Докато другите разсъждават защо са доволни от това, че са жени....

Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...

Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...

Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)


Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...

Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...

Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...

Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!

Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...

Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...

Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....

И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...

И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...

Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.

Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...

Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!

Три фоликула...

Тези дни съм на видеозон през ден. Лаис наблюдава развитието на фуликулите. Днес ми каза, че вървим много добре, че имаме три фуликула в добро състояние и се предполага , че скоро ще са готови да ги спука.

Казаха ни, че три е максималния брои при който може да се прави оплождане.

Няма никаква гаранция, че трите фуликула ще се отворят и ще има яицеклетки, нито, че всички яицеклетки ще се оплодят и задържат. Но има възможност, макар и малка, да имаме две или три деца. Разбира се има и възможност да нямаме нито едно....

Повечето хора с които говоря са забременели на 3-4 опит и до тук само една приятелка е забременяла на първия ...

Да не говорим, че започнахме с евтиното и считано за „леко” стимулиране и въпреки това имаме три дебелички фуликулчета

Ако имаме късмета да забременеем веднага и то с два броя просто...Това би било невероятен късмет!!!

Вече за три...ни изглежда по-сериозно. Не знам как бихме се справили. Материалната база я имаме само като за две. За до два броя съм го предвидила всичко. Бих си ги водила с мен в ателието в докато са кърмачета, не мисля, да спирам работа, или поне не дълго. После и майка ми също ще ми помага с детето или децата. Но за три...ателието е малко, не бихме се справили лесно, не бихме могли и да се съберем... Освен това апартамента ни би станал малък. То така или иначе и за две е малък, имаме една детска стая само и напоследък си говорим , че ако имаме две деца след няколко години ще трябва да мислим за друго жилище със сигурност, и сме го планували всичко, след десет години ще можем да си позволим да купим по-голям апартамент ако всичко върви по план. Но ако са три то означава, че трябва да започнем да мислим още от сега за друго жилище. Би било голяма мъка да оставим този апартамент сега. Обзаведохме го с такова желание, с толкова усилия и надежди, толкова емоции...Не сме живели тук и една година още. Това е първият ни истински дом...

Ееех... и ние сме едни, не се знае дали и едно ще имаме а се притесняваме да не са три. Реалността е, че и две е рядкост да се получат колкото и да сме преестимулирани.



Както и да е, в сряда имам нова ехография, вече за последно и в петък ще е инсеминацията. Първата, и ДАНО последната!!!





Viktoriya

Отговор на мнение

Днес получих следното мнение по предната тема, чийто отговор реших да сложа като отделна тема защото със сигурност и други хора биха задали такъв тип въпроси, въпреки, че след написаното до тук изглежда доста тъпо, да ми се задават още такива въпроси...но хайде, за последно!

Здравей, Виктория. Аз също искам да ви пожелая успех и дано всичко мине по вода.

Имам няколко въпроса. Дай Боже всичко да мине добре, да забременееш и да родиш здраво и красиво детенце... но искам да те попитам мислила ли си, когато това дете порастне и започне да задава въпроси... Мамо, аз откъде съм се появил/а? А как си ме създала? А какво е любов? Кой е моят татко? Защо другите деца си имат татко, а аз си нямам? Защо моят татко не ме обича и не иска да знае, че съществувам? А ти защо не обичаш моят татко?...

Просто съм сигурен, че на определен етап от живота на това дете (или когато стане възрастне и самоосъзнат човек) тези въпроси ще изникнат. И всъщност как се живее с идеята, че генетичният ти родител (единя от двамата) този, чиято кръв тече във вените, този от когото си наследил сините (или кафевите или черните) очи, този който просто е решил да участва в някакъв експеримент и да запази анонимността си (сама казваш, че само в екстремни случай се разкрива личността на донора) те е оставил на произвола на съдбата, без да го е грижа кой си, какъв си, какви емоции изпитваш, какви желания и мечти имаш. Този, който трябва да е до теб и да те подкрепя във всеки един труден момент и да сподели всеки щастлив миг, защото те е създал с любов. Как се живее с мисълта, че някой просто те е изпразнил в пласмасова чашка и я е подхвърлил на произвола?

Не се съмнявам в способностите ти, както и тези на съпругата ти, че можете и желаете да създадете и отлгедате един прекрасен човек. Но винаги ми е било интересно как този човек ще се възприема и как ще приеме факта, че не е създаден като другите. Че е плод на успешен експеримент и че хората, чиито гени носи дори не подозират за съществуването му.

Силно се надявам да се позаинтересоваш и да откриеш някой, който е бил създаден чрез инсеминация и който не познава биологиния си родител, за да чуем неговата гледна точка по тези въпроси. Смятам, че това би помогнало, както на теб, така и на човека, когото би родила.



Скъпи трол, благодаря ти за пожеланията!
Виждам, че си притеснен за това как ще възпитаваме детето ни ние с жена ми и бързам
да те успокоя, че ако всичко се развие добре и успеем да имаме дете с жена ми, то ще си има двама родители: нас двете, и ще знае какво е любов, защото ще расте в едно семейство където родители се обичат и никога няма да мисли, че е единия му родител го е изоставил, защото и двамата родители на нашето дете ще бъдат до него винаги. Двамата родители в случая сме аз и жена ми, ако не си разбрал...Защо се съмняваш, че ние няма да можем да покажем на детето какво е любов? Вярваш ли наистина, че само хетеросексуалните семейства се обичат? Вярваш ли, че няма да кажа на детето ни, как СМЕ го създали, защото го създаваме двете, не само аз, а ще измислям тъпи извинения , едва ли не сме направили някакво престъпление...Или експеримент както го наричаш ти. Инсеминацията не е експеримент , прилага се от много години, все успешно, както при хомосексуални двойки, така и при самотни родители и разбира се хетеросексуални, даже предимно... Да, предимно при хетеросексуални двойки, макар, че на теб не би ти хрумнало да оспорваш бащинството на мъж чиято жена е забременяла чрез изкуствено осеменяване примерно защото той има някакви наследствени болести или просто сперматозоидите му не са витални и трябва да прибегнат до ползване на донор. Или пък майчинството на жена, която няма витални яицеклетки и ползват донорски...Не би ти хрумнало да кажеш, че детето ще се чувства изоставено от единия си генетичен родител...Впрочем казва се донор, не родител, нито татко...На донорите няма за какво да им е жал за някои които не познават и нямат връзка с него, никаква връзка. Донор не е равно на родител! Родителя е този които те отглежда и на които му е жал за тебе, на които дължиш сините или зелените си очи, независимо дали са негови гени, защото ако не е родителя и тебе няма да те има, защото едно дете не съществува благодарение на донора а благодарение на родителя...Както и нашето дете ако дойде и ако имаме късмета да живее с нас, то ще бъде благодарение на мен и жена ми, които сме го създали , чакали сме го, приготвяли сме къщата си за неговото идване, животите си и сърцата си за да има място за него... не на донора на които му е платено да си направи една... и точка. Донора е един човек които по една или друга причина е решил да даде нещо от себе си, било то кръв, орган или част от орган, и разбира се генетичен материал...Хората които получаваме този материал искаме да мислим, че донорите са били подтикнати от хуманни мотиви, но дори да са го направили само за пари, защото им се заплаща за услугата, пак вършат добро давайки шанс на други хора да живеят в случаи, че се дарява кръв или органи или да имат дете когато става дума за сперма или яицеклетки.
Ако искаш да разбереш, как се чувстват децата на хомосексуалните двойки можеш да четеш в предните теми има една статия която съм превела специално за целта...

Нямам търпение вече!

Ужасното е, че изобщо не сме близо а аз вече изчерпах търпението, както моето така и това на жена ми...Прекалено съм нетърпелива и тя вечно трябва да ме успокоява и не знам как има нерви, аз сама не се понасям честно казано!

Документите които ни трябват за да започнем терапията за стимулация(което е само началото) са следните:

-Основен преглед на общото състояние при гинеколог
-Хормонален анализ
-Серология (за HIV, хепатит, и др.) за мен и за жена ми
-Радиография на тръбите- което както чувам е доста болезнено, и ме е страх да си помисля. Ако някои го е преживял ще съм благодарна да сподели...

От всичко изброено до тук само имаме кръвните проби и хормоналния анализ. Остава гинеколожка и радиографията на тръбите и вече мисля да ги правя в клиниката ако не ме извикат скоро от социалното осигуряване. В частен кабинет тези изследвания биха ни стрували 600 евро, за това решихме да изчакаме социалното осигуряване за да спестим поне това, имайки предвид, че за напред ще имаме нужда от всичко което имаме за опити, и дано не са много!!!...
Чакам вече втори месец за среща с гинеколог, изчерпва ми се търпението и съм дала срок до средата на месеца(до следващ цикъл защото и без това лечението започва след изтичане на цикъл), ако не ме извикат до тогава, ще отида в клиниката и това е.
Да не говорим, ако трябваше да се надяваме на социалното и за инсеминацията, колко трябваше да чакаме. То в нашия случаи и не го покрива де, в нашата провинция покрива инсеминация само когато нямаш нужда от донор, т.е хетеросексуална двойка, колко личи , че ни управлява дясна партия... Но има други провинции където покрива и донор, познавам момичета които са го направили по социалното осигуряване.

Замисляме се и за това какъв донор да искаме. Напоследък спорим доста за това. Не,че спорим но имаме малко несходство в мнението. Аз искам да бъде някои които да прилича на Беатриз максимално т.е чернокос, дребен, с тъмно кафяви очи, а тя иска да бъде висок, рус със сини очи. Твърди, че е глупаво да искаме да прилича на нея, защото е ясно, че тя няма да бъде генетична майка, и иска да бъде русо защото твърди, че тук се харесват много светлите хора. Това е така, и аз съм се убедила също, но от друга страна, не искам детето да бъде супер модел, даже изобщо не държа да бъде красота неземна. На мнение съм, че красотата не винаги носи щастие, а понякога точно обратното. Единственото на което държа и вече го казах и на доктора, е донора да бъде слаб, със слабо телосложение. Аз цял живот се боря неуспешно с наднорменото тегло и единствено това е което искам да спестя на бъдещото ни дете ако може. Макар, че в моя случай колкото се дължи на генетично предразположение, двойно повече на лоши хранителни навици...
Единственото което знаем за донорите от банката за сперма с която работи нашия доктор е, че са студенти от медицинския университет в Леон и са под 25 годишни, възраст в която се предполага, че сперматозоидите са с най-добро качество. Донорът е винаги неизвестен по закон и само се разкрива самоличността му при супер екстремни случаи, които не искамe да достигаме. При всеки случай ще запазим генетичен материал за евентуално следващо осеменяване, за да съвпадат генетично децата, пак за всеки случай.

Между другото, започнах диета. Надявам се да сваля някои килограм преди да забременея, защото после със сигурност ще кача над 8-9 кила. Казаха ми, че слабите жени може да качат до 20 но за жени с моето телосложение максимума е 9 кила за качване. Казват, че със самото раждане се свалят автоматически 4-5 кила и след това с кърменето може да се отслабне много. Надявам се да е вярно. Но така или иначе смятам да се поддържам, ще се запишем на плуване, за бременни било идеално а и обикновено ходя много и спортувам по малко макар и безразборно, дано не кача много! Хубавото е, че тук не съществуват суеверия като "бременната трябва да яде за двама" а точно обратното, една наша приятелка която сега е бременна в 5-ти месец я сложиха на диета от първия ден и до сега е качила по кило на месец, което е нормата...