Хормони, нерви , топли вълни...

Втора седмица съм с новото лечение и вече не знам до кога ще издържа. Натъпкана съм с хормони и какво ли не. Нервна съм и рева за щяло и нещяло, имам топли вълни и всякакъв тип изблици на добри и лоши настроения...

Вчера бяхме на обяд у едни приятели и едва не умрях в един момент когато ме връхлетя страшна топла вълна. Вярно, че бях пила вино и те имаха много силно парно, но на никой друг не му стана така докато аз трябваше да ходя да се мокря, да излизам на терасата по къс ръкав и т.н. а жена ми беше в шок и искаше да ме кара в бърза помощ...След това Лаиз ми намали дозата на едните лекарства но другите от които ми се вие свят, каза да ги продължавам без промяна и да търпя.

Това и правя- търпя си...

От известно време насам Лаиз ми обръща страшно много внимание, даже прекалено, започвам да се притеснявам...Ако преди правех ехографии през два дена, сега са през ден, дори в неделя след обяд ми прави ехография и на другия ден сутринта още една...В неделя, отвори клиниката за да ме преглежда мене...Притеснително що се отнася за моето състояние, защото си представям , че за да прави това може да има сериозен проблем...

От друга страна си мисля какво трябва да стане за да направи такъв жест някои български лекар. Представете си някой уважаван, известен лекар, със собствена клиника и добро име, да отваря в неделя след обяд за да види една пациентка и без да е въпрос на живот и смърт...Казано честно не го виждам.

От това което съм видяла до сега, хората тук, по принцип , са много по работливи (знам легендите за мързеливите испанци но не е вярно, а и аз съм в Навара. Освен това, кой го казва? Българите сме от най-мързеливите или по-точно от най-големите кръшкачи) първо, и второ много по-жертвоготовни и човечни от колкото нас. Това важи за всички сфери и нива, и за лекарското съсловие също.

Иначе да, ставя ясно, че няма да е много лесно да забременея, ако стане изобщо. Изглежда, че единия яйчник не ми функционира много добре, до сега две стимулации и не се вижда да е произвел никакъв фоликул, докато другия е „микрокистико” и Лаиз казва, че не може много да се третира защото може изведнъж да произведе 18 фоликула. От друга страна подчерта, че не се знае изобщо дали вътре във фоликулите има яйцеклетки... Направи ми нови кръвни проби за да се увери, че всичко върви добре и мога да произвеждам яйцеклетки, утре ще ми каже резултат въпреки, че също без 100% гаранция.

С риск блога да заприлича а място където всеки път се изреждат предимствата на лесбийството, не мога да не отбележа още едно такова предимство. Ето сега ако се окаже, че не произвеждам свестни яйцеклетки, ще имам огромното предимство в това, че имам жена, която може да ми даде яйцеклетка :)
Останалите хора нямат този двоен шанс който имаме ние в случая.

Сега имаме един фоликул в сравнително добро състояние и един по-малък който не се знае дали ще се развие. Миналия път бяха три в добро състояние и не стана нищо... та не си правя никакви илюзии.

Още повече ако се потвърдят съмненията на доктора...Парадоксално, сега съм много по-спокойна. Знам, че ще опитаме сега и максимум още един път ако резултатите от кръвните проби са добри и ако не стане и третия път директно минаваме на ин-витро и това е.

“Лас Папас”

Темата на графата на Марта Маркес в декемврийския номер на МираЛес носи шеговитото име “Лас Папас”
Посветена е на така наречените “майки със сърцето” или иначе казано не-биологичните майки в лесбийските двойки. Тези жени които не са по-малко майки само защото не споделят гените си с детето си, онези другите мами, които не са родили детето си.

“ Терминът "Лас Папас", е една шегичка с някои мои приятелки , които наричам така като невинна шега. Отнася се за всички онези не-биологични майки, майки със сърцето и душата, или както и да ги наречем, на тези за които рядко се пишат книги (с малки изключения като "Confessions of the other mother: nonbiological lesbian moms tell all!" на Harlyn Aizley) и които другите майки обичаме толкова.

Най-доброто за да се разбере тази тема, е да се попитат самите героини, да им се даде възможност  да разказват за своето не-биологично майчинство. За целта направих един скромен въпросник, които раздадох на някои доброволки , които дадоха своето мнение по въпросите. Общо взето, това са въпросите и отговорите:

1-Как искаш да те нарича детето ти?

Повечето от тези майки са на мнение, че думата мама и мами, са най-подходящи и най-мили когато ги чуеш от малките. Някои предпочитаха името си след това, за да могат малките да различават двете си мами, например : мама Ана и мама Мария, мамита е друго названието което се харесва и също в някои смесени семейства се решава да наричат всяка майка на нейния език и следователно съществуват названия като маре, мом, mutter и т.н.

2-Какво ви е мнението за термина “майка със сърцето” и “татко””?

Тук има доста голямо единодушие. Първото не се харесва прекалено много, защото създава усещането на разграничаване на майките и омаловажаване на тези майки като втора ръка. И второто не се харесва на никоя от запитаните, дори като шега, защото всички взимат майчинството си много на сериозно И не приемат да се третира майчинството в мъжки род. По думите на Луиса Нотарио, член на club Ламбада “ Достатъчно сериозен проблем имаме да се борим със сексисткия речник които ни прави невидими, както жените по принцип , така и жените лесбийки в частност, за да ползваме термини които могат да създадат объркване по отношение на нашия пол и роля в семействата ни, която е на майки и не на бащи.”

3-Какво мислиш за това, че детето ти не носи твоите гени?

Отчасти съществува едно усещане на съжаление за това, че децата им не приличат външно нас тях, но също разказват, че ако бяха осиновили едно дете също нямаше да прилича на тях и биха го обичали по същия начин. Това което  са искали е било да бъдат майки, и това, че детето не носи техните гени не е никаква пречка за да го бъдат. Освен това мислят, че е важно да се намали възприемането, че биологичното родство е най-важно за връзката с децата им. И искам да добавя една моя мисъл и едни думи които казах на моята спътница в живота: “Няма да има твоите устни, но ще има твоята усмивка, няма да има твоите очи, но ще има твоя поглед” Нашите деца научават нашите навици, поведение, жестове и физиономии, и на тази база изграждат себе си, И това е много по-важно от колкото да има нашия цвят на очите.

4-Защо реши да не бъдеш биологична майка?

Възрастта е един от най-важните фактори за решаване на това коя от двете жени да забременее, но не е единствения. Важни са също възможни генетични болести, страха от промяната в тялото и болките на раждането, освен това не всички жени имат еднакво силно желание да изживеят в първо лице усещанията на бременността…

5-Ако би могла да дариш яйцеклетка на жена ти, би ли го направила?, Замисляла ли си се?
Повечето мислят, че процеса е прекалено сложен, прекалено агресивен, прекалено несигурен плюс това прекалено скъп и с големи рискове. Освен това пак няма как детето да носи гените на двете си майки. Но има и едно малцинство , които биха го направили с желание , въпреки, че признават, че нямат много информация по отношение на процеса които трябва да се извърши. Биха се чувствали щастливи да видят част от себе си да расте в жената която обичат.

-Знаеш ли какво е релактар?, Би ли го направила?

Тук си давам сметка, че повечето нямат идея какво означава съвместното кърмене и че moжe да се направи. Някои предпочитат биологичната майка да кърми, защото изглежда по-естествено, други са на мнение, че ако биологичната майка не може да кърми, биха го направили защото най-важното е детето да е добре нахранено. Но има и такива, които предпочитат да се включат в кърменето како начин да осъществят по-силен контакт с бебето чрез кърменето и описват усещането като магическо.

7-Какво е това което най-много правиш с детето ти?

В един единствен въпрос всички бяха единодушни, ВСИЧКИ са на мнение, че обожават да са с децата си, да ги глезят, да играят с тях, да ги възпитават и учат, да прекарват с тях цялото време което е възможно. Патри ни разказва, че когато направи детето и да се усмихне, се чувства най-щастливия човек на света. Предполагам, И едва ли се заблуждавам, че всички жени на света които се чувстват майки мислят по същия начин като Патри.”

За които не знае какво е релактар, става дума за метод които се ползва за да може едно дете да има кърма от двете си майки. Не-генетичните майки се стимулират хормонално за да имат кърма и готово. Правят го и много майки осиновителки, това изобщо не е ново просто е непознато

Започваме отново.

Вчера вечерта, ми дойде цикъла 11 дена по-рано от предвиденото. Не знам защо така, казано честно преди да се захвана с инсеминациите никога не съм се и замисляла на коя дата ми идва, дали е навреме, дали не е навреме, така, че не знам дали се е случвало преди и дали е нормално за моя организъм.
Още едно от предимствата на това да си лесбийка, не ми се е налагало като на много мои познати да треперя всеки месец дали ще дойде или не.

Както и да е, дойде ми и днес сутринта веднага се обадих на Лаиз, уреди ми среща светкавица(при неговия претъпкан режим си е чест), и след 15 мин бях в кабинета му за ехография. Оказа се, че всичко е ок, фоликулярните кисти от миналия месец са се изчистили и можем да започнем отново. Този път с друго лечение което обещава да е доста по-сериозно...

Трябва да се боцкам всяка вечер...в корема...Дадоха ми специален „химикал”, чийто пълнител е лекарството и само сменям върха , което е иглата. Освен това ми даде нови хапчета и веднага трябваше да започна с тях.

После тичах по целия град да търся дежурна аптека, днес е празник на Памплона и почти нищо не беше отворено, освен това вали дъжд, сняг че и лед на моменти...Чудна картинка!

Радвам се, че стана така и започва някакво движение. Аз винаги бих предпочела да нося камъни ако ще , от колкото да чакам без да мога нищо да направя, за каквото и да става дума. Предпочитам да се скапя от работа от колкото да съм безработна, да тичам като луда за нищо, но да не съм вързана да седя някъде...С две думи, радвам се, че отново ще мога да действам по въпроса та ако ще това действие да се изчерпва с това да си пия хапчетата и да си бия инжекциите, ще знам , че правя нещо...

Вече изобщо не си правя илюзий! Започвам спокойна и с идеята, че може да стане, може и да не стане. Не мисля, ще стане ли или не. Мисля само за това което правя в момента и точка, един ден ще стане а за целта трябва да се действа, това е!

Жена ми е цял ден в Тудела за някаква конференция и аз съм сама в къщи с мацинките и Патра , която категорично отказва да излезе на разходка в дъжда даже и с новото си яке...Няма по-специално куче от това! Ако може да се нарече куче, на мен по-скоро ми прилича на котка и тя...Но пък ги оичаме безкрайно всички! Душички мили!

Как се съчетава отглеждането на деца и работата?

В Openly feminist обсъждат в момента, как майките предприемачи успяват да съчетаят семействата и работата си, та и аз се запитах същото. Имайки предвид, че бих мога да бъда счетена за предприемач с моят мини „бизнес” и с бъдещото ми майчинство се поставям на мястото на тези жени и се замислям по въпроса как бихме се справяли.

В нашия случай сме две жени в къщи и не мога да не отбележа, че едно от предимствата на това да си лесбийка, е, че партньора ти в живота не очаква от теб да носиш чехлите и да сервираш масата, докато той/тя чете вестника. В нашия случай , задълженията се делят, даже не се делят а се вършат от двете в зависимост от това коя е свободна, когато установи нуждата да се направи еди какво си. До сега не сме имали усещането, че никоя от двете да се е натоварила повече от другата, или някоя да „кръшка” товарейки другата.

Ако всички семейства деляха така домашните задължения гаранция, че щеше да има наполовина по-малко разводи!

С детето ще бъде същото, или поне до колкото е възможно. В нашия случаи, аз ще се занимавам повече с детето докато е много малко, предимно заради удобствата които имам в организиране на работното ми време и защото на нас ни излиза по-изгодно да намалим моите доходи, от колкото да намалим тези на жена ми. Въпрос на математика нищо повече. Това не означава, че след работа, в къщи, отглеждането на детето няма да се осъществява от двете. Дори когато дойде време за възпитаване и даване на уроци,знаем, че жена ми ще трябва да полага повече грижи от мен, защото тя е много по-спокойна натура и страхотен педагог.

Всеки човек си има своите качества и търпението не е от моите, за сметка на това Беатриз компенсира, и съм убедена, че ще беде страхотна майка, вероятно много по-добра от мен в това отношение.

Имам и друго огромно улеснение в лицето на майка ми. Не, че възнамерявам да я натоваря нея с отглеждането на детето ни, даже силно съм против такъв вид експлоатация на родителите, но тя определено има желание да помага понякога и преди всичко ще ми е от огромна полза в това, че бъдейки тя в ателието , аз мога да си позволя да отивам във време в което ми е удобно, и да си водя детето с мен.

Също си мисля за другата светлина която дадоха някои читателки в дискусията в Openly feminist, е че до някъде за детето е добре да общува с повече хора, например в детските градини, защото там се учи да отстоява своето и т.н.

Аз си мисля, че освен това за детето е добре да расте с идеята и с примера за това, че майките не спират работа, не зарязват кариерата си и не жертват себе си за тях, защото след това винаги на съзнателно или подсъзнателно ниво ще мислят, че това е правилно и ще изискват това от партньорките си или себе си, и ще се чувстват виновни ако не го правят, както намекна една читателка на Петя .

Аз не искам да давам такъв пример на децата ни. Искам децата ни да растат свободни, но не само това, искам да дават свобода и не да отглеждам тирани и търтеи. Искам да бъдат независими хора а не залепени за полите ни докато навършат 30 и после залепени за полите на партньорките/рите си които да задушават след като са задушили нас с майка им.

И мисля, че понеже наистина първите месеци и години са много важни за развитието на психиката на хората ( твърди се, че научаваме 80 % от всичките си знания и усещания през първите 3 години от живота), именно тогава искам децата да свикнат и с тази идея а не точно обратното...Идвайки с мен на работата, ще се научат и на труд, а това е едно от нещата за които и двете с Беатриз сме категорични , че искаме да научим децата ни. Ние и двете сме трудолюбиви, дори според някои- работохолици, но това изобщо не ни е проблем, напротив, гордеем се и искаме да го предадем на децата ни като основна стойност.

И двете сме израствали в скромни работнически семейства, които са изплували само и единствено с много труд ,и двете от малки сме се запознали добре с работата. Държим да научим децата ни на същото защото сме убедени, че винаги ще им е от полза в живота.

Ако не можех да си позволя да го водя с мен в работата, бих обмислила варианта да се наеме някой който да се грижи за детето няколко часа(в работното ми време) докато е много малко детето и след това на детска градина а ние с другата му майка на работа. И след работа споделяне на задълженията за детето и дома с партньорката...

Това е моята идея за нещата и дано скоро имам възможността да го приложа на практика

Насилието над жените

Тези дни се сблъсквам твърде често с темата за насилието над жените.

В понеделник бяхме на манифестация за подкрепа на семейството на Нагоре Лафаге, една от многото жертви на мачизма по тези земи. Трагичното в случая с Нагоре е, че тя беше убита от син на известен лекар в университетската болница на Наварра, притежание на религиозната секта ОПУС ДЕИ. Много влиятелна религиозна групировка и разполагаща с много пари и влияние... Убийството се извърши миналата година по Сан Фермин, и когато стана ясно името на убиеца всичко предрекоха, че този няма да лежи и 2 години в затвор. Аз не вярвах, радвах се толкова на разликите спрямо отношението към мачизма тук и в България...И наистина, тук мачист е обида която никои мъж не иска да чуе за себе си, срамуват се да бъдат наричани така, за разлика от българските волове които ходят с разкрачени крака (това не мога още да си го обясня как става!) и разказват мачистки вицове и се чудят защо тукашните хора ги гледат ужасени, когато са свикнали на овации за това същото... Тук общественото мнение е много чувствително на тази тема. И въпреки това, много жени продължават да падат жертви на мачизма...

Преди два дена намериха трупа на ОЩЕ една жена в близък град, заподозрения е бившия и съпруг, още веднъж...

В Севиля все още търсят трупа на Марта Дел Кастилио, друга жертва на брутално убийство, чиито труп търсят вече почти цяла година, убийците не казват къде е за да може след време да бъдат освободени по липса на доказателства, а семейството не може и да я погребе...Всеки път когато видя майка и по телевизията –съсипана и молеща се на убийците да кажат само къде е трупа на детето и...Или когато видя майката на Нагоре, молеща за честен съд на убиеца на детето си...Онзи ден на манифестацията не издържах и се разплаках, ужасно е да я видиш срещу теб, тази съсипана, смачкана женица !!!

Аз сега виждам колко е трудно да се създаде, само да се създаде едно дете, а тези майки са минали през същото, плюс , че са носили децата си, после са ги раждали и са им се радвали, отгледали са ги и то за да ги убият някакви нерези чието мъжко его е засегнато защото те вече не са ги искали...Поставям се на мястото на тези майки и не знам аз на какво бих била способна в такава ситуация....НЕ ЗНАМ!!!

Преди една седмица излезе сентенцията за убиеца на Нагоре- непредумишлено убийство...Присъдата ще варира от 7 до 15 год. И гаранция , че ще му сложат 7 и след 2 ще излезе за добро поведение...Поне това претендират, но силно се надявам да им се провалят плановете, твърде много хора протестират вече, твърде много се следи случая...

Непредумишлено убийство??? Спонтанно избухване???? Когато я е душил и бил три часа, ТРИ ЧАСА.....Когато тя се е добрала, до телефон и е звъняла 112 умираща а той я е грабнал и затворил, когато се е опитал да скрие трупа и да я разфасова, когато има безбройни наранявания, опитал се да я изнасили и тя се възпротивила и заплашила, че ще му съсипе кариерата (също е лекар като проклетия си „Свят” баща). Купиха заседателите, и сега това, ТОВА, се счита за непредумишлено убийство...

На манифестацията имаше много хора, много, не знам точната бройка защото всеки вестник казва една сума в зависимост на коя кауза служи, но имаше много хора. Площада беше пълен, пълен, нямаше къде да пуснеш игла. Хора всякакви, най-много се радвах на мъжете. Мъже, момчета млади, бяха толкова или повече от жените, толкова или повече възмутени от мачизма, протестираха и скандираха за честен съд и за край на насилието над жените...Радвах се, те не искаха да са мачисти, искаха да покажат, че не всички мъже са изроди...

Веднъж говорих със сестра ми за това и тя каза „Оплакваш се от мачизма в България а там е по-лошо, през ден убиват жени”. Аз и казах, че първо Испания е много по-голяма от България, и е логично да има повече от всичко. Но Освен това насилието над жените в България не винаги се документира като мачистко нито се следи и излага всеки път като тук. Да не говорим, че повечето убийства на жени тук са извършени от чужденци, сред тях и българи. Преди два-три месеца един българин уби жена си в Майорка, искала да го остави...

Разликата между законодателството тук и там е, че закриля жената. Домашното насилие се санкционира много високо, но не само съда е който наказва, общественото мнение също е много важен фактор! Мъж нарочен за насилник няма къде да се скрие просто!

Веднъж от българка чух следното: „ Как няма да ги убиват като тука жените се правят на голема работа, имат много права и зимат сичко на мъжете като се разведат и после си веят байрака докато той остава сам и без нищо, а ако я подшляпнал(буквално!) може и у затвор да иде”....Това няма да го коментирам, нито ще кажа кой е мозъка който го роди, твърде ме е срам, че ми е роднина...и жена...

Това изказване обаче е показателно за това защо се извършват тези насилия и как разсъждават мъжете тип „Мачо Ман” а и някои жени като въпросната, която впрочем възпитава син...Чувала съм я да го учи да не се хваща с испанки, защото те „имали много права”...

Друга страна на насилието над жените е това което се случва в родилните и други(!) отделения в България. Само ще кажа, че за пореден път благодаря на съдбата, на кармата, на бога , или на каквато да е там сила, че аз ако стигна до раждане няма да бъде в България, нито ЗА България...

За капак, тъкмо чета една книга за Индия която също ме остави доста разклатена психически. Също се говори за съдбата на жените в тази огромна страна. Правата на жените там не са по-големи от тези на жените в Афганистан, въпреки, че за това рядко ще чуем по новините...

Една моя позната която е обиколила цял свят вече каза веднъж, че да си жена е добре само и единствено в Европа, аз допълних, че не в цяла Европа....

Реших да се грижа за себе си!

Мислих много тези дни, говорих с хора... Стигнах до заключението, че трябва коренно да променя начина по който гледам на нещата ако не искам да влезна в лудница докато успеем да имаме дете.

Трябва да призная, че си нямах много големи понятия от тези въпроси и макар да звучи наивно си мислех, че ще забременеем едва ли не с поглед.
Не си представях, че ще трябва да ходя през ден на гинеколог и да се качвам на магарето..., да се тъпча с какво ли не и то без никакви гаранции за успех. И само с надеждата, че ще се получи някои път...Мислех си, че бебетата идват в момента в които ние решим, че ги искаме и отидем да ни сложат една инжекция и готово. Честно, така си мислех!

Лошото на това да си игнорантен е , че когато реалността те принуди да отвориш очи...се разочароваш. И...се случва да има по няколко дена изпълнени със сълзи когато си дадеш сметка, че всичко което си си представяла няма да го бъде, или поне не така както си си го представяла...

Единствения начин да се оцелее след като направиш това откритие, е да промениш гледната точка!

След караницата с Лаиз по телефона имахме час за нова ехография в петък сутринта, но Беатриз трябваше да замества колежка в последния момент и отидох сама.
След прегледа говорихме много, чувствах се като при психоаналитик. Говори ми много, каза ми да изместя точката в която съсредоточавам живота си. Да се съсредоточа в себе си и да се наслаждавам на живота и да приемам опитите като нещо което може да стане, може и да не стане. Да знам, че ще имаме дете един ден, но да не го чакам утре или вдругиден, а в неопределено бъдеще. Да не слагам дата на събитията нито да се опитвам да си представям бъдещото ни бебе, че това е голяма грешка която единствено ме травмира и хормоните които това предизвиква не са благоприятни за успешен резултат...

Освен това ми каза, че този месец не може да имаме нов опит защото сега няма да има добра овулация заради лечението предния месец. С други думи ще започваме следващото лечение и следващия опит в следващия цикъл, след един месец...

В началото като ми каза това ми подейства малко зле. Нетърпелива съм по принцип а за това още повече! Но сега като мисля и може да е за добро. Ще имам време да се успокоя, да се пренастроя...

Когато излязох от кабинета реших да се грижа за себе си! Отидох на фризьор, после на пазар, купих си дреболийки които ми харесват, похарчих повече пари от колкото мога да си позволя да не говорим че тези дни не съм и от наи-добрите работници :)...Но се почувствах супер и съм заредена с нови сили!

Реших да спортувам още веднъж, обадихме се в спортния център в новия ни квартал, но сме изпуснали сроковете за есенния сезон, ще трябва да почакаме Януари за да се записваме за новия сезон... Важното е, че взех решението да се грижа за себе си а това казват, е средата на пътя :)

Занимавам се...

предния двор

още...
задния двор, липстват ни камъчета и още някои храстчета които сме поръчали но още не са пристигнали...