Lilypie First Birthday tickers

Lilypie First Birthday tickers

петък, 30 октомври 2009 г.

Утре е големия ден.


Утре сутрин в 9.30 ще бъде инсеминацията. Първата и надявам се последна!!! Снощи с 10.00 си бих инжекция с цел да се спукат фoликулите И да освободят яйцеклетките.

И двете с жена ми работехме по принцип утре но се обадихме в работата и поискахме свободен ден.
Жена ми каза, че ако не и дадат ги зарязва, че няма нищо по-важно от това да сме заедно когато правят детето ни…Обичам я!!!

Днес направих трансференцията, тази инсеминация ни струва около 1200 евро до момента. Малко по-евтино от очакваното заради замяната на хапчета с инжекции. Дано само са еднакво ефективни!!!

От два дни имаме гости. Две приятелки от София ни посетиха и изживяват с нас тези трепети. Те също искат да имат деца и това ще им служи като нагледен пример. Дано скоро всички да имаме нашите така чакани бебета!

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Три фоликула...

Тези дни съм на видеозон през ден. Лаис наблюдава развитието на фуликулите. Днес ми каза, че вървим много добре, че имаме три фуликула в добро състояние и се предполага , че скоро ще са готови да ги спука.

Казаха ни, че три е максималния брои при който може да се прави оплождане.

Няма никаква гаранция, че трите фуликула ще се отворят и ще има яицеклетки, нито, че всички яицеклетки ще се оплодят и задържат. Но има възможност, макар и малка, да имаме две или три деца. Разбира се има и възможност да нямаме нито едно....

Повечето хора с които говоря са забременели на 3-4 опит и до тук само една приятелка е забременяла на първия ...

Да не говорим, че започнахме с евтиното и считано за „леко” стимулиране и въпреки това имаме три дебелички фуликулчета

Ако имаме късмета да забременеем веднага и то с два броя просто...Това би било невероятен късмет!!!

Вече за три...ни изглежда по-сериозно. Не знам как бихме се справили. Материалната база я имаме само като за две. За до два броя съм го предвидила всичко. Бих си ги водила с мен в ателието в докато са кърмачета, не мисля, да спирам работа, или поне не дълго. После и майка ми също ще ми помага с детето или децата. Но за три...ателието е малко, не бихме се справили лесно, не бихме могли и да се съберем... Освен това апартамента ни би станал малък. То така или иначе и за две е малък, имаме една детска стая само и напоследък си говорим , че ако имаме две деца след няколко години ще трябва да мислим за друго жилище със сигурност, и сме го планували всичко, след десет години ще можем да си позволим да купим по-голям апартамент ако всичко върви по план. Но ако са три то означава, че трябва да започнем да мислим още от сега за друго жилище. Би било голяма мъка да оставим този апартамент сега. Обзаведохме го с такова желание, с толкова усилия и надежди, толкова емоции...Не сме живели тук и една година още. Това е първият ни истински дом...

Ееех... и ние сме едни, не се знае дали и едно ще имаме а се притесняваме да не са три. Реалността е, че и две е рядкост да се получат колкото и да сме преестимулирани.



Както и да е, в сряда имам нова ехография, вече за последно и в петък ще е инсеминацията. Първата, и ДАНО последната!!!





Viktoriya

сряда, 21 октомври 2009 г.

Братята на жена ми


Точно когато бяхме толкова спокойни, всичко вървеше по вода, бавно но сигурно към целта…Докато преди три дни получихме едно обаждане от един от братята на жена ми и ни каза, че те с другия и брат, са говорили и се предлагат като донори за нашето бебе…
Не го очаквахме, даже напротив. Аз го бях предложила с надеждата детето ни да носи гени на жена ми също... Но тя още тогава беше против а и очаквахме , че съпругите им ще са против.
Оказа се, че са го коментирали и са решили да го направят. Голям жест от тяхна страна!
Предлагаха да дарят и двамата, и самият доктор да избере , като запази анонимността …Което впрочем би било от части или изцяло незаконно но все пак, и това се практикува…

Ние бяхме много раздвоени, и двете.

Аз от една страна се зарадвах, в смисъл, децата ни, щяха да приличат на двете ни, щяхме да ги гледаме и да казваме неща като "има твоите очи и моята усмивка"… После си представих как след време, чичовците започват да заглеждат детето и да се питат от кой е... Не ми хареса идеята, че може да започнат да се месят прекалено в нашия живот, мислейки, че имат някакви права…
Но първия аргумент беше твърде силен, спирах тези мисли, и казах, че съм за...

Жена ми също се двоумеше, но доста по-малко от мен. Беше предимно негативно настроена от началото и когато ни направиха предложението им каза, че ще си помислим, но като начало не и харесва идеята. Каза, че не я е грижа за гените на детето. Не я е грижа дали ще са нейните или на някои непознат. Каза, че майка не се става заради някакъв сперматозоид които носи нечии гени а тя ще има целия живот напред за да бъде истинска майка на детето ни… Каза, че предпочита анонимността и сигурността пред гените на семейството си.
Които не са никак за подценяване впрочем. И двамата братя са интелигентни хора, талантливи в много сфери, единия е признат художник и двамата имат много таланти в много отношения.

Прекарахме два дена като зашеметени и двете. Ходехме и мислехме непрекъснато за това, забравяхме на къде сме тръгнали,и даже имахме някои и друг дребен инцидент заради унесеността си…

Оставих решението в ръцете на жена ми. Реших, че тя трябва да го реши, и тя реши , че не.

Днес им казахме, в интерес на истината те също отдъхнаха... Предлагаха го за сестра си, с цел да помогнат, но знам, че им предизвикваше дисбаланс на тях също.

В крайна сметка сме там където бяхме. Сега сме много по-спокойни. Знаем, че донорът ще бъде един висок, рус, студент по медицина от Леон, жена ми избра тези характеристики, аз бих предпочела да прилича на нея… И най-важното, никога няма да го видим в живота си!

Още веднъж у нас настана спокойствие.

Започнах стимулацията на яйцеклетките от вторник и утре , ще ми правят снимка с видеозон за да се види дали има готови яйцеклетки и после не знам…

Може би, скоро ще имаме един опит.
Предполагам, че И това стимулиране е допринесло също за нервността ми тези дни…

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Свърши се с прегледите


Вчера беше най-тежкото изследване. Мина…Но се радвам, че няма да ми се наложи втори път да мина през това. Беше ужасно! Наистина отвратително и супер, супер, супер… гадно!
Добре, мина и свърши и после цял ден, че и днес цял ден съм като пребита.
Изследването се състои в инжектиране на една течност в тръбите на матката и същевременно се прави радиография която показва дали са проходими…

Ами днес ни казаха резултатите и за щастие всичко е наред, започваме скоро.

От утре започвам да пия едни витамини и киселини.
След няколко дни се очаква да ми диоде цикъла И на 5-тия ден започвам да пия други хапчета които са за стимулиране на производството на яйцеклетки. Това лечение е по-евтино и първото което ще опитаме, ако не стане с това , ще преминем към друг вид медикаменти, които са във вид на инжекции които се предполага , че трябва да си бия сама в корема…Дано не се наложи!!! Но разбира се ако се наложи ще правя каквото е нужно.
Няколко дни след приключване на лечението, ще е първия опит и след това да видим…

Току що получихме новината, че бебето на нашите приятели Амед и Меpседес, е момче, тя е бременна в петия месец и са само една от двойките наши приятели, които ще имат бебе скоро. Напоследък около нас се оформя истински baby boom. Дали защото, сега забелязваме и се обкръжаваме съзнателно с такива двойки, просто се случва.

Доброто е, че после децата ще растат заедно и ще си играят докато ние с родителите се разбираме чудесно.
Не всичките ни приятели са хомосексуални двойки, както е случая с Амед и Меpcедес, имаме още няколко приятелски семейства, които са хетеросексуални двойки с деца.

Не сме и не искаме да ставаме гето така, че не се делим в затворени групи. Общуваме с хора които ни харесват, без значение от сексуалната ориентация.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Едно по-малко...

Прегледа мина много добре, даже мога да кажа, че като се бях приготвила психически за страшни болки, чак се учудих като свърши толкова бързо. Предната вечер пийвайки с приятелки ми разказваха, как тях ги боляло много, как "режели парченце от матката"???... Взимат проба, вярно, но от стреса ли от вниманието на Др. Лаиз ли, които наистина мога само да хваля, почти нищо не усетих!

Вече имам първите си лекарства и утре рано в 8.00 имам радиография на тръбите...Това е най-страшното до тук, но съм сигурна , че ще го превъзмогна, още повече, жена ми ще бъде с мен. Това ми дава много кураж!

Най-лошата част от деня беше преди самия преглед.
Да ме пита човек и мене защо реших да мина през ателието...Майка ми ме нападна със светена вода приготвена специално за целта и взе да ме прекръства докато аз се дърпах и искаше да ми пръсне водата пред мен... Eдна клиентка гледаше уплашено и се чудеше какво става и какви са тия странни български обичаи. Не, от майка ми всичко може да се очаква, тя си е такава. Като и казах, че отивам да ми взимат кръв, скочи да ме прегръща и целува и да ми казва "На добър път чеденце" като че съм на три годинки, и като че кой знае какво а аз просто отидох да ми вземат кръв... Какво ли ще ми спретне като тръгнем да правим инсеминацията??!!... Ще разкажа...

"Por fuerza mayor"


Днес съм на гинеколог. Отказах се да чакам социалното и днес имам среща с Лаиз. Напрегната съм и не малко защото никога не съм ходила дори на преглед, няма си идея какво ме чака а само си представям, че е супер гадно. За капак, жена ми не може да дойде с мен, защото дава класове по един master които не може да отложи, нито можем да отложим срещата с Лаиз защото неговата програма е толкова претъпкана, че сигурно ще ни прати след една седмица най-малко , и за него чакам от две седмици вече...Както и да е, отивам!

Искаше ми се някой да дойде с мен но майка ми трябва да стои в ателието, ако не трябва да затворим. Вчера беше национален празник и обядвахме у тях (у майка ми) и обсъждахме това. Беатриз я убеждаваше да затвори и да дойде с мен, а тя казва, че не може. И не, че не иска да ме придружи напротив на дали ще има по-щастлива баба от нея, даже се притеснявам да не ни вземе детето... Дядовците също са много ентусиазирани и дядо Jose (гаджето на майка ми ) и дядо Jesus свекър ми. Изобщо цялото семейство вече чака бебишока, или бебишоците, че с инсеминацията не се знае никога...

Но наистина не може да се затваря току така, репутацията е много важно нещо, клиентите винаги трябва да имат достъп. Тогава Беатриз каза " Абе затваряш и слагаш на вратата една бележка която да гласи " Скъпи клиенти, молим да ни извините, това ателие ще бъде затворено от толкова до толкова часа Por fuerza mayor!"" майка ми се засмя , и попита какво всъщност означава това, и Беатриз и каза " Ами Вéлик е "fuerza mayor" вече майнуля!"

:)))))

Майка ми , на която всички казваме майнуля, се засмя също , а аз се разтопих!!! Беатриз вече е по- ентусиазирана от мен... Постоянно говори за Вéлик... (с ударение на е-то защото по ми харесва звученето) Това е името което избрахме за бъдещото ни дете в случай, че е момче. Вéлик, от Велика, баба ми която много обичах. Ако е момиче, ще бъде Беатриз, като майка си, ако са момиче и момче Вéлик и Беатриз...

Това което най-много ме трогва е, че Беатриз мисли за детето ни като за най-важното нещо на света, още преди да е заченато дори :)))

събота, 3 октомври 2009 г.

Отговор на мнение

Днес получих следното мнение по предната тема, чийто отговор реших да сложа като отделна тема защото със сигурност и други хора биха задали такъв тип въпроси, въпреки, че след написаното до тук изглежда доста тъпо, да ми се задават още такива въпроси...но хайде, за последно!

Здравей, Виктория. Аз също искам да ви пожелая успех и дано всичко мине по вода.

Имам няколко въпроса. Дай Боже всичко да мине добре, да забременееш и да родиш здраво и красиво детенце... но искам да те попитам мислила ли си, когато това дете порастне и започне да задава въпроси... Мамо, аз откъде съм се появил/а? А как си ме създала? А какво е любов? Кой е моят татко? Защо другите деца си имат татко, а аз си нямам? Защо моят татко не ме обича и не иска да знае, че съществувам? А ти защо не обичаш моят татко?...

Просто съм сигурен, че на определен етап от живота на това дете (или когато стане възрастне и самоосъзнат човек) тези въпроси ще изникнат. И всъщност как се живее с идеята, че генетичният ти родител (единя от двамата) този, чиято кръв тече във вените, този от когото си наследил сините (или кафевите или черните) очи, този който просто е решил да участва в някакъв експеримент и да запази анонимността си (сама казваш, че само в екстремни случай се разкрива личността на донора) те е оставил на произвола на съдбата, без да го е грижа кой си, какъв си, какви емоции изпитваш, какви желания и мечти имаш. Този, който трябва да е до теб и да те подкрепя във всеки един труден момент и да сподели всеки щастлив миг, защото те е създал с любов. Как се живее с мисълта, че някой просто те е изпразнил в пласмасова чашка и я е подхвърлил на произвола?

Не се съмнявам в способностите ти, както и тези на съпругата ти, че можете и желаете да създадете и отлгедате един прекрасен човек. Но винаги ми е било интересно как този човек ще се възприема и как ще приеме факта, че не е създаден като другите. Че е плод на успешен експеримент и че хората, чиито гени носи дори не подозират за съществуването му.

Силно се надявам да се позаинтересоваш и да откриеш някой, който е бил създаден чрез инсеминация и който не познава биологиния си родител, за да чуем неговата гледна точка по тези въпроси. Смятам, че това би помогнало, както на теб, така и на човека, когото би родила.



Скъпи трол, благодаря ти за пожеланията!
Виждам, че си притеснен за това как ще възпитаваме детето ни ние с жена ми и бързам
да те успокоя, че ако всичко се развие добре и успеем да имаме дете с жена ми, то ще си има двама родители: нас двете, и ще знае какво е любов, защото ще расте в едно семейство където родители се обичат и никога няма да мисли, че е единия му родител го е изоставил, защото и двамата родители на нашето дете ще бъдат до него винаги. Двамата родители в случая сме аз и жена ми, ако не си разбрал...Защо се съмняваш, че ние няма да можем да покажем на детето какво е любов? Вярваш ли наистина, че само хетеросексуалните семейства се обичат? Вярваш ли, че няма да кажа на детето ни, как СМЕ го създали, защото го създаваме двете, не само аз, а ще измислям тъпи извинения , едва ли не сме направили някакво престъпление...Или експеримент както го наричаш ти. Инсеминацията не е експеримент , прилага се от много години, все успешно, както при хомосексуални двойки, така и при самотни родители и разбира се хетеросексуални, даже предимно... Да, предимно при хетеросексуални двойки, макар, че на теб не би ти хрумнало да оспорваш бащинството на мъж чиято жена е забременяла чрез изкуствено осеменяване примерно защото той има някакви наследствени болести или просто сперматозоидите му не са витални и трябва да прибегнат до ползване на донор. Или пък майчинството на жена, която няма витални яицеклетки и ползват донорски...Не би ти хрумнало да кажеш, че детето ще се чувства изоставено от единия си генетичен родител...Впрочем казва се донор, не родител, нито татко...На донорите няма за какво да им е жал за някои които не познават и нямат връзка с него, никаква връзка. Донор не е равно на родител! Родителя е този които те отглежда и на които му е жал за тебе, на които дължиш сините или зелените си очи, независимо дали са негови гени, защото ако не е родителя и тебе няма да те има, защото едно дете не съществува благодарение на донора а благодарение на родителя...Както и нашето дете ако дойде и ако имаме късмета да живее с нас, то ще бъде благодарение на мен и жена ми, които сме го създали , чакали сме го, приготвяли сме къщата си за неговото идване, животите си и сърцата си за да има място за него... не на донора на които му е платено да си направи една... и точка. Донора е един човек които по една или друга причина е решил да даде нещо от себе си, било то кръв, орган или част от орган, и разбира се генетичен материал...Хората които получаваме този материал искаме да мислим, че донорите са били подтикнати от хуманни мотиви, но дори да са го направили само за пари, защото им се заплаща за услугата, пак вършат добро давайки шанс на други хора да живеят в случаи, че се дарява кръв или органи или да имат дете когато става дума за сперма или яицеклетки.
Ако искаш да разбереш, как се чувстват децата на хомосексуалните двойки можеш да четеш в предните теми има една статия която съм превела специално за целта...