Нито мъж, нито жена II

По темата „Нито мъж, нито жена” възникна доста полемика и реших да се върна и да обясня малко. Предния път просто преведох една –две статии пълни с термини и виждам, че е трудно за смилане. Сега ще опитам да обясня с мои думи идеята на всичко това.

Теорията за половете по принцип се гради на две основни колони които са културата, традициите и разбиранията за това кое представлява даден пол, какви черти и стремежи „трябва” да имат представителите му, какви характери и дори какви съдби ще имат хората...и, биологията.

Първата основа на това разделение на два пола е биологията. Там работата е проста, като се роди едно дете, че и преди да се роди (колко пъти вече на нашето неродено още дете сме му гледали между крачетата...) се разкрачва и се гледа с изпитателен поглед какви са му гениталите...Според гениталите, новороденото автоматически се поставя в едната от двете колонки : мъж-жена.

Като казвам автоматически, имам предвид АВТОМАТИЧЕСКИ!!!

Наскоро ходих в родилното и мога да ви уверя, че дори само по цвета на вързопчетата става ясно веднага кой пол е бебето вътре. Какъв стремеж само да няма никаква заблуда...

Когато ходихме да избираме подаръчета за Айман –току що родено и вече всичко беше разпределено по цветове и полове...Дори пакетите за изписване, като чаршафчета, дрешки за дори неродени още бебета бяха по цветове: „сини за момчета, розови за момичета и бели когато не се знае предварително пола на бебето”-това ни обясни една продавачка...

Цветовете са първата крачка в напъхването на хората в шаблона. Следващите са подметнати фрази от тук от там а) ако си момче : трябва да си мъж бъди еди какъв си, какви са тия сълзи като момиче ааа ууу женчо(да се сравни мъж с жена е кръвна обида!)...

б) ако си момиче : трябва да си мила и нежна, каква жена ще си ако не знаеш да готвиш, каква жена ще си ако не искаш да раждаш, каква жена ще си ако това, каква жена си ако онова...

И трябва това, трябва онова, трябва така, трябва иначе, трябва, трябва, трябва, трябва до побъркване....Защо трябва? Кой е казал, че трябва? Майната му на това трябва и майната на всички които се опитват да ме задължат и да ми внушат каквото и да било!!!!!

Другата ми „любима” думичка след трябва е „нормално”....Това е нормално, онова не е нормално, нормално-ненормално, нормално-ненормално, нормално...Толкова ми се повръща от тези думички, че от много време съзнателно ги избягвам в ежедневния си речник и винаги гледам да ги замествам и заобикалям. Когато ги чуя или прочета просто...усещането е като да чуеш драскане с нокти по дъска....

Това е и идеята на Беатриз Пресиядо най-най-елементарно казано....

Тя , и много други хора са против да чуват „трябва” и „нормално” , те са против да бъдат вкарвани в гарифички и от тях да се очаква едно или друго. Именно са против системата на това разпределение на два пола не за друго а защото не искат никой да бъде определян и ничий живот предопределян поради пола му...

Освен това МЕЖДУ двата полюса Мъж-Жена има огромно разнообразие от хора които къде по-малко, къде повече не отговарят на определенията и изискванията за дадената графичка. Става дума за хора с различни предпочитания и стремежи, с различно себеусещене и които не би трябвало да се натъкват във въпросните графи. Та дори и с различни и специфични хромозомни карти! Кой си е виждал хромозонмата карта, някой правил ли си я е? А хрумвало ли ви е, че не всичко се дели на Х и У ? Знаете ли, че всъщност хромозомите могат да правят неограничени комбинации и в крайна сметка количествата на едни и други предопределят да имаме едни или други външни полови белези, но не означава, че картата на хромозомите на всички е еднаква и още по-малко, че има само два типа хромозомни карти мъжка и женска...

Ето тук някои от хилядите разновидности полове и сексуалности които могат да имат различните хора, започвайки от единия полюс та до другия:



Жена си – следователно трябва да си фина, нежна, добра, търпелива, издръжлива, да нямаш много гордост и да търпиш на бой, е**** и сръбска музика, да носиш поли и да се гримираш, да искаш да спиш с мъже и т.н...

Ако не искаш да спиш с мъже си фригидна- не ставаш за жена!

Ако се окаже, че дори напротив не само, че не искаш да спиш с мъже а и на всичко отгоре искаш да спиш (спиш вулгарно казано, далеч съм от мисълта, че само секса и „спането” е което се търси в един човек) с жени то си....първо не се знае какво си. Като начало не се приема за истина, че не искаш да спис с мъже, всячески се опитват да те убедят в противното , да те вкарат в правия път! Ако си се отклонила малко да ти се покаже, че няма на къде да мърдаш.

Ако продължаваш да настояваш, че искаш да си с жени вместо с мъже започва да се създава вече едно съмнение, дали пък не си нещо сбъркана...Започва да се предполага, че си бисексуална, което си е същото като курва!

Щом се провъзгласиш за би, т.е. курва , всичко живо започва да се счита с право да ти се натиска, и дори когато се дърпаш, се счита за преструвка, че дефакто „иска ама не и стиска” Нищо и за такива има лек, ще я понатиснеш, може и два шамара ако много се дърпа...Какво? Та тя си иска, просто се прави на интересна тука...

Ако на всичко отгоре решиш да заявиш, че не си бисексуална а си си направо лесбийка, че грам не искаш да си с мъже а само с жени...Е тогава вече си пълен провал! Провал на природата, недоразумение, и то в случаите , че ти се повярва(!!!)...

Когато си вече лесбийка и ако стила ти на обличане и характер е сравним с този на други жени, считани за „нормални” имаш два варианта или да не се вярва, че си лесбийка и всички мъже да се чувстват длъжни да се пробват за да те върнат в правия път и да докажат, че не си намерила подходящия мъж и да се изживеят за известно време като „най-големия”, тоя който връща лесбийките към мъжете...

Ако упорито не можеш да бъдеш „върната”, започва да се мисли, че си измамена! Измамена и излъгана, заблудена и в тия случаи ако имаш партньорка, и тази партньорка е също женствена, не ви взимат на сериозно - играете си и няма проблем, скоро ще ви мине и ще се върнете в редиците, продължават да ви се свалят всички мъже там дето ви видят! Ако партньорката ти обаче се облича или държи малко по...мъжки(?), то автоматически се намира отговор на проблема- тя е проблема! Тя те лъже и те забаламосва, тя е виновната, ти си жертва!

Ако ти писне всичко това и решиш да следваш правилата и за да те оставят на мира всички тия дето се опитват да те връщат в правия път, да ти оставят на мира жената и да не те убеждават повече в нищо, и за целта решиш да следваш стереотипа и да се обличаш и държиш „мъжки”, или ако чисто и просто ти харесва повече този стил...То тогава ставаш мъжкарана, грешка на природата, жената-мъж и тогава вече ти ставаш виновна за дето си измамила приятелката си и „я блъскаш по наклонената плоскост”. Както веднъж ми казаха на мене...Аз я блъсках нея, след като тя преди мене беше имала 3 връзки от по няколко години ама нали...

Това не спира до тук!

Продължаваме...след лесбийката идват транссексуалните мъже. Те са мъже, родени в женско тяло. На тях им се случват горе-долу същите неща като на лесбийките мъжкарани, само, че дори повече и по-гадни. След като те самите не се считат за жени, в повечето случаи търсят връзки с хетеросексуални жени, обаче им се лепят лесбийки и там има проблем, защото те не са жени...Тези мъже често събуждат агресията на другите мъже..., тези които са имали късмета да се родят в мъжко тяло. Това е така, защото те не ги виждат като мъже а като лесбийка която „прекалява” и която трябва да я научиме да не се бута където не и е мястото, още повече ако се дискутира някоя жена...

Това е горе долу центъра на палитрата, плътно следвани от транссексуалните жени. Те напротив са жени, родени в мъжко тяло имат сходни проблеми като транссексуалните мъже, но дори са по-не-благоприятствани от тях.

Реално в системата за двуполово разпределение има привилегировани които са мъжете и ощетени- жените. Когато една „жена” иска да се „прави” на мъж, се приема и най-много да се явят желаещи да я понатупат да и припомнят къде и е мястото, но когато един „мъж” реши да се „прави” на жена...Да се откаже от привилегиите дадени му „свише”...Да омаскари мъжкия пол, защото жена да се прави на мъж е разбираемо, та не е ли мъжкия пол по-добрия? Но обратното е гавра с прадедите ...

За тях няма прошка, за тях няма подкрепа, за тях няма помощ, тях не ги чака нищо по-различно от страдания. Нямам предвид травестити и други артисти които правят шоу преобличайки се като жени, тях дори ги приемат много добре, то всичко е шега в край на краищата...Но тези другите...нямат право да работят, ако изобщо някой ги наеме с мъжки документи за самоличност и женска външност...никъде не може да влезе така!

Като на всички бедни и поставени в безизходица жени през вековете, единствената ниша която им се оставя е проституцията...Повечето транссексуални жени са принудени да се проституират! Без дом, почти винаги родителите се отричат от тях, без работа, без възможност да се оперират и така да влезнат в другата графичка за която бленуват...

Да не се отплесвам! Следващите са женствените гей мъже, те са мъже които предпочитат да се свързват с други мъже и жестовете им са „типични” за графата на жените, те са също грешка на природата, най-често агресиите срещу гей мъже е срещу такъв тип момчета, първо, че са най-лесни за набиване, второ те провокират най-много особено такива които имат неразрешени вътрешни проблеми със собствената си сексуалност...

Следват гей мъже с „правилен” външен вид и хетеросексуални мъже с правилен и неправилен външен вид...Хетеросексуалните мъже са най-облагодетелствани от цялата тази система, но въпреки това, те също са нейни жертви! Те непрекъснато трябва да се доказват като истински мъже, дори това да им струва понякога да загърбят няколко милиона години еволюция и да се върнат до пра-пра-пра...родителите на човека-маймуните...

Хич не се съмнявам, че също са подложени на ужасен натиск за да се вписват в редиците. Не се съмнявам, че на много от тях отдавна им е писнало да са винаги силни и страшни, че по някога им се реве и искат да могат да го направят, да кажат,че са уморени или да признаят, че не са постъпили правилно, но не, тогава няма да са истински мъже...

Това най-общо казано! Според някои защитници на куиър теорията подграфичките са хиляди и според други толкова колкото хора има на земното кълбо...А се опитват да ни набутат в две графи само!!!....

Към това е протеста и това е идеята на Беатриз Пресиадо и на много други хора които се борят да бъдат изключени от графите в които са вписани при раждането си, за да могат да бъдат себе си!

Аз лично разбирам и подкрепям идеята за борба с двуполовото разпределение защото намирам, че то е крайно ограничаващо и травмиращо. Мисля, че отдавна му е изтекъл срока на годност и , че всички само ще спечелим ако започнем да се отърсваме от робството на идеята и определенията за мъж и жена...Може преди години да е било нужно заради етапа на развитие на човечеството , но вече е време да започнем да се освобождаваме от остарели идеи като тази. Аз лично съм ЗА , или да се въведе нулев пол , където да може да се записва всеки който прецени, че не се побира в другите две графи, или изобщо пола да бъде изключен от документите за самоличност. Дори второто ми се вижда още по-добра идея!

Докато другите разсъждават защо са доволни от това, че са жени....

Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...

Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...

Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)


Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...

Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...

Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...

Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!

Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...

Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...

Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....

И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...

И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...

Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.

Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...

Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!