Признаване на дете от две майки

Обикновено когато се роди едно бебе, родителите отиват с акта за раждане в гражданското и записват бебето на името на двамата, или на един човек ако няма втори родител.

За да се запише едно бебе на две жени, дори когато имат сключен граждански брак, се прави предварително, преди раждането. Това защото в хетеросексуалните семейства съществува вярването, че мъжа е биологичен родител, дори когато не е, докато при нас се знае, че другата майка, не е биологичен родител и предварително трябва да заяви желанието си да сподели майчинството.


Това е много важно!

Нека всички които ще раждат деца с друга жена някъде където браковете между хора от същия пол са позволени, да обърнат специално внимание, особено ако са запазили българското си гражданство. Много е важно! Ако детето се роди преди да е признато от другата майка, а както казах, това трябва да се направи предварително, поне тук в Испания, когато детето се ражда автоматически става български гражданин и вече край! Може да имате брак и може да имате всичко, ако детето се роди като български гражданин, се води по българските закони, следователно другата майка не може да го признае колкото и да се напъва, че има брак и че по законите в Испания тя също е майка...

Аз си изкарах акъла когато разбрах това! Не знаех, дори, че трябва да се записва детето предварително, слава богу, че отидох при социалния работник и попитах така съвсем между другото...

Нужни са следните документи: -Документи за идентичност на двете майки и копия от същите.Важно е също да присъстват и двете майки.

- свидетелство за раждане на двете (чужденките това също трябва да го предвидят!) В моя случай се разбрах с работниците да ми извадят документите които съм предала когато подавахме за да сключим брак и успяхме да го направим иначе трябваше някой да ми го вади от България, да тича да превежда и заверява, да изпращя…а през това време детето може да се роди.

- адресна регистрация на двете

- семейна книжка

- И много важно, свидетелство от клиниката направила осеменяването, доказвайки, че е било със семе от неизвестен донор!
Важно е детето да се признае предварително, хората с испанско гражданство могат да си позволят лукса да се забавят, да не знаят и да си мислят не знам какво си, и ще могат да го направят и след това, но тези които рождената майка е чужденка , трябва да побързат! Аз сега например, съм на тръни докато не уредим това, имайки предвид, че съм в седми месец и фактически е възможно да родя всеки момент...

Днес представихме всички нужни документи, събрахме ги на тичане и добре, че тук няма така ва бюрокрация и хората се стараят да ти помогнат, успяхме да представим всичко нужно. Предупредиха ни да тичаме много защото тук скоро започва честването на Сан Фермин и всичко ще бъде затворено почти целия Юли и целия Август администрациите навсякъде са в отпуск…

Записахме че детето ще се казва Велик Укар Димитров. Това е даване на предимство на фамилията на жена ми, но както и друг път съм казвала, не ме интересува.

Но настоях да го запишат Ukar с К въпреки, че жена ми още се води Ucar с С но отдавна иска да го смени защото те са баски а в техния език К-то се пише с К докато С-то идва от испански. Бащата на жена ми е единствена който още си пише името с С, той и братята му , младите Укар, отдавна са си сменили всички фамилиите на Ukar с К. Всички с изключение на жена ми, но и тя също иска отдавна да го смени, все се отлага заради липса на време, но сега когато фамилията на детето зависи от нейната, трябва да го смени веднага, та като се роди детето да си го запишем както трябва а не после и на него да му сменяме фамилията.

Така, в понеделник вече ще подпишем окончателно признаването и вече спокойно J

C жена ми преминаваме кризата все още, но започва да се показва малко светлинка в тунела...да видим...

Само едно ще кажа, бременността, а според както ми казват познати и периода след раждането на дете са най-сериозната проба за всяка връзка. За добро или лошо, ще се види в бъдеще, но този сериозен изпит ни показва доста непознати лица на партньорите ни...

Иначе със здравето съм добре, страшното изследване което чаках се оказа добро и не само, че няма да ме вкарват в болница а и ми промениха диетата включвайки много неща от които ми бяха забранили, дори ми казаха да премина на нормално хранене с изключение на бързо разграждащи се захари. Отново мога да ям плодове, хляб, макарони, ориз, и не трябва са меря количествата.

От нервите, жегите които ме морят(!) и ми разказват играта, не само, че съм спряла да качвам кила а и за една седмица съм свалила два килограма. Попитах дали това се отразява на бебето и ме успокоиха, че имам много резерви и няма страшно :)

Иначе ме скъсаха за втори път на кормуването...На всичко от горе, сега и изпитващите и автоучилищата излизат отпуска за целия Юли и ще мога да възобновя опитите чак през Август, кой знае дали ще се побирам зад волана...Поне ми остава коза да заплаша изпитващия , че ако не ми даде книжка, ще му родя в колата и да му мисли, току виж се смилят...

„Юно и неговото ново семейство”

Това е историята на Юно, едно дете чийто в живот се случва неочакван обрат когато на 5 години, преминава от това да бъде едно дете което живее в сиропиталище в Перу, към това да има семейство. Едно семейство което му дава образование, дом, топлина и се грижи за него. Нов дом, нов татко и... още един татко! Неговите „Папа” и „Папаито”, нещо като „Татко” и „Татенце”. Това е единственото в което се отличава Юно от останалите деца. Той е щастлив с новото се семейство и с новият си живот.

„Юно и неговото ново семейство” е една детска книжка, дело на писателя, психолог от Канарските Острови Освалдо Мартин. В едно интервю автора разказва:

” За осиновяването от хомосексуални двойки говорят и разсъждават много и различи хора, институции, политици, социолози, църквата... Всички говорят и дават мнение , дори хора които имат много бегъл или никакъв поглед върху проблема, но никои никога не попита децата , какво мислят за това. Децата , който в действителност са героите в целия този спор. За това аз исках да напиша една книга, която разказва историята на едно семейство, съставено от двама бащи, но от гледната точка на детето.

Юно преминава от сиропиталището , където си няма никой, към това да има дом и според мен най-важното е усещането, че е обичан и важен за други хора. Ако се запитаме какво сме искали винаги за нас самите, ще си дадем сметка, че за всички ни е жизнено важно да се чувстваме обичани и да имаме задоволени всичките си нужди.

Детето, за щастие , вижда нещата с детски очи, свободни от предразсъдъци, от двоини стандарти, от предполагаеми идеологии ...Детето единствено вижда, че преди си е нямало никой а сега изведнъж има двама татковци, баби и дядовци, братовчедчета и приятели и приятелки, всичко това и още много други неща.

Когато Юно се събуди, има топлина в дома си, закуска, душ, неща които колкото и да изглеждат тривиални, е ясно, че много други деца не могат и да сънуват за тях. Това е един от най-силните мотиви които имам за да покажа на всичко които са против осиновяванията от хомосексуални двойки, живота на една такава фамилия. Защото в този момент има стотици хиляди деца които нямат дори какво да ядът, и Юно е късметлия в сравнение с тях!

Аз приемам всички аргументи против, защото смятам, че осиновяването е право на детето, не на осиновителите. Мисля, че трябва да се контролира много сериозно, в кои семейства се настаняват деца, и те да имат свобода и възможност за развитие, да имат всичките си нужди покрити, започвайки от нуждата да се чувстваш обичан. В този смисъл, нуждите които трябва да бъдат покрити са на детето, не на възрастния. Проблема който съществуваше до сега, беше, че на една двойка, само заради факта, че имат връзка бъдейки от един и същи пол, не им се позволяваше да предложат дом на някое дете което в този момент има нужда от него.

Всички изследвания правени по въпроса, посочват, че децата расли в такава среда имат същото ниво на развитие като останалите.

Аз за щастие съм имал късмета да работя с много деца и познавам много деца, от които голяма част са отглеждани от двама бащи или две майки, и съм наблюдавал и изследвал тяхното светоусещане. Това ми помогна мноого да напиша книгата, базирайки се върху тези наблюдения.

Първото нещо което усеща едно дете е кой го обича. Когато едно дете е много малко и усеща любовта на родителите си, то в този момент няма никаква идеология за хетеросексуалност или хомосексуалност, децата на хомосексуалните семейства растат обичани и се научават да обичат свободни от стереотипи.

Другия мотив с който се срещаме винаги когато третираме тази тема, е как ще се чувства едно такова дете , и дали би било малтретирано от съученици в училище. Преди години се обсъждаше дали децата с увреждания могат да посещават училищата, и дали няма да се сблъскат с подигравки от съученици, после имахме съмнения от някои групи, дали децата на разведени родители могат да ходят в училищата без да имат проблеми със съучениците им, после за децата на емигрантите, сега се обсъжда дали децата отглеждани в хомосексуални семейства могат да ходят в училище...Посочих тези примери за да стане ясно колко е абсурдно да се говори дали едно дете трябва да се интегрира или не.

Разбира се, че децата могат да бъдат жестоки, но е доказано, че жестокостта е нещо което се научава, не е нещо с което се раждаме, а око едно дете обижда друго, то го е научило в семейната си среда.

Все още днес, се срещат хора, които предпочитат едно дете да остане в сиропиталище, отказват му всяка грижа която може да получи от едно семейство само защото това семейство е съставено от хора от същия пол. На всички тези хора аз искам да им кажа, ако им е възможно да се поставят на мястото на децата които си нямат нищо и никои, каня ги да посетят някои детски домове и да ги попитат тях къде биха предпочели да живеят.

Моята цел с тази книга беше да покажа на обществото , съществуването на тези семейства, които са само още един вид съжителства между хора които се обичат. След прометите в закона който позволи на гей и лесбийките да сключват брак, тези семейства са защитени легално, но аз мисля, че има нужда за темата да се говори естествено.

Обществото в последните години само демонстрира , че модела на традиционно семейство със силно маркирани роли за мъжа и жената е изчерпан и несъвместим с времето в което живеем. Модела за семейство според който мъжа трябва да бъде силен и да работи извън къщи а жената да се грижи за къщата и децата, вече е неприемлив. Все още сега плащаме последиците от този модел на семейство където се заражда мачизма и домашното насилие.

Колкото до способността да се възпитава едно дете, няма нищо което да прави единия пол по годен за възпитание на деца от другия. Един зрял мъж , със средностатистическа интелигентност и чувство за отговорност е също толкова способен да се грижи и възпитава едно дете като една жена със същите качества.

Децата, с техните чисти сърца , които не разбират от хомофобия, расизъм и политика, малко по малко променят света и го правят по-толерантен. ”


Аз си мисля, кога ще имаме такива книжки в нашата страна...

Повече информация може да се намери на саита на книгата http://www.yunoyfamilia.com.es/

Майка има едва в живота…Или не?

И ако Майка ти се разведе с баща ти и ти каже, че е лесбийка, и се ожени за друга жена? И ако семейството където те осиновят е съставено от две майки? И ако двете ти майки се разведат и се оженят повторно? Означава ли, че имаш четири майки?

Тук са събрани разкази от деца на хомосексуални семейства.

Щастие. Когато Анхелика (21) мисли за тази дума, в съзнанието и се появява образа на Майка и Ана, танцувайки в салона на къщата им с една огромна усмивка която и покрива цялото лице , държейки за ръце най-добрата си приятелка Габриела и празнувайки с една бутилка шампанско развода си.Анхелика беше на десет години и гледаше смаяна от дивана как тази жена, която до тогава беше винаги една тъжна и затворена майка, мълчалива и дистанцирана, изглеждаше сега друга, различен човек...Тази промяна беше страхотна, като, че Майка и се беше подмладила, беше по-хубава, по-весела. Промяната беше и се отразила много добре.
"Родителите ми преди това непрекъснато се караха, но когато баща ми си замина от къщи за пръв път у нас настана мир и спокойствие. Но същевременно започна един лош период от живота ми, един етап изпълнен с тайни и догадки, шушукания и съмнения", разказва Анхелика.В новия етап имаше странни неща. Габриела, приятелката на майка и, оставаше често да спи у тях, Докато накрая се нанесла да живее с тях. И въпреки,че всичките и вещи се намирали в стаята за гости, винаги осъмвала в стаята на майка и. Освен това баба и и дядо и по бащина линия често правели странни коментари като "майка ти ще отиде в ада за това което върши", "горкото момиче, принудено да живее с извращенията на майка си"…
"Беше много тежко усещах, че нещо ставаше с майка ми и Габриела, но никога не ми казваха нищо. Гледаха се много нежно, но не пред мен и ако ги изненадах хванати за ръце веднага се пускаха щом бях на близо. Всичко беше тайна за това имах усещането, че се вършеше нещо лошо и думите на баба ми и дядо ми потвърждаваха това усещане. Помня, че много нощи плачех и се молех майка ми да не отива в ада а да дойде с мен в рая"
Била на 14 години когато майка и, и Габриела, се хванали за ръце пред нея , заявили и открито, че са лесбийки и че искат да основат едно семейство и да имат и друго дете чрез изкуствено осеменяване."Беше много силен удар за мен, преминах от това да не знам нищо до това да знам всичко, дистанцирах се от майка ми, започнах да се държа ужасно с Габриела която винаги преди това обожавах и скоято се разбирахме cudesно. Чувствах се много самотна, разказах на моята приятелка , че майка ми е лесбийка и тя каза на майка си и тя и забрани да се вижда с мен, защото мислеше ,че това сигурно се наследявало. Момчетата от училище винаги правеха ужасни шеги с "педерасите" и аз умирах от страх да не се разбере,че майка ми е лесбийка за да не започнат да ме третират така и мен. Започнах да настоявам майка ми да се върне при баща ми или да си потърси друг мъж. Караниците бяха така продължителни, че накрая Габриела се изнесе от вкъщи. В началото, като всеки пубертет, се чувствах победителка, бях постигнала целта си и бях изгонила врага си. Но това усещане не трая много дълго. Майка ми още веднъж стана по-мълчалива, по-тъжна, по-дистанцирана, по някога я заварвах да плаче в банята."
Мъка. Това е думата която изниква в съзнанието и когато си спомня за майка си в продължение на цялата година след като Габриела си тръгнала от къщата им. Спомня си я усмихвайки се с угаснал поглед, с торбички под очите , без апетит, рани и сърбежи по ръцете и краката. Спомня си я с кашлица и плачейки защото е забравила да купи масло от магазина или защото си е нацапала чистата блуза... "Идва един момент когато си даваш сметка, че нещо което те прави щастлив не може да е лошо. Осъзнах, че майка ми правеше една огромна жертва за мен, и аз не я заслужавам защото не я обичах такава каквато е, а исках да е такава каквато останалите казваха, че тя трябва да бъде. Реших, че след като аз го съсипах всичко, аз трябваше да го оправя. Обадих се на Габриела и я поканих на кафе. Молих я да ме извини, че се бях държала така зле и да се върне при майка ми която не е щастлива без нея и аз повече не можех да я гледам така. Това което не си давах сметка е, че беше минала една година и нещата се бяха променили. Габриела имаше нова приятелка и двете плануваха да основат едно семейство заедно. Но Габриела беше много мила, каза ми, че майка ми може да бъде щастлива с друга жена стига аз да я подкрепя и да и покажа, че съм до нея"
С писмо. Така Анхелика се извини на майка си за мъката която осъзнаваше,че и е причинила и и казваше, че от сега нататък ще я подкрепя и иска да си намери нова любима и да бъде щастлива, че не я интересува мнението на никой и иска майка и да бъде такава каквато е.
В момента Анхелика има един брат на 3 години, плод на брака на майка си с Роса, жената която последва Габриела.
“Моя проблем беше, че майка ми криеше от мен през цялото време, така ми създаваше усещането, че лесбийството е нещо лошо и ,че тя също не го приемаше изцяло. Знам, че ако от малка ми бяха обяснили, че това е нещо нормално, нямаше да изживея така зле нещата. Много хора казват, че хомосексуалните учат децата си да са хомосексуални, но това не е вярно. Аз съм хетеросексуална, днес съм защитничка на правата на хомосексуалните и съм много горда с майка ми. Горда съм с това колко добра майка е била за мен и от страхотното семейство което създадоха с Роса. Роса е една прекрасна жена която аз обожавам, много големи приятелки сме и двете с майка ми, ми дадоха един огромен подарък, който е братчето ми, което обичам страшно много" Споделя с усмивка Анхелика.

Семейство. Като всяко друго.

Давид (14), братовчеда на един приятел от училище се опита да го целуне. Давид се ядоса много, не заради дръзкостта на момчето, а защото се ядосва, че само заради факта, че той има две майки, хората мислят, че той също може да е "малко" хомосексуален. Изцяло не, но поне малко със сигурност "предразсъдъци и нищо друго освен предразсъдъци! Да си дете на хомосексуални родители, може да ти усложни значително живота. Хората те гледат с интерес, наблюдават всяко твое движение. Много внимавам, да не правя нещо което да е женствено, като да рисувам или пиша, защото знам, че много хора ще приемат това като знак, че също съм хомосексуален. Много ми е писнало от суеверията и предразсъдъците на хората."
Давид знае, че донорът на спермата която получила биологичната му майка е един приятел на майките му, gay, който живее в Дания. Имат приятелски отношения, но не родителски. Неговите родители са двете му майки. Майките му са заедно от 18 години и имат също и друг син, който е осиновен от Латинска Америка.
“Едно семейство съставено от две майки, не се различава по нищо от останалите. По някога се караме за дистанционното, ходим на кино, обядваме на вън,пазаруваме в супермаркета, ходим на почивка а плажа, къщата ни е пълна със снимки, спортуваме, карат ни се и ни наказват когато лъжем, караме се с брат ми или не издържим някои изпит. Единствената разлика е , че имаме две майки , и не ,че едната се прави на баща, просто, като че имаме една майка която е умножена по две и за деня на майката трябва да купуваме два подаръка."
На 12 години, Давид се сби с друго момче в училище защото се смееше на майките му лесбийки.
"Майките ми ми казват, че трябва да свикна да се контролирам, но лесно се ядосвам когато чувам обиди за семейството ми. Хората които критикуват, предразсъдъците им, Рахои които непрекъснато говори против хомосексуалните семейства. За кой се мислят за да критикуват семейството ми? Брат ми е осиновен и е щастлив. Преди да го осиновят майките ми, бил самотен, нямал си никого които да се грижи за него, страдал е много, а сега е едно щастливо момче и има семейство което го обича и се грижи за него. Защо трябва да съществуват политиците и църквата и да говорят толкова глупости. Не е честно, как биха се почувствали те ако ние осъждахме техните семейства? Сигурно, че нямаше да са доволни."

Осиновяването е една често срещана практика в хомосексуалните семейства.

Гаури (17) също като брата на Давид е осиновена. Нейното семейство е съставено от 5 жени . Майките и, сестра и на 32 години, биологична дъщеря на майка и Ева от предишен брак, и другата и сестра на 20 години която също като нея е осиновена. “Харесва ми това което ми се е паднало да живея. Една хомосексуална двойка е същото като хетеросексуалната. Можеше да ми се беше паднало едно семейство с разведени родители, или един дом където да не се отнасят добре с мен или по-лошо да не ме бяха осиновили изобщо. Но на мен ми се падна един дом с две майки, падна ми се едно семейство където се грижат за мен и се чувствам обичана и много щастлива. "
Всички приятели на Гаури знаят, че майките и са лесбийки, и които не го знаят се сещат когато отидат в къщи и видят семейната спалня, и кухнята,и пълния със снимки салон на това така женско семейство.
“Абсурдно е да се мисли, че хомосексуалните родители ще имат хомосексуални деца, когато повечето хомосексуални хора които познавам имат хетеросексуални родители." разказва Гаури."аз не се чувствам нито хомосексуална нито хетеросексуална, отворена съм на каквото ми се случи в живота защото намирам за нормални и двете неща. По-голямата ми сестра е пробвала и с жени и с мъже и предпочита хетеросексуалните отношения, а по-малката ми сестра е изцяло хетеросексуална, и аз, е не знам, каквото дойде."

Четири майки, едно куче и една котка.

На Софиа (12) винаги са и казвали, че в живота не са важни материалните неща а хората които я обичат и тя обича, за това тя се чувства милионерка.
В училище има шест най-добри приятелки, две гаджета(момчета), едно в училище и другото в квартала. Има две къщи, в едната живее един котарак които се казва Фродо и в другата едно куче Silver, и във всяка от къщите си има по две майки : Andrea и Мария и Кармен и Елоиса.
“ Когато аз бях на три годинки, моите първи майки които са Andrea и Кармен, решиха, че вече не се обичат като съпруги а само като приятелки така, че оставиха къщата в която живеехме и всяка се премести в един апартамент. Постараха се да са близо за да може да съм много близо и до двете" разказва София." След това мама Andrea се влюби в майка ми Мария и се събраха да живеят заедно, и след това майка ми Кармен се запозна с мама Елоиса. Ай, аз знам, че моите майки са Andrea и Кармен защото те са които ме създадоха ,но останалите,които са техните половинки, ми харесват толкова, че аз искам също да са ми майки и те." По начало, уговорката е 10 дена в едната къща и 10 в другата, но София и четирите и майки са гъвкави, ако иска да прекара една събота и неделя с едните или да остане повече дни с другите, няма никакви проблема. В къщата на Andrea и Мария и харесва много защото има братчета и и харесва да играе с тях. Мария има един син на 9 години от предишна брак и двете с Andrea имат заедно едно момиченце на 18 месеца. И също и харесва много да е в къщата на Кармен и Елоиса защото там е единствено дете и я глезят много. “Всички мои приятелчета знаят, че майките ми са лесбийки и на всички им харесват много. Например майка ми Мария винаги прави сладки и праща винаги на приятелчетата ми, майка ми Andrea ни оставя с моите приятелки да се гримираме с гримовете и , майка ми Елоиса е най-добрата за игра на топка , на карти и с плаистейшъна, и майка ми Кармен е страхотна давайки съвети защото е психоложка и винаги те изслушва и не те прави да се чувстваш малко дете а говори с теб като с голям човек и те кара да се чувствай важна и , че всеки проблем може да се разрежи и няма смисъл да плачеш"
Понякога хората питат София дали не би искала да има един баща, тя отговаря, че не и е нужен.
"Познавам много бащи на моите приятели и никога не видях един които да ме накара да помисля "ай, искам да имам такъв баща". Тези които познавам са винаги много заети, работят до късно а после гледат футбол, или не говорят много с децата си и не им обръщат внимание. Веднъж за запознах с един баща които биеше детето си защото плачеше. Моите майки никога не са ме били, много са мили и добри, и ми обръщат много внимание. И аз се питам , след като има толкова видове семейства, защо хората не питат децата на хетеросексуалните семейства дали не би им харесало да имат две майки или двама бащи? А ме питат мен дали искам един баща. Освен това аз нямам баща, но имам двама дядовци които ме обичат много, и един от тях винаги ми казва, че съм неговият любим бомбон от бял шоколад а аз му казвам ,че той е моя сладкиш и се смеем много”.

Алехандро (7) има една майка и един баща.

Прекарва 15 дена във всяка от двете къщи, баща му има една приятелка а майка му Марта ще се ожени през 2010 с годеницата си Лоли с която е заедно от 5 години. В януари започнаха процеса за изкуствено осеменяване защото Марта и Лоли искат да имат още деца. “Защо се целувата в устата? И двете сте жени!”, ги питал Алехандро в началото," Защото се обичаме, ти също прегръщаш и целуваш хората който обичаш, нали?" Му отговорила Марта. Така Алехандро, разбрал, че няма значение какъв пол са хората който обичаме, щом като ги обичаме и да демонстрира чувствата и нежността си .
Алехандро знае, че майка му е лесбийка, че няма две майки, защото има майка и баща, но знае,че когато се родят братчетата или сестричетата му, ще имат две майки. На него му харесва идеята, щастлив е да има Лоли в къщи , защото тя е която слиза с него в парка да играят футбол и е страхотна партньорка с плаистейшъна.
Марта разказва, че наи-сложното е било да задържи баланса. Например, Лоли може да е авторитетна фигура, но не е майка на Алехандро и ако по някога не може да дава мнение, решенията ги взимат Марта и бившият и съпруг които е другия родител. И вече с децата които ще дойдат, решенията ще бъдат на двете.

Същото се случва с Антонио (6), родителите му са разведени и майка му Росарио живее с другата му майка Ванеса която е нейната нова съпруга и Daniel(4) които е син на двете жени
" Моя татко не ме оставя да гледам филми които плашат и не иска да ям в Мак Доналдс, а братчето ми може да го прави защото той е син само на майките ми и те му позволяват а моя баща не може да му нарежда на него. По някога ми се иска Росарио също да ми е майка и на мен, защото тя е която най-много играе с нас. И тя ми казва, че въпреки, че не ми е майка, ме обича като нейно дете.

Позволих си да преведа този материал, които взех от електронното списание МираЛес (http://www.mirales.es/). Материалът е изготвен от Мария Хесус Мендес.