Напоследък се замислям за розовото и синьото, за куклите и количките, за обиците и маратонките... За момиченце обички от както се роди, розова количка и дрешки и пантофки, като някаква супер вариация лилаво, червено или оранжево. За момчетата синьо разбира се, и колички, маратонки, и супер герои, в краен случай зелено, сиво, или може малко червено.
Не знам как ще искам да възпитаваме нашите деца, идея нямам нито какви хора ще са, нито какви неща ще им харесват...Но искам, определено много искам да не ги ограничавам с никакви шаблони.
Често споря със сестра ми задето следва клишетата. Тя и мъжа и разбира се, той е толкова уплашен да не би децата да са като мен, че от малки ги вкарва директно в рамчицата. Често чувам думи като "Ти си момче, трябва да си мъж" или "ти си момиче, трябва да си играеш с кукли, не можеш да искаш колички"...Такива неща...И след всичката критика която дръпвам винаги когато имам възможност по въпроса, аз също не съм по назад. Скоро ходих да им купувам нещица, и разбира се се водех по вече изградения вкус на децата, на племенника ми дрешки със Спаидермен, и за племенницата ми розови неща с принчески...Пфу...И не, че не искам да им харесват това, просто имам усещането, че са подведени да харесват едно или друго, и че им се отнема правото на избор. Не са само племенниците ми. Днес бяхме на пазар, и понеже сме на майчинска вълна, отидохме в детските отделения, да гледаме моделчета, цени, цветове...Уверих се в едно, почти не се произвеждат дрехи унисекс за деца! Гледах, търсих, не! Всичко е разделено и предопределено, или почти всичко. Ами това означава, че от съвсем малки напъхваме децата в шаблоните за това което се очаква от тях в живота и естествено, че после на различните вкусове се гледа като на някакво невиждано чудо. Ако едно момиче иска да си играе с колички или и харесва да играе футбол веднага се заплюва като бъдеща лесбийка, а ако момче е по-нежно и чувствително, или пък "не дай Боже" му харесват куклите, то тогава работата е сигурна.
Аз искам да възпитаваме децата ни в равенство и свобода. Да знаят, че могат да имат всичко каквото искат, ако е момче и иска нещо розово, заклевам се, че ще му го купя! И ако е момиче и иска колички, ще има всички колички които поиска! И изобщо не възнамерявам да повлиявам във вкусовете им. Виждала съм хора как директно водят момиченцето на сектора с куклите и и казват "избери си", ама "избери си от Тука"! Аз се заричам от сега като вкарам детето в магазин за играчки, да не се обаждам изобщо! Да знае, че може да си избере каквото иска само. Друг е въпроса, че с времето, ще види, че другите деца в зависимост от пола си имат определен тип играчки и ще иска да подражава...Ех, не е лесно да се бориш срещу света!
Замислям се и за обиците, защо да дупчим ушите на момиченцата а на момчетата не? Това не им ли показва автоматически , че са различни? А защо да са различни? Защо да не продупчим ушите на момченцето също? Или защо дупчим тогава ушите на момиченцето, някои го правят още в родилното... Говорих за това с жена ми и настоях ако имаме момче да му продупчим и на него ушите, а тя ми каза, че в никакъв случай. Мисли, че нашия син ще бъде подложен на достатъчно натиск, като син на лесбийки, като да го обременим допълнително с такова нещо. Казва, че като порасне, той сам може да си ги продупчи ако иска. Има право, тя винаги има право, добре, че е тя да внася разсъдък в нашето семейство...
P.с. Няма търпение вече да ми дойде месечния цикъл, целия месец броя дните, хормоналните изследвания от които се нуждая се правят само в този период. Нищо, поне наближава вече денят, и същевременно излязоха изследванията на жена ми, потвърждение, че не е носител на никакви венерични болести или които се предават по полов път. Тя трябваше да направи това изследване, като моя партньорка, като гаранция на клиниката ,че ако след осеменяването се появи такава болест, няма да претендираме,че заразяването е станало заради генетичния материал които получаваме от тях. Това са подробности, но се радвам, че малко по малко отмятаме документи от списъка които ни изискват. Най-притеснителното изследване от тези които ми престоят е радиограмата на тръбите, чувала съм, че е много неприятно и боли. Но нищо и това ще изтърпим. Колкото и да сме заети, винаги и на всичко което засяга бебето ни, ходим заедно, това сме решили да го спазваме каквото ще да става. Предимно на жена ми, защото аз съм сравнително свободна, но тя отлага каквото и да е, само и само да сме заедно :)
Трънливият път към мъжествеността
Преди 9 месеца




