Още малко усложнения

Да започна с добрата новина, а тя е, че бебето е добре, развива се според нормите, пъргав е , рита много, сърдечния ритъм и всичко свързано с него върви идеално. Другата седмица ще му правим видео и снимки в 4Д, ще можем да му видим чертите на лицето и да си направим идея за това как изглежда :))))

На мен обаче изглежда ми се падна тежка бременност от където и да го погледнеш...Сега за капак ми откриха диабет по време на бременността. Тепърва ще ми правят още доста изследвания за да се види нивото и сериозността на проблема, но вече е факт, че живота ми сериозно ще се промени от тук нататък. И дано не остане постоянен диабет....

Диабета по време на бременността, е нещо доста често срещано сред бременните жени, особено когато има намесени и фактори като наднормено тегло, генетическа предразположеност и т.н. На една моя позната българка, която също е бременна и то в по-малки месеци, също и откриха диабет сега...На нея и се случи типичното силно наддаване на килограми за нула време заради прословутото хапване от всичко което видиш та да „не ти стане нещо”...

По принцип този диабет, не е вреден за здравето на бебето нито дори не е задължително вреден за здравето на майката след бременността. Едва 10% от развилите диабет по време на бременността жени, остават диабетици след раждането. По принцип с подходяща диета (много сериозна диета всъщност, уф....) , може да се контролира и да не се стигне до трайни усложнения.

На мен ми направиха едночасовото изследване което се прави на всички бременни за проверяване метаболизма на глюкозата, и се оказа, че резултата е доста лош. Диагнозата е нетолерантност към глюкоза и диабет по време на бременността. Сега следва да ми направят още едно по-сериозно изследване от три часа. Според резултата ме предупредиха, че е възможно да се наложи да ме задържат в болница за остатъка от бременността...

Сега...аз сама съм си виновна за това да стигна до тук. Преди бременността водех сравнително добра и здравословна диета, макар, че също имах наднормено тегло и преди това, и макар, че си позволявах доста „кръшкания” между основните хранения, но като цяло се хранех здравословно. От начало както забременях започнах добре, хранех се предимно с пресни зеленчуци и плодове, но после се отпуснах страшно и още повече след като не можех и да помириша месо, риба, яйца, и какво ли не, дълго време ядех само картофки а ла брава и разни боклуци като пасти и сладки...Много пъти ми говореха, че съм рискова група и ми поставяха диети, които съответно не спазвах...

Споделям всичко това тук защото напоследък разбирам, че този блог се е превърнал в референция за много жени, настоящи и бъдещи майки, и не само хомосексуални, и някои от тях намират тук отговори на въпроси които ги засягат или за в бъдеще ще са им актуални.

Именно по тая причина, искам да се обърна към тези настоящи и бъдещи бременни, и да им кажа, да не правят като мен. Да не се хранят неправилно, че може много да си усложнят положението, на тях и на децата си. Ако им поставят диета да я спазват навреме и да не се водят никога по бабини деветини и да „адът за двама” нито дори да искат да опитат от всичко само защото са бременни. Всичко това са пълни глупости! Трябва да се води правилен и разнообразен хранителен режим и да даваме на бебето и собственото ни тяло всички нужни вещества, без да се прекалява грам, защото самата бременност понижава доста обмяната на веществата и могат да се получат сериозно усложнения!

Аз сега съм на нокти, защото ако поискат да ме задържат в болница, за мен ще бъде фатално. Поне сега ми изглежда фатално...

Остават ми три месеца, аз не мога да си позволя да затворя ателието за три месеца, нито майка ми може да е сама там три месеца, нито можем да си позволим да наемем някой, защото няма какво да го правим този човек след това, нито мога да си позволя да спра уроците по кормуване за толкова време и след това да се наложи да започна отначало...

Изобщо от където и да го погледнеш, ще ме съсипят...

Пробата е утре и дано само да покаже добър резултат та да си остана у нас...Ако някой, някога е имал желание да ми праща положителна енергия, сега е момента :)

Шести месец.

Как бързо минава времето...Имам чувството , че беше вчера когато правех тестове за бременност, понякога много преди да са минали 15-те задължителни дни от инсеминацията. Когато тичах през 5 минути в банята, да видя дали не ми е дошъл цикъл. Когато гледахме всеки ден в интернет развитието на бебето , когато беше с размер на грахово зърно, че и по-малко...

Без да се усетим влязохме в шести месец и корема изобщо не може да се скрие. Бебето вече рита все повече, върти се и ако преди се притеснявах, че не го усещам, сега се притеснявам, че ако сега съм така огромна и сега ме боли когато рита, какво ли ще е когато е още по-голямо...Сега бебето е в състояние в което би могло да оживее дори извън тялото ми, тежи около 700 грама и достига 30 см. Днес гледах метъра и си представях колко още трябва да ми порасне корема когато достигне 50 см и наддаде още цели две кила.

Дефакто остават три месеца и след това ще го имаме тук при нас :))))

Вече се подготвяме за идването му усилено, имаме много от нещицата му, други са поръчани, трети са ни обещани...

При следващото ми посещение при акушерката която ме следи (тук те следят паралелно акушерка и доктори), ще ме запише на курса за подготовка за раждане. До колкото разбрах, са няколко часа седмично, където те учат на много неща свързани с раждането, кърменето, показват ти как се къпе бебе, как се преоблича и т.н. Всички го препоръчват много горещо. Дори приятелки с по 3-4 деца всеки път като са бременни се записват, уверяват, че се научават много ценни неща. Освен това, на тези курсове, подаряват много продукти за бебетата, като шампоани, кремове, лосиони и т.н., както и много марки производители, дават продукти с цел реклама.

На курса може да те придружава другия родител, който също научава много неща, като как да асистира в момента на раждането и при болките преди това, също да полага грижи за бебето и т.н. Мисля, че е много добре да се учат другите родители(освен биологичната майка), били те бащи или майки, да споделят задълженията по отглеждането на малкото. Обществото има нужда от възпитание и това партньора да присъства на курса е една добра идея. Сега моята жена точно, със сигурност няма да може да присъства на всички часове, по принцип работи много, но винаги когато може ще идва, и аз ще настоявам за това също!

Иначе сега бременността е много по-поносима от първите месеци. Въпреки, че съм по-тежка, по-трудно подвижна, понякога ме дърпат сухожилията и понякога ритниците от Велик се усещат...да кажем много ясно :) Въпреки това нищо, не може да се сравни с първите 4 месеца които за мен бяха ад.

Вярно, сега още съм много нервна, рева още за щяло и нещяло, изживявам трагично какво ли не...

С жена ми се изпокарахме тази седмица, пак последица от това мое състояние, което явно става все по-непоносимо...

Стигам до заключението, че бременността, или поне в някои случаи, е сериозно изпитание за връзките. Ние никога не се бяхме карали толкова, поне не без да става дума за свекър ми...

Както и да е, оправихме се за сега, дори се шегуваме , че само заради сладкия момент на сдобряването си заслужава да се изпокараш... Но истината е, че изкарахме сериозна криза или поне аз сериозно го изживях...

Беатриз ми каза много тежки думи и аз на нея също, имахме три-четири дни в които мислехме какво ли не. Сега се гушкаме и тя ми носи цветя а аз и готвя любимите неща...До кога? Един Господ знае.

Познати и приятели с деца предупреждават, че още не са дошли най-сериозните изпитания за връзката, които са безсънните нощи, постоянния рев на бебето, когато се виждаме една друга не нарешени и изтормозени сутрин...Да се надяваме да преживеем всичко това като тази последната караница, но едно е ясно, пътя пред нас не е лек. Както не е лек пътя пред всяка двойка която живее заедно и трябва да си нагажда характерите един към друг, а когато се има и дете трудностите стават още повече.

Сега докато пиша това, получавам по някое и друго ритниче от Велик и си мисля, колко горчиво-сладък период е бременността и как различните емоции се преплитат в сложен коктейл. Но най-важното остава това малкото същество, което се оформя вътре в нас за да се превърне в нов човек, още едно сложно създание, което ще трябва да разгадаваме и търпим, и да ни разгадава и търпи поне докато дойде момента да поеме по своя път...

Ревността

Мислех, че съм превъзмогнала и надраснала ревностите, мислех, че никога няма да изпитвам такива примитивни емоции..Да обаче, тази седмица имах пристъп...

Ние винаги сме били много спокойни и двете и в това отношение не сме имали никога никакви проблеми. Нито една от нас не обича сцените на ревност, нито да ги прави, нито да ги търпи...Даже на мен лично, някои бивши са ми ставали противни само заради такива тъпи истерии, държане на сметки, или реване. С две думи мразя това и не само, че не го търпя а и до сега никога не съм натоварвала жена ми с подобни истерии, нито тя мене.

Дори напротив! Понякога сме говорили и сме били единодушни, че ако някога, някоя от нас има желание да бъде с друга жена, няма да има проблем стига да не допускаме увлечението да разруши това което сме изградили. Винаги сме казвали, че семейството ни е свещено, ние двете, котките и кучето ни, и детето което чакаме, но това не означава, че ако някога имаме желание и това няма да нарани другата не можем да пробваме други неща.

Макар, че никога до сега не се възползвахме от това право което сме си дали(не сме имали това желание), за нас е достатъчно да знаем, че съществува тази възможност за да не се чувстваме задушени. Както казва жена ми „ Може в къщи да се чувстваш прекрасно и да обожаваш да си седиш у дома, но то е защото можеш да излезеш в момента в който поискаш, ако обаче те заключат или ти забранят да излизаш, стоенето в къщи вече няма да е удоволствие а затвор и единствено ще искаш да избягаш!” Нещо с което съм съгласна сто процента!

Жена ми откри стара позната с която не беше контактувала от години и естествено прекараха целия следобед и цяла вечер говорейки в скаип, и аз без да мога да го контролирам изпитвах ревност!

Опитвайки да мисля рационално, си давам сметка че това се дължи на собственото ми чувство на несигурност в тоя момент.

Осъзнавам, че от много време не мога да дам на жена ми неща които са нужни на всеки човек, като свестен секс например...

Първите месеци заради риска от аборт, всеки път когато ме пипнеше започвах да кървя...Сега вече по принцип можем , но внимаваме също, освен това вече съм като топка, тежка, подути крайници, нервна, уморявам се бързо , както и да застана ми е неудобно...Чак ми става обяснимо защо някои хора изневеряват когато жените им са бременни...

Жена ми не се оплаква, дори напротив. Милата не само, че не ме вижда дебела и трудноподвижна а даже ми казва, че ме харесва и желае повече от всякога, желание на което аз не мога да задоволя...Предполагам, че заради това се чувствам така ненужна и изпитвам страх...

Беатриз твърди, че никога не съм била по–хубава от сега, именно в момента в който аз се чувствам грозна и отвратителна. Искаше да си оперира очите за да спре да носи очила, аз никога няма да го позволя! :)

Много се срамувам от това което изпитах, много се срамувам, че опитах да се въздържа да коментирам а не можах...
Уж отидох да си легна и я оставих да си говори с тази приятелка, а не можах да заспя и докато не дойде си представях какво ли не. Когато дойде в спалнята изпаднах в плач и и стегнах един скандал...

Аз, която именно говори с часове с много приятели и познати и Беатриз никога не ми е казаа и половин дума, аз която винаги казвах, че това е което май-много мразя...Аз която твърдя винаги, че вратата трябва да е отворена за да знаеш, че човека е с теб не защото не може да си тръгне а защото иска да остане...Аз стегнах скандал от ревност!!!...Тогава всеки е потенциално податлив на това...

На другия ден ходех със слънчеви очила да крия торбичките-това спечелих от цялата работа... Извиних се и се оправдах с хормоните...

Жена ми е най-прекрасния човек на света и не само, че ме търпи, разбира, и подкрепя винаги. Не само, че не се сърди, нещо което аз със сигурност щях да направя(!), а и ме извинява тя самата и се чувства виновна задето не може да сподели повече от тежестта на бременността. Макар, че ако питате мен, тя може да няма подути крака и да не и се вие свят, но не търпи по-малко! Тя ме търпи мене с всичките ми настроения и пристъпи, старае се максимално да ме кара и докарва винаги когато може и когато не може се чувства зле, че не е могла да ме облекчи...

И да каже после някой, че бременността не я търпиме и двете по равно...

Хормоните може да са допринесли, но главния виновник беше собствената ми несигурност! Това е ревността всъщност, когато осъзнаеш собственото си несъвършенство, собствената ти слабост и недостатъци...Тогава се ревнува и тогава се обсебва, тогава се правят сцени и се обвинява другия...Никога вече няма да се дам на тези чувства!

Остава ни почти 4 месеца бременност и още един-два възстановяване, щом стигнахме до тук, ще издържим и на остатъка!

Но мисля, че е много важно да сме наясно с това което се случва с нас за да можем да противодействаме и да реагираме навреме.

Помощ за шествието на гордостта

Нашата ГОРДОСТ се нуждае от помощ, ето какво казват организаторите :

Направи дарение, за да смаем София с най-готината шоу програма!

Неуморният организационен комитет вече е събрал по-голямата част от нужните за прайда 25 000 лева. Но за развлекателната част от събитието все още няма пари. Ето колко и за какво не достигат:
Платформа, гориво, шофьор и такси - 2600 лв
Озвучителна техника - 400 лв
Мобилен генератор за ток - 200 лв
Декорация - 500 лв
Затова апелираме към всички, съпричастни с идеите на шествието, да помогнат да покрием разходите по него. Желаещите могат да направят това по банков път, с дебитна/кредитна карта или с PayPal сметка

Желаещите да помогнат могат да намерят повече информация тук: http://www.sofiapride.info/pomogni