За сапун!

Днес ще пиша на тема която не е много в тон с тематиката на блога, но ми се налага да обясня, за да стане ясно на хората които изтрих от приятелите ми защо съм го направила. Има и хора които ако не бяха които са, също щях да ги изтрия и се надявам ако прочетат това което имам да кажа, да преосмислят гледната си точка.

Масово хората използват размириците които сега се случват в България за да се настървят още повече срещу цялата етническа група на циганите. Веднага започнаха да разпространяват разни писания, от тоя род :
"Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи :

- 100 лв. детски МЕСЕЧНО до навършване 1 година на циганчето
... ... ... ( след 1-та година тези 100 лв. месечно продължават да се дават, но вече като соц. помощ)
... - 35 лв. детски МЕСЕЧНО до 18 г. на циганчето
... - 20 лв. детски МЕСЕЧНО от партия "Евророма"
- още 2,15 лв. МЕСЕЧНО допълнителна помощ за достигане на семейния ДМД
(ДМД = Диференциран Минимален Доход по Закона за Социално Подпомагане)

- 150 лв. ЕДНОКРАТНА помощ за бременност
- 250 лв. ЕДНОКРАТНА помощ за раждане на първо дете
- 284 лв. ЕДНОКРАТНА енергийна помощ
- 325 лв. е максимума на т.н. "КРАТНА ПОМОЩ", за посрещане на инцидентни обстоятелства
- 4 пъти хранителни помощи (2 пъти от ЕС, от ДФЗ, и от БЧК )

Това прави около 240 лв. чисто (без никакви данъци върху тях) МЕСЕЧНО !!!

Освен това, циганката потребява няколко-стотин лева на месец Ток и Вода, дето ги плащаме НИЕ !!!
Много цигански семейства имат вече от 20 до 50 000 лв. неплатени сметки само за ток!!!

Освен това не плаща Данък-Сгради и Такса-Смет!!!

Освен това държавата плаща ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ, ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ на всички цигани!!! ... Не знам на каква стойност !!!

Т.е., истинския резултативен доход на тази циганка, преди да почне да краде е далеч над 500 лв.
А на работещата за минималната заплатка "бяла робиня" на 240 лв. БРУТО, доходът е 188 лв. НЕТО, след като държавата им прибере почти 22% за осигуровки и данъци!!!

НАКРАЯ СЕ ОКАЗВА, ЧЕ НЕРАБОТЕЩАТА ЦИГАНКА (само с 1 дете !), ПОЛУЧАВА 3 (три) ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТЕЩАТА БЯЛА за МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА!!!

Не забравяйте, че тази 11-15г. циганка, освен че взема детски, нейните родители също вземат детски за нея, щото тя още няма 18г.:|"

Потресаващо! Потресаващо е, не само защото хората едва ли не завиждат на младата циганка за мизерните помощи с които едва ще изхранва това дете, за това, че ще краде ток а те не могат явно да крадат...за това, че е родила едва ли не а те не могат да си позволят да родят...Потресаващо е най-вече, защото от всички коментари които изчетох, признавам, не са много, че ми кипва кръвта бързо, не видях един да отбеляза , че тука става дума за БЛУДСТВО С МАЛОЛЕТНА...

Никой не помисли как е живяло това момиче за да стигне до там да роди на 15...Дали е била малтретирана още от малка та е търсила начин да се спаси и се е хванала като удавник за сламка за някой, които най-вероятно я е изнасилил или полу...Никой не помисли, че за да роди на 15 , на 14 е била принудена да прави секс, къде доброволно, къде не. Но дори да е било доброволно, моля ви се, става дума за малолетно момиче...
Това момиче би трябвало да получи закрила, в една нормална държава би могло да се даде сигнал до социален работник а той да заведе под съд бащата на детето и, а и нейните родители за небрежност и неспазване на родителски задължения, в една нормална държава това момиче би влязло в програми за подпомагане на малолетни майки за да може да си гледа детето и да учи едновременно с това и за да може това, че е родила толкова рано да не и съсипе целия следващ живот...Защото да, колкото и да ви е яд за помощите които ще получи това дете защото е родило, то никак не е достатъчно и начина по който се дават тия помощи не е правилен! Не само, че ТРЯБВА да получава помощи, а трябва да получи и защита, би трябвало да бъде третирана като ЖЕРТВА!!!

Наскоро четох, че някъде, мисля в Бургас, пребили бременна циганка...псевдо патриотите...Явно пак им е пречела раждаемостта на циганите и пак са им смятали помощите които получават...

- След такива неща мразя българите! Ама много ги мразя,на сапун бих ги пратила!

Значи скъпи „патриоти”, за да няма такава раждаемост сред циганите, трябва да се промени коренно политиката спрямо тях. Трябва да бъдат интегрирани! Да бъдат принудени да учат и да се образоват сексуално, да имат достъп до нормално здравеопазване и да се научат на семейно планиране...все сложни неща в нашата държава, изисква се много време за да се въведат промени и още толкова за да се започне да се вижда някакъв резултат. Но това е единствения път, другото води само до гражданска война.

Това което мен лично най-много ме отвращава в циганите и в техните култури по целия свят е невероятния мачизъм! Жените са третирани като предмети и насилието е за здрасти. Наскоро гледах документален филм за циганските култури в европейските държави и за пореден път се ужасих. Значи в централна Европа и най-развитите страни, начина на свалка сред тях е да завлечеш за косата и почти да изнасилиш някое момиче, ако искаш да се ожениш за нея...Колкото повече се дърпа, толкова по-добре, скромна е значи, става за жена... Нейното мнение не е важно, тя знае, че няма друга възможност, от дете е учена, че това я чака и после мъжа който я е завлякъл е нейния цар и господар а тя слугинята му...Никой не я пита иска ли, не иска ли, него ли точно го иска и изобщо не и минава през главата, че може да има предпочитания....

След такива работи мразя циганите!Много ги мразя!

Мразя циганите и когато видя група румънски цигани на един площад тук, където обикновено седят и видя жените в единия край а мъжете в другия. Когато видя, как жените им просят по цял ден и ровят в кофите а мъжете се дуят като петли насядали върху някакви трошки, надуват музиката и се хвалят как са си набили жените...

Наскоро и аз бълвах змии и гущери когато трима тукашни цигани убиха едно младо българско момче. Наръгали го в гръб и то защото защитил една жена която те малтретирали вербално...да, има цигани които са за избиване и са силно отвратителни! За сапун са направо!

Но не по-малко са отвратителни и за избиване са обаче и българите които са нападали бременната циганка или онези които са опитвали да изнасилват циганки след размириците.

Ми да, най-стария начин на по-силните след битка, да покажат превъзходство над врага е да изнасилят жените им...Жените нали не са хора, те са обекта върху които мъжагите да демонстрират надмощие, нищо повече....

Стигам до заключението, че нито българите сме прелест нито циганите. Има си боклуци навсякъде и хора за изтребване колкото щеш!

За сапун казват...Аз бих пратила за сапун първо тия дето са ударили бременната жена, после тия дето изнасилват циганки, и българки,без никакво значение те от каква раса са, и тези цигани които убиха момчето преди една седмица тук в Памплона, и те са за сапун, за сапун са и циганския мафиот и синовете му, както и българските мутри, всички на сапун! На сапун циганина които завлича жена за косата и я пребива ако тя се бори и му казва, че не иска, на сапун и родителите на циганката която не искаше да се жени за този които я преби а те я пратиха насила, защото е обезчестена и край, за сапун и българите които заплашват деца и ги гонят от училищата им, само защото са циганчета, за сапун всички които казват “За сапун”...

И много, изключително ми е неприятно като видя мои познати и хора на които държа да разпространяват такива линкове!!! Тези на които не държа ги изтрих, а какво да правя с тези на които държа???

Кога мина една година?

Здравейте! Много време мина от както не съм писала тук и вече има някои оплаквания , което ми показва, че не сте ме забравили :) Много благодаря за което!

Тази година мина много интензивно…Първо се развеждах, не е толкова лесно да го направиш колкото да го кажеш..., после се лутах като муха без глава, правих глупости в личен план и си губих времето, моето и на други хора в безсмислени контакти водена само от ужаса от самотата и страха от неизвестното, после тъкмо взех решение да не се занимавам с никой и взех, че се влюбих истински, ненадейно и до уши...Живота е непредсказуем! Всичко това на фона на отглеждането на малкото ми детенце и на плахи и в началото също хаотични стъпки в опити да си подредя живота. За това и ще ме разберете, че не исках да пиша тук, не бях в състояние.

Сега обаче, мога спокойно да кажа, и колкото и клиширано да звучи, че това е най-щастливата година от моя живот!!!

Детенцето е светлина и слънце което наистина дава смисъл на всичко. Винаги съм се ядосвала на хора които казват, че децата ти осмислят живота и съм спорила- „Ама как може, единствената причина да съществуваме е в това да се възпроизвеждаме???Не може ли да имаме други цели, стремежи...” И разбира се, че може и трябва, но сега разбирам, че детето ти дава смисъл на живота не защото иначе не струваш нищо или не можеш да имаш други цели а защото те зарежда с оптимизъм, с желание за живот и когато падаш духом, си казваш трябва да се държа, отговорен съм за друго човешко същество и дори да паднеш, се изправяш веднага!

Той расте

става все по-красив и силен, неудържим е просто! Вече почти ходи, все още се държи с една ръчичка, но не за да се подпира а само за да си мисли, че го водиш, иначе истината е, че той тича напред и те влачи след себе си. Мина бебешкия период и вече е голямо детенце. След няколко дни има рожден ден и става на една годинка :) Голям човек, моето момченце :)

Но не само Велик е моето слънце в живота, имам и друго :) Другото прекрасно нещо което ми се случи тази година, беше, че срещнах жената която съм търсила винаги. Изградих си нов план за живот и искам този живот да бъде с нея. Вече не се лутам като празна бутилка в морето, имам си я нея и нашия бъдещ живот, който ще градим заедно.

Питат ме коя е и каква е...Само мога да кажа, че е прекрасна, невероятна, умна, мила, добра, красива, най-красивата...Всичко което може да се каже е малко! Няма такова прекрасно цвете на цялата планета и на всичко отгоре си е мое :)))))) И аз като малкия принц ще кажа „Миличко, ти си моята прекрасна роза! Единствената роза на моята планета!”

Когато се запознахме, и аз почти мигновено се влюбих в нея(онлайн :) ), не вярвах, че изобщо, ще ми обърне грам внимание, та тя е истинска богиня!...За мое огромно учудване обаче се оказа, че това невероятно същество ми отговори на чувствата и...Просто няма по-щастлив човек на света от мен сега!

Това лято ходихме с Велик на България се видяхме... Разменихме си пръстени и от тогава съм окончателно сгодена :) Повечето хора са учудени как след тежък развод и всичко около него, съм решена толкова бързо да се оженя отново. Само ще кажа, че когато се намери нещо толкова прекрасно, човек бърза, бърза много да си го вземе, защото ако нещо научих до сега в тоя живот, е че истинската любов не се намира през ден, нито често или лесно, не...Тя е от тези жени които не се срешат всеки ден и нямам никакво намерение да оставя да ми се изплъзне!

Имам си прекрасно детенце и невероятна жена, моето прекрасното цвете ,която на всичко отгоре ме обича и обича Велик. Съгласна е да рискува и да остави всичко което е градила до сега за да дойде при мен и да започнем нещо ново отначало. Ще остави сравнително добра работа и спокоен живот в България за да рискува да дойде тук и да се изправи с мен срещу всичко което може да ни чака, въпреки настоящата криза и въпреки всички пречки които най-вероятно ще имаме, тя ще дойде при мен...

С бившата ми жена се разведохме окончателно, но все още живеем заедно, все още по финансови причини, но и детето ни е малко и ни идва много добре това, че можем заедно да го гледаме. Ние се разбираме чудесно и сме си приятелки. Беатриз и моето прекрасно цвете също се разбират добре, пращат си поздрави и се уважават. Беатриз се радва много, че я има и че съм щастлива и ми помага много да мога да си уредя живота така, че да сме добре после с нея. От друга страна ТЯ, уважава Беатриз и нейното място в моя живот и в живота на Велик, което мен лично много ме улеснява. .

Де да можех и аз да се държа с гаджето на Беатриз както тя с моята годеница...Въпреки, че осъзнавам колко добре всъщност се подреди всичко за всички ни и как това е благодарение на това, че тая жена нямаше скрупули да тръгне с някой чиято жена е бременна...не мога да и простя и не искам да имам контакт с нея все още. Може някой ден да се променя, но за сега не мога...

Относно детето, и двете имаме родителски права и задължения, но до третата му годинка той ще живее постоянно при мен(след като се изнеса, надявам се скоро!) а другата му майка ще може да го посещава. След това вече започва да да го взима събота и неделя и половината от празниците и ваканциите а след петата годинка на детето и два дни през седмицата за сметка на някой и друг уикенд, където той ще остава при мен. Така решихме, споразумяхме се и това подписахме в развода ни, но между нас се разбрахме, че винаги ще подхождаме приятелски и няма да се придържаме стриктно към договора и да си вадим очите за една минута закъснение или други дреболии. Ако и занапред се разбираме като до сега, няма да имаме никакви проблеми.

Виждате, че не преувеличих изобщо като казах, че няма по-щастлив човек от мен! :)
Сега обещавам да опитам за напред да пиша по-често в блога. И мисля, че ще го правя, защото мина най-странния период и вече съм на себе си :)

ЛГТБ Пловдив

Има хубава новина, макар, че за повечето може да не е вече новост, но аз разбрах наскоро за тази нова група млади хора в Пловдив, след като се свързаха с мен.

Каква радостна новина! Вижда се, че има хора готови да действат в тази държава, и освен това се правят неща и извън София. Има живот и извън София, представете си...
Като видя такива инициативи, и изобщо инициативи към развитие в каквато и да било положителна посока, си мисля, че има надежда за България!

Новата ЛГТБ организация се е заела усилено с прочистване на Интернет пространството от скинарски сайтове и видео клипове и дори издава ЛГТБ вестник! "Идентичности" е името на поне по мои сведения, първия вестник в България за ЛГТБ общността.

Другата нова инициатива на тази организация, е и причината по която се свързаха с мен. Съвместно с една испанска асоциация на хомосексуални семейства с деца, са решили да правят документален филм който да покаже трудностите през които преминават хомосексуалните родители на деца в страните от източна Европа и предимно България, как дори не могат да си вземат децата от детска градина и много други неща от този род. Филма ще бъде излъчван пред Европейския парламент.

Организаторите се нуждаят от доброволци които да разкажат своята история, като предлагат да скрият лицата, гласовете и имената на готовите да разкажат за това което им се случва, ако се налага. След като явно още не са намерили достатъчно хора, слагам това съобщение тук с надежда някое семейство да се отзове и престраши да застане пред камерите на екипа им и да покаже на европейските депутати през какво минават хомосексуалните хора в България и техните деца.

И най-важното според мен, е да се покаже, че такива хора и семейства, и деца, съществуват а не са някаква химера или измислица на новото време, че това също се отнася за източна Европа, че тук също има незащитени от никакви закони хора, деца...

Желаещите да видят вестника могат да го намерят в www.bgles.com

А всеки желаещ да се включи в проекта на организацията може да се свърже с тях на lgbt_plovdiv@abv.bg или по скаип lgbt-plovdiv

Успех на новата организация, попътен вятър и много сили , ще им трябват!

Отговора на Мария

Понеже мисля, че темата си заслужава и отговора на Мария още повече, го слагам като отделна тема за да може да се прочете от повече хора.

Здравейте на всички! Аз съм Мария, "героинята" от разказа на Вики! Първо искам да изкажа своята благодарност на Виктория, затова че разказа възможно най-коректно и вярно нашата история и я направи достояние за вас. На второ място искам да изкажа благодарност на хората, които ни подкрепиха в това начинание-моите родители, а също така дъщеря ни и таткото на Елена, с когото живеем заедно. Той е неотлъчно до нас от самото начало на създаването на бебето ни, дори изяви желание да присъства на един от прегледите с ултразвук, за да види бъдещото си внуче.И в момента е много горд и щастлив, държейки го на ръце! На трето място изказвам огромна благодарност на д-р Ганева, от клиника "Д-р Щерев"-за отношението й към нас, за професионализма й, за искрената радост с която тя следеше бременността и за перфектното водене на раждането. Престоят в клиниката беше повече от приятен и нито за момент не усетихме каквато и да било дискриминация или намек за това. Към мен се отнасяха като към другият родител на това дете, бях допусната до всички контролни прегледи, а също така и до раждането.
Изказвам благодарност и на хората , които са прочели и коментирали тази статия- дори и без да ни познавате, вие искрено ни желаете здраве и успех, за което ви благодарим и желаем същото и на всеки един от вас!
От личен опит успях да разбера, че ние-хората с хомосексуална ориентация, донякъде сами се обричаме на самота и нещастие, смятайки че родителите ни ще се отрекат от нас, ако проведем разговор с тях и разкажем за себе си. На нас като че ли ни е по-лесно да се изнесем на квартира по-далече от родителския надзор, но не и да седнем и да поговорим с родителите си, давайки им шанс да ни разберат. Възможно е след такъв един откровен разговор, отново да ни се наложи да се изнесем на квартира, но в този случай ние вече не бягаме , а просто си тръгваме. И си тръгваме освободени от бремето на съмнението какво ще кажат родителите ни за нас самите. След като разберем мнението им, всичко останало е много по-лесно, защото изричането на истината дава свобода. Пожелавам на всеки от вас да бъде свободен и да докосне щастието си смело и категорично!

Мария, Елена и Николай :)

Роди се първото българско бебе с две майки, което ще бъде признато до известна степен от не биологичната си майка. За мен е огромна чест, че познавам тези чудесни хора, тези смели жени, който се изправят срещу системата и се осмеляват да се борят за щастието си и да дадат на детето си не само едно щастливо семейство в което да расте, а и едно име, една фамилия...

Мария и Елена са две жени свързани от една огромна взаимна обич, уважение и разбирателство, общ дом, общ план за живот...От вчера (26.02.2011) ги свърза за винаги, и това наистина е за винаги(!), и общия им син- Николай! Общ, защото го създадоха заедно, с много желание и надежда, с много обич която да му дадат и много увереност в силата на това което има между тях, те създадоха това дете заедно и заедно ще го отглеждат и възпитават, като всяка от тях ще му даде най-доброто от себе си и ще се бори за него до последен дъх. До тук нищо ново под слънцето, има и други такива двойки в България, жени които се решават на стъпката да създадат заедно един нов живот , заедно да отгледат едно дете и да споделят майчинството с всичките му радости и трудности.

Разликата в случая на тези две жени е, че те намериха начина, да узаконят поне от части детето си, т.е, детето ще носи фамилията на не биологичната си майка! Това щастие го дължат на родителите на Мария! Благодарение на тези невероятни хора, малкият Николай няма да е поредното незащитено от никакъв закон дете на хомосексуално семейство в България. Майките му ще могат да са спокойни , че не дай боже да се случи нещо с биологичната майка,Ели, детето не остава в сиропиталище, вярно, че другата му майка,Мария, няма да фигурира точно нато майка, но тя ще може да си го гледа винаги защото вече фигурира като семейство на това дете! Мария ще може да има гордостта от това, че детето и носи нейната фамилия и когато отива да го взима от училище, или да го записва някъде, където и да било, няма да е подложена на унизителни изпитателни и погледи, и коментари от рода на "ти не си никаква на това дете, къде си тръгнала"...Ели ще може да е спокойна по отношение на това до каква степен Мария е обвързана към детето им,дори да се разделят, и че тя и семейството и го обичат и го признават, което от друга страна ще допринесе и за самочувствието на детето когато расте и с това, че той също ще приема семейството на майка си Мария за свое, защото наистина е част от него и защото са му показали и те, че го приемат като това което е-син на дъщеря им! И мога да изреждам до безкрайност ползите от това едно дете да е осигурено от двете си майки, лошото е, че е малко вероятно това да го прочете някой важен политик и още по-малко вероятно да предприеме нещо по въпроса...

Благодарение на родителите на Мария и този невероятно смел акт на безгранична обич към дъщеря си, на огромна щедрост и подкрепа... с който признаха детето на дъщеря си за свое, като по този начин му дадоха фамилията си,а с това права и защита. Направи го бащата на Мария,който като човек от мъжки пол, е единствения от семейството който можа да признае детето при сегашните закони в България, разбира се подкрепен във всеки момент от жена си!

Имайки предвид, че живеят в България, с нейните средновековни закони и манталитет, това което правят те е огромен напредък, много смела стъпка напред която заслужава огромно възхищение и аз определено свалям шапка на Мария, на Елена, на малкия Николай, и най-вече на родителите на Мария!

Възхищавам се на тези хора! Не само защото приемат дъщеря си такава каквато е и я подкрепят, не само защото приемат детето и, въпреки, че не го е родила тя, което за българския манталитет е сериозно постижение! Възхищавам се на смелостта на тези хора! Става дума за възрастни хора от провинцията, съвсем обикновени хора които на всичко отгоре живеят в едно село... Аз знам какво е да живееш в село и мога да си представя колко, КОЛКО коства да направиш стъпка като тази...Представям си колко извисени трябва да са духом, за да превъзмогнат всичко което трябва да им е минало през главата, страха от това какво ще кажат хората...Представям си колко добри трябва да са за да са готови на такава стъпка и колко умни, наистина УМНИ са щом като избират това да са до детето си. Умни да, защото какво следва от това, че защитават дъщеря си? Следва това, печелят за винаги обичта и признателността на дъщеря си, на снаха си и на внука си, печелят ги тях които са семейството им а не тези хора които минават по улицата и чието мнение е толкова важно за толкова други родители... Печелят, че от признателност Мария и Ели наричат сина си на името на дядо си и винаги ще са с тях, убедена съм в това. Те ще имат до себе си семейството на дъщеря си и чистата съвест, че са си изпълнили родителския дълг към детето си.

Познавам прекалено много други случай, на точно обратното, хора които се считат за "интелигенция", "столичани" и какви ли не, които си отричат децата и ги обричат на куп страдания отлъчени и изоставени в ужасните условия на живот в България, за да не кажат хората "гледай"...Хората? Кой хора???

Тези хора , другите, не родителите на Мария а "интелигенцията" постигат децата им да са нещастни, сами и озлобени срещу тях, дори да не го казват, постигат да държат децата си сами и под пълен родителски контрол, принудени да лъжат и да се изнизват по търлъци за някаква случайна среща с любимия човек с който дори и на 40 години не се осмеляват да се съберат, или ги принуждават да изберат между това да са щастливи с партньора си и да имат родители, заплашват със самоубийство и подлагат и без това измъчените си деца на страшен психически тормоз... Има толкова такива примери за жалост, че...Малко са примерите на родители като тези на Мария, за това не мога да не се възползвам да разкажа за тях, толкова се радвам, че ги има и, че ми дадоха разрешение да говоря за тях!

Мария и Елена ми дадоха разрешение да разкажа за тях с надеждата техния пример да послужи на други, да даде сила на други двойки да опитат като тях да създадат семейство, да се борят...Те са за мен героини! Казват, че аз съм им служила за пример, и че аз съм смела...Аз не съм смела! Не съм нищо сравнена с тях! Аз съм смела от разстояние и признавам, че говоря много но живея мирно и тихо в друг тип общество и с други, съвсем други условия. Но те...Те са истинските героини тука, те са тези които ще трябва да преглътнат много коментари, много шеговити погледи и кой знае колко подмятания...Те са тези които ще трябва непрекъснато и всеки ден да се борят за правото си да са и двете майки на детето си...Познавам ги, свидетел съм на целия процес на създаването на детето им , бременност, раждане, и знам, убедена съм просто, че ще се справят! Ще се справят защото се обичат и защото за смели и умни жени, и двете! Ще преборят всичко и ще бъдат много щастливи! Не може да не си щастлив, с една жена която обичаш и те обича, с едно прекрасно детенце, две в техния случай, имат и дъщеря от предишен брак на Ели, и с такива страхотни родители като техните!
Дерзайте момичета! И се наслаждавайте на малкото си бебе, тепърва ви предстоят толкова хубави моменти с него...:)))))))))

В снимки

Отдавна бях забелязала, че когато се стане майка се занемарява и блог и всичко. Ето и аз така направих, но няма как! Бебето е номер едно, и номер две и номер три...То е задължение, свободно време, забавление, всичко. И не се оплаквам, напротив! Никога не съм чувствала толкова енергия и толкоча щастие, е добре, поне отдавна не бях чувствала толкова енергия и щастието което дава бебето не може да се сравни почти с нищо. Поне за мен де, и поне за сега :)

В снимки, защото „una imagen vale mas que mil palabras” (една снимка струва повече от хиляда думи) и защото така най-лесно ще разкажа всичко което се случи с нас с Велик пред изминалите месеци.

Накратко, растем! Растем и преминаваме етапи. Светкавично бързо ако питате мен!
Беше малко бебенце;)



и сега е ,

...голямо бебенце :)))

Папкането ни беше така...
и преминахме през това...
и дори вече така.


Спинкахме в малко креватче
и после преминахме...
в голямото :)


В колата се возехме така...
,

и сега така :)

Велик беше цар на деня на црете и там където ходи, навсякъде е цар, цар и център на всичкото внимание!


Маците го обожават! Особено Патра и Маноля
, Марче е толкова мързеливо мече, че единствено мисли къде да си легне и да мърка, но не се занимава с никой
. Патра го защитава и всеки който се доближи до количката бива плашен а понякога и захапан за крачола!

Чичовчите го обожават,

и братовчедите,
бате Методий му чете писма по скаип
И вуйчовците го обичат
, и бабите
,
и дядовците
,
И най- много майкитееее :)))

Равносметка 2010

2010-та година беше за мен много разнообразна, силно наситена и изпълнена с много неща, макар не всичките добри, през нея ми се случи най-хубавото нещо на света, най-важното и най-милото. Роди ми се Велик и само тоя факт променя всичко, украсява тая година, която освен това ми донесе и много лоши моменти, много загуби в личен и професионален план, в здравето и в какво ли не... Но факта, че ми се роди детенцето тежи толкова много, че ако сложехме всичко на една везна, от една страна всичко лошо което ми се случи, наред с развода ми, изневерите, тежката бременност, разбитото ми здраве в последствие, смъртта на дядо ми, на чичо ми, кризата...всичко това го преборва с един замах идването на бебето ми на този свят!!!

Тази година за мен ще е паметна, ще я запомня винаги с добро! В нея ми се роди детенцето, слънцето на моя живот!!! Не знаем какво е да си родител докато не ни сложат едно беззащитно същество в ръцете...Тогава човек вади сили за борба дори да умира, дори да агонизира или да не може да се помръдне от болка, до последната капка кръв която остава във вените...Когато едно малко същество те погледне с неговия чист поглед, с неговата чиста малка душа и знаеш, че зависи изцяло от теб и от това да намериш сили - намираш сили!!!! Намираш сили и то толкова, че дори да не можеш да се помръднеш за себе си, ако някой се доближи до бебето с лоши намерения, сме способни да разкъсаме със зъби всеки, който и да е...

В тоя ред на мисли, не знам кой на кого дава живот, аз ли му дадох живот на Велик или той на мене...

На мене и на майка му Беатриз , за нея също не беше лесно всичко което се случи, и за нея също Велик е най-важното нещо на тоя свят. Тя също прекара тежка година, поне колкото моята, а може и повече! Раздялата ни се дължи на нейните действия, но и на нея никак не и е лесно. Аз не плача вече отдавна за раздялата ни, имах тежки моменти и от време на време се ядосвам, това е неизбежно. Но вече съм много по-добре, и не само това, имам усещането, че аз го понасям стотици пъти по-добре от нея. Тя е тая която изпада в плач изневиделица, защото тя е която взе решението и макар, да има нова любов и да е щастлива от което, е разкъсвана от вина, страх, съжаление...Отслабна с 10 кила и ден и нощ се оплаква от болки в стомаха...Всичко това ни се отрази на здравето и на двете, няма никакво съмнение!

Разделите са винаги много болезнени , но още повече когато си градил дълго една идея, едно семейство... Брака е вложение, голямо вложение на много неща, в повечето случаи на всичко което имаш в много аспекти и когато рухне...човек е сринат дори той да е който бутне кулата, там в руините вижда целия си живот...

Всичко това има и хубава страна обаче! Хубавото на руините е само едно, че сега можеш да започнеш наново :) Една нова и стабилна постройка, с нови материали и с много по-добри планове...Щеше да е по-лесно да ремонтирахме старата къща, за позакърпим течовете, да позамажем пукнатините...но със сигурност винаги щеше да си остане влагата и мухала щеше да се разраства все повече и повече, има неща които не си струва да се замазват...!!!

Но, понеже всичко има своята хубава страна, и най-вече своят мотив за да се случи -имаме Велик, който е плод на тоя брак който пропадна. Дори само заради него си струва всичко, всичко си струва заради Велик, всичко!!!

Когато започна тази година си пожелах три меща (http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html) да имам дете, да изкарам книжка и да сваля някой и друг килограм...Сега мога да кажа с радост и гордост(!), че успях с най-важните от задачите ми, имам детето което толкова желах и карам кола :))) Отслабването, не можах да го постигна, но то е сред целите ми за другата година, т.е за тази година, че вече дойде :)))

Сега като прочетох поста от миналата година...........Да, това потвърждава, което казах току що, че къщата която градихме ние до сега имаше страшно много дефекти и кърпенето до нищо няма да ни доведе, сега го виждам с призмата на времето, преди съм била убедена, че действаме правилно влагайки цялото ни време в бъдещи планове, в бъдещи пътешествия, бъдещи веселия, бъдещи близости...лош беше тоя план, до никъде не ни доведе! Следващия път като започна нещо ново, ще знам от кое да бягам и кое може да се окаже пагубно. Лошите неща които се случват, често имат доста добри страни, както е случая с развода ми, най-малкото можеш да се научиш от тях и следващия път да си подредиш нещата по друг начин...

За следващата година имам малко изисквания, няма да я натоварвам с очаквания като 2010-та, само искам да мине възможно най-плавно, да са ми добре хората който обичам, да няма вече смърт или лоши работи...Да ми зарастват раните малко по малко в духовен, финансов и здравословен план...Не искам друго, 2010 беше интензивна и като цяло много добра, но сега имам нужда от почивка, 2011 ми е нужна като балсам и не искам да ми се случват любови или приключения, сега искам само здраве, спокойствие и да се радвам на Велик .

Желая на всички да получите това от което се нуждаете през тази година, и предимно много здраве, всичко останало се постига по един или друг начин, само е важно да се има здраве! Честита Нова Година!!!