме в детските отделения, да гледаме моделчета, цени, цветове...Уверих се в едно, почти не се произвеждат дрехи унисекс за деца! Гледах, търсих, не! Всичко е разделено и предопределено, или почти всичко. Ами това означава, че от съвсем малки напъхваме децата в шаблоните за това което се очаква от тях в живота и естествено, че после на различните вкусове се гледа като на някакво невиждано чудо. Ако едно момиче иска да си играе с колички или и харесва да играе футбол веднага се заплюва като бъдеща лесбийка, а ако момче е по-нежно и чувствително, или пък "не дай Боже" му харесват куклите, то тогава работата е сигурна.
Аз искам да възпитаваме децата ни в равенство и свобода. Да знаят, че могат да имат всичко каквото искат, ако е момче и иска нещо розово, заклевам се, че ще му го купя! И ако е момиче и иска колички, ще има всички колички които поиска! И изобщо не възнамерявам да повлиявам във вкусовете им. Виждала съм хора как директно водят момиченцето на сектора с куклите и и казват "избери си", ама "избери си от Тука"! Аз се заричам от сега като вкарам детето в магазин за играчки, да не се обаждам изобщо! Да знае, че може да си избере каквото иска само. Друг е въпроса, че с времето, ще види, че другите деца в зависимост от пола си имат определен тип играчки и ще иска да подражава...Ех, не е лесно да се бориш срещу света!
Замислям се и за обиците, защо да дупчим ушите на момиченцата а на момчетата не? Това не им ли показва автоматически , че са различни? А защо да са различни? Защо да не продупчим ушите на момченцето също? Или защо дупчим тогава ушите на момиченцето, някои го правят още в родилното... Говорих за това с жена ми и настоях ако имаме момче да му продупчим и на него ушите, а тя ми каза, че в никакъв случай. Мисли, че нашия син ще бъде подложен на достатъчно натиск, като син на лесбийки, като да го обременим допълнително с такова нещо. Казва, че като порасне, той сам може да си ги продупчи ако иска. Има право, тя винаги има право, добре, че е тя да внася разсъдък в нашето семейство...
P.с. Няма търпение вече да ми дойде месечния цикъл, целия месец броя дните, хормоналните изследвания от които се нуждая се правят само в този период. Нищо, поне наближава вече денят, и същевременно излязоха изследванията на жена ми, потвърждение, че не е носител на никакви венерични болести или които се предават по полов път. Тя трябваше да направи това изследване, като моя партньорка, като гаранция на клиниката ,че ако след осеменяването се появи такава болест, няма да претендираме,че заразяването е станало заради генетичния материал които получаваме от тях. Това са подробности, но се радвам, че малко по малко отмятаме документи от списъка които ни изискват. Най-притеснителното изследване от тези които ми престоят е радиограмата на тръбите, чувала съм, че е много неприятно и боли. Но нищо и това ще изтърпим. Колкото и да сме заети, винаги и на всичко което засяга бебето ни, ходим заедно, това сме решили да го спазваме каквото ще да става. Предимно на жена ми, защото аз съм сравнително свободна, но тя отлага каквото и да е, само и само да сме заедно :)
Моята кола от Ада
Преди 1 месец
Публикации
Здрасти,
ОтговорИзтриванепопаднах тука от Openly feminist :)
Много ми харесва какво пишеш. Аз имам малка дъщеря и понеже сме взели доста дрешки от приятели, всяка втора дреха сигурно й е розова. Ама като ида аз да пазарувам - пак същото. Като поискам нещо по-гаменско (суичер, блузка), много често чувам "ама госпожо, това е за момчета". Мдам.
А иначе - дупченето на ушите е нещо, което според мен човек (детето) сам трябва да си избере и поиска. Все пак това е по някакаъв начин нарушаване на интегритета на тялото, не е честно някой да го прави, без изричното ти съгласие по въпроса. Така че жена ти е права, наистина :)
Пожелавам ви успех във всички начинания!
Здравейте, Благодаря за блога ви и поста!
ОтговорИзтриванеСвързана съм със сайта Az-jenata.com и моля да направим интервю с Вас. Темата е важна, а в България малко се говори по нея. Надявам се да се съгласите. Моля, пишете ми на justine.toms@gmail.com
Здравей Бояна! Благодаря за коментара! Ами да, права си, че дупченето на уши е посегателство имайки предвид, че не може да се иска съгласие на "жертвата". Истината е обаче, че се прави масово и се прави винаги и само на момичетата, мен в случая именно това ме разстройва, защо да има неща без значение какви които се правят на едни хора и на други не. Това не ми харесва защото мисля, че директно тика едни хора в една група а други в друга, белязани до края на живота и още от люлката! Иначе не съм против обиците, даже напротив, много обичам да се кича и след като това е така, предполагам, че един ден децата ни също могат да имат такова желание, за това предполагам, че бих продупчила ушите на децата си, стига жена ми да е съгласна разбира се, и съм се зарекла, да няма абсолютно никаква разлика в начина по които третирам децата ми от които и пол да са, се замислих защо да не продупчим ушите на бебето ни ако е от мъжки пол, явно е обаче, че тук ще срещна отпор от съпругата ми...
ОтговорИзтриванеА причината да се прави като бебе мога да го разбера, предполага се, че раната зараства по-лесно и безболезнено. Аз моите ги дупчих като голяма и помня, че беше доста травмиращо, даже се дърпах и едната дупка ми е крива по тая причина :) Предполагам, че предпочетох да го бяха направили когато съм била бебе, поне нямаше да помня какво ми е било. Не знам, това ще го решавамe допълнително, само исках да изразя неодобрение върху това , че има такова явно разделение между половете от самото раждане.
Благодаря и на другата участничка в темата, обещавам да ви пиша на мейл!
Аз също се побърквам от това розово-синьо. Защото дори ти да не искаш да се държиш различно с децата си, защото са момичета или момчета... всички останали около тях го правят. (Точно както Яна описва по-горе). Още нямам деца, но се надявам да имам и това е едно от нещата, които много ме притеснява.
ОтговорИзтриванеРазбирам те, то си е притеснително. Колкото и да искаш да създадеш едни изцяло свободни хора е много трудно. Дори ти да го учиш на свободен дух, то ще получава от обкръжението хиляди сигнали. Ето темата с дрешките. Най-страшното е както казва Яна , и както и аз признах също, сами следваме моделите...В крайна сметка, отиваш да купуваш нещо за момиченце и просто взимаш нещо розово, автоматически е просто. Но дори за момиченце да вземеш нещо синьо от време на време или количка, сигурна съм, че на никoй няма и да му хрумне да вземе нещо розово за момченце...Била съм свидетел на сериозно обидени родители само при споменаването, че може да се вземе нещо "женско" на синчето им, или не дай боже кукла. От там тръгва всичко, от деца момчетата разбират, че да ги сравняваш с момиче е обидно...Не знам как ще действам аз и как ще лавирам сред това море от суеверия и простотия, но категорично не искам да давам такива послания на децата ни!
ОтговорИзтриванеНапълно си изразила и моето мнение по въпроса. Но като гледам повечето майки как разсъждават изпадам в тихо отчаяние...
ОтговорИзтриванеДааа, и аз имам дъщеря на три месеца и всичко дадено ни от по-големи деца или подарено е в розово. Чак вече ми се гади от този цвят. А според мен най й отива тъмно и светлосиньо и бяло. А за дупченето на уши - в никакъв случай няма да й го причиня, ако не го поиска. Доводът да зарастне по-бързо и лесно като бебе е супер тъп - ами да й надупча и пъпа, и езика, и веждата, а най-сигурно и двете..., за да не я боли като порастне. Ами ако не харесва обици като голяма? Имам приятелки (хетеросексуални, не че това е от значение), които не понасят нищо по ушите си и съответно не носят.
ОтговорИзтриванеИ изобщо много хубав постинг :)))
Здравей Виктория,
ОтговорИзтриванеИ аз те "открих" чрез Openly Feminist, за което благодаря на Петя.
Пишеш много интересно, ще очаквам следващите постове с нетърпение. Историите на децата бяха СТРАХОТНИ - а Емилио баща - само се чудя кога в БГ ще "дорастнем" до неговото ниво. Дано е скоро!
Пожелавам на теб и Беатриз бързо и успешно реализиране на мечтата ви.
Момичета, много благодарим за подкрепата ви. За мен, за нас , е много важно, че ви харесва това което пиша тук и се надяваме да продължим да правим нещата добре за да продължавате да сте доволни като посещавате това място. Ще имаме нужда от много добра енергия за това което сме предприели, така че благодарим от сърце за пожеланията ви!
ОтговорИзтриванеУспех и от мен, момичета!
ОтговорИзтриванеАз съм поредната,която идва от Openly Feminist :)
По темата за розовото и синьото и аз доста съм мислила. Имам син, в началото като се роди много се стараех да купувам дрешки в неутрални цветове - бежово, кремаво, бяло, жълто, оранжево, зелено. Дори креватчето му е зелено и с дъга :)
Но постепенно се отказах. Колкото по-голям става, и най-вече когато започна да носи подарени дрешки от други деца или купени от баби, роднини, приятели, синьото вече рязко преобладава.
В момента ме интересува много повече дрешката да е от качествена материя и да му е по мярка :)
Още едно наблюдение с времето и с израстването на сина ми (сега е на 2г): и аз като теб много се бях клела да не отказвам кукли и да не го водя до щанда с моторите и колите, но той наистина си предпочита тях!... Особено много недоволствам задето е обзет от една мания по моторите, която просто няма откъде да се е взела защото никой от нас никога не е залитал по темата за мотори и автомобили - дори смятам мотористите за неразумни на пътя и се опасявам един ден да не хукне и той да си троши главата с истински мотор - но ето че едва осъзналото се хлапе съвсем самостоятелно е решило че моторът е нещо очарователно: обръща се след тях по улицата, води ме при тях като ги види паркирани някъде, разглежда, пита, сочи, обикаля - няма друг предмет, който толкова много да възбужда любопитството му. Още ненаучил се да говори съвсем, преди месец изтърсил на баба си: "Мама тати купат мото'че!" - и оттогава това му е любима фраза. Доразработил я е дори - в момента гласи: "Мама тати купат едни лилави, едни сини и едни 'озови мото'чета!"
Та защо ти разказвам това - защото на този етап, на който си в момента, твоите представи са точно каквито бяха моите преди да родя, но впоследствие научих още нещо: че детето си има собствена индивидуалност и че не трябва да прожектираме прекалено силно нашите собствени нагласи върху него - така бихме рискували да останем невъзприемчиви за онези неща, които го правят различна личност.
Мисля, че щом искаме да научим децата си да са отворени към света и максимално свободни от предразсъдъци, ще е напълно достатъчно просто ние самите да сме такива.
П.П. По темата за обиците: при малко бебе няма ли и риск от инфекция, все пак? Аргументът за свободния избор е много силен (и аз смятам, че Беатрис е права за това), но освен него, помисли и за чисто здравословния аспект. С новородено, което едва се крепи на тоя свят, определено не искаш да добавяш към всичките му дискомфорти и рискове и напълно ненужното дупчене на уши. А и какво като няма да помни - това не значи, че травмата ще е по-малка и че няма да останат следи от нея. Дори бих предположила, че е обратното: един пораснал човек, решил се, че за него е важно да си направи пиърсинг, е склонен и да "плати цената" за решението си; докато за едно неосъзнало се дребосъче това е едно неразбираемо издевателство над тялото му - то не получава нищо в замяна.
Човекът, когато е малък, също е човек... Трябва да се отнасяме към него с уважение :)
Първо благодаря за пожеланията! И после, мисля, че си права за дупченето на ушите и за това, че децата всъщност са независими и няма смисъл да прожектираме нашите собствени желания върху тях. И моята идея беше такава всъщност, да не се обременява детето с нищо, ако иска колички-колички, или кукли-кукли, без да му се втълпява, че трябвa да предпочита това или онова. Също нямах намерени само защото не искам да следва шаблоните да го задължавам да прави нещо което не иска. И виждам, че дупченето на ушите е следване на шаблоните, или най-малкото егоистично от моя страна, след като на мен ми харесват обици, значи на детето трябва да му харесват...Ще го обмислим още веднъж, благодаря за мнението ти :)
ОтговорИзтриванеами момичета успех искам да ви пожелая, хич не е евтино и лесно това с инсеминацията но въпреки парите, времето и нервите резултатът си заслужава отвсякъде (не че аз съм минавала през това, моята Марта е плод на първия и единствен шанс който й даде баща й, хахаха, сега е очарован естествено)...
ОтговорИзтриванеколкото до обеците, тук при нас - в другия край на Испания, традицията е да се слагат още щом се роди бебето и добре че таткото беше съгласен с мен че ние такова нещо няма да причиним на бебка, та устояхме на напъните на тукашната баба - да не говорим че при раждането й счупиха двете ключици та си изкара първия месец в неистово пищене - само пробити уши ни липсваха; и понеже и досега не й е порастнала косичката на беба (11м.) все още ни питат - ама момиченце ли е, и ако бабата е там почва едно оправдаване че да, тя е момиченце ама те родителите не искат обеци... много се робува на общественото мнение, ей...
другото което виждам е че имате две котки - и ние така - и това беше голяма борба с всичко живо - баби, лекари, приятели... Марта е по-опасна за котките отколкото те за нея, особено откакто почна да пълзи и все гледа да им награби пухкавите кожухчета; стига да няма проблеми с алергии, другото се преодолява
айде че много дълъг ферман стана, поздрави от дълбокия юг и ще ви следя с удоволствие
Аз пък да кажа, че в квартала има много момченца, които бутат бебешки колички (играчки) с кукли в тях (куклите са анатомично коректни - имат си пишки :))
ОтговорИзтриванеЕми, много ме кефят :))
Бояна, и аз много се радвам, че вече има родители които оставят синчетата си да играят с кукли, та ако ще и с пишки, пак е напредък!
ОтговорИзтриванеКъм пишещите от южните провинции! Тук също като при вас е много разпространено да изписват детето от родилното с обици, т.е дете момиченце... Не знам какво ще правим ние в крайна сметка. Все пак ще вземем предвид съветите на всички ви, накарахте ме да се замисля. Що се отнася до котките, аз също чувам често неща като "какво ще правите с котките когато забременееш?" или директно "къде ще дадете котките когато забременееш?" при което винаги откачам! Котките ни са част от нашето семейство! Като такива ще бъдат винаги с нас, поне докато не представляват сериозна заплаха за живота на някой друг от семейството, в което сериозно се съмнявам. Що се отнася до прочутата toxoplasmosis, дори да я имат и аз да дам негативно, в което също се съмнявам защото съм живяла толкова много сред котки, че със сигурност съм я минала. Но в най-неблагоприятния случаи , просто трябва да третирам пясъка им с ръкавици и това е. Не разбирам тея паники, и още по-малко как някои може да си остави животинката. Хора които изоставят животни, ще изоставят и човек в нужда, в това съм убедена! По-скоро ще си отрежа ръката от колкото да ги оставя маците, ние сме се клели, че ще ги закриляме винаги! Радвам се, че ти не си се поддала на тези суеверия, една наша приятелка ветеринарка казва, че тук бременна жена е равно на котка в приюта и аз страдам от това. Поздрави и от далечния север ;)
Не си давай котките, няма проблем с тях.
ОтговорИзтриванеЛекар съм и го казвам най-отговорно. Просто докато си бременна, жена ти ще им чисти тоалетната. Голяма работа.
Нашата дъщеря също е по-опасна за котето ни, отколкото обратното, нищо, че някой като види, че малката е малко одраскана, и започват да припадат.
Здравей, Виктория!
ОтговорИзтриванеПърво и аз да ви пожелая успех!
Относно цветовете, а ми ужасно е наложеното розово/ синьо. Аз имам момиченце на 8 месеца и колкото и да се съпротивлявам, доста често се оказваме облечени в този цвят. Както и преди мен са писали, подаръците и дадените на заем неща са в преобладаващия цвят за съответния пол. Когато аз купувам продавачите ме гледат страно, ако поискам нещо различно.
Но по-големият проблем за мен, е че дори и да намеря нещо в различен цвят, то обезателно е с цветчета, паетки или т.н. глупости за мен, или съответно камьончета, отверки или други "мъжки" символи. Не знам защо не се правят унисекс дерхи за деца!? Къде дремят призводителите :)
Та ще си имам голям проблем в скоро време, защото в голямата си част детските дрешки не съвпадат с моя вкус, а аз не искам дъщеря ми да се облича като "браби" или друг тип изкуствено насадени стереотипи. Все пак има проблясъци в някой вериги за детски неща, а и на децата не им трябват 100 дерхи. Стигат им 3-4 качествени и носещи на пране :)
За обиците, а ми оставете милото малко човече да си каже мнението! Моята дъщеря няма и докато не може да си поиска сама, няма да има :)
За котките и въобще животните у дома са го казали добре преди мен.
Поздрав още веднъж и успех!
Очаквам с интерес следващите ти постове!
Деница