tag:blogger.com,1999:blog-71035453995448429342023-11-16T02:34:37.249-08:00Две жени и един общ проектViktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.comBlogger90125tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-10854973797581300762011-09-27T13:22:00.000-07:002011-09-27T13:41:28.047-07:00За сапун!Днес ще пиша на тема която не е много в тон с тематиката на блога, но ми се налага да обясня, за да стане ясно на хората които изтрих от приятелите ми защо съм го направила. Има и хора които ако не бяха които са, също щях да ги изтрия и се надявам ако прочетат това което имам да кажа, да преосмислят гледната си точка. <br /><br /> Масово хората използват размириците които сега се случват в България за да се настървят още повече срещу цялата етническа група на циганите. Веднага започнаха да разпространяват разни писания, от тоя род : <br />"<em>Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи :<br /><br />- 100 лв. детски МЕСЕЧНО до навършване 1 година на циганчето<br />... ... ... ( след 1-та година тези 100 лв. месечно продължават да се дават, но вече като соц. помощ)<br />... - 35 лв. детски МЕСЕЧНО до 18 г. на циганчето<br />... - 20 лв. детски МЕСЕЧНО от партия "Евророма"<br />- още 2,15 лв. МЕСЕЧНО допълнителна помощ за достигане на семейния ДМД<br />(ДМД = Диференциран Минимален Доход по Закона за Социално Подпомагане)<br /><br />- 150 лв. ЕДНОКРАТНА помощ за бременност<br />- 250 лв. ЕДНОКРАТНА помощ за раждане на първо дете<br />- 284 лв. ЕДНОКРАТНА енергийна помощ<br />- 325 лв. е максимума на т.н. "КРАТНА ПОМОЩ", за посрещане на инцидентни обстоятелства<br />- 4 пъти хранителни помощи (2 пъти от ЕС, от ДФЗ, и от БЧК )<br /><br />Това прави около 240 лв. чисто (без никакви данъци върху тях) МЕСЕЧНО !!!<br /><br />Освен това, циганката потребява няколко-стотин лева на месец Ток и Вода, дето ги плащаме НИЕ !!!<br />Много цигански семейства имат вече от 20 до 50 000 лв. неплатени сметки само за ток!!!<br /><br />Освен това не плаща Данък-Сгради и Такса-Смет!!!<br /><br />Освен това държавата плаща ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ, ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ на всички цигани!!! ... Не знам на каква стойност !!!<br /><br />Т.е., истинския резултативен доход на тази циганка, преди да почне да краде е далеч над 500 лв.<br />А на работещата за минималната заплатка "бяла робиня" на 240 лв. БРУТО, доходът е 188 лв. НЕТО, след като държавата им прибере почти 22% за осигуровки и данъци!!!<br /><br />НАКРАЯ СЕ ОКАЗВА, ЧЕ НЕРАБОТЕЩАТА ЦИГАНКА (само с 1 дете !), ПОЛУЧАВА 3 (три) ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТЕЩАТА БЯЛА за МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА!!!<br /><br />Не забравяйте, че тази 11-15г. циганка, освен че взема детски, нейните родители също вземат детски за нея, щото тя още няма 18г.:|</em>"<br /><br />Потресаващо! Потресаващо е, не само защото хората едва ли не завиждат на младата циганка за мизерните помощи с които едва ще изхранва това дете, за това, че ще краде ток а те не могат явно да крадат...за това, че е родила едва ли не а те не могат да си позволят да родят...Потресаващо е най-вече, защото от всички коментари които изчетох, признавам, не са много, че ми кипва кръвта бързо, не видях един да отбеляза , че тука става дума за БЛУДСТВО С МАЛОЛЕТНА...<br /><br />Никой не помисли как е живяло това момиче за да стигне до там да роди на 15...Дали е била малтретирана още от малка та е търсила начин да се спаси и се е хванала като удавник за сламка за някой, които най-вероятно я е изнасилил или полу...Никой не помисли, че за да роди на 15 , на 14 е била принудена да прави секс, къде доброволно, къде не. Но дори да е било доброволно, моля ви се, става дума за малолетно момиче...<br />Това момиче би трябвало да получи закрила, в една нормална държава би могло да се даде сигнал до социален работник а той да заведе под съд бащата на детето и, а и нейните родители за небрежност и неспазване на родителски задължения, в една нормална държава това момиче би влязло в програми за подпомагане на малолетни майки за да може да си гледа детето и да учи едновременно с това и за да може това, че е родила толкова рано да не и съсипе целия следващ живот...Защото да, колкото и да ви е яд за помощите които ще получи това дете защото е родило, то никак не е достатъчно и начина по който се дават тия помощи не е правилен! Не само, че ТРЯБВА да получава помощи, а трябва да получи и защита, би трябвало да бъде третирана като ЖЕРТВА!!!<br /><br /> Наскоро четох, че някъде, мисля в Бургас, пребили бременна циганка...псевдо патриотите...Явно пак им е пречела раждаемостта на циганите и пак са им смятали помощите които получават...<br /><br />- След такива неща мразя българите! Ама много ги мразя,на сапун бих ги пратила!<br /><br /> Значи скъпи „патриоти”, за да няма такава раждаемост сред циганите, трябва да се промени коренно политиката спрямо тях. Трябва да бъдат интегрирани! Да бъдат принудени да учат и да се образоват сексуално, да имат достъп до нормално здравеопазване и да се научат на семейно планиране...все сложни неща в нашата държава, изисква се много време за да се въведат промени и още толкова за да се започне да се вижда някакъв резултат. Но това е единствения път, другото води само до гражданска война. <br /><br /> Това което мен лично най-много ме отвращава в циганите и в техните култури по целия свят е невероятния мачизъм! Жените са третирани като предмети и насилието е за здрасти. Наскоро гледах документален филм за циганските култури в европейските държави и за пореден път се ужасих. Значи в централна Европа и най-развитите страни, начина на свалка сред тях е да завлечеш за косата и почти да изнасилиш някое момиче, ако искаш да се ожениш за нея...Колкото повече се дърпа, толкова по-добре, скромна е значи, става за жена... Нейното мнение не е важно, тя знае, че няма друга възможност, от дете е учена, че това я чака и после мъжа който я е завлякъл е нейния цар и господар а тя слугинята му...Никой не я пита иска ли, не иска ли, него ли точно го иска и изобщо не и минава през главата, че може да има предпочитания....<br /><br />След такива работи мразя циганите!Много ги мразя!<br /><br /> Мразя циганите и когато видя група румънски цигани на един площад тук, където обикновено седят и видя жените в единия край а мъжете в другия. Когато видя, как жените им просят по цял ден и ровят в кофите а мъжете се дуят като петли насядали върху някакви трошки, надуват музиката и се хвалят как са си набили жените...<br /><br /> Наскоро и аз бълвах змии и гущери когато трима тукашни цигани убиха едно младо българско момче. Наръгали го в гръб и то защото защитил една жена която те малтретирали вербално...да, има цигани които са за избиване и са силно отвратителни! За сапун са направо! <br /><br /> Но не по-малко са отвратителни и за избиване са обаче и българите които са нападали бременната циганка или онези които са опитвали да изнасилват циганки след размириците.<br /><br />Ми да, най-стария начин на по-силните след битка, да покажат превъзходство над врага е да изнасилят жените им...Жените нали не са хора, те са обекта върху които мъжагите да демонстрират надмощие, нищо повече.... <br /><br /> Стигам до заключението, че нито българите сме прелест нито циганите. Има си боклуци навсякъде и хора за изтребване колкото щеш!<br /><br /> За сапун казват...Аз бих пратила за сапун първо тия дето са ударили бременната жена, после тия дето изнасилват циганки, и българки,без никакво значение те от каква раса са, и тези цигани които убиха момчето преди една седмица тук в Памплона, и те са за сапун, за сапун са и циганския мафиот и синовете му, както и българските мутри, всички на сапун! На сапун циганина които завлича жена за косата и я пребива ако тя се бори и му казва, че не иска, на сапун и родителите на циганката която не искаше да се жени за този които я преби а те я пратиха насила, защото е обезчестена и край, за сапун и българите които заплашват деца и ги гонят от училищата им, само защото са циганчета, за сапун всички които казват “За сапун”... <br /><br /> И много, изключително ми е неприятно като видя мои познати и хора на които държа да разпространяват такива линкове!!! Тези на които не държа ги изтрих, а какво да правя с тези на които държа???Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-29797263034303398002011-09-25T05:46:00.000-07:002011-09-25T05:52:32.897-07:00Кога мина една година?Здравейте! Много време мина от както не съм писала тук и вече има някои оплаквания , което ми показва, че не сте ме забравили :) Много благодаря за което!<br /><br />Тази година мина много интензивно…Първо се развеждах, не е толкова лесно да го направиш колкото да го кажеш..., после се лутах като муха без глава, правих глупости в личен план и си губих времето, моето и на други хора в безсмислени контакти водена само от ужаса от самотата и страха от неизвестното, после тъкмо взех решение да не се занимавам с никой и взех, че се влюбих истински, ненадейно и до уши...Живота е непредсказуем! Всичко това на фона на отглеждането на малкото ми детенце и на плахи и в началото също хаотични стъпки в опити да си подредя живота. За това и ще ме разберете, че не исках да пиша тук, не бях в състояние.<br /><br />Сега обаче, мога спокойно да кажа, и колкото и клиширано да звучи, че това е най-щастливата година от моя живот!!!<br /><br />Детенцето е светлина и слънце което наистина дава смисъл на всичко. Винаги съм се ядосвала на хора които казват, че децата ти осмислят живота и съм спорила- „Ама как може, единствената причина да съществуваме е в това да се възпроизвеждаме???Не може ли да имаме други цели, стремежи...” И разбира се, че може и трябва, но сега разбирам, че детето ти дава смисъл на живота не защото иначе не струваш нищо или не можеш да имаш други цели а защото те зарежда с оптимизъм, с желание за живот и когато падаш духом, си казваш трябва да се държа, отговорен съм за друго човешко същество и дори да паднеш, се изправяш веднага!<br /><br />Той расте <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgb_XPrb6ONPpD_T1vXjSOrqHjCERFheYYAiEMGpYK9b2Fpu9EB3JQo15cuk3N3-lZLQqCyy-InVgWZgFop0MbJSzYsyC9qyAaaknd0t1h52899jgQErLJCddFyw-dIevfrWuVTto_6fb0/s1600/la+foto51.JPG" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="320" width="239" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgb_XPrb6ONPpD_T1vXjSOrqHjCERFheYYAiEMGpYK9b2Fpu9EB3JQo15cuk3N3-lZLQqCyy-InVgWZgFop0MbJSzYsyC9qyAaaknd0t1h52899jgQErLJCddFyw-dIevfrWuVTto_6fb0/s320/la+foto51.JPG" /></a></div><br /><br />става все по-красив и силен, неудържим е просто! Вече почти ходи, все още се държи с една ръчичка, но не за да се подпира а само за да си мисли, че го водиш, иначе истината е, че той тича напред и те влачи след себе си. Мина бебешкия период и вече е голямо детенце. След няколко дни има рожден ден и става на една годинка :) Голям човек, моето момченце :)<br /><br />Но не само Велик е моето слънце в живота, имам и друго :) Другото прекрасно нещо което ми се случи тази година, беше, че срещнах жената която съм търсила винаги. Изградих си нов план за живот и искам този живот да бъде с нея. Вече не се лутам като празна бутилка в морето, имам си я нея и нашия бъдещ живот, който ще градим заедно.<br /><br /> Питат ме коя е и каква е...Само мога да кажа, че е прекрасна, невероятна, умна, мила, добра, красива, най-красивата...Всичко което може да се каже е малко! Няма такова прекрасно цвете на цялата планета и на всичко отгоре си е мое :)))))) И аз като малкия принц ще кажа „Миличко, ти си моята прекрасна роза! Единствената роза на моята планета!”<br /><br />Когато се запознахме, и аз почти мигновено се влюбих в нея(онлайн :) ), не вярвах, че изобщо, ще ми обърне грам внимание, та тя е истинска богиня!...За мое огромно учудване обаче се оказа, че това невероятно същество ми отговори на чувствата и...Просто няма по-щастлив човек на света от мен сега!<br /><br />Това лято ходихме с Велик на България се видяхме... Разменихме си пръстени и от тогава съм окончателно сгодена :) Повечето хора са учудени как след тежък развод и всичко около него, съм решена толкова бързо да се оженя отново. Само ще кажа, че когато се намери нещо толкова прекрасно, човек бърза, бърза много да си го вземе, защото ако нещо научих до сега в тоя живот, е че истинската любов не се намира през ден, нито често или лесно, не...Тя е от тези жени които не се срешат всеки ден и нямам никакво намерение да оставя да ми се изплъзне!<br /><br />Имам си прекрасно детенце и невероятна жена, моето прекрасното цвете ,която на всичко отгоре ме обича и обича Велик. Съгласна е да рискува и да остави всичко което е градила до сега за да дойде при мен и да започнем нещо ново отначало. Ще остави сравнително добра работа и спокоен живот в България за да рискува да дойде тук и да се изправи с мен срещу всичко което може да ни чака, въпреки настоящата криза и въпреки всички пречки които най-вероятно ще имаме, тя ще дойде при мен...<br /><br />С бившата ми жена се разведохме окончателно, но все още живеем заедно, все още по финансови причини, но и детето ни е малко и ни идва много добре това, че можем заедно да го гледаме. Ние се разбираме чудесно и сме си приятелки. Беатриз и моето прекрасно цвете също се разбират добре, пращат си поздрави и се уважават. Беатриз се радва много, че я има и че съм щастлива и ми помага много да мога да си уредя живота така, че да сме добре после с нея. От друга страна ТЯ, уважава Беатриз и нейното място в моя живот и в живота на Велик, което мен лично много ме улеснява. .<br /><br />Де да можех и аз да се държа с гаджето на Беатриз както тя с моята годеница...Въпреки, че осъзнавам колко добре всъщност се подреди всичко за всички ни и как това е благодарение на това, че тая жена нямаше скрупули да тръгне с някой чиято жена е бременна...не мога да и простя и не искам да имам контакт с нея все още. Може някой ден да се променя, но за сега не мога...<br /><br />Относно детето, и двете имаме родителски права и задължения, но до третата му годинка той ще живее постоянно при мен(след като се изнеса, надявам се скоро!) а другата му майка ще може да го посещава. След това вече започва да да го взима събота и неделя и половината от празниците и ваканциите а след петата годинка на детето и два дни през седмицата за сметка на някой и друг уикенд, където той ще остава при мен. Така решихме, споразумяхме се и това подписахме в развода ни, но между нас се разбрахме, че винаги ще подхождаме приятелски и няма да се придържаме стриктно към договора и да си вадим очите за една минута закъснение или други дреболии. Ако и занапред се разбираме като до сега, няма да имаме никакви проблеми.<br /><br />Виждате, че не преувеличих изобщо като казах, че няма по-щастлив човек от мен! :)<br />Сега обещавам да опитам за напред да пиша по-често в блога. И мисля, че ще го правя, защото мина най-странния период и вече съм на себе си :)Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-58524012464839256792011-04-16T03:29:00.000-07:002011-04-16T03:35:58.175-07:00ЛГТБ ПловдивИма хубава новина, макар, че за повечето може да не е вече новост, но аз разбрах наскоро за тази нова група млади хора в Пловдив, след като се свързаха с мен. <br /><br />Каква радостна новина! Вижда се, че има хора готови да действат в тази държава, и освен това се правят неща и извън София. Има живот и извън София, представете си... <br />Като видя такива инициативи, и изобщо инициативи към развитие в каквато и да било положителна посока, си мисля, че има надежда за България! <br /><br />Новата ЛГТБ организация се е заела усилено с прочистване на Интернет пространството от скинарски сайтове и видео клипове и дори издава ЛГТБ вестник! "Идентичности" е името на поне по мои сведения, първия вестник в България за ЛГТБ общността. <br /><br />Другата нова инициатива на тази организация, е и причината по която се свързаха с мен. Съвместно с една испанска асоциация на хомосексуални семейства с деца, са решили да правят документален филм който да покаже трудностите през които преминават хомосексуалните родители на деца в страните от източна Европа и предимно България, как дори не могат да си вземат децата от детска градина и много други неща от този род. Филма ще бъде излъчван пред Европейския парламент. <br /><br />Организаторите се нуждаят от доброволци които да разкажат своята история, като предлагат да скрият лицата, гласовете и имената на готовите да разкажат за това което им се случва, ако се налага. След като явно още не са намерили достатъчно хора, слагам това съобщение тук с надежда някое семейство да се отзове и престраши да застане пред камерите на екипа им и да покаже на европейските депутати през какво минават хомосексуалните хора в България и техните деца. <br /><br />И най-важното според мен, е да се покаже, че такива хора и семейства, и деца, съществуват а не са някаква химера или измислица на новото време, че това също се отнася за източна Европа, че тук също има незащитени от никакви закони хора, деца... <br /><br />Желаещите да видят вестника могат да го намерят в www.bgles.com <br /><br />А всеки желаещ да се включи в проекта на организацията може да се свърже с тях на lgbt_plovdiv@abv.bg или по скаип lgbt-plovdiv <br /><br />Успех на новата организация, попътен вятър и много сили , ще им трябват!Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-62679951137762299132011-02-22T04:04:00.000-08:002011-02-22T06:17:18.338-08:00В снимкиОтдавна бях забелязала, че когато се стане майка се занемарява и блог и всичко. Ето и аз така направих, но няма как! Бебето е номер едно, и номер две и номер три...То е задължение, свободно време, забавление, всичко. И не се оплаквам, напротив! Никога не съм чувствала толкова енергия и толкоча щастие, е добре, поне отдавна не бях чувствала толкова енергия и щастието което дава бебето не може да се сравни почти с нищо. Поне за мен де, и поне за сега :)<br /><br />В снимки, защото „una imagen vale mas que mil palabras” (една снимка струва повече от хиляда думи) и защото така най-лесно ще разкажа всичко което се случи с нас с Велик пред изминалите месеци.<br /><br />Накратко, растем! Растем и преминаваме етапи. Светкавично бързо ако питате мен! <br />Беше малко бебенце;)<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoGaLt_Z-8-olWbpuhcCyr_MlwtoJgsQ6brO_-gqFkqmpiSB3Ttj6KowKFiK1c30RaEmDJY-07K9u66_0p2SbEHFeTh2buZ1yelpG3aPcWZVq_AdbR9S1Sm9wavNM9ooGn2MawtVIbKaI/s1600/Varios+248.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoGaLt_Z-8-olWbpuhcCyr_MlwtoJgsQ6brO_-gqFkqmpiSB3Ttj6KowKFiK1c30RaEmDJY-07K9u66_0p2SbEHFeTh2buZ1yelpG3aPcWZVq_AdbR9S1Sm9wavNM9ooGn2MawtVIbKaI/s320/Varios+248.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576511397762227746" /></a><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGpUeU0cALBdGbtIHd5wKzUWmFdaBEMzz6tcyMcSK_PTwdkVoY4nvn_Y9pQ9O2HQXh1fPlGBEIqLZW9qhjpF3yuJX7p_aidoPT6Ow8HPnE3ogEwIia7Erc9pCJ-iAtN8VSkDwKSuatnE4/s1600/Varios+241.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhGpUeU0cALBdGbtIHd5wKzUWmFdaBEMzz6tcyMcSK_PTwdkVoY4nvn_Y9pQ9O2HQXh1fPlGBEIqLZW9qhjpF3yuJX7p_aidoPT6Ow8HPnE3ogEwIia7Erc9pCJ-iAtN8VSkDwKSuatnE4/s320/Varios+241.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576484925793699842" /></a><br /><br /><br /> и сега е <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioy7N1Fr_tuoT2ldaLTMTtxajK0j5QYpm2jfv1-11LEH32enkIRfDXcyrDN9QlF0pS2hUYp_9AV9vbT8WNqj0ILE8UJBob3znCRvSheYQm5wZTgBSWbpgvfpjJuIxVMcZqqbOnQA-uPOQ/s1600/Varios+586.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioy7N1Fr_tuoT2ldaLTMTtxajK0j5QYpm2jfv1-11LEH32enkIRfDXcyrDN9QlF0pS2hUYp_9AV9vbT8WNqj0ILE8UJBob3znCRvSheYQm5wZTgBSWbpgvfpjJuIxVMcZqqbOnQA-uPOQ/s320/Varios+586.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576485864920186930" /></a>,<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqTvWfJyOdsTlUX2JfRViiSVLabO5-_hpFBnQr8lg3EurqgFBb_u7wrOnExCURkJ2Hzg5nEx_yQ4BAQE7xvidqbti3twf3RstP8eq2prkE4dkL2VZWecqhPwEPKRNKo4k4wdXg4EWgiNc/s1600/Varios+682.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqTvWfJyOdsTlUX2JfRViiSVLabO5-_hpFBnQr8lg3EurqgFBb_u7wrOnExCURkJ2Hzg5nEx_yQ4BAQE7xvidqbti3twf3RstP8eq2prkE4dkL2VZWecqhPwEPKRNKo4k4wdXg4EWgiNc/s320/Varios+682.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576517728293274738" /></a><br /><br />...голямо бебенце :)))<br /><br />Папкането ни беше така... <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4tA01Ohb33ZHEYJviEKAxC0ZzN25MUNJDHAuYmiSE2lUNld8AWbCUnbPGtA5fJJIT_1S_bEpktNU4OQxUKlYsEj3dwc1IgBvRz5WfQ7jRYrZHIBoApa_FP2p8exh2G19euKok0iJx_q8/s1600/Varios+424.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4tA01Ohb33ZHEYJviEKAxC0ZzN25MUNJDHAuYmiSE2lUNld8AWbCUnbPGtA5fJJIT_1S_bEpktNU4OQxUKlYsEj3dwc1IgBvRz5WfQ7jRYrZHIBoApa_FP2p8exh2G19euKok0iJx_q8/s320/Varios+424.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576486340200819218" /></a><br />и преминахме през това...<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYWX6sRR-W3XK6lrdZCrXQJRZfNhEqQFjQU6gQ92kIUA1ucb_Le2blCCg_NF6cUNiMP6IL0jjzjAz0_OkGVb7UgafkZM5s3iXPcRn_l3nLLUFtsqXp7glNpcwXZbS2_H4r_cj9NVnDjZQ/s1600/Varios+685.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYWX6sRR-W3XK6lrdZCrXQJRZfNhEqQFjQU6gQ92kIUA1ucb_Le2blCCg_NF6cUNiMP6IL0jjzjAz0_OkGVb7UgafkZM5s3iXPcRn_l3nLLUFtsqXp7glNpcwXZbS2_H4r_cj9NVnDjZQ/s320/Varios+685.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576486860778251906" /></a><br /> и дори вече така.<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFYRG6Bv-KjouLE0ohniiZhPoKZCBdW4GojzZI_juKOqJ7flPzogpF-8_98_1FFXji3s3N9GPSdTMaj-IseYimpMBMltWBe7jIWiGxmv0ML1ypAzjAAw3b6j2VZp60IXxoC-rj-Koq82I/s1600/Varios+734.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFYRG6Bv-KjouLE0ohniiZhPoKZCBdW4GojzZI_juKOqJ7flPzogpF-8_98_1FFXji3s3N9GPSdTMaj-IseYimpMBMltWBe7jIWiGxmv0ML1ypAzjAAw3b6j2VZp60IXxoC-rj-Koq82I/s320/Varios+734.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576487393264533618" /></a><br /><br /><br />Спинкахме в малко креватче<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhVV6FzKbwkvH1e2HDkvsWGUE1ZuNVJiAS9GrpiaybYCeDe0KvoPaLfkpGPsk780sByfxDM_LOvke94D-U1FuibfD6slv7c9l1p6yQpfHGXfeCnIqFrprevN_1HhU4QJPfEFR8yAWr5B3I/s1600/Varios+321.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhVV6FzKbwkvH1e2HDkvsWGUE1ZuNVJiAS9GrpiaybYCeDe0KvoPaLfkpGPsk780sByfxDM_LOvke94D-U1FuibfD6slv7c9l1p6yQpfHGXfeCnIqFrprevN_1HhU4QJPfEFR8yAWr5B3I/s320/Varios+321.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576487894108461250" /></a><br /> и после преминахме...<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgi1yoC0i40p7KLRBFdQf5SzxuOMy71l9W2_NSOWon3zEPkessaW55hEvHpoRf7uoQcidKScsQl9y-izJb045kaW-WOrwgylwKa6h_4Y0H55jvR3n5qqsiu4RbODDLcHdqRqCLcxgUPsLA/s1600/Varios+626.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgi1yoC0i40p7KLRBFdQf5SzxuOMy71l9W2_NSOWon3zEPkessaW55hEvHpoRf7uoQcidKScsQl9y-izJb045kaW-WOrwgylwKa6h_4Y0H55jvR3n5qqsiu4RbODDLcHdqRqCLcxgUPsLA/s320/Varios+626.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576488294559187394" /></a><br />в голямото :)<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg_3pvqXEW6uy4xEpDNIvdAySZ3h2X1k2JCEqAsahU3UxmrMKuS8W2gRFpK-kQ0ap80OaFQhmHuO3psHdN2XxACO-cuEeQBzJ3UhmImelrlsqkTwvlfLUrGXzpNCRrrOj0UmUzT7brJIqM/s1600/Varios+738.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg_3pvqXEW6uy4xEpDNIvdAySZ3h2X1k2JCEqAsahU3UxmrMKuS8W2gRFpK-kQ0ap80OaFQhmHuO3psHdN2XxACO-cuEeQBzJ3UhmImelrlsqkTwvlfLUrGXzpNCRrrOj0UmUzT7brJIqM/s320/Varios+738.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576488765418624098" /></a><br /><br /><br />В колата се возехме така...<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggZ7S2QSTZesxIW-hGjyUbq4NjaEVWu95sfUM6EMKE-PZyXfWRf_OcxzsVlskdg0QNxTsRlUmOEbf3aYo7vupSM_jcn0nPCG66lqG8mGzu2ROJSqYn8b_B38xMkHdyMCwuRpWNMOjU9H0/s1600/Varios+002.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggZ7S2QSTZesxIW-hGjyUbq4NjaEVWu95sfUM6EMKE-PZyXfWRf_OcxzsVlskdg0QNxTsRlUmOEbf3aYo7vupSM_jcn0nPCG66lqG8mGzu2ROJSqYn8b_B38xMkHdyMCwuRpWNMOjU9H0/s320/Varios+002.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576489110117140690" /></a><br />,<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh56I58TgWUXZOlpeYh2CfdL13h_FJqmEOd7B0g6fBtPwJ-2BlomY7_dQ951mEzTzs3u8im2AqqFB5bL3UAc5rOsJuvHmeZuy9n3pJBpvNrNLVAivo7qqkPdHImIy82Wpdi2CquQ3cg7Yo/s1600/Varios+517.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh56I58TgWUXZOlpeYh2CfdL13h_FJqmEOd7B0g6fBtPwJ-2BlomY7_dQ951mEzTzs3u8im2AqqFB5bL3UAc5rOsJuvHmeZuy9n3pJBpvNrNLVAivo7qqkPdHImIy82Wpdi2CquQ3cg7Yo/s320/Varios+517.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576489559546431522" /></a><br />и сега така :)<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjheUDJzvWHBVmt_WANXBaRsKAyMT1B4Bh0blmTEqRsW5kN0lFRCPQ8fxT1ZnwkPxObkOeyfXYSHZz_Ch0cBfFhxGmr2wYtuoAxWVjguEoVxI7fk_4kfKjZ481zek4RW7UQC6HpR3_8zTo/s1600/Varios+667.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjheUDJzvWHBVmt_WANXBaRsKAyMT1B4Bh0blmTEqRsW5kN0lFRCPQ8fxT1ZnwkPxObkOeyfXYSHZz_Ch0cBfFhxGmr2wYtuoAxWVjguEoVxI7fk_4kfKjZ481zek4RW7UQC6HpR3_8zTo/s320/Varios+667.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576489914549733874" /></a><br /><br />Велик беше цар на деня на црете и там където ходи, навсякъде е цар, цар и център на всичкото внимание!<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNxwylwWNBut5xCrPjSiqgsJN2k_0wv80twg8llnLPahnVh5Nb-XznNJsN4o05X9ZVG2_zGsWTVOYgzwk3GL0rf44TcnXFRUYv5Xp6RERoQ-Ph9-UbyKYpT27bKbnGTCKUtQ3fph3PAOM/s1600/Varios+522.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNxwylwWNBut5xCrPjSiqgsJN2k_0wv80twg8llnLPahnVh5Nb-XznNJsN4o05X9ZVG2_zGsWTVOYgzwk3GL0rf44TcnXFRUYv5Xp6RERoQ-Ph9-UbyKYpT27bKbnGTCKUtQ3fph3PAOM/s320/Varios+522.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576490399717829858" /></a><br /><br /><br />Маците го обожават! Особено Патра и Маноля<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEis2e6TaVvS8oYOwyaS5gyeNgoM8kzfM4nuibBRH24Qy1XOkZ3XSVJzq0-TxLwI1j967Epk3i_u-xlbE7_IpK6WM6b38z7oT5C3eV6AY3wPUASgsPS5XEMkTLutUUvre_AhWMywJgtWOtw/s1600/Varios+797.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEis2e6TaVvS8oYOwyaS5gyeNgoM8kzfM4nuibBRH24Qy1XOkZ3XSVJzq0-TxLwI1j967Epk3i_u-xlbE7_IpK6WM6b38z7oT5C3eV6AY3wPUASgsPS5XEMkTLutUUvre_AhWMywJgtWOtw/s320/Varios+797.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576498528750194002" /></a><br />,<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHKFbfzbYQb-TCgUEFx4vAqPUW9D7o5HdBmboIUXxXX1VrupXNG6wFmN3s_e3_zoEfuWUm1F5tmtIecdO10WJOscX3fRMwORSEY56qfQMrXtWPXKnXxX7dtnRwIkegwhwUwnQiSGmPrHA/s1600/Varios+558.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHKFbfzbYQb-TCgUEFx4vAqPUW9D7o5HdBmboIUXxXX1VrupXNG6wFmN3s_e3_zoEfuWUm1F5tmtIecdO10WJOscX3fRMwORSEY56qfQMrXtWPXKnXxX7dtnRwIkegwhwUwnQiSGmPrHA/s320/Varios+558.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576496900942004226" /></a> Марче е толкова мързеливо мече, че единствено мисли къде да си легне и да мърка, но не се занимава с никой<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjz01nLU_85cLUpY1R5Bq0R40b5Nlso7W4WqN9WGJVWuxE7FXkhAQBL5DBCa4qJXwZKUARjGQ4I4kczMF798mNefk9Lt1KYTkvh54H6O0nmppxndGoD_aICQhOeZPcN0FpbNEOmuFhERZc/s1600/Varios+014.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjz01nLU_85cLUpY1R5Bq0R40b5Nlso7W4WqN9WGJVWuxE7FXkhAQBL5DBCa4qJXwZKUARjGQ4I4kczMF798mNefk9Lt1KYTkvh54H6O0nmppxndGoD_aICQhOeZPcN0FpbNEOmuFhERZc/s320/Varios+014.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576498072880418002" /></a><br />. Патра го защитава и всеки който се доближи до количката бива плашен а понякога и захапан за крачола! <br /><br />Чичовчите го обожават,<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFHou60WA4ZH2_GCNIX-CYmihRd0Kf6P6u6Cn0BJXmvFF7nQ9hPl91aBwpOtEw4sTlt7_IPP6MdCXyJuNXlodtdj4ZzTdPPxa4AVuhPhBRrs6TyIbJe_RRERGrPfpM4kRCUN2je1sU5MM/s1600/Varios+381.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhFHou60WA4ZH2_GCNIX-CYmihRd0Kf6P6u6Cn0BJXmvFF7nQ9hPl91aBwpOtEw4sTlt7_IPP6MdCXyJuNXlodtdj4ZzTdPPxa4AVuhPhBRrs6TyIbJe_RRERGrPfpM4kRCUN2je1sU5MM/s320/Varios+381.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576504599713816114" /></a><br /><br /> и братовчедите,<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiX5LImzZl4IIZVTF-D64_ptRdKnnWuebyutXq1aA0XjTb6p2rkupCTQmM7jbTNbEPI92V7XRuRX0eSjD5SxuPy3ZNaqBLkJ_4ymPKSb8MRX31K19ZXLEnZm01vChFWnErmBKRx4d4DvqA/s1600/Varios+387.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiX5LImzZl4IIZVTF-D64_ptRdKnnWuebyutXq1aA0XjTb6p2rkupCTQmM7jbTNbEPI92V7XRuRX0eSjD5SxuPy3ZNaqBLkJ_4ymPKSb8MRX31K19ZXLEnZm01vChFWnErmBKRx4d4DvqA/s320/Varios+387.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576505030882406002" /></a><br /> бате Методий му чете писма по скаип <br />И вуйчовците го обичат <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhelHMGnQ1__bhxG-eBdsUIiC_RV3r2-ZxC2hjI8JdG79Nd2x_KTwefTx5yJ4R7iQvaF94cM5e2paxPddHgdMRjfuZkxKIbrQe8HTXe8Qy8DmW0fqcGvaVMK1SLjJ57bzfJND5liUXwDKA/s1600/Varios+665.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhelHMGnQ1__bhxG-eBdsUIiC_RV3r2-ZxC2hjI8JdG79Nd2x_KTwefTx5yJ4R7iQvaF94cM5e2paxPddHgdMRjfuZkxKIbrQe8HTXe8Qy8DmW0fqcGvaVMK1SLjJ57bzfJND5liUXwDKA/s320/Varios+665.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576506786222192946" /></a><br />, и бабите<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEicphfaUnbbbGOx6Wn9TWxmDTya0IUAeY3Wrc7s0uaQm41sMeMPxmjIfYMeVo_9ssejFTbeX4DaknXeTx-ICcfRGcEjiqr6aA5OHRKao-bv6VYCKL1-n97FYBjMasu_p65uG-jvsSzTASw/s1600/Varios+750.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEicphfaUnbbbGOx6Wn9TWxmDTya0IUAeY3Wrc7s0uaQm41sMeMPxmjIfYMeVo_9ssejFTbeX4DaknXeTx-ICcfRGcEjiqr6aA5OHRKao-bv6VYCKL1-n97FYBjMasu_p65uG-jvsSzTASw/s320/Varios+750.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576515955138444418" /></a><br />,<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjLMgNkhlt9ZnxtWrviZ6FWWZoBVN11Mp2YsvP1W-ABe9fd1qEzHM90FZhmahvlpc2ZSGhu6B86WPeAZQav6criyZxMAoBvsZJxbE3dGeYW6tErnlAcFTn7sBNdZJyO-NeTKGG7CGpinTk/s1600/Varios+378.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjLMgNkhlt9ZnxtWrviZ6FWWZoBVN11Mp2YsvP1W-ABe9fd1qEzHM90FZhmahvlpc2ZSGhu6B86WPeAZQav6criyZxMAoBvsZJxbE3dGeYW6tErnlAcFTn7sBNdZJyO-NeTKGG7CGpinTk/s320/Varios+378.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576506285419232466" /></a><br /> и дядовците<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1iYat9T0jr-nMuZHf_TET1l8gSxPXljgSANGgJh3gi2Ea9_NgXvkkAcysli_YN0GgoAEqIH2z5yYkZZuYgSBBqpWerTy0dNYvBP4EQunPitG75McWqpgSHKJhbmEyiGqrUySleMY3Nkk/s1600/Varios+561.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj1iYat9T0jr-nMuZHf_TET1l8gSxPXljgSANGgJh3gi2Ea9_NgXvkkAcysli_YN0GgoAEqIH2z5yYkZZuYgSBBqpWerTy0dNYvBP4EQunPitG75McWqpgSHKJhbmEyiGqrUySleMY3Nkk/s320/Varios+561.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576505741080683474" /></a><br />,<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjehQedWfJz7DTk5CvtTDYwtG-Jk51q1WbTv-w7u46OxjLMfILhQc8x43iDlWGKrbkcOPAK9KAsnYCYG67FF70WXP1OgEIandFKr6h-M5IWi2MvSpysuJ7xn-PIM5h7gGWDFTgFJu8XPd8/s1600/Varios+317.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjehQedWfJz7DTk5CvtTDYwtG-Jk51q1WbTv-w7u46OxjLMfILhQc8x43iDlWGKrbkcOPAK9KAsnYCYG67FF70WXP1OgEIandFKr6h-M5IWi2MvSpysuJ7xn-PIM5h7gGWDFTgFJu8XPd8/s320/Varios+317.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576505296022678050" /></a><br />И най- много майкитееее :)))<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgG1TnOTl1erg2BGtH-dZQxURL4MuOpBNOw0PL43H9B_Sp6g5by3sgqcwkvh-OtskHl47oUVY1g08O_GW9zzOqh016YQe54YBgrP9Xb_cVlw8w9tOm-ZlLVegmtUTXYEPYmYgmEb8KnhVc/s1600/Varios+727.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgG1TnOTl1erg2BGtH-dZQxURL4MuOpBNOw0PL43H9B_Sp6g5by3sgqcwkvh-OtskHl47oUVY1g08O_GW9zzOqh016YQe54YBgrP9Xb_cVlw8w9tOm-ZlLVegmtUTXYEPYmYgmEb8KnhVc/s320/Varios+727.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576507336861754498" /></a><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi4vg3cLU8c1LANet9ig_rGnl6kkCUfCZqsO-v70u6X5kCvEsa_klPtHxtzdOejYljTre23PCs5pkLUM2KCtehFt3O-vAQNhGj9TdkVcESyFiXqvkha9uaQBkUs1hzZaxTBy2G3PD__oNw/s1600/foto.jpg2.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi4vg3cLU8c1LANet9ig_rGnl6kkCUfCZqsO-v70u6X5kCvEsa_klPtHxtzdOejYljTre23PCs5pkLUM2KCtehFt3O-vAQNhGj9TdkVcESyFiXqvkha9uaQBkUs1hzZaxTBy2G3PD__oNw/s320/foto.jpg2.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5576507592438115602" /></a>Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-25162122728512139452011-01-01T00:16:00.000-08:002011-01-01T00:49:13.486-08:00Равносметка 20102010-та година беше за мен много разнообразна, силно наситена и изпълнена с много неща, макар не всичките добри, през нея ми се случи най-хубавото нещо на света, най-важното и най-милото. Роди ми се Велик и само тоя факт променя всичко, украсява тая година, която освен това ми донесе и много лоши моменти, много загуби в личен и професионален план, в здравето и в какво ли не... Но факта, че ми се роди детенцето тежи толкова много, че ако сложехме всичко на една везна, от една страна всичко лошо което ми се случи, наред с развода ми, изневерите, тежката бременност, разбитото ми здраве в последствие, смъртта на дядо ми, на чичо ми, кризата...всичко това го преборва с един замах идването на бебето ми на този свят!!!<br /><br />Тази година за мен ще е паметна, ще я запомня винаги с добро! В нея ми се роди детенцето, слънцето на моя живот!!! Не знаем какво е да си родител докато не ни сложат едно беззащитно същество в ръцете...Тогава човек вади сили за борба дори да умира, дори да агонизира или да не може да се помръдне от болка, до последната капка кръв която остава във вените...Когато едно малко същество те погледне с неговия чист поглед, с неговата чиста малка душа и знаеш, че зависи изцяло от теб и от това да намериш сили - намираш сили!!!! Намираш сили и то толкова, че дори да не можеш да се помръднеш за себе си, ако някой се доближи до бебето с лоши намерения, сме способни да разкъсаме със зъби всеки, който и да е...<br /><br /><strong>В тоя ред на мисли, не знам кой на кого дава живот, аз ли му дадох живот на Велик или той на мене...</strong><br /><br /> На мене и на майка му Беатриз , за нея също не беше лесно всичко което се случи, и за нея също Велик е най-важното нещо на тоя свят. Тя също прекара тежка година, поне колкото моята, а може и повече! Раздялата ни се дължи на нейните действия, но и на нея никак не и е лесно. Аз не плача вече отдавна за раздялата ни, имах тежки моменти и от време на време се ядосвам, това е неизбежно. Но вече съм много по-добре, и не само това, имам усещането, че аз го понасям стотици пъти по-добре от нея. Тя е тая която изпада в плач изневиделица, защото тя е която взе решението и макар, да има нова любов и да е щастлива от което, е разкъсвана от вина, страх, съжаление...Отслабна с 10 кила и ден и нощ се оплаква от болки в стомаха...Всичко това ни се отрази на здравето и на двете, няма никакво съмнение! <br /><br />Разделите са винаги много болезнени , но още повече когато си градил дълго една идея, едно семейство... Брака е вложение, голямо вложение на много неща, в повечето случаи на всичко което имаш в много аспекти и когато рухне...човек е сринат дори той да е който бутне кулата, там в руините вижда целия си живот...<br /><br />Всичко това има и хубава страна обаче! Хубавото на руините е само едно, че сега можеш да започнеш наново :) Една нова и стабилна постройка, с нови материали и с много по-добри планове...Щеше да е по-лесно да ремонтирахме старата къща, за позакърпим течовете, да позамажем пукнатините...но със сигурност винаги щеше да си остане влагата и мухала щеше да се разраства все повече и повече, има неща които не си струва да се замазват...!!!<br /><br />Но, понеже всичко има своята хубава страна, и най-вече своят мотив за да се случи -имаме Велик, който е плод на тоя брак който пропадна. Дори само заради него си струва всичко, всичко си струва заради Велик, всичко!!!<br /><br />Когато започна тази година си пожелах три меща (http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html) да имам дете, да изкарам книжка и да сваля някой и друг килограм...Сега мога да кажа с радост и гордост(!), че успях с най-важните от задачите ми, имам детето което толкова желах и карам кола :))) Отслабването, не можах да го постигна, но то е сред целите ми за другата година, т.е за тази година, че вече дойде :)))<br /><br />Сега като прочетох поста от миналата година...........Да, това потвърждава, което казах току що, че къщата която градихме ние до сега имаше страшно много дефекти и кърпенето до нищо няма да ни доведе, сега го виждам с призмата на времето, преди съм била убедена, че действаме правилно влагайки цялото ни време в бъдещи планове, в бъдещи пътешествия, бъдещи веселия, бъдещи близости...лош беше тоя план, до никъде не ни доведе! Следващия път като започна нещо ново, ще знам от кое да бягам и кое може да се окаже пагубно. Лошите неща които се случват, често имат доста добри страни, както е случая с развода ми, най-малкото можеш да се научиш от тях и следващия път да си подредиш нещата по друг начин...<br /><br /> За следващата година имам малко изисквания, няма да я натоварвам с очаквания като 2010-та, само искам да мине възможно най-плавно, да са ми добре хората който обичам, да няма вече смърт или лоши работи...Да ми зарастват раните малко по малко в духовен, финансов и здравословен план...Не искам друго, 2010 беше интензивна и като цяло много добра, но сега имам нужда от почивка, 2011 ми е нужна като балсам и не искам да ми се случват любови или приключения, сега искам само здраве, спокойствие и да се радвам на Велик .<br /><br />Желая на всички да получите това от което се нуждаете през тази година, и предимно много здраве, всичко останало се постига по един или друг начин, само е важно да се има здраве! Честита Нова Година!!!Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-78935041596300837462010-12-25T03:24:00.000-08:002010-12-25T06:43:32.617-08:00Първата коледа на ВеликТази е първата коледа на малкото ми момченце, първата от много бъдни вечери, коледи, нови години и т.н, които ще изживее и надявам се да съм с него в колкото се може повече от тях. <br /><br />Бъдни вечер я прекарахме както винаги в къщата на майка ми и Хосе и трапезата беше отново българо-испанска, имаше и погача с паричка, която се падна на Велик "съвсем случайно" ;), и постни гозби наред с тигрови скариди и коледен турон, както винаги :) <br /><br />Не всичко беше както винаги обаче... тази бъдни вечер беше различна не само с това, че сега имахме Велик сред нас, но и с това, че ние с Беатриз вече сме поели по различни пътеки и с това, че за пръв път аз няма да присъствам на коледния обед в къщата и. Тя беше с нас на бъдни вечер и искаше аз също да съм с тях на коледа, както винаги..Но аз виждам нещата по различен начин и няма да отида, въпреки, че с това отказвам възможността на нея и семейството и да бъдат и с Велик. <br /><br />Това е така, защото аз приемам този ден за официален семеен празник а аз вече не съм част от това семейство, това е което чувствам и така е както ще действам. Покрай мен и Велик няма да може да пръсъства, за мое голямо съжаляние, въпреки, че той е част от семейството, но за сега това е положението. <br /><br />Нямям никакъв проблем да бъда с братята на Беатриз и семействата им, напротив, разбираме се идеално и те, особено Санхел, който живее по-близо и децата му често идват да видят Велик я в ателието , я в къщи, и прекарват много време с него и го гушкат и му говорят, това мен само може да ме радва и знаят много добре, че никога няма да ги спра да го виждат, даже аз ходя у тях да го водя него а и аз да ги видя тях, все пак сме били близки много време и така се надявам да си остане, просто на официални семейни събирания аз вече никога няма да присъствам, защото вече нещата са различнии и колкото по-скоро свикнем с промените, толкова по-добре, поне за мен е по-добре...<br /><br />Беатриз не е на това мнение и дори имахме дърпане по въпроса, за нея нищо не се е променило и само и единствено имаме нови хора в живота си, но това според нея не означава, че ние не сме вече семейство, за това и тя дойде с нас на бъдни вечер, да ми покаже как нищо не се е променило, и иска да сме заедно на нова година и на всички празници, а с гаджето си ще прекара други дни извън празнците... но за мен не е така и аз деиствам според моите разбирания. За мен нещата са коренно различни и въпреки, че все още живеем заедно и развода не е приключил,за мен вече сме разделени и разведени окончателно. <br /><br />Беатриз се сърди и за това, че като аз няма да ходя, и спирам и детето,но това е само защото все още е бебе и трябва да е с мен. Според предварителния ни договор за развода който сключихме, детето ще е живее постоянно с мен и докато навърши 3 годинки Беатриз има право на посещения и да прекарва време с него, но няма право да го взима от мен, а чак след това ще започне да го взима за съботите и неделите и след като навърши 5 годинки ще делим и ваканциите и празниците, следователно на едната ще се падне да е с него например на коледа а другата на нова година и следващата година обратно и т.н. За сега е бебе и е с мен...<br /> <br />Аз ще прекарам коледата с новото ми семейство което е изградено от мен и Велик, трябва да свикна, че това е така и за напред ще бъде така винаги ,така че колкото по-скоро толкова по-добре...<br /><br />Въпреки, че четейки това може да оставате с впечатлението, че съм тъжна от новото положение, не е така! Аз също очаквах, че ще ми е тежко , но истината е, че съм доста добре и дори съм изпълнена с едно усещане за спокойствие което не мога и да си обясня от къде се появи :)<br /><br />Сега когато се оказах сама с една раздяла като тая която изживявам, си дадох сметка че имам добри приятели като някои от тях ги бях занемарила до крайност но в момента в който имам нужда от тях са до мен...Открих и пре-открих нови хора които си струва да опозная и възнамерявам...<br /><br />Мога да кажа с ръка на сърцето, че съм един щастлив човек, имам семейство което е до мен винаги, майка която ме подкрепя винаги и във всичко, сестра която предимно ми къса нервите, но ме обича и мога да разчитам на нея за много неща, племенници и детенце като слънца, имам и приятели и познати които са до мен в тежките моменти... <br /><br />Ако нещо трябва да си пожелая на този ден то е да ми е живо и здраво детенцето и да расте щастливо и спокойно, да успеем с другата му майка да компенсираме факта, че се разделихме така,че той да не чувства нужда от никакъв тип и да се разбираме добре като до сега за да не страда детето гледайки скандали и лошо отношение между нас...<br />Желая си да са живи и здрави хората които обичам и ме обичат, да са добре всички и да мога да ги виждам по-често, особено тези които са далече...<br /><br />Желая на всички щастие и весели празници!Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-70373261138947638072010-11-14T02:55:00.000-08:002010-11-14T03:14:28.120-08:00Кърмене?!На първо място искам да кажа, че съм очарована от това да бъда майка! Очарована съм от промяната която виждам у мен с идването на детето и как той ме направи още по-силна и смела, по-чувствителна към много неща които преди не съм разбирала и забелязвала дори..., още по решена да се боря за постигане на един добър живот за мен и за него. Мисля, че да изживееш това е една стъпка напред в индивидуалното развитие на човек. <br /><br />Въпреки това винаги съм била против идеите за това, че детето осмисля живота на жената, че едва ли не без дете сме кръгли нули и това трябва да е висшата цел към която да се стремим жените. <br />Жената, мъжа и изобщо хората сме това което сме и всеки има стойност и може да намери смисъл за живота си в различни начинания, да ги съчетава и избира както му се иска и да живее според критериите си за щастие. <br /><br /> Майчинството (или бащинството) е едно от нещата които човек може да избере да изживее и е добре това да не те ограничава да изживееш други неща и същевременно да направиш още много със себе си и с живота си. За мъжете е доста по-лесно да съчетават бащинство с работа, бащинство с излизане на вън, бащинство с контакти, бащинство с нова връзка и т.н. и т.н....Докато за много жени да имаш бебе е равносилно на 3 години домашен арест.<br /><br />Жените сме доста ограничени от много неща по времето когато имаме деца и още повече когато са бебета. Кърменето, като основната причина по която сме вързани да бъдем винаги с децата си в началото, е едно от нещата които могат да ни заробят и затворят между 4 стени за доста дълъг период от време, или точно обратното... това е което може да ни спаси от затвора и да ни даде възможност да живеем пълноценно и да не се отказваме от излизания и социалния живот който сме водили преди!<br /><br />Аз не съм се ограничила в нищо от както имам бебе и то именно благодарение на това, че за сега имам късмета да мога да си кърмя бебето. Ходя на работа, поне 3 пъти седмично обядвам на вън, излизам с приятелки на кафе и ходя да пазарувам по времето по което ми хрумне...Нямаше да мога да мога да правя почти нищо от това ако не можех да си храня детето където и да се намирам в момента в който той поиска. <br />Може да се намирам на центъра на града, ако той се разплаче, сядам на една пейка, вадя гърдата и го храня, ако съм в някой ресторант същото, в кафе, в работата...навсякъде! <br /><br />Казано честно стана съвсем случайно,в началото се притеснявах а и винаги съм била срамежлива. Как да не бъдеш като съм получила такова възпитание, да се срамувам от всичко...предполагам, че това е на което са учени повечето момичета още повече по нашите географски ширини...<br /><br />Та, стана случайно, бяхме на пазар и не очаквах, че ще се събуди толкова рано да яде, когато се разплака и не можех да направя нищо друго освен да седна на една пейка да го храня. Това което имах като храна в мен беше кърмата...<br />Бях доста притеснена но си казах майната на всичко, на мен да ми е добре детето та каквото ще да става! После обаче установих, че никой не се обръща да ме гледа специално, нито хората се стряскат и се въртят на другата страна да не ме гледат...нищо такова! Даже минаваха познати и ме поздравяваха, спираха да го видят...На никой не му пука от това, че аз кърмя, освен това си дадох сметка, че много други жени го правят, преди това и аз не съм ги забелязвала а сега виждам, че моето не е никакво откритие. Последния път в един ресторант, бяхме три които си кърмехме бебетата...Никой, ама никой не се шашка, не се върти на другата страна и подобни.<br /><br />Никой с изключение на българите...веднъж дойдоха да ме видят в ателието една позната и мъжа и, и той се шашна толкова задето ме завари да кърмя, че почервеня и се чудеше къде да се дене. <br />Е тая реакция е която заробва жените!!!<br /><br />Аз не съм отишла да правя стриптийз на публични места, това което правя е да си храня детето! Нали майчинството е свещено и трябва да е цел в живота, защо тогава кърменето е нещо срамно? <br /><br />Какво ми остава на мен (на мен и на останалите жени) ако не мога да кърмя детето навсякъде? Остава ми ИЛИ да не излизам никога никъде, защото детето яде на два часа, да си стоя в къщи и да се крия от всеки поглед, остава само и фередже да си надена не дай боже да му е неудобно на някой от това да се наложи да ме гледа...<br /><br />ИЛИ да мъкна с мен храната на детето –това е голяма желязна кутия с мляко на прах, да мъкна шишетата, стерилизирани и стерилизирана вода, като се разплаче детето да вадя шишето, да вадя водата, да меря количеството вода, да моля сервитьорите да ми я затоплят точно на 180 градуса за точно 35 секунди, да меря точното количество прах който да сложа в точното количество вода затоплена точно до определена температура....<br /> <br />Става пределно ясно, че втория вариант е толкова неудобен за мен и за околните, че ако не кърмя, не ми остава друго освен да си седя вкъщи като една кадъна и да чакам да минат няколко години от живота ми докато детето порасне та да мога да опитам наново да работя, да излизам, да живея...<br /><br />Да бъда майка не ме ограничава да правя каквото искам, това което би ме ограничило са традициите и културата която налага на жените определени норми за поведение когато са момичета, когато са жени , когато са майки, когато са възрастни...Аз съм решила за себе си, че няма да следвам никакви норми които ми ограничават свободното движение в живота и ми вгорчават майчинството, което иначе е много красив период изпълнен с много емоции и искам да му се насладя!<br /><br />С две думи, момичета които сте или ще ставате майки, ако можете си кърмете децата винаги и навсякъде. Кърменето е най-доброто наследство което можем да им дадем , защото кърмата най-добрата храна в най-важния период от живота им. <br />Кърмата спомага за развитието на децата и според много изследвания, децата които са кърмени боледуват много по-малко и се развиват умствено много по-добре. А ако добавим към всички тези неща и удобството което ще имате вие при храненето на децата, няма по-добро хранене!Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-45820567457612930852010-11-03T01:56:00.000-07:002010-11-03T02:23:15.498-07:00Първи месец<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhfWbT_7J75OZtgM95et4eLTyLwHBBgCTaOv06EZ4D_gF8_WOE64dZIiRjAxxxiUFJk12lk8vUuPAi71emfWxY-N2fyrujv3c6seZAci0kIpogkqz8kS-7nDXc453dojz441_qA6VlzrHQ/s1600/foto19.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhfWbT_7J75OZtgM95et4eLTyLwHBBgCTaOv06EZ4D_gF8_WOE64dZIiRjAxxxiUFJk12lk8vUuPAi71emfWxY-N2fyrujv3c6seZAci0kIpogkqz8kS-7nDXc453dojz441_qA6VlzrHQ/s200/foto19.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5535251552728666594" /></a><br />Ето, че нашето бебе вече навърши месец ! Продължава да е сред най-големите бебета 97-ми параметър а според майките и най-хубавия :)<br /><br /> Велик е едно наистина много обичано бебе! Аз го обожавам, другата му майка го обожава а баба му даже го боготвори...Всички останали роднини също го обичат и особено тези които са далече- леля му и братовчедите от България нямат търпение да го видят. <br /><br /> <br /> Като цяло детето е кротко и не реве по цели нощи. Сега, има си своите моменти на колики и когато нервничи следобедите и не ме оставя да работя , но като цяло е доста добричък поне сравнен с това което чувам от други хора ПУ-ПУ!<br /><br /> Толкова е добричък, че успявам доста добре да съчетавам майчинството, с работата. Още от 15-тия ден на детето започнахме да ходим да работим и аз и той и с помощта на баба му се справяме много добре със задачите. <br /><br /> Понякога обаче съм доста уморена , и въпреки, че вече свиквам, ми е доста тежко, а и не съм се възстановила напълно още. Вчера например излязох от вкъщи сутринта в 9 а се прибрах след 22.30...цял ден навън по задачи и на работа...<br /><br />Беатриз също работи много, особено сега на края на годината когато има да довършва три проекта плюс останалата и работа, но въпреки това помага винаги и с каквото може. Винаги когато има време дава биберони, сменя памперси и си умира да прекара време с малкото. Ако има половин час почивка гледа да дойде или до вкъщи или до ателието ако сме там за да го види поне за 5 минутки. <br /><br /> Може да не се представи особено добре на финала на връзката ни, на любовната ни връзка, защото сега продължаваме да имаме друг тип връзка... Но, като майка и партньорка е идеална , това никой не може да и го отрече! Работи като луда и както винаги се грижи на нас с Велик да не ни липсва нищо и помага с всичко което може в къщи и за бебето, та даже и повече от колкото може.<br /><br /> Добре, че карам колата!!! От две седмици някъде се движа навсякъде сама (преди това ме караха докато още дърпаха шевовете) и се оправям идеално с колата.<br /><br /> Е...с някои малки изключения...като когато горката ми Патра повърна от резките потегляния, от тогава карам много по-меко и вече не повръща! Или като когато цял ден бях карала с вдигната ръчна без да си дам сметка, или като когато ми забиваше 4-5 пъти преди да потегля...а то трябвало да изчакам да загрее защото мотора е дизел...такива дребни неща които вече започвам да ги изглаждам малко по малко...<br /><br /> Покрай всичката тази работа(натрупало ми се е от времето когато не бях в състояние), покрай бебчо който си иска неговото, и свободните дни в които се нижат още куп роднини и приятели да го видят...предполагам, че няма да имам много време вече за блога нито за много приказки във феиса като до сега. За радост времето ще ми е запълнено(времето извън работата) с нещо къде, къде по-приятно гледането на малкото ми бебе и да наблюдавам как всеки ден се променя и оформя като човече :)<br /><br /> Благодаря на хората които следите този блог за търпението и вниманието с които ме удостоявахте до сега, но занапред няма да пиша толкова често, а и мисията е изпълнена...сега само остава да растем и да се гледаме :)))Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-31325763737362274832010-10-14T03:15:00.000-07:002010-10-14T03:38:08.770-07:00Да живееш с бебе<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhcSCiX5IBmsPY7wytLoStbzbPVm-ftS2dFjeYqt83Jeod8tJVa3I02oQabMtzVpK_pJrNEEbLsZapX2cM4Yq2G_GSCnuS-00FDZo_CZ1o941xFVH8nimS52oAiHttWWZgXHR2LQRx07ik/s1600/foto13.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhcSCiX5IBmsPY7wytLoStbzbPVm-ftS2dFjeYqt83Jeod8tJVa3I02oQabMtzVpK_pJrNEEbLsZapX2cM4Yq2G_GSCnuS-00FDZo_CZ1o941xFVH8nimS52oAiHttWWZgXHR2LQRx07ik/s200/foto13.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5527848982494012274" /></a><br />Една седмица от както сме в къщи и вече започваме да свикваме един с друг и да се настройваме за бъдещия ни съвместен живот. Започвам да познавам по физиономията която прави дали само мрънка на сън или наистина ще се събуди, по начина по който спира да яде дали иска само почивка или да му махна този биберон от погледа...<br /><br />Целия ми живот се върти около него и това да е добре той. Понякога имам параноични състояния когато виждам всякакви неща които могат да му се случат и изпадам в паника, друг път ставам по сто пъти на нощта , дори когато той спи, за да проверявам дали диша…Както се казва „никога да не ти се случва това което мисли майката”!!!!<br /><br />Когато го гушне някой от купищата роднини и приятели които се изнизаха да го видят тая седмица, и го държи свит или в поза в която ми се струва, че ще го изпусне и ще падне, стоя на тръни докато не го оставят… Тука е едва ли не задължително всеки който дойде да вземе бебето в ръце а аз понякога страдам от това но пък и не мога да откажа, достатъчно ми се носи славата на странна…<br /><br />Усещам как съм се занемарила себе си до краен предел, понякога си давам сметка, че не съм смогнала да си измия зъбите до 12 часа, а сега видях, че са започнали да ми се появяват стрий на корема, сега когато спада…Цялата бременност издържах без една стрия и то при положение, че имах ОГРОМЕН корем (като за бебе от 5 250…) и сега, когато точно обратното корема спада, сега ще се изпусна и ще ми се появят стрий? Ами да, логично е…аз преди си слагах крем по три пъти на ден а сега от както се е родило бебето успях да си сложа два пъти, в 15 дена…<br /><br />Не, че нещо може да оправдае това безхаберие за себе си, но поне ме утешава мисълта, че е временно, че сега наистина бебето е приоритет, че дефакто сме в най-сложния период-когато свикваме един с друг. Сега не мога да мисля за външен вид, прически или диета и да се слагам във форма, сега главната цел в живота ми е да имам кърма за да мога да му дам на това малко беззащитно същество свястно хранене. <br /><br />Казваха ми, че повечето бебета предпочитат биберон пред гърдата, защото им идва по-лесно и им е по-сладко, но моето е точно обратното, иска гърда и биберона го приема само в краен случай, и след като се е убедил собственоръчно, че в гърдите вече няма нищо и то приема малко и винаги протестирайки и правейки многозначителни физиономиики на неодобрение…<br /><br />Освен това моите сили още са доста ограничени, анемията продължава да ми разказва играта а съчетана с безсъние, нередовно хранене (нямам време и да ям понякога), умора и т.н. просто не остават сили и желание за друго освен за най-важното и задължителното-бебето!<br /><br />Но пък да ви кажа честно, всичко това после го компенсира усмивчицата на малката топчица :))))) Толкова е сладък и чаровен…понякога прави такива смешни физиономиики, така върти очичките и устичката, че просто се разтапяме :))) Можем да стоим и да го гледаме буквално с часове. А и той понякога не иска да спи и като го гушкам ме гледа и той без да отмества поглед.<br /><br />Толкова се заричах преди, как няма да го глезя, как ще го държа под строй и какво ли не…Никога повече няма да се заричам за нищо!!! Не мога да не го гушкам всеки път като поиска, нито да го оставям винаги в кошчето, не мога да правя или не правя нещо което на него не му харесва…<br />Това което мога е да го държа в ръце с часове и да го гледам дори докато спи. Понякога го взимам в леглото уж само да го спотля след баня или ако хълца и го гушкам да спи в мен…<br /><br />Беатриз протестира, иска да го слагам в средата да може и тя да го гушка, но ме е страх да не заспим и да го задушим с някакво движение и за това искам да го държа само аз в поза удобна на него. <br /><br />Истината е, че прекалявам… Дори когато Беатриз го вземе в ръце съм нащрек или когато ми каже да легна да почина няколко часа, че тя ще го наглежда и ако се събуди ще го храни и преобува, не мога да се отпусна…Някак си имам нуждата да контролирам всичко, дори тя да го обува и т.н. аз винаги искам да съм там и да наблюдавам. <br /><br />Говорих с няколко приятелки които са били майки, и повечето потвърдиха, че са се чувствали по същия начин когато партньорите им мъже или жени, са се опитвали да се грижат за децата. Някой са убедени дори, че жените така отказваме другите родители, предимно мъже, да взимат активно участие в отглеждането на малките дори когато те имат инициатива, въпреки, че после се оплакваме от прекалено малко помощ. Замислих се…твърде много логика има в това а и виждам себе си как действам…<br /><br />А иначе вече започваме малко по малко да излизаме на кратки разходки с Велик. Дори вече започвам да ходя на работа за по 3-4 часа (вчера за пръв път). Проблема на излизанията е, че все още не съм организирана и докато облека детето, приготвя количката, чантата-да не липства нищо което може да ни потрябва, сложа каишката на Патра, облека се мене, нареша се и т.н. той се събуди отново, отново хранене и преобуване (винаги след ядене следва смяна на памперс) после пак количката, чантата, Патра, аз…та докато се наканим да излезем за една разходка от 15 минути, не мога да ходя повече все още дърпат конци и какво ли не, се приготвяме по 2 часа…<br /><br />Така горе долу е ежедневието на една майка с малко бебе , предполагам, че много от вас ако сте минали през това ще се познаете в разказа ми, други ще ме критикуват и ще мислят, че действам неправилно,че се превръщам в типичната повлекана чиято единствена тема за разговор са памперсите и млякото на детето, как яло и как уригнало… което сигурно е така в много отношения, но просто нямам контрол над ситуацията а и казано честно съм щастлива с тези ми тривиални проблеми, с малкото ми слънце и даже със занемарената ми физиономия в огледалото:)))))Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-25606662911101926192010-10-09T23:42:00.000-07:002010-10-09T23:54:17.670-07:00Снимки<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhyrkcieG7f_qVssFx1inbO87nEizUMrYbmsAO23KSgqM_c8q0e2B0Mwfp-Q6SP8UYwIUX8-PvXj0U8WTGsJnEJpDD63We3LlN8Mb2O5KCaboyDtwbWBzvYgyXdhEzAYGuwtmvtiWGU22A/s1600/foto12.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhyrkcieG7f_qVssFx1inbO87nEizUMrYbmsAO23KSgqM_c8q0e2B0Mwfp-Q6SP8UYwIUX8-PvXj0U8WTGsJnEJpDD63We3LlN8Mb2O5KCaboyDtwbWBzvYgyXdhEzAYGuwtmvtiWGU22A/s200/foto12.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526306844045685346" /></a><br />ето меее :)<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPZxVMSUwrvGr99qeY7JVONZ_js9vvEVkpW8stybR-31EAvPyf0NZ6L3UgPCLqaPuf_1H1Ajc9PD846whFKVKijkAA3azkVRAYql0lztbItig3_s1di_yFBm5owGS48WzDWhlpVNwjlAk/s1600/foto10.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPZxVMSUwrvGr99qeY7JVONZ_js9vvEVkpW8stybR-31EAvPyf0NZ6L3UgPCLqaPuf_1H1Ajc9PD846whFKVKijkAA3azkVRAYql0lztbItig3_s1di_yFBm5owGS48WzDWhlpVNwjlAk/s200/foto10.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526306484566366402" /></a><br />на 4-тия ден от раждането<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbqf4Vno-u9r6t_z3w26V9xKnm5jnqIMAIuaB3xTNditKvRh8PU2QFy5OxwZ5MC4um8sj3i6QGc-zUO6CilkL7RJUS-VD58kG2AG7q13gIaZrNlB8tZQh3vWHxFlw6UYdac0UAvEU72d8/s1600/foto9.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbqf4Vno-u9r6t_z3w26V9xKnm5jnqIMAIuaB3xTNditKvRh8PU2QFy5OxwZ5MC4um8sj3i6QGc-zUO6CilkL7RJUS-VD58kG2AG7q13gIaZrNlB8tZQh3vWHxFlw6UYdac0UAvEU72d8/s200/foto9.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526306116110791762" /></a><br />с любимото му тете<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhAclvWQ5SEyxiewYucbTEclyAAEGICQHXxJKjCJ819xmnUIQZvT8cOSt_hhBORjJ5MDhKejvSYQpg3L6JxoCoebWTeaYhvwuqrEyyW9GVR4PoQmI67Vky36Zy9SPMvxCHNrU4X2nQgpf8/s1600/foto8.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhAclvWQ5SEyxiewYucbTEclyAAEGICQHXxJKjCJ819xmnUIQZvT8cOSt_hhBORjJ5MDhKejvSYQpg3L6JxoCoebWTeaYhvwuqrEyyW9GVR4PoQmI67Vky36Zy9SPMvxCHNrU4X2nQgpf8/s200/foto8.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526305517534016834" /></a> <br />тук го гушка дядо му Хесус<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjIPlqoebmWTq2dPax2NnDuv3tuY_pv5JB9XS1M7oq24HyxM-ixlhsyK6081ceY7AxO9MBPlMNrY1fpjrK4evGasJ5isn94PjIfShM8pw59mffY8ctAB4OGv1iJl5-6y4Ry-GQr180Yf54/s1600/foto3.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjIPlqoebmWTq2dPax2NnDuv3tuY_pv5JB9XS1M7oq24HyxM-ixlhsyK6081ceY7AxO9MBPlMNrY1fpjrK4evGasJ5isn94PjIfShM8pw59mffY8ctAB4OGv1iJl5-6y4Ry-GQr180Yf54/s200/foto3.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526305040798428466" /></a><br />в отделението за бебета<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg4ZZlTwhWQmwC4bGvnhHfDXMEO8FovZb27qSWEtV5ibSxkAV0Rzr99mkIMz49AvGr86qDUU-vSKAaUaFJ6WBrs-fghmtZ8o7LyQF1HTXTJyIzcJVVXHuONQTQRrpGtJLCNslfUqGh7Hxk/s1600/foto2.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 150px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg4ZZlTwhWQmwC4bGvnhHfDXMEO8FovZb27qSWEtV5ibSxkAV0Rzr99mkIMz49AvGr86qDUU-vSKAaUaFJ6WBrs-fghmtZ8o7LyQF1HTXTJyIzcJVVXHuONQTQRrpGtJLCNslfUqGh7Hxk/s200/foto2.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526304671317034802" /></a><br />с баба си<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAnow_a6Dz8rhttvl5hm_XO-3XMvZGbK0kkR3htJ-y39Op3-lDI8zi2NUTOyATMOQbd4mX3ZYOKxI8Rok80iWBlEPbgKMHkrIgHcnOR6G72Kz0Umj614rh7bZP0JcDYWUCR6F7niScZbA/s1600/foto.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 150px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAnow_a6Dz8rhttvl5hm_XO-3XMvZGbK0kkR3htJ-y39Op3-lDI8zi2NUTOyATMOQbd4mX3ZYOKxI8Rok80iWBlEPbgKMHkrIgHcnOR6G72Kz0Umj614rh7bZP0JcDYWUCR6F7niScZbA/s200/foto.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5526304333355718802" /></a><br />Моето слънцеViktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-53189076008347308872010-10-08T08:46:00.000-07:002010-10-08T08:55:46.790-07:00Велик е вече при насВелик се роди в сряда на 29 септември в 15:00 след обяд. Тежа 5 250 кг и дойде с цезарово сечение след 38 часа контракции. <br />Много е сладък, топчест и миличък! Най-сладкото бебе на света, всички сме влюбени до уши в него и моментите в които е буден и може да се гушка са най-дискутираните :) Макар, че аз покрай кърменето имам най-голям достъп до него и се чувствам щастливка.<br /><br /> <br />Раждането беше тежко, дълго и болезнено и само съгласието на лекарите накрая да ми направят операция ме успокои. <br /><br />Предния вторник 28-ми отидох на рутинна проверка при акушерката ми, когато бяха минали 4 дена от предвидената дата за раждане. Бях много зле последните две седмици но понеже се проточи много след изтичането на тапата, си мислех, че е нещо нормално да съм така накрая. <br /><br /> Акушерката се уплаши от високото ми кръвно и ме прати веднага при лекарката, тя ме прегледа, направи видеозон на бебето и видя, че и той е с много малко останала течност и ме изпратиха по спешност в бърза помощ да се провокира раждане.<br /><br /> Без подготовка от никакъв вид, се оказахме в болницата и веднага започнаха да ми слагат медикаменти за провокиране на контракции. Така започна малкия ни частен АД на мен и на Беатриз...Казвам за двете, защото ако само мен ме болеше, тя беше до мене през цялото време с мен и опитвайки всячески да ме облекчи. От опит знам, че понякога боли повече да гледаш безпомощен как страда някой друг. <br /><br />Беше невероятно, че издържа на всичко което ми правиха при положение, че тя като види капка кръв припада. Но се държа и дори помага и участва всячески във всичко.<br /><br /> Над 20 часа преминах с разкритие от 8-9 см и детето без води, но просто не можеше да спадне в канала и да се роди. Когато се видя колко е тежал им стана ясно на всички защо, просто няма как да се побере това голямо дете там...А настояваха да го родя по естествен път...Накрая Беатриз се развика на лекарките, че това са средновековни мъчения, че или ми правят операция или ще ги съди...те я упрекнаха, че така не ми помага и че те имат заповед да избягват до краен случай операциите....общо взето трябваше да се изпокараме и да ме измъчат до крайност за да ме пратят в операционната.<br /><br /> Започнаха да ми слагат епидурална упойка и уж облекчи малко...Казвам започнаха, защото не беше веднъж, нито два пъти, нито дори три пъти дето ми дупчиха гръбначния стълб...4 опита през тези незабравими 38 часа...Явно или не ми уцелваха дозата, или просто аз имам проблем и не ми действат този тип упойки, или понеже бебето беше много голямо и притискаше та не се получаваше...никой не знае защо, но не ми подейства дори радиалната упойка- упойка която се ползва за операции а не за раждане, и се наложи да ме приспят с пълна упойка. <br /><br /> <br />Но мина и замина, събудих се в един коридор , водеха ме към залата за събуждане и ми изникна едно подобие на сън-спомен или нещо което не можех да определя дали е било истина или сън. Виждах Беатриз прегърнала едно вързопче и тичайки покрай мен да ми го покаже преди да ме откарат...Оказа, се че е истина и тогава за пръв път съм видяла сина си...<br /><br /> <br />После го видях чак след два дена...Невероятно тежко е да не можеш да си видиш детето което си родила току що!!! Майка и Беатриз ми донасяха снимки и видео непрекъснато и непрекъснато си ги гледах, но въпреки това е тежко.<br /><br /> <br />Аз излязох добре от упойката, но се оказа, че имам загуба на кръв и много силна анемия, плюс сериозно изтощение от раждането, защото въпреки, че накрая го извадиха с цезарово сечение, никой не оспорва, че съм минала истинско раждане...<br /><br />Та сложиха ме на системи и то няколко а детето го задържаха в неонатология и той също имаше своите проблеми. <br /><br /> Роди се много голям и явно това също не е много добро. Тези деца, които са толкова големи често имат липса на глюкоза-това което ми беше на мен в излишък през бременността. Имат нужда от повече храна от колкото им достига за да се регулират и за дова го задържаха долу него, за да контролират храната която му достига и нивото на глюкозата. <br /><br /> След втория ден ми свалиха системите, поне постоянните и ме сваляха долу при него с инвалидна количка , още нямах сили да ходя, на всеки 3 часа да се опитвах да го кърмя. Постепенно започнах да се подобрявам и да слизам сама а той се оправи и даже го изписаха преди мен и ми го качиха в моята стая.<br /><br /> Вчера ни изписаха и двамата и сега сме в къщи, където също ще продължим да се възстановяваме, поне аз. На Велик единственото указание от лекарите е никога да не остава гладен и винаги да му предлагам биберон с храна след кърменето за всеки случай. Аз съм малко по-тежък случай. Още ме боли корем, ходя внимателно и анемията ме държи постоянно замаяна, но съм безкрайно по-добре и дори мисля скоро да почна да хода на работа. Е, няма да е веднага...<br /><br /> <br />Заключението: след толкова процедури за инсеминации, след сравнително тежка бременност, и след ужасно и отвратително раждане...когато видях личицето на Велик си дадох сметка, че за него бих минала не веднъж а сто пъти през това, че и повече, бих страдала и бих изтезавала, бих умряла и бих убивала...Само за тези очички... Всичко си струва и е малко!!!!..........<br /><br />Снимки ще сложа утре, сега нямам повече сили а и времето ми е все по-скъпо :))))Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-76383316834951460342010-09-22T07:49:00.000-07:002010-09-22T08:10:24.421-07:00На краяВече сме на края и от две седмици очакваме появяването на Велик всеки момент. Той обаче явно си има свои планове за това кога да дойде. <br /><br />Последните дни на бременността са от най-тежките, поне за мен. <br />Тапата изпадна още преди две седмици и от миналата неделя когато даже ходихме до болницата защото се притеснихме от едно кръвотечение което не очаквахме. Оказа се, че е било нормално да се кърви по малко при започване на разкритие...<br /><br />Казаха да ходим в болницата само ако има контракции на всеки 5 минути или изтекат водите, останалото, като леки и непостоянни контракции (каквито имам аз) не са симптом за раждане. Така, че още чакаме.<br /><br />От друга страна ми казаха, че по логика, след изпадането на тапата, следва скоро раждането, но ето, две седмици вече след като изпадна и аз съм с разкритие а детето още не идва. Просто не може да се съди по това как е било при други, защото явно всяко раждане си е индивидуално.<br /><br />Най-ми липства плуването, вече не мога да го правя заради липсата на тапа която да защитава бебето от инфекции, така че останах и без това дребно удоволствие. Във водата беше единственото място където се движех спокойно и се чувствах лека и на воля. <br /><br />Нищо, вече няма просто на къде да се удължава всичко това. Предвидената дата за раждането беше 24-ти и ето , че почти дойде :) Остава малко и добре или зле ще издържа. <br /><br />С другата майка на Велик се разбираме повече от чудесно. Помага ми много и се грижи всячески за мен и детето. Вярно, че ситуацията в която се намираме сега не е идеалната , но сме решени да се разбираме и да си помагаме винаги за доброто на детето ни заради самите нас, които винаги си бяхме много близки и продължаваме да сме такива.<br /> <br />Ако не можахме да сме пример за идеално семейство, то ще направим всичко възможно да сме пример за идеално отношение след раздяла. <br /><br />Дефакто раздялата , физическата, няма да е скоро но дори когато дойде ще правим всичко възможно да продължаваме така. Спокойна и щастлива съм, и защото ние нямаме типичните проблеми на разделените двойки които не могат да се гледат и само бълват змий и гущери един към друг. Ние напротив, ходим хванати за ръце, прегръщаме се и спим в едно легло, мислим една за друга и как да си помогнем взаимно в живота...<br /><br />Общо взето хората са в шок защото не са свикнали да виждат такива разделени двойки. Но за нас е единствения възможен вариант, не сме се намразили, нито сме спрели да се обичаме, просто минаваме на друг етап в нашите отношения и даже съм доволна от развитието, мисля, че е добро за двете ни.<br /><br />Ако не ставаше дума за раздяла чак бих казала „дай боже всекиму”, безспорно е по-добре да не се разделя човек ,но ако все пак се наложи нека е по този начин! <br /><br />Та така, надявам се много скоро да мога да се похваля със синчето ни :)Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-41997575212754732902010-09-06T10:59:00.000-07:002010-09-06T11:07:54.734-07:009-ти месец<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhSNJVTLlHNd72HRhzE-ZxPyQNzowNvZk6c1lRbSmc3moRlquPE8VKkEgwXFzouDQav9K0Ph7TWEg_Ktk6-sj3YKNZqsGCjgelPOnNt0yAXA7tPsI1BQfCOCGSFgSTlgfU4TZUWHSCC_VM/s1600/193323.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 150px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhSNJVTLlHNd72HRhzE-ZxPyQNzowNvZk6c1lRbSmc3moRlquPE8VKkEgwXFzouDQav9K0Ph7TWEg_Ktk6-sj3YKNZqsGCjgelPOnNt0yAXA7tPsI1BQfCOCGSFgSTlgfU4TZUWHSCC_VM/s200/193323.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5513863798590234322" /></a><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgaUnj_SZaECI2esva_YU2Ujazf_c9VHnqT_aRT_UpU-dDXLkgwxFwE0U93eEP3lnAyteV4mrGYcChpmkrZ1azNMDf5LhcF_NyBpCVFN6ONvjujZ6dR_myPDraPpGmcRKOC_Qw-zhjg6Zc/s1600/192851.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 150px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgaUnj_SZaECI2esva_YU2Ujazf_c9VHnqT_aRT_UpU-dDXLkgwxFwE0U93eEP3lnAyteV4mrGYcChpmkrZ1azNMDf5LhcF_NyBpCVFN6ONvjujZ6dR_myPDraPpGmcRKOC_Qw-zhjg6Zc/s200/192851.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5513863497145667842" /></a><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjoggIraNPFhYeuJu0hF3-M9koQkt0E7l3areIG-i_ob5FxUN4HJv9Z7rCtao-fayN1NeDC7IpcYGtQYhFsc2btenrNiprvIS5ETXNF98Z89vyxmElaeWgRYE2djFHCD5GOy2MSG5XSIj8/s1600/193418.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 150px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjoggIraNPFhYeuJu0hF3-M9koQkt0E7l3areIG-i_ob5FxUN4HJv9Z7rCtao-fayN1NeDC7IpcYGtQYhFsc2btenrNiprvIS5ETXNF98Z89vyxmElaeWgRYE2djFHCD5GOy2MSG5XSIj8/s200/193418.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5513863119986312994" /></a><br />Вече сме в 38-ма седмица и корема както можете да видите става неудържим :)<br />Последните дни и седмици са тежко от гледна точка на теглото, болките в глезените и гърба...тежест и всеобщо неразположение са нещо нормално. Установих и че не мога да говоря дълго време без да се задъхам, да не говорим за друго действие, уморявам се веднага. Нищо, сега е ред за почивка и пазене.<br /><br />Беатриз се държи много добре с мене, да не кажа идеално. Прави масажи на краката сутрин и вечер, слага крем на корема и ми сервира и от сервира, кара ме на плуване всеки ден, донася ми всичко което ми се прииска и т.н. и т.н....<br /><br />Любовницата я държи на разстояние и се съобразява с мен, казано честно не мога да се оплача от отношението и, ако продължаваме така съвместното съжителство няма да е трудно. <br /><br />От около две седмици имам по малко контракции, леки и непостоянни, но достатъчно като да си дам сметка, че това е контракция. Днес изхвърлих тапата на матката, и говорих с акушерката, успокои ме, че това е нещо нормално и не е признак на раждане, просто трябва да съм нащрек и да внимавам за честотата на контракциите. Препоръча и да почивам активно и да спя следобеден сън, нещо което и без да ми каже правя отдавна :))<br /><br />Резултатите от изследванията ми са дори, нямам никакви инфекции и никакви бактерии които могат да се предадат с раждането, нито никакви други неща. Кръвните проби са добре, с малко завишена глюкоза и малко анемия , но като цяло добре и без проблем.<br /><br />Беатриз се шашна сериозно от изхвърлянето на тапата и цял ден ми звъни през 5 минути да види дали съм добре и как върви всичко. Днес май за пръв път си даде сметка, че бебето е нещо което идва ВЕЧЕ. По някога си мисля, че тя е като малко дете...Аз си мислех, че съм с 40 годишна сериозна жена а се оказа, че имам 15 годишно пубертетче....<br /><br />Още един урок от живота- Възрастта не гарантира зрялост! <br /><br />Аз иначе съм готова за раждането физически и психически. Силна съм духом и все по-изпълнена с оптимизъм! От доста време насам не страдам и не се ядосвам за нищо и само наблюдавам събитията без да допускам да ме афектира нищо. <br /><br />Много скоро бебето ще е с нас и...нямам търпение :)))))Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-692599693957218782010-08-26T04:03:00.000-07:002010-08-26T04:34:28.795-07:00РазсъжденияСега когато всичко се обърна с краката нагоре, не остава друго освен да седнем и да обмислим стратегии за бъдещето и настоящето...<br /><br /> Говорихме много и стигнахме до заключението, че не можем нито искаме да се разделим сега, нито дори скоро, което ни поставя в ситуацията да продължаваме да живеем заедно още доста. Не само по финансови причини, а и заради удобството на това да сме заедно в отглеждането на детето поне докато премине първите няколко месеца и е стабилизира. Ако живеем всяка на отделно място ще е по-трудно да сме и двете с бебето а поне докато го кърмя трябва задължително да е с мен през цялото време, следователно просто нямаме избор. <br /><br /> За целта трябва да се разбираме както до сега и казано честно това няма да е трудно, винаги сме се разбирали идеално, сега въпреки всичко не е различно. <br /><br />Може би именно това идеално разбирателство би трябвало да ми беше подсказало още преди време, че връзката ни колкото и идеална да изглежда е по-скоро на друго ниво...<br /><br />Да, като сестри сме, като души близнаци, разбираме се с половин поглед, поглеждам я и и чета мислите и тя моите, знаем си...не кътните зъби а и мъдреците сигурно, обичаме се много и много дълбоко, дори сега, след всички тези събития, не сме престанали да се обичаме, и тя ми го казва, и аз, а и го виждам и го усещам...<br /><br /> Друг е въпроса, че също е истина, че физическото привличане между нас отдавна го няма- Lesbian bed death...Това също трябва да го призная. Колкото повече мисля, толкова повече стигам до заключението, че това което се случва е за добро. Истината е, че ние никога нямаше да съберем сили да се разделим и да си търсим щастието някъде с други хора, именно защото това разбирателство между нас ни задържаше, въпреки липсите които е имало винаги нашето семейство...<br /><br /> Освен това има и друго нещо, вярно, че страдах доста тези дни и се измъчвах от ревност и страхове за бъдещето, от разочарование и болка от наранената гордост...Казват , че момента беше неподходящ, че Беатриз трябваше да се въздържа докато родя...Да, но може да е точно обратното. Давам си сметка, че ако сега не бях бременна и нямах това съкровище вътре в мен и съзнанието , че заради него трябва да се държа, със сигурност бих рухнала и бих го изживяла много по-тежко. <br /><br /> Сега се държа а и казано честно съм много по-спокойна от колкото при която и да е раздяла която съм изживявала. Имала съм къде къде по-болезнени раздели с хора с които не съм имала и една хилядна от това което имаме с Беатриз....Изглежда нелогично но е факт. Не страдам и дори имам способността да гледам трезво на нещата и дори, ДОРИ имам способността да се зарадвам за Беатриз...<br /><br /> Невероятно но факт!<br /><br /> Сега, трябва да призная, че преминах през доста етапи. Имах момент когато исках да им се случат и на двете куп нещастия, когато и казвах, че ще платят скъпо това което ми направиха...После се замислих как бих се почувствала ако наистина им се случи нещо наистина гадно и си дадох сметка, че изобщо не искам това. За Беатриз в никакъв случай, но дори за любовницата и. Не искам да им се случва нищо лошо и на Беатриз специално и желая само добро! <br /><br /> Тя е която беше до мен толкова години поддържайки ме във всичко и помагайки ми, подкрепяйки ме и обичайки ме. Тя ми беше верен партньор до сега и макар за напред да не сме вече това което бяхме, ще продължаваме да бъдем партньори в отглеждането на детето ни и не само. <br /><br /> Не само, че тепърва трябва да живеем заедно още доста време, а и след това, Беатриз винаги ще бъде Беатриз за мен и за детето ни другата му майка....<br />Ако тя е щастлива с друга жена аз няма да съм тая която да и разваля щастието, не искам просто...<br /><br /> Освен това за мен самата може да е по-добре така също. Ако остана с една жена насила, една жена която не ме обича вече като жена а само като приятел. Ако остана насила и я задушавам със заплахи и изнудване, скоро ще дойде деня когато не само, че няма да остане приятелство между нас а и ще се намразим истински и дълбоко, както става с много двойки които познавам...<br /><br />Не! Аз ще я оставя да живее и също ще гледам напред към бъдещето, където кой знае, един ден може също да срещна много по-съвместима с мен жена и да създадем наистина здраво семейство базирано на повече неща от които имахме с Беатриз...<br /><br />Макар, че тя повдигна много летвата...<br /><br /> За сега само мисля и ще мисля за детето ми и за настоящето. На Беатриз и желая късмет, макар, че най-вероятно няма да е с тази жена заради която ме нарани толкова, сигурна съм в това. Първо защото усещам как нещата между тях започват да охладняват и второ защото човек способен на това което направи тази не е препоръчително да ти е партньор в живота. А сигурно и другата си е помислила същото за Беатриз. Поне аз бих се замислила какво да очаквам от някой който си оставя бременна жена и тръгва, както и обратното...<br />Та тяхната история я усещам как скоро ще приключи и по-добре!<br /><br /> Не, че очаквам Беатриз да се върне при мен! Веднъж отворена бутилката на духа няма смисъл повече, просто искам нещо по-добро за нея базирано не на такава негативна енергия която са набрали те до сега. <br /><br /> Съжителството ни до сега не се е променило, живеем много добре една с друга, направихме някой уговорки като да се уважаваме една друга и любовницата и да не се обажда в къщи, нито да чатят от вкъщи или поне когато аз съм тук. Вече го прави само и единствено от работата и, и когато ме няма. Аз също няма да чатя когато Беатриз е в къщи и няма да си сипваме сол в раните...Поне докато живеем заедно ще се съобразяваме една с друга.<br /><br /><br /><br />Проблема е друг сега, всички роднини, приятели...Малко по малко започнахме да казваме на хората това което ни се е случило...Много е неприятно да трябва да се обяснява сто пъти на всеки поотделно за ситуацията...Другото неприятно е, че всичките ни приятели са общи и хората се чувстват неудобно виждайки се с една от нас, защото мислят, че другата може да помисли, че се говори за нея...Има такива моменти и е много неприятно. <br /><br /> Колкото до любовницата, тя живее в друг град и до сега са се виждали два уикенда с жена ми, останалото е чат и смс-и...Не е някакво постоянно присъствие в живота ни но е фактор...За мен е голямо облекчение факта, че не се налага да я виждам или да я познавам...ако живееше близо щеше да е много по-непоносимо, може би дори нямаше да е възможно да продължим да живеем заедно...<br /><br /> Сега, единственото с което ще трябва да свикна е, че Беатриз ще изчезва от време на време за един-два дена, и че ще знам къде отива...Останалото ще бъде съвместно съжителство и заедно отглеждане на детето ни. До сега също сме така, дори се прегръщаме и още спим в едно и също легло, нещо което няма да се промени и за напред. Истината е, че за сега няма никаква друга промяна в отношенията ни, с изключение на това, че знаем на къде отиват нещата. <br /><br /> Има неща от които ме боли, но трябва да призная, че Беатриз не ме изоставя, нито мен нито детето ни. Поема си отговорностите и се грижи за мен въпреки всичко. <br />Сега е на екскурзия с баща си но ми се обажда всеки ден няколко пъти и ми казва непрекъснато какво ми е купила, и на бебето, пита как сме... Когато се върне ще си вземе няколко дни за да е до мен в първите дни след раждането и по време на раждането също...<br /><br /> Много приятели ми казват непрекъснато, че може да се върне, че всичко ще се промени с идването на детето. Че се случва в много семейства...Истината е, че не само, че не вярвам да се върне а и не искам вече! Аз самата вече осъзнавам, че не искам да мисля за събиране с Беатриз а само за приятелство с нея. <br />Не бих могла да и вярвам никога вече като до сега, не бих могла да допусна да ме докосва и силно се съмнявам някога да се променя толкова, че да пея друга песен.<br /><br /> <br />Скоро бях на среща с Акушерката която ми води бременността и говорихме и с нея за това което се случва. Исках да знам дали ако аз страдам, се отразява на бебето. Успокои ме, че то си е много добре там и не разбира нищо от случващото се. <br /><br />Каза ми също, че това се случва с много, страшно много двойки по време на бременността. Това а и по-страшни неща. Много хора се отказват от отговорност и не искат бебето, други дори малтретират психически бременната... <br />Предимно хетеросексуални двойки и тя беше изумена да разбере, че жените също можем да правиме такива неща...<br /><br /> Ами да... жените можем да сме също толкова лоши като мъжете а понякога дори повече! Това ми срива до основи теориите, че жените сме друго нещо...Явно просто става дума за хора и ситуации. Дали са се подходящите фактори като да се извърши действието и пола тука няма никакво значение...<br /><br /> Общо взето ние се разделяме, но не е травмираща раздяла с крясъци и обиди, с „не искам да те виждам в живота” и подобни...Разделяме се емоционално но не и физически, за сега, и то се разделяме знаейки, че винаги ще сме една до друга подкрепяйки се и помагайки си, отглеждайки заедно детето си и уважавайки се една друга и дори уважавайки евентуалните ни бъдещи партньорки които ще се появят един ден...С изключение на тази която сега има Беатриз, би било прекалено да иска това от мен...<br /><br /> <br />Та на фона на всичко това, искам да кажа, че като цяло съм много добре предвид обстоятелствата. Вървя усмихната по улиците и съм много спокойна, много по-спокойна от колкото се предполага. Имам подкрепата на много приятели, роднините ми са до мен както винаги, Беатриз е до мен също въпреки всичко, имам най-важното бебето ми....Аз съм един щастлив човек който започва нов етап в живота си :))) <br />Лошото е само , че новите етапи почти винаги се започват с малко тъга по старите такива...<br /><br /> <br /><br />И ще трябва да променя облика на този блог , след като вече не може да бъде това което беше когато го започнах...Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-78291644159497808002010-08-18T06:34:00.000-07:002010-08-18T06:41:08.649-07:00Тихата вода...В живота ми настъпи неочакван обрат…<br /><br />Много ми е тежко да напиша това което ще последва, но… нещата които не могат да бъдат променени или избегнати е добре да се научим да ги приемаме...<br /><br /><br />Преди време писах за кризата която изживяваме с жена ми , а преди това и за това, че тя започна да флиртува със стари познати…<br /><br /><br />Е, наскоро разбрах, че един от тези флиртове са се превърнали в нещо повече…<br /><br /><br />Не искам да говоря за вина и нетолерантност, макар, че точно това чувствам… Чувствам се предадена и изоставена в най-тежкия момент…<br /><br /><br />Добре, едва ли има момент в който е добре да откриеш, че жена ти има паралелна връзка, но при всеки случай бременността е време когато очакваш и се нуждаеш най-много от подкрепа и обич…<br /><br /><br />Тези дни говорихме доста по темата и тя призна за тази “връзка”…Призна, че от три месеца говорят и се срещат, че чакала “подходящ момент” да ми го каже, но е факт, че е влюбена и т.н. и т.н, и т.н.….<br /><br /><br />Призна, че страстта между нас от нейна страна отдавна е минало, че дори детето е било последен и отчаян опит да спасим връзката ни…<br /><br /><br />Ако се вгледам много дълбоко в себе си, трябва да призная, че в мен също отдавна няма следа от страст към нея, но аз вярвах, искрено вярвах(!!!), че имаме други неща, много по-важни неща...<br /><br /><br />Ще продължим да живеем заедно докато можем да си позволим да се разделим, и докато детето ни се стабилизира... но от тук нататък ще бъдем… само две партньорки в отглеждането на детето ни и “приятелки”…<br /><br /><br />Казано честно изживявам един от най-тежките моменти в живота ми…<br /><br /><br />Но от друга страна не мога да не призная, че може би в друго време бих рухнала много повече от такова развитие, докато сега самата мисъл за бебето ми ме изпълва с желание за живот и оптимизъм… Само с едно ритниче той успява да ме накара да се усмихвам и да гледам ведро напред…<br /><br /><br />Повечето хора които ни познават не могат да повярват… Никой не може да повярва всъщност...нито дори аз... Никой, никога не е очаквал това от Беатриз… Изглеждаше, че ме обича повече от живота си, изглеждаше така сериозна и стабилна, и толкова... правеше за мен ТОЛКОВА неща… шoка е невероятен!!!<br /><br /><br />Тихата вода най-много носи!!!Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-19957366593573466182010-08-11T10:29:00.000-07:002010-08-11T10:41:03.535-07:0034 седмици :)))Продължаваме да напредваме, вече остава малко, приблизително месец и половина. <br /><br />Да носиш такъв голям корем си е сериозна работа! Спи се все по-трудно, движенията стават все по тромави и на моменти болезнени, самото съществуване се превръща в предизвикателство... <br /><br />От около две седмици насам ми става лошо всяка сутрин. Тъкмо мислех, че това е преминало, че с първите месеци си отиде и неразположението...ами не, върна се. Дори ми дадоха хапчета за да съм по-добре. До сега не пиех нищо ненужно защото не исках да тровя Велик с разни химии, но сега вече нямам сили и започнах да пия хапчетата. Още повече, че трябваше да шофирам всеки ден. Трябваше да съм в състояние.<br /><br />Имам огромен късмет с времето! От повече от три седмици, времето тук е хладно и ветровито, понякога вали по малко. Не е студено, все пак е лято, но поне няма от онези жеги които ме убиваха преди. Дано издържи така още известно време!<br /><br /> Приключихме и курса за подготовка за раждането и вече съм си приготвила багажа за в болницата. Казаха да го приготвим от седмия месец нататък за да сме готови във всеки момент, ако се наложи да се тича или да се изпрати някой да ми донася неща от вкъщи да е готово. <br /><br /> Багажа за болницата се състои от : Халат, от 2 до 4 нощници или пижами по желание (за смяна, кърви се много и следователно се сменят често), чехли , еднократни бикини, сутиени за кърмене, тампони за спиране на кърмата, джапанки, несесер с нужните за личната хигиена неща и това е. Казаха, че в болницата дават специално превръзки и памперси за децата така, че това не трябва да се носи. <br /><br /> За интимната хигиена след раждането ме съветваха да ползвам сапун от този на килограм, като домашния сапун които всички сме виждали у нас, особено по селата. Казват, че за раните след раждането е най-доброто средство за по-лесно зарастване и т.н. Друг трик който предложи моята акушерка е да се мажат зърната на гърдите ако са напукани при кърменето или наранени, с крем за ръце. Казва, че за тази кожа , кремовете за ръце са по-добри от всички специални кремове които ще открием в аптеките...Аз лично ще пробвам, защото тази жена е много мъдра и ми вдъхва голямо доверие.<br /><br /> Друго важно нещо което научих в курса за подготовка за раждането е типове дишане за самото раждане. Казват, че само чрез контрол на дишането може да се премахне до 40% от болката при раждането. Принципно системата е да се диша дълбоко когато няма контракции или идват, но докато трае контракцията да се диша повърхностно, т.е без да се пълнят дробовете и да се издува диафрагмата. Защото контракцията свива матката и притиска диафрагмата предизвиквайки огромна болка като се допрат. Целта е докато матката е свита диафрагмата да не се допира до нея и така да се избегне болката. За това се вдишва дълбоко преди да дойде контракцията и учестено и повърхностно докато трае. Ако контракцията е дълга може да се сменя вдишване нос и издишване уста и обратно или само нос и после само уста...<br /><br /> Жените които крещят от болка докато им идва контракция, си предизвикват сами още повече болка защото издуват диафрагмата изпълвайки я с въздух и я допират до матката която в този момент е като камък. Така, че не крещете! Концентрирайте се да посрещате и изпращате контракциите с подходящо дишане.<br /><br /> За детето ще трябват после дрехи за изписване и нищо друго. Докато сме в болницата ще го обличат с техни дрехи. За изписването на малкия мислех да му сложа едно костюмче което му е пратила леля му Стефи , но се оказа, че е големичко за новородено, така, че ще почака да порасте малко за да му го обличаме. <br /><br /> Направихме вече голям пазар за него, купили сме му всички нужно а и получихме много подаръци. Доста се заричахме да не купуваме като луди, но истината е, че вече имаме толкова неща, че вече се замисляме къде да складираме всичко това...<br /><br /> Друго нещо което се заричахме беше да не купуваме само сини дрехи, и пак не можахме да го изпълним...От една страна е много трудно да се намерят дрехи унисекс, навсякъде където и да отидеш дрехите са разделени на сектори за момченца и момиченца. От друга на мен лично не ми харесват цветове като жълто, оранжево, искрящи тонове, цикламено, шарений...<br />Харесвам кафяво, зелено, синьо, бежово, сиво, бледо розово...Дрехите и нещицата на Велик са също в тези тонове, както и моите собствени дрехи, просто това ми хваща окото....<br /><br /> Но като оставим всичко това настрана, признавам, че дори в мен съществува онова...Онова с което толкова се ядосвам, дето прави родителите да слагат сини дрехи на момченца и розови на момиченцата, имам го наблъскано в подсъзнанието...<br /><br />Не, че на Велик няма да му обличам от всичко, но поне за сега признавам, че като преглеждам покупките няма как да не призная факта, че повечето неща са сини...и то тези които съм купувала аз...<br /><br /> <br />Реших да си сменя гражданството! Беше ми много тежко да взема това решение, но след страха който пребрах покрай гражданството на детето ми, си дадох сметка, че българското гражданство е нещо с което е по-добре да се разделя.<br /><br /> Не исках да го сменям и мислех, че не ми е нужно, освен това от романтични причини, за да може да съм си българка, детето ми да да е българче ако един ден предпочете... Но наистина ако някога искаме да си върнем гражданството можем да го постигнем лесно след като имаме български произход, както аз така и детето. Той си е испанец вече де, заради майка му Беатриз.<br /><br /> Предадох документите, молба за среща, свидетелство за съдимост и за раждане и сега се подготвям за прословутата среща, на която трябва да отида с жена ми и с двама свидетели не-роднини, както и още един куп документи. <br /><br /> <br />Освен това днес приключих с шофьорските курсове, днес взех изпита :))))) Общо взето си изкарах цялата бременност в учебните коли, няма да ме учуди ако Велик реши да става пилот или поне професионален шофьор...Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-10411137212017462792010-07-28T15:37:00.000-07:002010-07-28T16:11:29.595-07:00Изповед на една майка със сърцетоHester Prynne e автор на един от любимите ми блогове La Letra Escarlata (http://la-letra-escarlata.blogspot.com/). Определението което е дала за себе си с няколко думи е : Жена. Лесбийка. Феминистка. Активистка.Червена. Писателка. Домакиня. Любител на книгите.Готвачка. Отрекла се от църквата. Преводачка. Приятелка. Дъщеря. Сестра. Любяща съпруга. Майка.<br />За повечето хора които я четат е още много неща : утеха, вдъхновение, пример...Темите които засяга и начина и на писане достигат до дъното на душата, галят и успокояват, показват ни, че нашите емоции не са толкова странни...Естер и жена и очакват своята първа дъщеричка, по случайност разликата на децата ни, до сега, е три дни :)<br /> Ако аз разказвам тук гледната точка на биологичната майка, тя разказва другата гледна точка, на майката със сърцето. Последния пост който публикува в блога си е именно с тази тематика. Толкова дълбоко и искрено описание на чувствата, вълненията , страховете които изпитва една такава майка...този и пост развълнува много хора, веднага получи няколко отговора от няколко други блога на майки лесбийки. Аз също се развълнувах доста и я помолих да ми позволи да го преведа за да може така да достигне и до момичетата в България, защото съм убедена, че разказът и ще помогне на много майки със сърцето да си изяснят емоциите а и на техните партньорки да разберат как се чувства половинката им, има неща които колкото и да опитваме не можем да почувстваме, добре е да ни разкажат и своята гледна точка. <br /> <br /> <br /> <strong>Изповед на една майка със сърцето</strong> <br /><br /><em>„ И така започнахме нашето пътуване по красивият, макар, че често пъти сложен път на двойното майчинство. За да продължим с метафората, скоро разбрахме, че тази земя беше нашият дом. Въпреки, че също беше дома на много други жени, беше нещо практически недокументирано. Къде бяха нашите примери? Къде бяха техните истории и поуките? Като биологична майка имах на мое разположение куп майки желаещи да ме посъветват, да ми разкажат за техните раждания да ме поучат за кърменето, имах моята гинеколожка и моята собствена майка, всички те с готовност да ми дават куп съвети, подкрепа и да ми разкажат истории подобни на моята за навлизането си в майчинството. Но къде беше подкрепата за моята жена? Къде бяха разказите на други жени които като Фаит, бяха решили да отложат или да се откажат да раждат за да могат да помагат на жените си за да могат те да го направят? Къде бяха разказите за ежедневието отглеждайки едно дете което е родила друга жена но което е също твое, но по един друг начин? Фаит се нуждаеше от всички тези неща. Аз се нуждаех от тези неща. И един ден нашата собствена дъщеря щеше да се нуждае от тези неща.” (превод от Harlyn Aizley в Confessions of the Other Mother).</em><br /><br />Една майка със сърцето е една не биологична майка. Изразът се създава с цел да се избегне отричането в названието ни като майки, подобно на друг израз използван преди време за название на осиновени деца, които се наричаха деца от сърце. По този начин и също като когато някой осиновява, думата „сърце” показва едно много силно желание което дава на тези майки, също така и на осиновените деца, същата символична стойност като на биологичните.<br /><br />Казвайки това <strong>става ясно, че никоя от двете майки не е по-истинска от другата</strong>, и в такъв случай въпроса с който се сблъскват много често двойките от две жени с деца „Коя е истинската майка?” отпада окончателно и заедно нея всеки тип обяснения и въпроси които не са на място и които никой не задава никога на никоя хетеросексуална двойка. <br /><br />Лесбийските семейства предизвикват консепта за семейство който е въведен от системата като базира колоните си върху любовта и не върху биологията. Разбира се не са единствените които го правят- опърничави хетеросексуални и всеки вид гей семейства могат да следват и действително следват тази тенденция, но аз тук пиша за нас и не за друг тип фамилии. <br /><br />След това въведение искам да ви призная (за това сложих това заглавие), че може би този е един от най-трудните постове които съм писала, които ми излизат от душата и които ми е много трудно да пиша защото личното, дълбоко душевното се сливат с политиката, и след като това е разказ за сърца и от сърце, думите ми идват от вътре, и чувствата на тази която пише и на много от хората които ще го четат могат да бъдат засегнати в един момент...<br /><br /><br />Тя е която е бременна, и за това нейните изживявания от последните две години през които сме в процеса, ще съвпаднат отчасти с моите, но в много други не. Много от изживяванията на бременните жени са отразени в много книги и курсовете за подготовка за раждането също помагат много. Други от изживяванията като на бременна лесбийка, или на жена подложена на сложен процес на изкуствено осеменяване, без да има репродуктивни проблеми а само заради факта, че с нуждае от сперма-те не се появяват в никоя книга , поне тук в Испания, като например факта, че си бременна те прави да изглеждаш хетеросексуална пред всички и трябва непрекъснато да излизаш от гардероба с доктори, продавачки в супермаркета и толкова много други случаи...Моята вещица има много неща за разказване върху нейния опит във всичко това, но тя ги казва по свой начин и аз по мой, поне тук, в моя блог.<br /><br />За щастие всичкото това време в което опитвахме да имаме дете и последвалата бременност само постигнаха да ни сближат още повече. От моя страна любовта която чувствам към нея е много по-силна ако има на къде. Възхищавам и се, уважавам я и не минава един ден само без да се очаровам от силата и, нежността и към мен и към това бебе, което расте вътре в нея. Доброто настроение дори в моменти в които е била реално много зле и безкрайното и търпение към всички тези случки и хора които мен ме побъркваха и изпълваха с негативизъм. ОБИЧАМ ТЕ ВЕЩИЦЕ!<br /><br /> Но след като тази част от мен, като колко безметежно влюбена съм вече я познавате от този блог, който понякога е доста сълзлив, преминавам към темата която исках да разгледам днес: <strong>Самотата на майките със сърцето!</strong><br /><br />Може да генерализирам много и да има хора които не изпитват тези неща които ще разкажа сега, за това ще се радвам да участвате с коментари и да разкажете собствените си изживявания. Вярвам, че да го вербализираме е един много важен момент в този свят който всячески се опитва да ни направи невидими. <br /><br /> <br />Глава 1: <strong>ИСКАМЕ ДА СМЕ МАЙКИ </strong><br /><br />Искаме да сме майки и за това започваме да се информираме. Нашата братовчедка Мамен ни представя едно момиче което от известно време опитва да бъде самотна майка по собствен избор, и която посещава една клиника която ни препоръчва и ние също поискахме среща. Предварително сме решили, че първата която ще забременее ще бъде моята вещица, защото тя работи навън а аз в къщи, и когато и дадат болнични по майчинство ще можем да сме двете в къщи и да се грижим заедно за детето. След като искаме да имаме повече от едно дете, следващата която ще забременее ще съм аз, така, че ако всичко излезе добре, след време че разказвам в La Letra Escarlata и другата страна на монетата. <br /><br />Имайки предвид, че в този момент не сме женени, аз съм оная която седи там докато говорят на моята вещица и я карат да подписва разни документи.<br /><br />Тогава започват да ни навлизат страховете, че аз не съм никой, когато се роди детето аз законно няма да съм нищо за него ,че ако нещо се случи с годеницата ми аз няма да мога да направя нищо....<br /><br />За това решаваме да се оженим. Съжалявам, че звучи толкова не-романтично , след това сватбата беше толкова емоционална, че се радвахме много, че решихме да се оженим, но в първия момент решихме да го направим по тези причини. <br /><br />Струва ми се много обидно, че една хетеросексуална двойка, не се нуждае да е сключила брак за да могат да запишат детето си на името на двамата и без никакви изследвания и доказателства за бащинството на мъжа, докато ние трябва да носим в гражданското доказателство за това, че сме женени и че бебето е било направено с изкуствено осеменяване(защото тук в Испания трябва задължително да е изкуствено осеменяване ако не забрави детето да е на двете дори да са женени), и след това много ясно, зависи дали служителя в гражданското е информиран и не те побърква излишно в дните в които се предполага, че трябва да са най-щастливите в живота ти, защото ти се е родило бебе, а да се наложи да се караш с хората<br /><br /> <br />Процеса по лечението и изкуственото оплождане са много тежки за човека който се подлага на тях: хормони, да си отваряш краката пред някой всяка седмица, лечението на нещо толкова малко медицинско като да се направи едно бебе...и да не казвам, че всеки опит се изживява като една бременност, защото трябва да се пазиш като когато си бременна, и всеки негативен резултат се изживява почти като ако беше аборт. С две думи моята бедна вещица е като да била две години бременна.<br /><br /> <br />И аз, нейната жена? Нервни очаквания и споделени разочарования с нея след всеки негативен резултат и лично аз- много страхове скътани вътре в мен. Страх , че никога няма да го постигнем, страх, че ще ни свършат парите, страх, че на нея ще и писне и ще се откаже, страх да не я боли, че ще и причинят болка или, че толкова хормони ще и се отразят на здравето, криех тези страхове за да не усети тя и да съм в позиция да я насърчавам. Също фрустрацията , че не мога да и дам аз тази сперма, това няма нищо общо с това да искам да съм мъж, а разочарованието, че трябва да зависим от един бизнес като този на изкуственото осеменяване. И разбира се въпросите...въпросите на хората които казват <strong>„баща” вместо „донор</strong>”, които питат за толкова интимни неща , че не знаеш как да отговориш и как да го асимилираш, и не, че го правят с лоши чувства, просто не могат да се поставят на твое място...<br /><br />И също надежда, разбира се, аз тука само разказвам негативното, но през цялото време имаше една специална магия, перспективата за това абстрактно същество за което мечтаем и решението да го обичаме заедно. Тези безсънни нощи в които си говорим до сутринта за бъдещето, това нетърпение което ни караше да си стискаме силно ръцете.<br /><br /> <br /><br /><strong>Глава 2: НЕВИДИМАТА ЖЕНА</strong><br /><br /> Друг път писах за тежкия опит който представляваше за мен процеса на осеменяването ин витро на жена ми. Тогава не знаех, че това е само малък аванс от това което ме чака като майка със сърцето. Колко наивни бяхме! Мислехме, че след като се оженим щяхме да приключим с дискриминацията, че нямаше защо да се притесняваме повече за това, че за напред всички щяха да се обръщат към мен като към мъжа ако бяхме хетеросексуална двойка, <br /><br /> И скам да кажа, че въпреки, че сега ще говоря негативни неща за доста лекари по този път също срещнахме много добри професионалисти, които се отнесоха много мило с нас и винаги ще си спомняме за тях. Дори трябва да кажа, че много от тези които не се отнесоха достатъчно почтително с нас, просто са го правели защото не знаят как да се държат в такава ситуация и не са имали толкова лоши намерения колкото изглеждаше. Възхищавам се на лекарите, сестрите, те са хора които прекарват много часове от живота си помагайки на хората.<br /><br /> Но честно, както ви казвах... майко мила, сега мисля за всичко това с някакво усещане подобно на нежност като към невинността на децата...Колко наивни бяхме!<br /><br />В нито една консултация, въпреки, че се представях за съпругата на бременната, изглеждаше , че го разбират. Не ме поглеждаха, всичко обясняваха на моята вещица, всичко я питаха нея, включително имахме случай да и говорят за „твоя мъж” бъдейки аз там...Не ми казаха нищо, нито добро нито лошо, просто не ме виждаха. Абе, бях невидима, толкова невидима, че си мислех , че ако започна да крещя там и да си размахвам сутиена, пак нямаше да ми обърнат грам внимание. Всичко това до днес, когато моята вещица е бременна в седми месец. <br /><br /> <br />Януари разбрахме, че най-накрая го бяхме постигнали. Имаше хора които и честитиха само на нея. Други ни честитиха на двете. И след това въпросите като „Как си?” са почти винаги насочени към нея. Не ме разбирайте погрешно, тя носи най-тежката част : гадене, световъртежи, един огромен корем който трябва да носи в тези тежки дни на лятото...Но аз също се нуждая от мили думи, да ме попитат как съм, как се чувствам, как изживявам всичко това...<br /><br /> Ролята на двойката не една бременна жена, била тя мъж или жена, трябва да е да се грижи за всичките движения, местения и носене на багажи за да може тя да бъде здрава и бебето да бъде здраво също. Например, задачата около готвенето е много важна, защото е форма да се грижиш както за нея така и за бебето. Също да чистиш къщата, да и правиш масажи...Аз правех всичко това очарована защото така се чувствах участница в бременността и не само един наблюдател. <br /><br /> <br />Имайки предвид, че аз също съм една жена, хормоните които атакуваха жена ми, засегнаха също и моите тяло и душа. Но аз съм до някъде гледачката, емоционалната опора в двойката и много често трябваше да игнорирам собствените ми чувства и страхове, за да мога да мога да и помогна на нея и да нося нейните такива, защото всичко което се случваше с нея, се случваше също на бебето ни. И защото достатъчно имаше да страда тя, горката ми вещица...<br /><br /> И така докато дойде момента в който ако някой ми кажеше една добра дума и избухвах в плач, защото не си давах сметка колко много се нуждаех аз от една мила дума, от това да бъда <strong>призната</strong>...Защото изведнъж си давам сметка, че си бях изградила една броня на смела съпруга и не знаех да поискам опора от моите близки и те също не знаеха, че се нуждая от това. Защото страховете и всички тези неща които имаш вътре, са за споделяне с близките ти, когато не можеш да ги споделиш с жена си. <br /><br /> <br />Културално и социално, ролята на съпруг на една бременна жена е признат и е много по-лесно да се срещне подкрепа, но на жена на бременната, това малко хора го разбират , и както в толкова много неща се превръщаме в пионери без да го искаме дори.<br /><br /><br />За капак, разбира се, имаш същите притеснения като всяка друга майка: Ще се справим ли?, Какво трябва да яде една бременна?, Не дай-боже да го загубим! Какво означава това което усеща жена ми, да не някакъв лош симптом? Как да се борим с гаденето? бла бла бла...<br /><br /> Търсиш информация в списания и книги и о изненада! Няма нищо за нас, НИЩО! Във всички статии се говори за „бъдещия баща” и „твоят съпруг”. Ставаш експерт в игнорирането на всичко това, да не обръщаш внимание на снимката на тази двойка момче и момиче на снимките и се питаш: „ Толкова ли е сложно да напишат „партньора ако го има”? Само това и вече ще могат да го четат жени с партньори мъже, жени и самотни майки.<br /><br /> Веднъж дори писах писмо до списанието „здравословна бременност” разказвайки им, че ми харесва много информацията която намирам там, но ми липсва да говорят за друг тип семейства. Писмото ми започваше така : „ Казвам се Естер и очаквам дете, но не съм бременна...” Беше писмо на месеца и ми дадоха награда, нещо което не знам какво е защото още не е пристигнало. Но два броя след това продължиха да правят същото...<br /><br /><br /><strong>Глава 3: Близко бъдеще </strong><br /><br /> - <strong>Страх номер 1</strong>: Когато отида с жена ми в родилното, ще се отнесат ли добре с нас? Ще трябва ли също този ден, предполагаемия най-щастлив ден в живота ми, да се боря да не съм невидима и да давам обяснения на всички за това какво правя там? Надявам се, че не защото избрахме една болница където изглежда, че се взимат под внимание и „другите типове семейства”. Да стискам палци!!!<br /><br />- <strong>Страх номер 2</strong>: Ще се справя ли добре по време на раждането? Ще знам ли да помогна достатъчно на горката ми вещица в това страдание?<br /><br />- <strong>Страх номер 3</strong>: Какво ще почувства жена ми когато аз кажа, че съм майката на бебето бъдейки тя която го роди току що? Ще има ли някакво негативно усещане което сега не си представя, или ще иска ли тя сама да притежава титлата майка?<br /><br />- <strong>Страх номер 4</strong>: първите месеци жена ми ще кърми детето ни, защото и двете мислим, че това е най-доброто. Това означава, че ще прекарва много време с него и ще създадат здрава връзка между тях. Освен това ще имаме много посещения-което е един късмет, нашата дъщеря ще я обичат много хора, които също ще искат да я вземат в ръце. Ще успея ли аз да изградя също здрава връзка с детето ми, ще ме обича ли, ще ме познава ли?<br /><br />- <strong>Страх номер 5</strong>: Ще имаме ли някакъв проблем в гражданското?<br /><br /> Това да страхове които може да изглеждат абсурдни. Освен това от мен зависи да направя да ме уважават в болницата или в гражданското например. <br /><br />Но разберете ме, понякога се чувствам уморена след всичко това. Мисля, че да напиша всичко това тук е освен един политически акт на визибилизация , един начин да махна всичко това от плещите ми и да събера сили . Само ни остават два месеца! Силно развълнувана съм и много щастлива, въпреки този пост който изглежда доста черен, вярвайте ми. <br /><br /> -Открих три книги които ми помогнаха много но са на английски. Без съмнение би трябвало да бъдат преведено за всички. Ако говорите този език не се колебайте да ги потърсите, особено първата:<br /><br />1-The New Essential Guide to Lesbian Conception, Pregnancy & Birth, por Stephanie Brill (Ed. Alyson Books)<br />2-Confessions of the Other Mother. Nonbiological Lesbian Moms Tell All!, editado por Harlyn Aizley (Ed. Beacon Press)<br />3-For Lesbian Parents, por Suzanne M. Johnson y Elizabeth O’Connor (Ed. The Guilford Press).<br />-Други книги ненасочени към лесбийките, но много полезни за да се поставиш на мястото на бременната си жена и да можеш да и помогнеш и разбереш , са следните <br /><br />1-La revolución del nacimiento, por Isabel Fernández del Castillo (Ed. Granica)<br />2-Amar sin miedo a malcriar, por Yolanda González Vara (Ed. RBA)<br />3-Qué se puede esperar cuando se está esperando, por Heidi Murkoff (Ed. Medici)Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-45472611622071707892010-07-25T07:05:00.000-07:002010-07-25T07:37:48.159-07:00Навлязохме в 8-ми месец<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJhbVxKVKWN3XtTRU4t8t5IZfHuQxDC0iJoZnKZQrvJmlgY-QmF2n_ycn-VbLmqNHJdx5plqb5Dml_GqEToIqztar2s5GyR7kv6oRKvFu7LD-tOFU6_L-QU3c1gFrcTJj-RoL9YParin0/s1600/161947.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJhbVxKVKWN3XtTRU4t8t5IZfHuQxDC0iJoZnKZQrvJmlgY-QmF2n_ycn-VbLmqNHJdx5plqb5Dml_GqEToIqztar2s5GyR7kv6oRKvFu7LD-tOFU6_L-QU3c1gFrcTJj-RoL9YParin0/s320/161947.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5497850112876100226" /></a><br />Остава малко, само два месеца, а може и по-малко. <br /><br />Oт седмия месец се счита, че се навлиза в последното тримесечие, най-тежкото от гледна точка на неудобство. За мен също е тежко и определено корема ми тежи. Нощите са дълги, не намирам удобна поза, въртя се по цяла нощ...Имах около две седмици в които бях доста зле и почти не спях, четох за синдрома на неспокойни крака и мисля, че точно това ми се случваше. За щастие тези два-три дена съм по-добре. Поне успявам да спя по няколко часа. <br /><br />Не искам и да си представям как бих била без възглавницата за бременност! Без нея просто не мога да спя! Отидохме един уикенд в една вила за селски туризъм на морето и не си взех възглавницата. Заклевам се, не можах да мигна! Накрая когато си тръгвахме, бях с такъв измъчен вид и такива торбички под очите, че домакинята се притесни да не би да не съм доволна от условията...Успокоих я, че просто ми е липсвала възглавницата, и че следващия път като ходим (което ще е скоро защото много ни хареса!) ще види как като си я нося няма да има проблем. <br />Препоръчвам горещо тази възглавница! Ето така изглежда <br /><a href="http://www.bayon.es/ampliaciones2/11133_50258_AZUL_650.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 650px; height: 650px;" src="http://www.bayon.es/ampliaciones2/11133_50258_AZUL_650.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br /><br />Последния месец беше доста тежък за мен предимно от емоционална гледна точка, а и си имах сериозно лични причини...смъртта на дядо ми, последвалите разправии а и имахме доста проблеми с жена ми, караници и отдалечаване...Тя премина някакъв тип депресия или емоционална криза, която според мен се дължеше на внезапното осъзнаване на огромната отговорност която означава идването на детето...<br /><br />Тя го искаше и го чакаше, беше супер въодушевена...плачеше от умиление на ехографиите като чуеше сърдечния ритъм и т.н и т.н. но според мен не беше много наясно за това което реално означава идването на детето. В момента в който започна да вижда корема и да усеща движенията на бебето, някак като че влезе в шок и някакъв истеричен страх за загубата на свободата си и ... криза на 40те ли или знам ли...<br /><br />Започна да говори пълни глупости, да флиртува чисто по детски с някакви девойки по интернет, да се записва в клубове на мотористи и да иска да ходи на екскурзии с мотори...Оплаква се, че от както съм бременна не ходим никъде с мотора, че не можем да излизаме вечер, че не издържам да ходя много, нито да седя много в барове и задимени помещения, че не можем да правим много от нещата които бяха част от живота ни преди...<br /><br />Изобщо, имахме сериозни проблеми и доста тежка криза. <br />Сега уж се стабилизирахме и тя си осъзна грешките, призна си страховете и го обсъждахме...за момента сме добре...<br />Поне за сега се осъзна и аз, въпреки, че съм доста наранена от това нейно детско поведение, мисля, да преглътна и да опитаме да продължим нататък както преди тези инциденти. <br /> <br />При всеки случай, четох, че доста родители, предимно бащи, но и биологични и не-биологични майки, преминават период на истерия когато започне да се вижда ясно, че бебето РЕАЛНО идва. Защото е едно да искаш бебе и да си мислиш, че ще дойде, да но „един ден”...И когато се види, че е факт и почти щелия ти живот ще се промени и ВЕЧЕ се променя наистина...Освен това слабостите които имат бременните жени , постоянното хленчене от неудобства, постоянно неразположение и болки тук там, които другия родител не може да усети и често се взимат за капризничене, и го/я уморяват. Бременната жена от своя страна, в такива моменти се чувства изоставена и разочарована от партньора си, поне аз това чувствах...<br /><br />С две думи, връзката може сериозно да се разклати ако не се положат големи усилия от двете страни да разбереш другия, а и въпреки това...<br />Сега жена ми пак се превърна в грижовна и любяща съпруга и майка, да се надяваме да продължава така...<br /><br />Като изключим личните ми семейни обстоятелства, самата бременност върви доста добре. Бебето е добре, виждахме го няколко пъти, смао не позволи да му видим личицето...<br />Въпреки тежестта и неудобството, за мен нищо не може да се сравни с първите 4 месеца, което винаги ще считам като най-тежкия период от бременността, поне от моята бременност до момента. <br /><br />Най-непоносимото за мен в този период е жегата! Жегата може да те убие, може да те съсипе! Винаги ще съветвам всички мой познати които могат да имат сравнително програмирана бременност, да се постараят да го направят така, че последните месеци да НЕ съвпаднат с лятото!!! Аз това не го предвидих и ето ме сега...<br />Хетеросексуалните двойки по-трудно могат да контролират това, но ние които можем , поне отчасти, нека се възползване от малкото предимства които ни дава факта, че бременностите ни са организирани.<br /><br />Пропуснах няколко часа от курса за подготовка за раждането защото майка ми беше на България за погребението на дядо ми и аз бях сама в ателието. Сега от понеделник ще започна да ходя, поне на тези които остават. От началото на август ще започнат да ме контролират много по-начесто, да не би да се появи някакво разкритие предварително. Но вече ми казаха да си приготвя багажа за болницата, за да стои приготвено всичко за в случай, че трябва да се тича да е готово...<br /><br />Иначе нещата на Велик са приготвени от-до :) Имаме дрешки, комплект за хигиена-бебешки гребенчета и други специални неща, шампоани, кремове, памперси, колички от всякакъв вид, седалки, хамаци, чаршафи и бельо, купихме му и ново кошче за бебе. Мислехме да ползваме едно подарено, но ни хареса това и не можахме да се въздържим. Синчето ни вече може да идва и всичко за посрещането му е налице :)Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-4870126114713704532010-07-22T08:09:00.000-07:002010-07-23T06:59:01.875-07:00Наследство<strong>Реших да изтрия това което писах вчера или поне тази част която е твърде лична и едва ли засяга някой друг освен мен и моето семейство. <br /> <br />Остана това:</strong><br />Пари или имоти получени без труд, паднали от небето, пари и имоти за които се е потил и страдал някой друг...това всеки го иска, всеки мисли, че има право на наследство и го чака, и изисква...<br /><br />Повечето братя и сестри които не си говорят с години или роднини които си хвърлят кал едни на други до гроб...причината винаги е наследството!<br /><br />Защо хората сме устроени така? Всички хора и навсякъде, не само ние българите, но ние като цяло, сме свикнали да разчитаме много и дори изцяло на наследството което (евентуално) ще получим за да можем да живеем някакъв сносен живот. За това у нас е много по-често срещано това братя и сестри да се изпокарат за наследство. <br /><br />Дядо ми си отиде съвсем наскоро и сега вече започват да изплуват разни очаквания които някои е имал относно това което се предполага, че е имал човека...Веднага се появиха желаещи да „наследяват”...<br />************************************************************************************************************************************************************************************************************************<br />*************************************************************************************<br />Идеята ми е, че не може да се живее чакайки наследство! Не може да се изисква наследство от никого без да си си мръднал пръста за тоя човек! А дори да си, пак не може да се изисква наследство, защото всеки би трябвало да разполага с имотите си и с тях да гарантира собствената си старост , времето когато си болен и зависим....<br /><br />Аз съм вече майка, поне ще бъда скоро, и от сега знам, че няма да науча детето ми да чака наследство!!!! Ще се грижа за него докато е малък и ще го науча, че трябва да може да разчита на себе си и ако нещо остане от мене и другата му майка-добре дошло! Но нито е задължително да остане, нито да го чака и още по-малко да го изисква!!!Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-11383178777775066212010-07-12T12:45:00.000-07:002010-07-12T12:49:12.436-07:00Един се ражда друг умираТакъв е живота. Генерациите се менят, старите си отиват и идва ред на новото поколение...Дядо ми си замина, днес беше погребението...<br /><br /> Не дочака да види новия си правнук, а толкова се радваше...Толкова се радваше на Велик и на името му, толкова се заканваше, как ще го дондурка като го види, и че ще бъде „ного итър”...<br /><br /> Почина същата вечер когато Испания стана световен шампион, или поне тогава разбрахме, че е починал... Живееше сам и зет ми отишъл да го търси след като не отишъл да обядва както обикновено у тях...<br /><br />Толкова се радваше на всички победи на Испания, страната където са децата му....Гордееше с Алонсо и Надал, следеше всички испански спортисти, музиканти и актьори и после ми казваше тържествено, кой какъв успех е имал...Щеше да се радва на победата за световното...<br /><br /> Харесваше му и Сан Фермин, миналата година присъства и беше много щастлив, гордееше се със снимките си от празника и с белите си и червени дрехи...Сега каза, че се чувства уморен и не му се пътува толкова, но си пазил дрехите от празника за друга година...<br /><br /> Беше свикнал да пита вече всеки път и за Беатриз. От началото не питаше за нея а аз вметвах между другото нейното име за да свиква с идеята. После премина на вълната да ми натяква да я представя на братовчед ми, че бил ерген а тя мома...<br /><br />Аз му казвах, че тя не е мома а живее с мен...той се правеше на глух и пак повтаряше същото...<br /><br /> Следващия етап беше като идваха тук, вече не претендираше да я представям на никой, но говореше за нея в мъжки род и се подхилваше казвайки „тоя Беатриз”...<br /><br />Той беше такъв, обичаше да дразни по малко и да го прави уж случайно и да се подхилва под мустак. <br /><br /> Последния етап започна когато си заминаха от тук, мисля, че тогава Беатриз истински му хареса. Видя, че е много добър човек, търпелива и много мила с него, винаги го наричаше „Дедо” и той се смееше на акцента J Спря да се заяжда от тогава и започна да пита за нея всеки път като говорехме и да и праща поздрави наред с Хосе. Беатриз се смееше и се шегуваше, че се чувства повишена, защото преди само беше важен Хосе, а сега и тя се нареди с него в хората за поздравяване, следователно беше я вече признал...<br /><br /> Когато му казахме, че ще имаме дете заедно се зачуди, не беше наясно как така детето ще е на двете , обяснихме му, че тука лекарите могат да правят такива неща и той се зарадва искрено, че ще има още внуци. Успокои се кога разбра, че детето ще може да бъде признато от двете , за пореден път стигна до заключението, че тука „ората са ного напреднали”...<br /><br /> Но днес вече го изпратихме... Аз само мислено бях с тях, не мога да пътувам с този корем...Майка ми замина веднага като разбрахме и успя поне да пристигне за погребението, поне за неговото...За погребението на баба ми не можа да си дойде и още не си е простила, сега замина с първия полет който можа да хване...<br /><br /> На мен се опитаха дори да не ми казват, искали да ме пазят... какъв ужас! И каква обида! Как са могли да си помислят първо, че няма да усетя, че нещо става и второ да крият от мен смъртта на дядо ми...Какво пречи на бременните жени да се казва истината? Изобщо....Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-70893786114951491202010-07-02T14:32:00.000-07:002010-07-02T14:51:22.709-07:00Признаване на дете от две майкиОбикновено когато се роди едно бебе, родителите отиват с акта за раждане в гражданското и записват бебето на името на двамата, или на един човек ако няма втори родител. <br /><br />За да се запише едно бебе на две жени, дори когато имат сключен граждански брак, се прави предварително, преди раждането. Това защото в хетеросексуалните семейства съществува вярването, че мъжа е биологичен родител, дори когато не е, докато при нас се знае, че другата майка, не е биологичен родител и предварително трябва да заяви желанието си да сподели майчинството.<br /><br /><br /> <strong>Това е много важно!</strong><br /><br /> Нека всички които ще раждат деца с друга жена някъде където браковете между хора от същия пол са позволени, да обърнат специално внимание, особено ако са запазили българското си гражданство. Много е важно! Ако детето се роди преди да е признато от другата майка, а както казах, това трябва да се направи предварително, поне тук в Испания, когато детето се ражда автоматически става български гражданин и вече край! Може да имате брак и може да имате всичко, ако детето се роди като български гражданин, се води по българските закони, следователно другата майка не може да го признае колкото и да се напъва, че има брак и че по законите в Испания тя също е майка...<br /><br />Аз си изкарах акъла когато разбрах това! Не знаех, дори, че трябва да се записва детето предварително, слава богу, че отидох при социалния работник и попитах така съвсем между другото...<br /><br /> Нужни са следните документи: -Документи за идентичност на двете майки и копия от същите.Важно е също да присъстват и двете майки.<br /><br /> - свидетелство за раждане на двете (чужденките това също трябва да го предвидят!) В моя случай се разбрах с работниците да ми извадят документите които съм предала когато подавахме за да сключим брак и успяхме да го направим иначе трябваше някой да ми го вади от България, да тича да превежда и заверява, да изпращя…а през това време детето може да се роди. <br /><br /> - адресна регистрация на двете<br /><br /> - семейна книжка<br /><br /> - <strong>И много важно, свидетелство от клиниката направила осеменяването, доказвайки, че е било със семе от неизвестен донор!</strong><br /> Важно е детето да се признае предварително, хората с испанско гражданство могат да си позволят лукса да се забавят, да не знаят и да си мислят не знам какво си, и ще могат да го направят и след това, но тези които рождената майка е чужденка , трябва да побързат! Аз сега например, съм на тръни докато не уредим това, имайки предвид, че съм в седми месец и фактически е възможно да родя всеки момент...<br /><br /> Днес представихме всички нужни документи, събрахме ги на тичане и добре, че тук няма така ва бюрокрация и хората се стараят да ти помогнат, успяхме да представим всичко нужно. Предупредиха ни да тичаме много защото тук скоро започва честването на Сан Фермин и всичко ще бъде затворено почти целия Юли и целия Август администрациите навсякъде са в отпуск…<br /><br /> Записахме че детето ще се казва Велик Укар Димитров. Това е даване на предимство на фамилията на жена ми, но както и друг път съм казвала, не ме интересува.<br /><br /> Но настоях да го запишат Ukar с К въпреки, че жена ми още се води Ucar с С но отдавна иска да го смени защото те са баски а в техния език К-то се пише с К докато С-то идва от испански. Бащата на жена ми е единствена който още си пише името с С, той и братята му , младите Укар, отдавна са си сменили всички фамилиите на Ukar с К. Всички с изключение на жена ми, но и тя също иска отдавна да го смени, все се отлага заради липса на време, но сега когато фамилията на детето зависи от нейната, трябва да го смени веднага, та като се роди детето да си го запишем както трябва а не после и на него да му сменяме фамилията. <br /><br /> Така, в понеделник вече ще подпишем окончателно признаването и вече спокойно J<br /><br /> C жена ми преминаваме кризата все още, но започва да се показва малко светлинка в тунела...да видим...<br /><br />Само едно ще кажа, бременността, а според както ми казват познати и периода след раждането на дете са най-сериозната проба за всяка връзка. За добро или лошо, ще се види в бъдеще, но този сериозен изпит ни показва доста непознати лица на партньорите ни...<br /><br /> Иначе със здравето съм добре, страшното изследване което чаках се оказа добро и не само, че няма да ме вкарват в болница а и ми промениха диетата включвайки много неща от които ми бяха забранили, дори ми казаха да премина на нормално хранене с изключение на бързо разграждащи се захари. Отново мога да ям плодове, хляб, макарони, ориз, и не трябва са меря количествата. <br /><br />От нервите, жегите които ме морят(!) и ми разказват играта, не само, че съм спряла да качвам кила а и за една седмица съм свалила два килограма. Попитах дали това се отразява на бебето и ме успокоиха, че имам много резерви и няма страшно :)<br /><br /> Иначе ме скъсаха за втори път на кормуването...На всичко от горе, сега и изпитващите и автоучилищата излизат отпуска за целия Юли и ще мога да възобновя опитите чак през Август, кой знае дали ще се побирам зад волана...Поне ми остава коза да заплаша изпитващия , че ако не ми даде книжка, ще му родя в колата и да му мисли, току виж се смилят...Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-65123433435772416392010-06-23T00:50:00.000-07:002010-06-23T02:05:02.917-07:00Още малко усложненияДа започна с добрата новина, а тя е, че бебето е добре, развива се според нормите, пъргав е , рита много, сърдечния ритъм и всичко свързано с него върви идеално. Другата седмица ще му правим видео и снимки в 4Д, ще можем да му видим чертите на лицето и да си направим идея за това как изглежда :))))<br /><br /> На мен обаче изглежда ми се падна тежка бременност от където и да го погледнеш...Сега за капак ми откриха диабет по време на бременността. Тепърва ще ми правят още доста изследвания за да се види нивото и сериозността на проблема, но вече е факт, че живота ми сериозно ще се промени от тук нататък. И дано не остане постоянен диабет....<br /><br /> Диабета по време на бременността, е нещо доста често срещано сред бременните жени, особено когато има намесени и фактори като наднормено тегло, генетическа предразположеност и т.н. На една моя позната българка, която също е бременна и то в по-малки месеци, също и откриха диабет сега...На нея и се случи типичното силно наддаване на килограми за нула време заради прословутото хапване от всичко което видиш та да „не ти стане нещо”...<br /><br /> По принцип този диабет, не е вреден за здравето на бебето нито дори не е задължително вреден за здравето на майката след бременността. Едва 10% от развилите диабет по време на бременността жени, остават диабетици след раждането. По принцип с подходяща диета (много сериозна диета всъщност, уф....) , може да се контролира и да не се стигне до трайни усложнения. <br /><br /> На мен ми направиха едночасовото изследване което се прави на всички бременни за проверяване метаболизма на глюкозата, и се оказа, че резултата е доста лош. Диагнозата е нетолерантност към глюкоза и диабет по време на бременността. Сега следва да ми направят още едно по-сериозно изследване от три часа. Според резултата ме предупредиха, че е възможно да се наложи да ме задържат в болница за остатъка от бременността...<br /><br /> Сега...аз сама съм си виновна за това да стигна до тук. Преди бременността водех сравнително добра и здравословна диета, макар, че също имах наднормено тегло и преди това, и макар, че си позволявах доста „кръшкания” между основните хранения, но като цяло се хранех здравословно. От начало както забременях започнах добре, хранех се предимно с пресни зеленчуци и плодове, но после се отпуснах страшно и още повече след като не можех и да помириша месо, риба, яйца, и какво ли не, дълго време ядех само картофки а ла брава и разни боклуци като пасти и сладки...Много пъти ми говореха, че съм рискова група и ми поставяха диети, които съответно не спазвах...<br /><br /> Споделям всичко това тук защото напоследък разбирам, че този блог се е превърнал в референция за много жени, настоящи и бъдещи майки, и не само хомосексуални, и някои от тях намират тук отговори на въпроси които ги засягат или за в бъдеще ще са им актуални.<br /><br /> Именно по тая причина, искам да се обърна към тези настоящи и бъдещи бременни, и да им кажа, да не правят като мен. Да не се хранят неправилно, че може много да си усложнят положението, на тях и на децата си. Ако им поставят диета да я спазват навреме и да не се водят никога по бабини деветини и да „адът за двама” нито дори да искат да опитат от всичко само защото са бременни. Всичко това са пълни глупости! Трябва да се води правилен и разнообразен хранителен режим и да даваме на бебето и собственото ни тяло всички нужни вещества, без да се прекалява грам, защото самата бременност понижава доста обмяната на веществата и могат да се получат сериозно усложнения!<br /><br /> Аз сега съм на нокти, защото ако поискат да ме задържат в болница, за мен ще бъде фатално. Поне сега ми изглежда фатално...<br /><br /> Остават ми три месеца, аз не мога да си позволя да затворя ателието за три месеца, нито майка ми може да е сама там три месеца, нито можем да си позволим да наемем някой, защото няма какво да го правим този човек след това, нито мога да си позволя да спра уроците по кормуване за толкова време и след това да се наложи да започна отначало...<br /><br /> Изобщо от където и да го погледнеш, ще ме съсипят...<br /><br /> Пробата е утре и дано само да покаже добър резултат та да си остана у нас...Ако някой, някога е имал желание да ми праща положителна енергия, сега е момента :)Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-32663363090591074342010-06-11T23:11:00.000-07:002010-06-11T23:29:15.344-07:00Шести месец.Как бързо минава времето...Имам чувството , че беше вчера когато правех тестове за бременност, понякога много преди да са минали 15-те задължителни дни от инсеминацията. Когато тичах през 5 минути в банята, да видя дали не ми е дошъл цикъл. Когато гледахме всеки ден в интернет развитието на бебето , когато беше с размер на грахово зърно, че и по-малко...<br /><br /> Без да се усетим влязохме в шести месец и корема изобщо не може да се скрие. Бебето вече рита все повече, върти се и ако преди се притеснявах, че не го усещам, сега се притеснявам, че ако сега съм така огромна и сега ме боли когато рита, какво ли ще е когато е още по-голямо...Сега бебето е в състояние в което би могло да оживее дори извън тялото ми, тежи около 700 грама и достига 30 см. Днес гледах метъра и си представях колко още трябва да ми порасне корема когато достигне 50 см и наддаде още цели две кила.<br /><br /> Дефакто остават три месеца и след това ще го имаме тук при нас :)))) <br /><br />Вече се подготвяме за идването му усилено, имаме много от нещицата му, други са поръчани, трети са ни обещани... <br /><br /> При следващото ми посещение при акушерката която ме следи (тук те следят паралелно акушерка и доктори), ще ме запише на курса за подготовка за раждане. До колкото разбрах, са няколко часа седмично, където те учат на много неща свързани с раждането, кърменето, показват ти как се къпе бебе, как се преоблича и т.н. Всички го препоръчват много горещо. Дори приятелки с по 3-4 деца всеки път като са бременни се записват, уверяват, че се научават много ценни неща. Освен това, на тези курсове, подаряват много продукти за бебетата, като шампоани, кремове, лосиони и т.н., както и много марки производители, дават продукти с цел реклама.<br /><br /> На курса може да те придружава другия родител, който също научава много неща, като как да асистира в момента на раждането и при болките преди това, също да полага грижи за бебето и т.н. Мисля, че е много добре да се учат другите родители(освен биологичната майка), били те бащи или майки, да споделят задълженията по отглеждането на малкото. Обществото има нужда от възпитание и това партньора да присъства на курса е една добра идея. Сега моята жена точно, със сигурност няма да може да присъства на всички часове, по принцип работи много, но винаги когато може ще идва, и аз ще настоявам за това също!<br /><br /> Иначе сега бременността е много по-поносима от първите месеци. Въпреки, че съм по-тежка, по-трудно подвижна, понякога ме дърпат сухожилията и понякога ритниците от Велик се усещат...да кажем много ясно :) Въпреки това нищо, не може да се сравни с първите 4 месеца които за мен бяха ад.<br /><br /> Вярно, сега още съм много нервна, рева още за щяло и нещяло, изживявам трагично какво ли не...<br /><br />С жена ми се изпокарахме тази седмица, пак последица от това мое състояние, което явно става все по-непоносимо...<br /><br /> Стигам до заключението, че бременността, или поне в някои случаи, е сериозно изпитание за връзките. Ние никога не се бяхме карали толкова, поне не без да става дума за свекър ми...<br /><br /> Както и да е, оправихме се за сега, дори се шегуваме , че само заради сладкия момент на сдобряването си заслужава да се изпокараш... Но истината е, че изкарахме сериозна криза или поне аз сериозно го изживях...<br /><br />Беатриз ми каза много тежки думи и аз на нея също, имахме три-четири дни в които мислехме какво ли не. Сега се гушкаме и тя ми носи цветя а аз и готвя любимите неща...До кога? Един Господ знае. <br /><br /> Познати и приятели с деца предупреждават, че още не са дошли най-сериозните изпитания за връзката, които са безсънните нощи, постоянния рев на бебето, когато се виждаме една друга не нарешени и изтормозени сутрин...Да се надяваме да преживеем всичко това като тази последната караница, но едно е ясно, пътя пред нас не е лек. Както не е лек пътя пред всяка двойка която живее заедно и трябва да си нагажда характерите един към друг, а когато се има и дете трудностите стават още повече. <br /><br /> Сега докато пиша това, получавам по някое и друго ритниче от Велик и си мисля, колко горчиво-сладък период е бременността и как различните емоции се преплитат в сложен коктейл. Но най-важното остава това малкото същество, което се оформя вътре в нас за да се превърне в нов човек, още едно сложно създание, което ще трябва да разгадаваме и търпим, и да ни разгадава и търпи поне докато дойде момента да поеме по своя път...Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-36202867233428692432010-06-05T03:22:00.000-07:002010-06-05T03:44:52.928-07:00РевносттаМислех, че съм превъзмогнала и надраснала ревностите, мислех, че никога няма да изпитвам такива примитивни емоции..Да обаче, тази седмица имах пристъп... <br /><br />Ние винаги сме били много спокойни и двете и в това отношение не сме имали никога никакви проблеми. Нито една от нас не обича сцените на ревност, нито да ги прави, нито да ги търпи...Даже на мен лично, някои бивши са ми ставали противни само заради такива тъпи истерии, държане на сметки, или реване. С две думи мразя това и не само, че не го търпя а и до сега никога не съм натоварвала жена ми с подобни истерии, нито тя мене.<br /><br /> Дори напротив! Понякога сме говорили и сме били единодушни, че ако някога, някоя от нас има желание да бъде с друга жена, няма да има проблем стига да не допускаме увлечението да разруши това което сме изградили. Винаги сме казвали, че семейството ни е свещено, ние двете, котките и кучето ни, и детето което чакаме, но това не означава, че ако някога имаме желание и това няма да нарани другата не можем да пробваме други неща.<br /><br /> Макар, че никога до сега не се възползвахме от това право което сме си дали(не сме имали това желание), за нас е достатъчно да знаем, че съществува тази възможност за да не се чувстваме задушени. Както казва жена ми „ Може в къщи да се чувстваш прекрасно и да обожаваш да си седиш у дома, но то е защото можеш да излезеш в момента в който поискаш, ако обаче те заключат или ти забранят да излизаш, стоенето в къщи вече няма да е удоволствие а затвор и единствено ще искаш да избягаш!” Нещо с което съм съгласна сто процента!<br /><br />Жена ми откри стара позната с която не беше контактувала от години и естествено прекараха целия следобед и цяла вечер говорейки в скаип, и аз без да мога да го контролирам изпитвах ревност!<br /><br /> Опитвайки да мисля рационално, си давам сметка че това се дължи на собственото ми чувство на несигурност в тоя момент. <br /><br />Осъзнавам, че от много време не мога да дам на жена ми неща които са нужни на всеки човек, като свестен секс например...<br /><br />Първите месеци заради риска от аборт, всеки път когато ме пипнеше започвах да кървя...Сега вече по принцип можем , но внимаваме също, освен това вече съм като топка, тежка, подути крайници, нервна, уморявам се бързо , както и да застана ми е неудобно...Чак ми става обяснимо защо някои хора изневеряват когато жените им са бременни...<br /><br /> Жена ми не се оплаква, дори напротив. Милата не само, че не ме вижда дебела и трудноподвижна а даже ми казва, че ме харесва и желае повече от всякога, желание на което аз не мога да задоволя...Предполагам, че заради това се чувствам така ненужна и изпитвам страх...<br /><br />Беатриз твърди, че никога не съм била по–хубава от сега, именно в момента в който аз се чувствам грозна и отвратителна. Искаше да си оперира очите за да спре да носи очила, аз никога няма да го позволя! :)<br /><br /> Много се срамувам от това което изпитах, много се срамувам, че опитах да се въздържа да коментирам а не можах...<br />Уж отидох да си легна и я оставих да си говори с тази приятелка, а не можах да заспя и докато не дойде си представях какво ли не. Когато дойде в спалнята изпаднах в плач и и стегнах един скандал...<br /><br /> Аз, която именно говори с часове с много приятели и познати и Беатриз никога не ми е казаа и половин дума, аз която винаги казвах, че това е което май-много мразя...Аз която твърдя винаги, че вратата трябва да е отворена за да знаеш, че човека е с теб не защото <strong>не може </strong>да си тръгне а защото <strong>иска</strong> да остане...Аз стегнах скандал от ревност!!!...Тогава всеки е потенциално податлив на това...<br /><br /> На другия ден ходех със слънчеви очила да крия торбичките-това спечелих от цялата работа... Извиних се и се оправдах с хормоните...<br /><br />Жена ми е най-прекрасния човек на света и не само, че ме търпи, разбира, и подкрепя винаги. Не само, че не се сърди, нещо което аз със сигурност щях да направя(!), а и ме извинява тя самата и се чувства виновна задето не може да сподели повече от тежестта на бременността. Макар, че ако питате мен, тя може да няма подути крака и да не и се вие свят, но не търпи по-малко! Тя ме търпи мене с всичките ми настроения и пристъпи, старае се максимално да ме кара и докарва винаги когато може и когато не може се чувства зле, че не е могла да ме облекчи...<br /><br /> И да каже после някой, че бременността не я търпиме и двете по равно...<br /><br /> Хормоните може да са допринесли, но главния виновник беше собствената ми несигурност! Това е ревността всъщност, когато осъзнаеш собственото си несъвършенство, собствената ти слабост и недостатъци...Тогава се ревнува и тогава се обсебва, тогава се правят сцени и се обвинява другия...Никога вече няма да се дам на тези чувства!<br /><br /> Остава ни почти 4 месеца бременност и още един-два възстановяване, щом стигнахме до тук, ще издържим и на остатъка!<br /><br /> Но мисля, че е много важно да сме наясно с това което се случва с нас за да можем да противодействаме и да реагираме навреме.Viktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7103545399544842934.post-19868927565153762892010-06-04T05:57:00.000-07:002010-06-04T05:59:37.414-07:00Помощ за шествието на гордосттаНашата ГОРДОСТ се нуждае от помощ, ето какво казват организаторите :<br /><br /><strong>Направи дарение, за да смаем София с най-готината шоу програма!<br /><br />Неуморният организационен комитет вече е събрал по-голямата част от нужните за прайда 25 000 лева. Но за развлекателната част от събитието все още няма пари. Ето колко и за какво не достигат:<br />Платформа, гориво, шофьор и такси - 2600 лв <br />Озвучителна техника - 400 лв <br />Мобилен генератор за ток - 200 лв <br />Декорация - 500 лв <br />Затова апелираме към всички, съпричастни с идеите на шествието, да помогнат да покрием разходите по него. Желаещите могат да направят това по банков път, с дебитна/кредитна карта или с PayPal сметка</strong><br /><br />Желаещите да помогнат могат да намерят повече информация тук: http://www.sofiapride.info/pomogniViktoriahttp://www.blogger.com/profile/02282545685439411414noreply@blogger.com0