Бебетата на Сан Фермин

Новината на седмицата е, че се роди Айман!

Роди се той и не само той...Оказа, се, че в родилното имаше нещо като бейби бум и то в големи размери! Всички стаи пълни, цялото отделение, тъпкано до горе, дори се говореше, че се налагало да слагат допълнителни легла някъде и какви ли не други приготовления...

Мерседес беше много доволна от отношението, грижите, лекарите, сестрите и всичко, единственото от което не беше доволна беше това пренаселване...Една ражда, друга родила и се опитва да спи, трета се гърчи докато получи разкритие, други радостни роднини се възхищават на някое бебе...Претъпкано!

Според акушерката с която говорихме, това не е нормално състояние на отделението, а пряка последица от Сан Фермин...

Сан Фермин е най-големия празник на Памплона, Испания, и е на второ място в света след карнавала в Рио, следван от Октобер фест в Мюнхен.

Туристите по тези дни надвишават в пъти коренното население, хотелите преливат, частните къщи се превръщат в хотели, пейките се превръщат в легла, градинките също...Града е тъпкан от хора и всичко живо се весели ден и нощ без прекъсване седем дена и седем нощи...

Девет месеца след това, родилното в Памплона е в състоянието в което описах :) Казват, че в други градове също има повишено окупиране защото и туристите си отнасят по някой „подарък”, но тукашното е най-засегнато...

До такава степен, че когато отидохме с майка ми и Хосе на следващия ден до спешното, защото трябваше да ми правят ехография на мен (всичко е на ред!), на излизане, срещнахме един племенник на Хосе, който каза, че жена му е родила току що. Тичахме до цветарския магазин до болницата, хайде да видим това бебе, после това на Мерседес, тъкмо си тръгвахме срещнахме една приятелка на майка, и нейната племенница раждала...:)

Едно е ясно, цветарския магазин до болницата е много доволен от Сан Фермин!

Слава богу, че нашето бебе не е плод на някой такъв празник и силно се надявам когато аз раждам, да няма такъм бум...

Същата нощ Бетриз сънувала цяла нощ кошмари и като се събуди нервна ми разказва, как сънувала, че раждам в такива условия и тя се карала със всичко живо и накрая ме взела и ме откарала отсреща, в частната клиника...
Това за мен беще по-голям кошмар от това да родя на улицата и я накарах да ми обещае, че никога, НИКОГА няма да ме откара там!!!!

Въпросната частна клиника е на Opus Dei (La obra de dios) , религиозна секта, за която най-вероятно знаете от филма шифърът Да Винчи...Да, условията там са супер луксозни, веднъж посетихме един човек който се лекуваше там и... не съм виждала Шератон, но най-вероятно има в какво да завиди...Както и да е, никога не възнамерявам да влизам там, да не говорим, че със сигурност биха ни вписали в книгата на Гинес най-малко : "Първите лесбийки родили в клиниката на Опус"....Ужас, добре, че е само сън!!!

Като когато аз сънувах, че Беатриз ме е излъгала и ме е замъкнала да се женим в една църква...Тия кошмари се помнят за цял живот!

Както и да е, Айман си е вече в къщи, котките се доближават и го подушват отдалече, Линда, кучето, се върти около него по цял ден . Когато отидохме да ги видим у тях, ни казаха от вратата да обърнем много внимание на Линда специално, за да не почувства завист към детето, че това било много важно в тия първи дни.

Освен това, Линда е смес между доберман и немска овчарка и тежи 45 кила, опасно е да се чувства пренебрегната...Макар, че и такава запетайка като нашата Патра би могла да бъде опасна ако я пренебрегнем заради бебето!

Важен урок, куче, че и котка ако е свикнала на много внимание, никога да не се чувства пренебрегната заради идването на детето. Всички промени които биха се направили в един дом заради идването на дете, като например да се изведе кучето ако спи в стаята, която ще е на детето на друго място, или да се забранява нещо което преди е било позволявано...всички промени трябва да се правят предварително за да не ги свързва кучето с идването на детето!

Какво ми се случи, денят когато отидох да видя Айман за пръв път :)))

Първо изведох Патра и понеже понякога намирам четирилистни детелини с голяма лекота, реших да погледна в ливадата и си казах, че ако намеря една, ще я нося на Айман...Ами намерих един куп! Много, цял букет. Сериозно! Голям букет четирилистни детелинки и разбира се ги занесох всичките на малкия герой. Мерседес се разтопи, не беше виждала толкова четирилистни детелини в целия живот, казано честно аз също. Почувствах се като добрата кръстница или орисница от приказките, защото съм убедена след това нещо, че това дете, ще бъде голям късметлия!

Дрехи Пре-мама

От известно време имам все повече проблеми да се напъхам в дрехите ми и понеже се усетих, че напоследък ходя предимно с анцузи, реших, че е дошъл момента да направя нещо по въпроса.

Вчера разгледах един два магазина за бременни и в някои ми се изправи косицата, цените не са от най-ниските да кажем...

Днес отидохме в Киаби, голям магазин за дрехи, тип супермаркет, т.е има от всичко по много, цените са добри, а по време на оферти дори много ниски и качеството е доста добро. За пример, един панталон за бременна ми излиза по около 27-29 евро, в магазините които разглеждах вчера , средната цена беше 50-55...С парите с които там бих си купила два, максимум три чифта панталони и три-четири блузки, в Киаби си купих дрехи с които мисля да изкарам цялата бременност, два панталона, два-три чифта дънки (много ме кефи как стоят и не стягат изобщо!) , блузки с къс и дълъг ръкав...И най-важното, по качество не се различават изобщо!

Друго предимство на тези магазини е, че ти правят карта с точки, където колкото повече купуваш, толкова повече намаление имаш следващия път(консумизъм нали?), освен това имат и така наречената „сметка бебе”. В момента в който разбираш, че си бременна можеш да си направиш сметка бебе и до една година и половина след като се роди детето ти получаваш много по-големи намаления в сектора за бебешки дрешки и дрехи за бременни плюс подаръци за рожден ден и т.н.

Направихме сметката на нашето бебе. За целта ни попитаха за датата в която се очаква да се роди и името на бебето, пак предполагаемо, защото не винаги се знае със сигурност пола. Когато ни попитаха за името, ни е и двете с жена ми казахме едновременно и в глас „Беатриз”

После се спогледахме и- „ама от къде сме сигурни, че е Беатриз а не Велик?”....

Не знам защо, но имаме вътрешно усещане и двете. А и не само двете, повечето хора ни казват, че е момиче:

-Защото е пъргаво и подвижно, а се предполага, че момчетата се развиват малко по-бавно (това не са феминистки теории а думи на лекари!Освен това Лаиз например, е убеден, че момичетата са по-умни от момчетата и проговарят по-бързо и по-добре)

-Други казват, че съм се разхубавила и по това предполагат така.

-Трети са имали вече пророчески сънища...

-Четвърти просто си мислят, че е момиче и вече като ми говорят на корема , го правят в женски род :)))))

Та да видим дали няма да се наложи да се пренастройваме и да променяме името в сметката бебе ...

Както и да е, сега съм запасена и вече няма да ми личи от километри, че съм българка, няма да ходя само с анцузи ;)

Единственото важно нещо което още ми липства е възглавницата за бременни и кърмене.
Днес я поръчах, ще пристигне другата седмица и дано не се бави, че...
Много ми е нужна, спя зле, а тя се ползва за добра поза при спане предимно. Проблема ми е, че аз по принцип спя по корем, а сега не мога а и не трябва! Та не мога да ис намеря място, въртя се по цяла нощ...
Много разчитам да ми помогне тази прехвалена, почти чудотворна възглавница...

бебето :)

Най-сетне качих видеото на бебето в you tube , но пак не намирам начин да го кача тук....
Можете да го видите тук: http://www.youtube.com/watch?v=G_oBjtDD6ZM&feature=player_embedded
До сега нямах време, тичане работа, подготовка за изпита...Изкарах го между другото, сега започвам практиката :)
Всеки момент сме в очакване на появяването на бял свят на Айман, бъдещото другарче на нашето бейби.
Термина на Мерседес беше за четвъртък, но този мързелан няма желание да се появи още на бял свят. Майка му казва, че последните седмици спи много зле и много и тежи вече...
Аз съм доста по-добре вече, поне за сега пу-пу! Попреминаха световъртежите и гаденията, сега като цяло съм ок. Пак от време на време ми се завива свят, но то е когато съм някъде където има много хора и миризми, иначе като цяло съм добре.
Другото е, че започвам все повече да се разширявам и започнах сериозна офанзива за борба със стрийте.
Много важно е да се ползва адекватен крем, не само хидратиращ а и специален за стрий и стягане на кожата. Всеки който чуя да говори за това рекламира един съвсем обикновен крем против стрий с марка на Меркадона- верига супермаркети. В Навара и Паис Баско няма меркадона заради конкуренцията с местния Ероски, та трябваше да поръчам голямо количество , което ще ми донесат от друга провинция. За сега ползвам крем на Нивеа, също казват, че е добър, но ако някой някъде има достъп до кремовете на Меркадона , е добре да ползва тях за тия цели. Нямам интерес да рекламирам никой, само повтарям това което ми казва всичко живо, а именно, че кремовете на тази верига супермаркети, които са сравнително евтини и се считат за обикновени, са многократно по-добри от тези на много скъпи марки.
Другото относно крема е да се ползва добре, т.е не както аз си мислех в началото, да си мажа само корема...А трябва да се маже всичко, и много специално горната част на ръцете, шията, гърдите, бедрата, корема, ханша, задника...Трябва да се прави сутрин и вечер, с леки масажни движения и обилно количество крем. Някои ползват специален стягащ крем за гърдите, но Мерседес каза да ползвам същия, тя няма до сега и една стрия! Смята да ползва крема до възвръщане на нормалните форми, мисля да правя същото и аз.
Другата добра грижа която смятам да полагам за себе си е движението. От както съм по-добре, се движа много повече, ходя, плувам...Най-важното, не съм вечно уморена и отпусната, и ако продължавам така, ще съм в състояние да се поддържам сравнително добре...

Нито мъж, нито жена.

Тази седмица се зароди огромна полемика в пресата по случая с Norrie May-Welby, който успя да принуди Австралия да признае легално неговият пол като „неутрален”. Това е сериозна стъпка напред в развитието на човечеството! Може да звучи прекалено, но наистина го намирам за съдбовно.

Тези дни четох куп статии които разискват въпроса за транс-половите хора, някои, които ми направиха голямо впечатление ги преразказвам накратко по-долу.

Една от моите героини, от писателките феминистки, макар, че тя се самоопределя като постфеминистка, чийто трудове следя е Беатриз Пресиадо, попаднах на нейно интервю, което за пореден път ме накара да се замисля за сто неща.

Философка, писателка и защитничка на куиър теорията, докторка в Принстън Беатриз Пресиадо, заявява в едно интервю пред вестника LA RAZÓN, че тя също е решила да изиска от Испания да признае нейния пол като нулев : „Реших да си приложа лечение с тестостерон, но извън един регламентиран протокол и следене на лечение за смяна на пола. Да се откажа да следвам протокол, беше не само едно лично решение, а един жест на политическа дисиденция. Ако закона го позволи, ще изискам от Испания да ме признае като неутрален пол, решена съм , че ако не мога да го постигна тук, ще отнеса случая в Брюксел. Но няма да умра с едно Ж или М в личната ми карта!”

Беатриз Пресиадо е родена в Бургос, завършила докторат по философия в Принстън, сега преподава Политическа История на Тялото, Теория на пола и История на "la Performance". Книгите и «Manifiesto contrasexual»(нещо като контра-сексуална демонстрация) y «Testo yonqui» (теста джонки) предизвикаха страхотна полемика. Теориите които развива Беатриз върху темата за половете, на много им звучат като научна фантастика но има много други които виждат огромна истината в думите и.

„Целта не е толкова неутралния пол да се стабилизира като трети пол, колкото да се избяга от двуполовото разделение мъж-жена. Аз приемам неутралния пол като един контра-пол, като дупчица през която да избягаме и да започнем да се замисляме върху общовалидността на двуполовото разпределение. „ казва Пресиадо за LA RAZÓN

Проблема и не е само и единствено да се позволи названието „неутрален” или „0”(нулев пол) в личните документи. „Проблема е да се променят нашите институции. Всички институции, образователни, здравно опазване, правни..., всички са организирани следвайки модела на двуполовото разделение. Формите ни на комуникация и забавления, всичко се води от двуполовото разделение. Ние сме едно общество обсесирано от половата идентичност и от сексуалността.

На въпроса дали хомосексуалността и транссексуалността са някакъв тип мода, Беатриз отговаря така: „ Хетеросексуалността също е една мода, със своите естетични кодове, със икони за мъжественост и женственост. Без тези естетични кодове, без телесни стилове, без форми на обличане, на прически и начини на говорене и поведение...няма полове! Културната пропаганда на двуполовото разделение и режима на наложена хетросексуалност е брутална! Всяка реклама, което и да е телевизионно предаване, който и да е филм, носят със себе си посланието „ще бъдеш мъж или жена, или няма да те бъде”. Колко мъже познавате които се осмеляват да носят пола или токове? Колко жени дръзнат да не си депилират лицата? Lady Gaga y Antony Hegarty са двама смелчаци в един свят които наказва много жестоко дезертьорите. Могат да си го позволят защото са музиканти , движат се в среди които правят от различното интересно и модерно, но ако бяха футболисти или политици, щяха да са без работа.

Когато започнах да ходя с мустаци по улиците, си дадох сметка колко са абсурдни тези кодизи. Само с малко повече мъх върху устната, кодизите за разпознаване на пола се променят. Но съществува и транс-полова естетика, можем да я търсим в някои герой на XIX век , в Marc Bolan, David Bowie, The New York Dolls, и лесбийския пънк, Tribe8, готическата култура...Така, че ако искаме да правим полова революция, модата ще е важна отново.

Thomas Beatie, транссексуален мъж , който реши да запази репродуктивните си органи и така да може да забременее, въпреки мъжкия си външен вид. „В неговия случай медиите го третираха като циркова маймуна , показвайки го по различни предавания като тази на Опра и други. Това беше така защото Beatie нямал пари за инсеминацийте и сключил договор с компаниите да разпространи процеса на бременността си и раждането срещу заплащане.
Ако не се отстранят яйчниците, един транссексуален мъж може да спре да взима тестостерон и отново да има менструация и да забременее, това е което Биити и много други са направили вече.

В «Testo yonqui», Пресиадо разказва под формата на дневник за ефектите които има върху тялото и тестостерона които си прилага под формата на гел, който се маже върху кожата. Една от целите на всичко това е да покаже, че : „структурата на половото разпределение е политика, но не може да продължи да съществува ако не получи социално признание. Не става дума всеки да си избира пола, а да спрем да използване пола като норма и разпределение на ролите в живота. Не проповядвам сексуална анархия, а по скоро един вид сексуален атеизъм. Може би сравнението с религиозността не е изцяло погрешно, имайки предвид, че сексуалността и сексуалните роли са се превърнали в новата религия на модерния свят.

Днес живеем заобиколени от високи технологии, прикачени към интернет, клетъчни телефони и какво ли не. Ние сме най-токсичния вид на земята, нашето производство на нерециклируем боклук , консумирането на електроенергия, военните ни технологии... Всички сме продукти на тази технификация. Ключът не е в науката а в социалната реакция. Не ви ли изглежда странно, че преминахме от ерата на огъня до ерата на атома без практически да се променят нашите модели на полово разделение?”

Теориите на Беатриз, нямат много общо с идеите на традиционалните феминистки.
Тя се определя като транс-полова пост-феминистка и казва : „Феминизма не ме интересува като политика която се занимава само с жените, защото според мен проблема е как днес дефинираме това което са жените. Предполагам , че има феминистки които не са съгласни с куиър теорията, защото разнищва тяхната теория за жената. Аз мисля, че насилието над жените се упражнява от половата система като цяло,от нормите които определят какво трябва да бъде един мъж и една жена. Трябва да започнем от там, да разнищим половата система!”

Други философи и психолози, противници на транс-половата теория , като психоложката J. Delgado Suárez , твърди , че се държим като мъже или жени не само в зависимост от нашите хормони или хромозоми , а и от начина по който сме били възпитани. Така, че родителите биха били подложени на страхотно изпитание ако изведнъж трябва да възпитават децата си като неутрални полово, и въвеждайки нови методи на възпитание несъществуващи до момента.

Психолога Antonio Martín, твърди че : „ след шестата седмицаa от формирането на един ембрион вече съществува ясна полова принадлежност на базата на хромозомите с които разполага новия човек, а нещо отделно са сексуалните влечения които се демонстрират на зряла възраст. Не можем да изискаме един нов пол, ние сме или мъже или жени”

Norrie May-Welby напротив, се родил мъж, но в 1990 година се подложил на операция за смяна на пола, която му дала външен вид на жена. Не останал доволен от новия си пол също. Веднага започнал своята битка за признаването му като неутрален пол. „ Концепта за мъж или жена не съвпада с мен, единственото решение за мен е да нямам никаква социална идентификация, да не бъда нито мъж нито жена „ Медицинските становища също били конфузни, защото всички лекари осигурявали, че се намират срещу един практически безполов човек. Накрая след много години в една легална битка, регистърът на раждания, смърт и сключени бракове бракове в Австралия издала документ според който се признава Norrie May-Welby като човек с неопределен пол .

Ехография в дванайста седмица

Видяхме бебето :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) И ни оставиха да снимаме с камерата, направихме малко видео. Не е с много добро качество, но горе-долу се вижда как мърда и скача безспирно :)
Опитах се да кача видеото във феисбук но не можах, и тук не мога. За сега се отчаях, по-късно ще опитам пак.
Видеото си струва, поне за нас , вече го гледахме няколко пъти на големия телевизор, там се вижда по-добре как се движи :)))
Скача, маха с ръчички, върти се...Завъртя се като към нас и махаше с ръчички все едно поздравява :))) Разтопихме се и ние и докторката и сестрата :)))
Веднага ми стана ясно защо ме боли така корема, с това скачане щеше да е чудно ако нищо не усещах! Не, че му усещам движенията, но явно това скачане ми размърдва всичко от вътре, защото боли корем непрекъснато и като при мензис, подобна болка.
Но нека! Нека ме боли, това ще означава, че мърда :)))))
Днес беше прословутата ехография която мери гънката на главата и в някой случай се засичат някакви малформации. Бях доста уплашена, хората ти разказват...
Каза ни, че всичко изгелжда нормално, че раната е зарастнала, сега риска от аборт е намалял също. За всеки случай се записахме за нови кръвни проби, но за сега всичко изглежда нормално.
Сега е 13,3 см и се предполага, че около 40 грама.
Не се видя някакъв израстък, което ми дава надежда че може да е момиче :)))) То пак не се знае де, все още може да е момче, но според това което четох по форумите, момчетата се виждат още в дванайстата седмица, а ако ти кажат, че не се вижда нищо, шанса да е момиче е доста голям :)
Не, че не искаме момче, но някак си се настроих за момиченце и... :)))
Но разбира се ако е момче пак ще го обичаме.
При всеки случай, след тея скоци които видяхме, е ясно, че това дете няма да е от кротките и няма да седи много мирно, най-вероятно ще ни разказва играта и ще ни кара да тичаме насам натам без спир :))
Иначе вече все повече приятели ни казват, че ще ни дадът това или онова. Едни ще ни дадът количка, други креватче...Не, че не можем да си купим, можем, и още повече с тая радост около бебето бихме купили всичко което видим, но е добре да се рециклира а и тези неща се ползват едва няколко месеца. Например кошчето за новородено максимум до 5-ти месец и е много. Зимната количка и седалката от 0 до 3 месеца за кола, също , хамака също и така куп неща, да не говорим, че заемат много място и на всеки му е нужно да ги разкара когато не му трябват вече.
Иначе ме скастриха днес, качила съм три кила...макар, че е 3-ти месец а се очаква да кача по кило на месец, би трябвал да качвам повече в последните месеци...Истината е, че напоследък ми се гади от всичко с изключение на картофи а ла брава и щоколад....
Но не! Трябва да ям добре и смятам да се стегна, особено когато спре да ми се гади от всичко останало...
Иначе вече ходя на плуване. Не, че правя големи кросове, но плувам доста макар, че без да се уморявам , т.е като се уморя отивам в джакузито и после обратно. Може да не отслабна от това плуване, но се чувствам добре. Да се мушна в бълбукащата топла вода, за мен е като премия след дългия ден и студа по улиците. Иначе ми казаха и с това да внимавам, истината е, че като седя много там, ми става лощо, но сменям с басейна и става супер.
Другото е, че вече имам дата за изпит по теория, за кормуването и сега се движа доста сносно...Абе имам надежди тоя път, и освен това тая щкола е много по-добра от предната дето се записвах и не продължих. Тука има шанс да взема книжка , да видим :)
Беатриз каза, че детето за това вдигаше ръчички през цялото време, можеи то да се учи да шофира заедно с мен ;)

Приятелите от детството

Днес бяхме на среща с приятелите от детството на жена ми. Те са 8 момичета и 5 момчета и съответните им партньори и партньорки, със съответните им деца.

С тези хора е расла Беатриз, с тях е играла като дете и после като големи са излизали заедно и са си споделяли тръпките...И така до днес.

Сега, вече толкова години по-късно, когато повечето са разпръснати по други населени места и работят и живеят в други среди , като съответно всички имат нови приятелски кръгове и т.н.

Все още са „cuadrilla” , и куадрията е свещена! Периодично се правят различни събирания, вечери, обеди, съботи и недели на селски туризъм всички заедно някъде в планината и какви ли не други поводи за среща.

Те са възпитавани всички от деца, че трябва много да внимават как се държат с другите, защото това са им приятелите за цял живот и не бива да намесват фактори които биха ги разделили. Мисля, че тая задружност дори след толкова години, се дължи на това възпитание и тая убеденост от малки, че са приятели и са такива за винаги.

По принцип не са си и помисляли да се карат помежду си или де се свалят един друг, пак по тая причина. Естествено има изключения- Естебан, един от момчетата искал да сваля жена ми, а тя понеже грам не мислела така за него не си дала сметка сума ти време. Когато накрая и се обяснил в любов, той бил първия човек от групата на който тя казала, че харесва жени...Аз в началото имах усещането, че ме гледаше малко странно, вероятно още се е надявал да размисли когато съм се появила аз и... Може да са мой фантазии, но е факт, че той си хвана гадже едва след като ние се оженихме...Де факто сега ще се жени и той, през май ще ходим на сватба, последната сватба от групичката.

По повод на това се замислих, че аз реално нямам такива приятели...

С децата с които съм си играла като дете не съм се виждала от тогава. Повечето хора с които съм се засичала по житейските пътища, са си останали там някъде...

Най-старите ми приятели с които още поддържам някакъв тип връзка са с мен от около десетина години и не са много... Казано честно завидях, доброжелателно разбира се, за връзката която поддържат жена ми и приятелите и. Иска ми се да бях имала и аз такива приятели от цял живот, да се държи групичката така задружна и да се спазва ред на срещи така, че никога да не минават повече от три-четири месеца от среща до среща...

Да, те са от село и това прави да са по-задружни от други групички които познавам от градовете, но у нас и в селата няма такава задружност и постоянство. Още по-малко приятелство и уважение между групички с момичета и момчета. Или поне аз не съм имала късмета да имам такива приятелства, дано други имат!

Нито в Кюстендил, нито на селото ми съм имала такива приятелски групички, по-скоро имала съм приятели и естествено групички, но не с такава психология.

По принцип групичките, поне вече като по-големи бяха съставени от две-три момичета или момчета, и съответно техните гаджета. Гаджелъците не траеха много, следователно групичките се сформираха и разпадаха бързо и след тях не оставаше никакво приятелство, поне не в тоя вид в който имам предвид.

В различни периоди съм имала различни приятели и приятелки, с някои се разделяхме когато събиращия фактор се изпареше, като общо училище, работа...

В моя случай може пребиваването и излизането от гардероба да спомогнаха да не поддържам връзка с много от приятелите с които съм имала връзка през други периоди...Когато оставиш маската много хора се отдръпват, друг път аз се отдръпвах от други когато си давах сметка, че истинската ми същност не се харесва, или като установех истинската същност на другите и че не съвпада с моята...

Някои приятелства ги развалих с калпав секс който не си струваше, може би и приятелството не си е струвало, но па секса още по-малко.

Друг път се местех, правех нови приятели на новото място, после на друго място и така...
С някои се опитах да поддържам връзка и на новите места където съм опитвала да живея, не винаги се получава обаче. Понякога , особено когато съм се срещала с някой след години, не намирам вече нищо общо с тоя човек, дори да сме били приятели някога. Или и двете страни са се променили много и не намираме нищо общо вече, или поне едната от страните, или си мислиш, че другия се е променил а реално ти си се променила...

А може би просто нямаме тоя чип, не сме градили тея приятелства като за винаги...

Хубаво е да имаш такъв тип приятелство което да издържи на времето и вятъра, но е важно да знаеш да го пазиш и градиш винаги ако искаш да продължава.

Приятелството е тема която може да бъде разтягана до безкрайност, естествено много си зависи от всеки за това какви приятелства ще има и колко ще траят. Но аз си мисля, че по принцип културата също оказва влияние, както и куп други фактори...
Дано другите сте имали повече късмет с приятелствата от мен!

Размисли за старостта

Тези дни забелязвам едни реклами на Рено. В единия случай, пътуваха възрастен баща и сина му, и сина пита бащата колко плаща за ипотека и бащата усмихнат казва, че вече я е изплатил, т.е доживял е. Извода е, че е добре да живееш дълго и следователно е добре да си купиш тази марка кола... Другата е една майка и дъщеря в същата ситуация, дъщерята гледа нервно часовника и се чуди дали първо да мине през банката или да ходи да пазарува, а възрастната майка казва замислена, че тя пък се чуди дали да отиде първо на кино или на масаж...заключението е същото като в другия случай, че е добре да доживееш момент в който единственото ти притеснение е дали да отидеш първо на масаж или на кино...

Това мен ме кара да се замисля за това как са възрастните хора в България. И не само...

Дори когато получават такава пенсия, че да могат да си позволят сносен живот, ако са сравнително добре със здравето служат за дете гледачи/ки, чистачи/ки, готвачи/ки на децата си, които в немалко случаи живеят при тях.

От друга страна у нас съществува една такава философия, че родителите особено майките, трябва да „помагат” до гроб на децата. Това го мислят майките и го мислят децата...Освен това се приема, че собствеността на родителите е автоматически собственост на децата им. Вярно, че е логично ако един родител почине и след него остане нещо, някакъв имот или пари, да бъде наследено от децата му. Но не да се очаква това наследство и да се изисква, както реално се случва. Тук съществува философия която одобрявам, а именно, че родителите, когато са възрастни и ако имат нужда от грижи, продават залагат или правят така наречената обратна ипотека и така харчат имотите си за своята старост и за заплати на хората които ги гледат, така имат достойна старост а децата им не са натоварени с гледането им. Резултат- родителите добре, децата добре и взаимно се обичат и зачитат, нещо което далеч не се случва ако се живее заедно!!!

Наскоро говорих с моята приятелка София и тя разказваше за друга нейна приятелка, която се върнала след няколко години работа в Гърция и след като давала всичките си пари на сина си всички години. Върнала се по негова молба, да му „помага” с децата...Сега живеят в нейния апартамент той, жена му и децата им, а майката, приятелка на мойта приятелка слугува еднакво като както го е правила в Гърция, само че в собствения си дом и на собствения си син, гратис и на всичко отгоре се оплакват защото сега вече липсват парите с които били свикнали да живеят от Гърция...София беше много разстроена заради глупавата постъпка на тази жена и заради ситуацията в която се намира сега-безизходица! Няма нищо спестено, работила е години наред и сега няма и следа от това сина, снахата, че и внуците се държали зле с нея, защото да не се лъжем, да живееш с родителя е дразнещо даже когато се намираш в неговия дом...

Никой не би трябвало да живее с родителите! За доброто на едните и за доброто на другите!!!

Майка ми, също до скоро си мислеше, че трябва да прави всичко за сестра ми и децата и, че трябва да им изпраща всяка стотинка която изкара защото са в нужда и мен ме виждаше добре, следователно нейната саможертва (кой е научил жените, че задължително трябва да се жертват???) трябваше да е насочена към другото и дете...Няма да навлизам в подробности за това как успяхме, и аз също, малко по малко да променим тая психология, важното е, че успяхме...

Сега продължаваме да помагаме на сестра ми, но вече пропорциите са значително по-малки. Но важното в случая е, че съществуваше такава психология и от наша страна и от страна на сестра ми. Веднъж се стигна до там, че каза на майка, да остави всичко тук и да отиде да живее в Бараково за да и „Помага”... Тогава се разочаровах много от сестра ми!

Самия факт, че можа да си помисли да го каже на майка...ме разочарова много!

Значи сестра ми не се интересуваше дали майка е щастлива, защото тя тук е щастлива! Живее си с гаджето и за пръв път има нормален живот, т.е не „помага” на никой, не се грижи за никой, за пръв път си има личен живот, свобода, работи нещо което и харесва и има друга дъщеря, която се грижи да не се натоварва прекалено в работата, няма шефове и си има собствен бизнес...Не печели кой знае колко, нито аз, бизнеса ни е малък и сравнително успешен, но не като да скачаме до небето, просто живеем добре и това е. Идеята ми е, че майка ми е много добре сега, за пръв път и след много години труд и жертви за нас, за родителите си, сега за пръв път си живее живота, нейния!

И сестра ми има наглостта да и каже да остави всичко това и да отиде да и „помага”...

Ами ядосах и се, няма да крия. Сестра ми обаче е човек на който не можеш да се сърдиш дълго, има много чар и обаяние и е трудно...Освен това не мисля, че ако майка беше се съгласила, би приела в краен случай такава жертва, надявам се...

Споменавам това не за друго а защото е много показателно в случая и за темата за която размишлявам.

Истината е една и то е, че е крайно време да се промени психологията на хората. Не може да се мисли да се живее цял живот с родителите! Те също имат право на личен живот, те също имат право на почивка, те също са хора това, че са ни родили не означава, че трябва цял живот да ни носят на гръб!

От друга страна, родителите също е добре да не мислят само за децата а да се сещат и за себе си, да не мислят, че трябва да живеят с децата си когато са стари, защото няма да са щастливи нито те нито децата им. Не може да се живее заедно с родителите, това би трябвало да е краен, краен, мого краен случай! Само за когато наистина няма друг вариант за някоя от страните, но без да натоварва прекалено другата...

Не с жена ми ще ставаме майки скоро, много мислим за това как ще процедираме с детето ни по тея въпроси.

Освен това преминаваме тежък момент, защото свекър ми е с нас сега. Даваме си сметка колко е трудно за двете страни да се нагодят да живеят заедно. Защото на нас ни е тежко, предимно на мен, но и на него не му е леко...Той трябва да се нагажда към правилата на нова къща, да се съобразява и да се притеснява не, не му е леко! Прави го защото неговия манталитет е такъв, че му е ред да го гледат...Плаща си за тая „гяволия” скъпо...Защото в неговия случай има много други възможности, пречи манталитета...

Ние с жена ми взехме твърдо решение да не възпитаме детето ни в тези грешни, според нас идеи. Категорични сме, че ще се грижим за детето и ще му помагаме максимално, но когато дойде време да се оправя в живота, да си хваща пътя и да живее самостоятелно, нямаме намерение да създаваме търтей нито да се превръщаме в такива за детето ни!

Една шарена фамилия

Нашето семейство е шарено, имаме си от всичко, разцветки, идеологии, религии, националности, убеждения... В шареното има цветове които ти харесват и други които не толкова...

На фамилията и се вика фамилия, защото хората в нея са свързани по роднинска линия, но не означава, че ги свързва нещо повече от това. По това се различават семейството и приятелите, семейството не можеш да си го избереш, приятелите- да.

Първо да започна от това, кое смятам за фамилия. Това са роднините моите и на жена ми. Моите защото са ми роднини по кръв, не съм ги избирала, те са които са. Ако можех някои бих ги изтрила с удоволствие, други бих ги избрала и сто пъти да се прераждам и стоте...

Семейството на жена ми също е мое семейство. Тук има една поговорка която гласи „истинската фамилия е тая на жената”, или поне тая с която се живее повече. Значи, че фамилията на жена ми е моя в голям процент и мойта е на жена ми също в голям процент, защото и двете сме жени :)
Като моя фамилия, фамилията на жена ми също има членове и членки, които ако можех бих изтрила с удоволствие, и такива които бих избрала сто пъти и то с удоволствие. Жена ми също би се отървала от някой мой роднини ако можеше, и други би ги избрала за семейство с радост.

Частта от семейството на жена ми която най-Не понасям е тази от страна на свекър ми...Не самият той, макар, че също не ми е сред любимците, още повече месеците когато е у нас, когато си е у тях по чудо започвам даже да го харесвам... Както и да е, неговото семейство е което най- не харесвам! Фамилията Укар...

Те са типичните „десни” испано-наварци...Той и всичките му братя и сестри, всички са „някой” или се правят на „Някой”! Религиозни, сравнително заможни и сухи, натопорчени като дърва, облечени традиционално, сиви, практични и материалисти, винаги ще ти се усмихват, но не винаги знаеш, какво ти говорят зад гърба...Нравите им са „безупречни”, редовно ходят на църква, молят се и се чувстват големи християни за дето ходят накичени с кръстове, в ръцете по някое „росарио”, протестират срещу аборта, хомосексуалните бракове(това никога не ти го казват, но го знам!), и „упадъка на днешното общество”...

За щастие, децата им, новото поколение Укар, са друга работа, не всички, но повечето са симпатични съвременни млади хора от средна класа. Със средностатистически „отворено”, прогресивно мислене...Повечето, да не кажа всички, като истински Укар, са получили добро образование и имат добри професии, учени са на религиозност и са такива, но за щастие се различават доста от сухите си ултра-десни и ултра-религиозни родители...Жена ми, също влиза в това второ, слава богу „разредено” поколение Укар...



Другата част на фамилията на жена ми – Мурузабал, те са които винаги бях избрала за близки и след сто прераждания!

Мурузабал са на другия полюс, те са по правило леви по убеждения, наваро-баски по самосъзнание и са...коренно различни от Укар! Ако Укар са били бедни и с алчност и „пестене”(в кавички не защото е лошо да се пести а защото знам на кое точно му викат те пестене...) са станали сравнително заможни, упражнявайки това върху тях ефекта който можете да си представите...то Мурузабал са били винаги сравнително заможни за средна класа и никога материалисти и егоисти. Докато семейството на свекър ми се избивали за наследства и да „изглеждат” заможни и важни, семейството на свекърва ми били винаги единни, помагали си и се зачитали, никой не си и помислял да заграбва никога и точно обратното, дават винаги всичко което могат на който има нужда. Още разказват в селото когато след гражданската война, когато бил глада (тогава тук имало неподозирани гладове), те давали всичко което имали на съседите и всеки в нужда, понякога лишавайки се те самите. Хич не ми е трудно да си го представя това като гледам последната останала Мурузабал...

Леля Беатриз е един мой идол в живота! Много я обичам и тя мене :) Нея я познавам от преди да се запозная с жена ми даже :)

По ред, първо се запознах с Оскар, неин син. Той е един от първите гей активисти които е имало по тия земи, още от времето когато за да се направи една манифестация за права на гей хора, е трябвало да се биеш с полицията и да бъдеш арестуван... Спомням си, че когато се запознах с него , беше в Каталингори, и той си тръгна, както винаги забързан, пълен с планове и претъпкан с идеи които гони :))) , приятелите които бяха там, започнаха да ми обясняват, че той е от най-дейните и оригинални хора на света, нещо което няма нужда да ти го казват, вижда се с просто око и от километри :) , супер анти-система, анархист до мозъка на костите, творец и т.н. Започнаха да ми разказват и за родителите му, които са една легенда! Майката и бащата на Оскар са от първите родители които излизали на демонстрации и манифестации, дълги години били дейни активисти наред със сина си, борци за правата на всеки онеправдан, не само хомосексуалните хора чиито права били потъпкани...

Като повечето хора на тяхната възраст, леля Беатриз и мъжа и, са силно религиозни също! Тяхната религиозност няма нищо общо обаче с помпозността на семейство Укар...Нищо общо!!! Те не е точно, леля Беатриз е религиозна, мъжа и – Хесус, също но той е предимно анти-църква, анти-папа и анти система.

Леля Беатриз е от малкото хора известни с това, че са спирали миса...

Миса е католическата литургия, и ако някой някога е присъствал на такава, може да си представи какво означава да спреш миса...Курата(свещеникът) излязъл и по време на традиционната проповед , решил да осъди хомосексуалните хора като грешници и да призове за тяхното "лечение"...Леля Беатриз е религиозна както казах и уважаван член на църквата към която принадлежи, станала и казала на висок глас пред всички присъстващи, че протестира, че хомосексуалните хора не са болни, че тя лично има хомосексуален син и докато свещеника не и се извини лично на нея и на всички засегнати публично тя няма да стъпи в църквата...Това в преразказ, като я знам колко е красноречива, със сигурност е наговорила и куп други неща :) Както и да е, днес тя ходи на църква, което ще рече, че е получила лично и публично извинение от курата, нещо за което се говорило толкова, че се писало в местния вестник.

Щедростта е друга част от характера на леля Беатриз. Тя е един от най-добрите хора които познавам, от най-истинските и просто най, най...Тя винаги казва, че се чувства привилегирована и счита за свой дълг да помага на други хора които не са имали толкова късмет като нея. Те с мъжа и имат един магазин, не е голям, но заради усиления труд които хвърляли години наред, защото работели здраво цял живот, заради добрината и честността им, е едни от най-проспериращите магазини и днес. Аз самата работех там до скоро съботите...Та, те с мъжа и преценили, че имат повече от колкото им е нужно за да живеят добре, а живеят скромни, много скромно! За себе си харчат само най-необходимото, няма да ги видиш накичени до уши и да карат големи коли, нито живеят в лукс, нещо което биха могли да си позволят многократно, не са си сменяли кухнята от 20 години, пазят и рециклират всичко което може да се оползотвори втори път... Всичко това и повече, за да могат да дадат колкото се може повече на повече хора в нужда навсякъде по света. Още по-специално Колумбия, от където е Стефани, осиновената им дъщеря. Нея я срещнали при едно благотворително пътуване, била на 6 годинки а тежала 3 кила и половина, била на път да умре от глад...Веднага започнали процедури по осиновяване и днес Стефани е тяхно дете. Погрижили се още няколко деца в нейното положение да бъдат осиновени от приятелски семейства и с помощта на други техни приятели основали организация която се грижи за такива деца в бедните райони на Колумбия.
През войната в Сърбия, помагали много, но дори решили да отидат лично, живяли са там сред бомбите и престрелките, в студовете, още помнят ония студове... дълги месеци помагайки с всичко възможно и давайки до последната си спестена стотинка за храна на хората в нужда...
Леля Беатриз прави за мен лично много повече от който и да било, тя знае, че не понасям Хесус и всяка събота и неделя го взимат у тях, винаги...Това го прави само когато е у нас и знам, че е за да ме облекчи мен. От друга страна ме уверява, че не и пречи защото той със всичките си лоши страни, беше много добър съпруг за сестра и като се има предвид колко болна беше години наред...От една страна го прави за това, но знам, че предимно заради мен и съм и безкрайно благодарна! Тя единствена се сеща винаги да дойде да го разкара когато например е бил у нас по празници, по св. Валентин или нашите годишнини. Идва взима го и ми намига на вратата „да празнувате„ ми казва с усмивка :)))

Така, че аз се радвам безкрайно, че дъщеря ни (все повече имам усещането, че е момиче :) ) , ще носи името Беатриз. Две от жените които най-много обичам и уважавам са с това име :)

За мое съжаление обаче, първостепенната фамилия на детето ни ще бъде Укар....

Тук децата носят по една фамилия от всеки родител и всички феминистки от други държави се кефят, че тук се носи фамилия и от майката... но не знаят, че първата е по-важната ,и че тя винаги е на бащата, нито знаят, че после децата на хората взима тая първа фамилия от родителите си...Т.е. фамилията на жената пак отива на заден план...

В нашия случай, ще сложим за първа фамилия тази на Беатриз, просто защото тя има силно желание и аз нямам против, и без това мойта фамилия идва от баща ми, не ми пречи и да я изтрият съвсем ако трябва...Това което ме боли е, че не можем да запишем детето Мурузабал. По принцип би могло, ако Беатриз си промени реда на фамилиите официално. За целта обаче трябват дела, да си промени всички документи, всички дипломи...Да не говорим, че не иска да нарани баща и, които е жив и би го заболяло. Остава надеждата, че нашето дете ще е трето поколение Укар, а децата на децата на първите Укар вече нямат почти нищо общо със техните баби ,дядовци и прадядовци....

Десета седмица.

Сега бебето е около 3 см и половина и тежи няколко грама , вече има отпечатъци и всички органи са оформени, остава да се развият и да расте : )

Времето минава, корема започва вече да расте...Изпъква доста а се чудя дали не е малко рано. Реално не съм надебеляла, дори последния месец съм свалила два килограма, може би заради странностите...Но пък се чувствам подута и корема е пораснал забележимо. Явно заради задържането на течности и уголемяването на матката. Някъде четох, че сега матката се е уголемила няколко пъти , от размер приблизително колкото круша до размера на пъпеш...

Все по-често гледам да обличам свободни дрехи, анцузи и широки блузи, най-вече за да се чувствам малко по-свободна.

Гаденето попремина...В смисъл, последните няколко дни съм сравнително добре. Но пак на моменти ми става зле и като цяло се уморявам много бързо. Настроенията и сълзите също преминаха, сега се чувствам сравнително добре.

Продължавам да се пазя, но пак от времена време имах по малко кървене...Но вече го приемам по-спокойно а и сега е по-малко количеството.

С храната съм на моменти все още...Като цяло само ям плодове и зеленчуци, супи, леща, пюрета, от време на време пици със сирена и някои сладкиши. Месо и риба не мога и да виждам, да не говорим за миризмата им, не мога. Може сега да е момента да стана вегетарианка, отдавна го планувам...

Майка ми ми носи всеки ден какво ли не, не се търпи с бабините деветини и суеверия. Не прави това, не прави онова, хапни поне по малко от всичко....уууууфффф не се издържа!

Записах се на курсове за теория и кормуване и за сега съм доста доволна, идва ми добре , въпреки, че малко в повече умората, защото ми се събират доста часове между работата и курса. Но е добре да съм заета, така обръщам по-малко внимание на гаденето и т.н

С Хесус се разбирам за сега, макар, че казано честно не му обръщам грам внимание. Гледам си моите неща и дори си седя повече в стаята той като е в салона. По-малко контакт по-дълго търпение...

Взимаха ми кръв и когато отида другата седмица на лекар, ще ми кажат как вървим. За сега сме малко предпазливи, надявам се всичко да е наред...

Вече започнахме и малко по-малко да събираме нещица за бебето :))) Вчера Тере, жената на Санхел, донесе едни дрешки които свекърва ми е плела на Виолета и тя ги запазила. Разтопихме се и двете с Беатриз...Малки дребни жилиетчици , красота, да не говорим, че са ръчно направени от майката на жена ми.

Имахме и един малко странен момент , когато Тере каза ако е момче детето да махнем розовите панделки от жилетчиците, било лесно...Тогава ние и казахме, че нашето дете няма да бъде нито възпитавано нито обличано според нормите на мачизма, и на детето ще му се обличат от Всички цветове от какъвто и пол да е! Беше доста шокирана като си представи момченце с розови панделки по дрешките, но бяхме категорични и май и се изясни...Вече сме предупредили доста хора ако искат да ни правят подаръци да не следват шаблона розово-момиче синьо-момче и повечето се стъписват като Тере, но после като свикнат осъзнават колко е глупаво всъщност робуването на тези стереотипи.

Като говорим за цветове, весела баба Марта! Бели и червени, весели засмени!