Отдавна бях забелязала, че когато се стане майка се занемарява и блог и всичко. Ето и аз така направих, но няма как! Бебето е номер едно, и номер две и номер три...То е задължение, свободно време, забавление, всичко. И не се оплаквам, напротив! Никога не съм чувствала толкова енергия и толкоча щастие, е добре, поне отдавна не бях чувствала толкова енергия и щастието което дава бебето не може да се сравни почти с нищо. Поне за мен де, и поне за сега :)
В снимки, защото „una imagen vale mas que mil palabras” (една снимка струва повече от хиляда думи) и защото така най-лесно ще разкажа всичко което се случи с нас с Велик пред изминалите месеци.
Накратко, растем! Растем и преминаваме етапи. Светкавично бързо ако питате мен!
Беше малко бебенце;)
и сега е ,
...голямо бебенце :)))
Папкането ни беше така...
и преминахме през това...
и дори вече така.
Спинкахме в малко креватче
и после преминахме...
в голямото :)
В колата се возехме така...
,
и сега така :)
Велик беше цар на деня на црете и там където ходи, навсякъде е цар, цар и център на всичкото внимание!
Маците го обожават! Особено Патра и Маноля
, Марче е толкова мързеливо мече, че единствено мисли къде да си легне и да мърка, но не се занимава с никой
. Патра го защитава и всеки който се доближи до количката бива плашен а понякога и захапан за крачола!
Чичовчите го обожават,
и братовчедите,
бате Методий му чете писма по скаип
И вуйчовците го обичат
, и бабите
,
и дядовците
,
И най- много майкитееее :)))
Моята кола от Ада
Преди 5 седмици