Три фоликула...

Тези дни съм на видеозон през ден. Лаис наблюдава развитието на фуликулите. Днес ми каза, че вървим много добре, че имаме три фуликула в добро състояние и се предполага , че скоро ще са готови да ги спука.

Казаха ни, че три е максималния брои при който може да се прави оплождане.

Няма никаква гаранция, че трите фуликула ще се отворят и ще има яицеклетки, нито, че всички яицеклетки ще се оплодят и задържат. Но има възможност, макар и малка, да имаме две или три деца. Разбира се има и възможност да нямаме нито едно....

Повечето хора с които говоря са забременели на 3-4 опит и до тук само една приятелка е забременяла на първия ...

Да не говорим, че започнахме с евтиното и считано за „леко” стимулиране и въпреки това имаме три дебелички фуликулчета

Ако имаме късмета да забременеем веднага и то с два броя просто...Това би било невероятен късмет!!!

Вече за три...ни изглежда по-сериозно. Не знам как бихме се справили. Материалната база я имаме само като за две. За до два броя съм го предвидила всичко. Бих си ги водила с мен в ателието в докато са кърмачета, не мисля, да спирам работа, или поне не дълго. После и майка ми също ще ми помага с детето или децата. Но за три...ателието е малко, не бихме се справили лесно, не бихме могли и да се съберем... Освен това апартамента ни би станал малък. То така или иначе и за две е малък, имаме една детска стая само и напоследък си говорим , че ако имаме две деца след няколко години ще трябва да мислим за друго жилище със сигурност, и сме го планували всичко, след десет години ще можем да си позволим да купим по-голям апартамент ако всичко върви по план. Но ако са три то означава, че трябва да започнем да мислим още от сега за друго жилище. Би било голяма мъка да оставим този апартамент сега. Обзаведохме го с такова желание, с толкова усилия и надежди, толкова емоции...Не сме живели тук и една година още. Това е първият ни истински дом...

Ееех... и ние сме едни, не се знае дали и едно ще имаме а се притесняваме да не са три. Реалността е, че и две е рядкост да се получат колкото и да сме преестимулирани.



Както и да е, в сряда имам нова ехография, вече за последно и в петък ще е инсеминацията. Първата, и ДАНО последната!!!





Viktoriya

Нямам търпение вече!

Ужасното е, че изобщо не сме близо а аз вече изчерпах търпението, както моето така и това на жена ми...Прекалено съм нетърпелива и тя вечно трябва да ме успокоява и не знам как има нерви, аз сама не се понасям честно казано!

Документите които ни трябват за да започнем терапията за стимулация(което е само началото) са следните:

-Основен преглед на общото състояние при гинеколог
-Хормонален анализ
-Серология (за HIV, хепатит, и др.) за мен и за жена ми
-Радиография на тръбите- което както чувам е доста болезнено, и ме е страх да си помисля. Ако някои го е преживял ще съм благодарна да сподели...

От всичко изброено до тук само имаме кръвните проби и хормоналния анализ. Остава гинеколожка и радиографията на тръбите и вече мисля да ги правя в клиниката ако не ме извикат скоро от социалното осигуряване. В частен кабинет тези изследвания биха ни стрували 600 евро, за това решихме да изчакаме социалното осигуряване за да спестим поне това, имайки предвид, че за напред ще имаме нужда от всичко което имаме за опити, и дано не са много!!!...
Чакам вече втори месец за среща с гинеколог, изчерпва ми се търпението и съм дала срок до средата на месеца(до следващ цикъл защото и без това лечението започва след изтичане на цикъл), ако не ме извикат до тогава, ще отида в клиниката и това е.
Да не говорим, ако трябваше да се надяваме на социалното и за инсеминацията, колко трябваше да чакаме. То в нашия случаи и не го покрива де, в нашата провинция покрива инсеминация само когато нямаш нужда от донор, т.е хетеросексуална двойка, колко личи , че ни управлява дясна партия... Но има други провинции където покрива и донор, познавам момичета които са го направили по социалното осигуряване.

Замисляме се и за това какъв донор да искаме. Напоследък спорим доста за това. Не,че спорим но имаме малко несходство в мнението. Аз искам да бъде някои които да прилича на Беатриз максимално т.е чернокос, дребен, с тъмно кафяви очи, а тя иска да бъде висок, рус със сини очи. Твърди, че е глупаво да искаме да прилича на нея, защото е ясно, че тя няма да бъде генетична майка, и иска да бъде русо защото твърди, че тук се харесват много светлите хора. Това е така, и аз съм се убедила също, но от друга страна, не искам детето да бъде супер модел, даже изобщо не държа да бъде красота неземна. На мнение съм, че красотата не винаги носи щастие, а понякога точно обратното. Единственото на което държа и вече го казах и на доктора, е донора да бъде слаб, със слабо телосложение. Аз цял живот се боря неуспешно с наднорменото тегло и единствено това е което искам да спестя на бъдещото ни дете ако може. Макар, че в моя случай колкото се дължи на генетично предразположение, двойно повече на лоши хранителни навици...
Единственото което знаем за донорите от банката за сперма с която работи нашия доктор е, че са студенти от медицинския университет в Леон и са под 25 годишни, възраст в която се предполага, че сперматозоидите са с най-добро качество. Донорът е винаги неизвестен по закон и само се разкрива самоличността му при супер екстремни случаи, които не искамe да достигаме. При всеки случай ще запазим генетичен материал за евентуално следващо осеменяване, за да съвпадат генетично децата, пак за всеки случай.

Между другото, започнах диета. Надявам се да сваля някои килограм преди да забременея, защото после със сигурност ще кача над 8-9 кила. Казаха ми, че слабите жени може да качат до 20 но за жени с моето телосложение максимума е 9 кила за качване. Казват, че със самото раждане се свалят автоматически 4-5 кила и след това с кърменето може да се отслабне много. Надявам се да е вярно. Но така или иначе смятам да се поддържам, ще се запишем на плуване, за бременни било идеално а и обикновено ходя много и спортувам по малко макар и безразборно, дано не кача много! Хубавото е, че тук не съществуват суеверия като "бременната трябва да яде за двама" а точно обратното, една наша приятелка която сега е бременна в 5-ти месец я сложиха на диета от първия ден и до сега е качила по кило на месец, което е нормата...

Жена ми твърди, че за всичко е виновна Марчелина...

Първоначалния проект за нашето семейство включваше само и единствено нас двете, това беше нашата идея и цел, да посветим живота си една на друга, да се наслаждаваме една на друга и да се обичаме ние двете...Този проект беше красив, но му изтече срока на годност. Започнаха да ми се събуждат едни странни нужди малко по малко, усещах, че имам желание да се грижа за някои, да се чувствам нужна, необходима, да бъда ...майка? Жена ми се пренастрои по-бавно, но сега е почти толкова ентусиазирана колкото и аз. Онзи ден се поряза докато правеше сок защото вместо да гледа какво прави си представяше бъдещото ни бебе :)
Жена ми твърди, че за всичко е виновна Марчелина...
Тя беше първата което се изпречи на пътя ни ,буквално! Намерихме я насред шосето и трябваше да тичам сред колите рискувайки собствената си кожа за да я спася. После се видя, че е самотна и решихме да и вземем сестричка така в къщи дойде малката Манолия която е душата на всяка компания. Постепенно станахме по-чувствителни на тема животинки, започнахме да ходим по ветеринарни лекари, да общуваме с тях и с хора от кучкарника, така стигнахме до Патра а сега и тя ни е малко :)
Марчелинаааа...Ти си виновна за всичко!
В началото казвах на жена ми, че искам да осиновим дете ,никога не ми и мина през главата идеята да родя, а тя ми беше казала супер категорично още в началото, че не възнамерява да ражда, така, че мислех за осиновяването като единствен вариант да се сдобием с дете. Освен това ме радваше идеята да дадем дом на някое сираче или изоставено дете. Разучих всичко свързано с осиновяванията, процеса, сигурността, възможностите за една лесбийска двойка, каквато сме ние...Жена ми не беше въодушевена, но и никога не се противопостави. Но когато се реших да родя аз, се зарадва и призна, че предпочита това пред осиновяването, и че това би я зарадвало наистина много, докато другия вариант я въодушевява слабо заради рисковете, протакането, пълненето на гушите на купища адвокати, бюрократи и всякакви книжни плъхове които живеят за сметка на децата които ще бъдат осиновени пиейки кръвта на евентуалните бъдещи осиновители и затруднявайки процеса до такава степен, че всъщност отказват хората от осиновяване и обричат много деца да останат по домовете за винаги, маскирайки интереса за собственото им оцеляване, със загриженост за съдбата на децата. Е, сигурно има и съвестни хора чиято цел наистина е да се осигурят за съдбата на децата, сигурно...
Колкото повече се настройвам за бременност и раждане толкова повече го желая! В началото го възприемах като голяма саможертва, и с цел да ни излезе по-евтино ,едно осиновяване излиза средно 12 000 евро и трае поне две-три години, докато една инсеминация максимум 2 000. Та в началото го реших с цел спестяване на пари да си кажа честно...
После се въодушевихме , видяхме, че има варианти да направим ин витро, където аз да износя и родя яйцеклетка на съпругата ми, и детето да е на двете ни дори биологично, не само законно. След това обмисляхме варианта да направим ин витро където да ни се имплантират два ембриона единия от яйцеклетка на жена ми, другия от моя, като по тоя начин си спестявахме следващо раждане (защото намираме за жестоко да оставим едно дете само, в смисъл без братче или сестриче) и ни се струваше много романтична идеята. Всички тези идеи ги имахме преди да говорим с някоя уважавана клиника и може да се каже, че мечтаехме и приготвяхме терена, настройвахме се нас самите за бъдещото майчинство. Още миналата година говорих с една българска клиника, препоръчана ми от позната, която е правила там инсеминацията си, и развих теорията за двете бебета от различни яйцеклетки и така нататък на докторката. Отговориха ми много любезни, че няма никакъв проблем, всичко ще ни направят, няма да има ниииикакъв проблем. Един съвет към бъдещи мечтателки, когато ти обещават безрезервно каквото и да е, имай предвид, че трябва да се замислиш за честността на отсрещния...Преди около два месеца, решихме вече сериозно да се задействаме и да говорим и с клиники тук, да съпоставим , в България ни бяха обещали миналата година небето, звездите и луната, даде ни всичките проценти на света и то на много приемлива цена, но се притеснявахме за пътувания, периоди в които трябва да отсъстваме от работа...В крайна сметка се свързахме с една тукашна клиника и поискахме информация. Когато развихме теорията за двата ембриона от двете ни, автоматически ни казаха, че е незаконно, че това никой, никъде няма да ни го направи, чисто и просто, защото е незаконно. Че ако искаме да имаме деца на двете ни, трябва да износя яйцеклетка на жена ми, което е не само възможно, а и много лесно, стига яйцеклетките на жена ми да са в добро състояние. Добре, за всеки случай реших да попитам още веднъж в българската клиника, и да поискам повече информация и от тях и да решим къде да се насочим вече окончателно. Написах едно дълго писмо на докторката която ми беше обещала всичко, уважително, на кирилица,без правописни грешки даже..., но и писах, че съм поискала мнение и в тукашна клиника, и че тук са казали, че това е незаконно, да ми отговори, дали в България не съществува такъв проблем, и ако не със сигурност ще отидем там...Отговора които получих ме потресе, съжалявам, че го изтрих, беше добре да го сложа тук да се види ясно и точно как се променя отношението към теб когато се усети, че вероятно няма да те спипат за клиент... Писмото беше не по дълго от три реда, написано на латиница,от доктор(!)... с цифри вместо букви и даже груб тон. Само ми каза, че да, имало такъв закон, който бил излязъл след като тя ми е отговорила преди време, и че сега вече не можело и точка. Звучеше грубо, написано по такъв начин след супер писмото което аз и спретнах звучеше даже обидно...Предполагам, че като е видяла, че търся и в други клиники и е станало ясно, че няма да отида там след като не може да ми предложи нещо повече, за какво да се тормози да ми пише четливо на кирилица и да слага "с уважение:" като миналата година когато още вярваше , че ще сме им клиенти...Не поставям името на клиниката за да не отчайвам никого, все пак за хората които живеят в България, не им остава друго освен да ползват услугите на тези клиники...Все пак бъдете внимателни и не вярвайте сто процента каквото ви казват! Подхождайте със съмнение към всичко което ви обещават, особено ако става дума за ин витро. Иначе предимството на тези клиники у нас е наистина по-ниската цена... Има и предимства все пак какво да се прави...
В тукашната клиника ни разбиха фантазиите но пък ни казаха истината, само истината и цялата истина. Ин витро излиза скъпо, 7 500 евро за опит като за яйцеклетките на жена ми, които трябва да износя аз не дават повече от 20% вероятност да се захванат главно заради възрастта на жена ми-38 и плюс това процеса е доста дълъг и болезнен. А Беатриз припада като и взимат кръв... Болезнено е изваждането на яйцеклетките всъщност. Жена ми се отказа, аз не но не мога да направя много за да я убедя, поне докато не спечеля от тотото и предоставя няколко пъти по 7 500 с които да опитваме на воля докато стане и докато не измисля някаква упойка която да може да и се приложи докато и се изваждат яйцеклетки... Освен това Беатриз изобщо не държи да е биологична майка, макар,че аз бих искала да можеше. Толкова бих се радвала да имам една малка палава Беатриз junior...Това което ни остава е инсеминацията, най-лесния, евтин и сигурен начин, което и решихме в крайна сметка да направим!
Колкото и да е лесен варианта за инсеминация, все пак процеса е дълъг и вече ни предупредиха , че самия процес на събирането на всички изследвания и процедури , за които ще разкажа друг път, че поста стана доста дълъг вече, трае дълго, приблизително половин година, а ако има няколко неуспешни опита (ох дано не!), може да се проточи и повече...Ами това е за сега, следващия път ще разкажа за първата ни среща с доктор Лаиз, един от най-известните гинеколози в Наварра и собственик на една уважавана клиника в Памплона и последвалите изследвания на които вече започнахме да се подлагаме.