Равносметка

Навърших 31 години и започнах 32 :) Ха да ми е честито!

Ако направя равносметка на живота ми до сега виждам, че имах от всичко по много...Имах добри и лоши моменти, имах страстни любови у дълбоки разочарования, имах верни приятели(броят се на пръстите на едната ръка и остава) и преживях предателства от мними доброжелатели, правих грешки, някои фатални и с тежки последици за мен и за жалост също за други хора, има много неща в живота ми за които се срамувам..., правих и добри неща, неща с които се гордея, имах от всичко по много......

Ходих по живота и се учих от грешките си. Все повече си познавам недостатъците. Опитвам се да си опитомявам сама характера, който е от най-големите ми недостатъци! Нетърпелива съм, експлозивна и в момент на еуфория или силни нерви, спирам да разсъждавам, това е най-лошото от мен! Но имам и добри страни, едно от които е, че бързо ми минава, мога да си признавам грешките и не се срамувам да се извиня когато видя, че вината е била моя, по принцип не съм лош човек, горда съм но не съм надута превземка, не задържам дълго в себе си злоба или негативни енергии и не желая лошото на никой, дори на хора които са ми навредили умишлено. Мразя само омразата и страха, но дори на най-отвратителните нацисти, расисти и хомофоби не бих направила нещо лошо, стига да не е при самозащита разбира се, или защита...

За тези 31 години , научих много неща, направих много неща, работих, учих малко предимно заради обстоятелствата, но също и непостоянния ми характер има вина, емигрирах няколко пъти вътре в родината и накрая извън...Намерих си най-подходящата почва за мен и пуснах дълбоки корени в новата ми приемна родина.

Тук намерих моята партньорка в живота и двете заедно организирахме животите си, започнахме строежа на новото ни семейство така, че да можем да сме заедно...

Тези дни си говорим и си спомняме денят в който взехме решение как да формулираме нашата връзка и до ден днешен плащаме това решение...

Решихме да пожертваме свободното ни време, евентуалните пътувания които бихме могли да направим, излизанията и т.н и т.н..., всичко го отложихме за напред във времето, за да приключим бързо с изплащането на инвестиции които преди време решихме да направим. После и нашия дом в който живеем, децата които решихме да създадем...Разходите за всичко това ни струва много работа и жертви на свободно време, на време за нас...Но идва краят, когато човек работи упорито и е способен на саможертва, един ден получава компенсация! След още една- две години така, ще можем да намалим ритъма сериозно и вече да се наслаждаваме на нещата които сме постигнали с пот на челото.

Ако успеем да имаме деца до тогава, ще бъде идеално защото, ще можем да им отделяме нужното време, ще можем да им дадем стабилност и дом...Мисля, че аз бих искала такива родители като нас двете, за това и се наемам да докарвам деца на този негостоприемен свят. Защото знам, че ние ще им улесним съществуването максимално, защото знам, че ще им дадем сигурност и спокойствие, дом, топлина и обич...Аз бих избрала нашето семейство за място където да се родя, дано някой ден успея да убедя някое духче в това и да реши да дойде при нас :)

За тези 31 години, вече и един ден, мога да кажа твърдо, че съм доволна от себе си като цяло, че се гордея със себе си и се харесвам като човек, като партньорка, като дъщеря, като внучка, като сестра, като работник, като приятел за приятелите ми, за истинските, за другите не се потя излишно, признавам...За външните хора не винаги съм най-добрата, но по ме интересува да съм добра за близките ми.

Цели и задачи за другата година.

Имам няколко...

Първата и най-важна цел е да успея да имам дете или деца.

Следващата по важност цел е да изкарам наааааай-сееееетне шофьорска книжка...
Много ми е нужна, и за работата и за ежедневието, за бъдещото бебе...Вече ме е срам, срам, срам...Два пъти започвах, стигах до под крушата и зарязвах...имам собствена кола и гараж, а ооооще нямам книжка :(((((( Срам!

Третата цел е да се стегна най-сетне да отслабна, макар, че ако ще има бебе, тепърва ще дебелея още, оф....Но след това вече ще действам усилено, а и не смятам да се оставям да дебелея излишно! Тук в момента в който забременееш ти правят специална диета, няма простотии от рода на „яж за двама”. А и сега имам на моя страна теста за нетолерантност който си направих и вече знам кои вещества трябва да избягвам и кои да елиминирам от менюто...Истината е, че го спазвам от една седмица (въпреки празниците!) и вече се чувствам много по-добре...Сега и Беатриз си го направи, да видим какво ще и забранят на нея...



Остана ми да пожелая на всички много късмет през новата година. Дано да е плодотворна и успешна! Весело посрещане на 2010 и подобаващо изпращане на 2009, която беше така добра към нас специално...

Благодаря на всички които ме четат и споделят моите терзания! Всичко добро!

Бъдни вечер и Коледа.

Не съм религиозна, дори в последно време ставам все по-анти религии ако има на къде... Обаче, бъдни вечер и Коледа, са традиционни празници и преди всичко е повод да се събере семейството.

За тази бъдни вечер исках да се съберем всички у нас. Под всички имам предвид тези които сме в Памплона, ние с майка ми с Беатриз и Хосе, леля ми с мъжа и, и братовчедите ми Милица, Ники и Крум. Исках да направим една сравнително традиционна бъдни вечер.

Напоследък се сещам често за баба ми...Липсва ми! Без нея нищо не е същото! Тя беше душата и сплавта на тая фамилия. В момента в който си отиде, всичко се разпадна, разпръснахме се и вече не сме се събирали всички заедно от години.

Вчера когато приготвяхме с жена ми коледния обед, който е традиционен в нейното семейство, и моето ново семейство, си спомнихме за свекърва ми и баба ми.Свекърва ми имаше в тази нова моя фамилия същата функция която имаше баба ми в другата ми фамилия...Функцията на сплав.

За нас бъдни вечер, за тукашната ми фамилия коледа, са дни в които липсата на тая сплав е много остра и осезаема...Нищо не е същото от както я няма баба ми, и нищо не е същото от какато я няма Долорес...

Ние с жена ми си поставихме за цел да поддържаме жива традицията да се събира семейството по коледа и всяка година, пазаруваме, готвим и приготвяме масата в къщата на село където се събира семейството за обяд.

Аз исках да направя до колкото е възможно нещо подобно за другата ми фамилия, но те не пожелаха. Леля ми ни прати баклава за бъдни вечер и каза, че не могат да дойдат...След смъртта на баба ми отношенията ни със семейството на леля ми се поохладиха по много причини...И двете страни се чувстваме засегнати от действия и думи на другите, но опитваме да се правим, че нищо не е станало за да се запазят все пак отношенията. Двете страни са майка ми и леля ми и съответните им деца. Не семе се събрали всички заедно на една маса от както баба почина, че и от преди това. Разпръснахме се и някак никога не се получава така да се съберем всички заедно.

Това лято когато идваха сестра ми, зет ми, децата и дядо ми, пак имах голямо желание да събера всички у нас, щеше да липсва братовчедка ми Иринка и семейството и ,които живеят в Сливен, но поне всички останали щяхме да съвпаднем на едно и също място в едно и също време. Точно тогава леля ми и семейството и решиха да ходят на България, точно когато тези от там идваха тук...

Баба ми правеше хиляди баници, баклави, боб, сърми, традицията с четирите орехи, погачата с паричката, печената тиква, обиколката на къщата с тамян...Всички онези неща които се правят по бъдни вечер...Не съм имала такава бъдни вечер от тогава... Понякога ме наляга носталгия по онова време.

В последните години по бъдни вечер се събираме в къщата на майка ми и Хосе и правим нещо като смесица на традиции и испано-българска трапеза. Никога не липсва баклава, погачата с паричката, предимно я прави майка ми, макар, че една година се пробвах и аз. Остатъка от храните са предимно традиционни за тукашната бъдни вечер : гуляс с чесън и сухи чушки, тигрови скариди, каламари в собствен сос, кардо, печено агнешко и т.н. За десерт куп турони и мазапани...Спазваме традицията да има от всичко по много, но не да е постно. Тази година бях намерила зелеви листа от българския магазин за сърми, но не смогнах да направя, ще останат за друг път.

Най-много ми липсва сестра ми на тоя ден! Тя е най-близкия ми човек, който е далече. Ако тя беше тук, щях да имам всичките си най-любими хора до мен, семейството ми щеше да е пълно...

Макар и далече те с децата са винаги в нашите мисли.

Методий и Ивана имат предимството да пишат на двама дядо коледа, на българския и на испанския , и от двамата получават подаръци :) Някоя година може и да се съберем заедно за бъдни вечер, дано!

На коледа се събрахме с другото ми семейство. Също е сложно да се съберем всички и се случва наистина едва 3-4 пъти в годината. Бяха Санхел с жена му Тере и децата Карлос и Виолета, Хуанхо с Елена, и Йон и Леире, свекър ми и неговия приятел Алфонсо, самотен вдовец без деца , който живее в един старчески дом и по коледа идва с нас и естествено ние с жена ми.

Дадох си сметка колко са пораснали децата. Когато се запознах с тях преди 6 години, бяха толкова мънички...Сега Карлос носи 45-ти номер маратонки и се прибира в 6 часа сутринта от дискотека и Йон 44-ти и е по-висок от майка му... Същото се случва и с малките ми братовчедчета Милица и Ники на които сменях пелените преди години и ги возех с количката а сега Милица вече има гадже и Ники е с една глава по-висок от мене...Остарявам!

Прекарахме чудесно, ядохме пихме и се веселихме, жена ми беше щастлива и аз също :) Всички пожелаха догодина да сме повече на масата...И предложиха помощта си ако имаме нужда от нея. Страхотно е да чувстваш, че имаш семейство което те подкрепя!

Децата вече ме наричат „Тиа”- леля и аз се разтапям :) До сега винаги ми казваха Виктория, явно вече се отпускат с мен. С Карлос и Виолета се виждаме повече защото живеят по-близо, но Йон и Лейре ги виждаме рядко, живеят в Тудела. Не, че е много далече, но с работата и всичко останало не се засичаме често и като ги видя разликата е голяма от предния път.

Патра изпати малко защото беше представена на новата си братовчедка Лара, новото куче на Хуанхо. Тримесечно териерче, игриво и „леко” агресивно, два пъти по-голямо на размери от горката Патра, която трябваше да лае много сериозно за да накара мъничето да я вземе на сериозно :)

Харесвам семейните празници. Харесвам бъдни вечер, въпреки, че не е това което беше...

Оптимистично и тъжно

Оптимистично защото идват празници и нова година, и нови възможности...

Тъжно защото пак нямаме бременност...

Очаквах, че след като тази година имахме толкова късмет, толкова много късмет наистина! Очаквах, че това щеше да се случи също сега...

Е, нищо, следващата година ще бъде още по-добра! По един или друг начин ще имаме бебе през нея :)


Взех решение от тук нататък да действам по въпроса без да давам подробности на никои. Тук също ако пиша, ще бъде по други теми докато нямам нещо съществено за казване.


На религиозните желая весела Коледа! На всички останали весели празници!

Много късмет на всички и много сбъднати мечти! Дано и моите се сбъднат :)

Поръчка за подарък

От инсеминацията минаха вече четири дена , и аз още съм като премазана.

Тази инсеминация нямаше нищо общо с предната! Прави я Лаиз и се вижда, че искаше да се постарае...

Предния път ме заболя малко , но до там. Спомням си, че поставиха семето в началото на шийката на матката.

Сега Лаиз реши да го постави вътре в самата матка... Боля ме много повече, беше ужасно...само благодарение на нежността на Беатриз не виках и не се дърпах. Защото моята мила ме прегръщаше и успокояваше.

Освен това надеждата е по-голяма така... Все още ме боли на моменти, не е като за умиране, но срязва и напомня непрекъснато надеждата която не трябва да оставям да ме завземе...

Целия ден след това лежах в къщи и се оставих да ме глезят като никога. Определено нямах сили за друго.

Този път и Беатриз е различна. Тя преди беше много сдържана. Непрекъснато ми казваше да не се настройвам и , че е по-вероятно да не стане нищо. Сега е много по-оптимистично настроена. Много по-нежна с мен, постоянно ме пази, сервира, тича да усилва парното от момента в които влизам в къщи и така без край...

Каза, че има добро предчувствие, много по-добро от предния път.

Тя понякога има силно развито шесто чувство и емпатия, не веднъж ме е изненадвала обаждайки ми се и питайки какво ми е, без да знае, или без да има как да знае дали нещо ми има и точно когато наистина съм била зле. Веднъж когато бях в България, на над 3000км и точно когато имах емоционална криза тя ми се обади и каза, че усеща, че нещо ми има...Понякога сме се шегували, че има нещо вещерско в нея. Дали сега също усещането и е правилно? Иска ми се да вярвам, че да...

Освен това, резултата ще стане ясен точно по коледа , представям си какъв страхотен подарък ще бъде за двете ни ако се окаже, че имаме бебе :)))))

Би бил един страхотен завършек на една страхотна година. Цялата година беше много добра ако сега и това се случи....Ще трябва да си татуираме числото 2009 .

Дано!

„Юно и неговото ново семейство”

Това е историята на Юно, едно дете чийто в живот се случва неочакван обрат когато на 5 години, преминава от това да бъде едно дете което живее в сиропиталище в Перу, към това да има семейство. Едно семейство което му дава образование, дом, топлина и се грижи за него. Нов дом, нов татко и... още един татко! Неговите „Папа” и „Папаито”, нещо като „Татко” и „Татенце”. Това е единственото в което се отличава Юно от останалите деца. Той е щастлив с новото се семейство и с новият си живот.

„Юно и неговото ново семейство” е една детска книжка, дело на писателя, психолог от Канарските Острови Освалдо Мартин. В едно интервю автора разказва:

” За осиновяването от хомосексуални двойки говорят и разсъждават много и различи хора, институции, политици, социолози, църквата... Всички говорят и дават мнение , дори хора които имат много бегъл или никакъв поглед върху проблема, но никои никога не попита децата , какво мислят за това. Децата , който в действителност са героите в целия този спор. За това аз исках да напиша една книга, която разказва историята на едно семейство, съставено от двама бащи, но от гледната точка на детето.

Юно преминава от сиропиталището , където си няма никой, към това да има дом и според мен най-важното е усещането, че е обичан и важен за други хора. Ако се запитаме какво сме искали винаги за нас самите, ще си дадем сметка, че за всички ни е жизнено важно да се чувстваме обичани и да имаме задоволени всичките си нужди.

Детето, за щастие , вижда нещата с детски очи, свободни от предразсъдъци, от двоини стандарти, от предполагаеми идеологии ...Детето единствено вижда, че преди си е нямало никой а сега изведнъж има двама татковци, баби и дядовци, братовчедчета и приятели и приятелки, всичко това и още много други неща.

Когато Юно се събуди, има топлина в дома си, закуска, душ, неща които колкото и да изглеждат тривиални, е ясно, че много други деца не могат и да сънуват за тях. Това е един от най-силните мотиви които имам за да покажа на всичко които са против осиновяванията от хомосексуални двойки, живота на една такава фамилия. Защото в този момент има стотици хиляди деца които нямат дори какво да ядът, и Юно е късметлия в сравнение с тях!

Аз приемам всички аргументи против, защото смятам, че осиновяването е право на детето, не на осиновителите. Мисля, че трябва да се контролира много сериозно, в кои семейства се настаняват деца, и те да имат свобода и възможност за развитие, да имат всичките си нужди покрити, започвайки от нуждата да се чувстваш обичан. В този смисъл, нуждите които трябва да бъдат покрити са на детето, не на възрастния. Проблема който съществуваше до сега, беше, че на една двойка, само заради факта, че имат връзка бъдейки от един и същи пол, не им се позволяваше да предложат дом на някое дете което в този момент има нужда от него.

Всички изследвания правени по въпроса, посочват, че децата расли в такава среда имат същото ниво на развитие като останалите.

Аз за щастие съм имал късмета да работя с много деца и познавам много деца, от които голяма част са отглеждани от двама бащи или две майки, и съм наблюдавал и изследвал тяхното светоусещане. Това ми помогна мноого да напиша книгата, базирайки се върху тези наблюдения.

Първото нещо което усеща едно дете е кой го обича. Когато едно дете е много малко и усеща любовта на родителите си, то в този момент няма никаква идеология за хетеросексуалност или хомосексуалност, децата на хомосексуалните семейства растат обичани и се научават да обичат свободни от стереотипи.

Другия мотив с който се срещаме винаги когато третираме тази тема, е как ще се чувства едно такова дете , и дали би било малтретирано от съученици в училище. Преди години се обсъждаше дали децата с увреждания могат да посещават училищата, и дали няма да се сблъскат с подигравки от съученици, после имахме съмнения от някои групи, дали децата на разведени родители могат да ходят в училищата без да имат проблеми със съучениците им, после за децата на емигрантите, сега се обсъжда дали децата отглеждани в хомосексуални семейства могат да ходят в училище...Посочих тези примери за да стане ясно колко е абсурдно да се говори дали едно дете трябва да се интегрира или не.

Разбира се, че децата могат да бъдат жестоки, но е доказано, че жестокостта е нещо което се научава, не е нещо с което се раждаме, а око едно дете обижда друго, то го е научило в семейната си среда.

Все още днес, се срещат хора, които предпочитат едно дете да остане в сиропиталище, отказват му всяка грижа която може да получи от едно семейство само защото това семейство е съставено от хора от същия пол. На всички тези хора аз искам да им кажа, ако им е възможно да се поставят на мястото на децата които си нямат нищо и никои, каня ги да посетят някои детски домове и да ги попитат тях къде биха предпочели да живеят.

Моята цел с тази книга беше да покажа на обществото , съществуването на тези семейства, които са само още един вид съжителства между хора които се обичат. След прометите в закона който позволи на гей и лесбийките да сключват брак, тези семейства са защитени легално, но аз мисля, че има нужда за темата да се говори естествено.

Обществото в последните години само демонстрира , че модела на традиционно семейство със силно маркирани роли за мъжа и жената е изчерпан и несъвместим с времето в което живеем. Модела за семейство според който мъжа трябва да бъде силен и да работи извън къщи а жената да се грижи за къщата и децата, вече е неприемлив. Все още сега плащаме последиците от този модел на семейство където се заражда мачизма и домашното насилие.

Колкото до способността да се възпитава едно дете, няма нищо което да прави единия пол по годен за възпитание на деца от другия. Един зрял мъж , със средностатистическа интелигентност и чувство за отговорност е също толкова способен да се грижи и възпитава едно дете като една жена със същите качества.

Децата, с техните чисти сърца , които не разбират от хомофобия, расизъм и политика, малко по малко променят света и го правят по-толерантен. ”


Аз си мисля, кога ще имаме такива книжки в нашата страна...

Повече информация може да се намери на саита на книгата http://www.yunoyfamilia.com.es/

В петък инсеминация.

Днес на прегледа се видя окончателно , че имаме един голям фоликул. Другия, малкия не се е развил най-накрая. Така, че слаби надежди за успех.

Но за това пък резултатите от кръвните проби са идеални и се видя, че всичко е наред и се предполага, че трябва да произвеждам яйцеклетки като хората, друг е въпроса дали ще имаме късмет. Но поне сега вече знаем, че е въпрос на късмет а не на можене или не можене.
Всичко би трябвало да е наред според резултатите така, че в петък инсеминация!

Тази вечер в 10 си бих инжекцията за счупване на фоликула и според думите на доктора, 36 часа след тази инжекция е идеалния момент за инсеминацията. За тези 36 часа, фолукула ще се счупи и яйцеклетката ще излезе и ще се спусне към тръбите...Да видим дали ще стане този път.

Ако нещо научих от предния опит е: първо, да не си правя илюзии и второ, много важно, че в момента на инсеминацията трябва да пия нещо...Даже се замислям да се разтърся за нещо по силно....Лаиз каза, че мога да пия нещо натурално, но не успокоителни както мислех аз.

Имам един ден да намеря нещо натурално което да ме държи в транс или поне да съм леко замаяна та да не се стегна пак и да оплескам работата...Приемам предложения за успокоително което да е натурално а не химика и да върши същата работа...

Хормони, нерви , топли вълни...

Втора седмица съм с новото лечение и вече не знам до кога ще издържа. Натъпкана съм с хормони и какво ли не. Нервна съм и рева за щяло и нещяло, имам топли вълни и всякакъв тип изблици на добри и лоши настроения...

Вчера бяхме на обяд у едни приятели и едва не умрях в един момент когато ме връхлетя страшна топла вълна. Вярно, че бях пила вино и те имаха много силно парно, но на никой друг не му стана така докато аз трябваше да ходя да се мокря, да излизам на терасата по къс ръкав и т.н. а жена ми беше в шок и искаше да ме кара в бърза помощ...След това Лаиз ми намали дозата на едните лекарства но другите от които ми се вие свят, каза да ги продължавам без промяна и да търпя.

Това и правя- търпя си...

От известно време насам Лаиз ми обръща страшно много внимание, даже прекалено, започвам да се притеснявам...Ако преди правех ехографии през два дена, сега са през ден, дори в неделя след обяд ми прави ехография и на другия ден сутринта още една...В неделя, отвори клиниката за да ме преглежда мене...Притеснително що се отнася за моето състояние, защото си представям , че за да прави това може да има сериозен проблем...

От друга страна си мисля какво трябва да стане за да направи такъв жест някои български лекар. Представете си някой уважаван, известен лекар, със собствена клиника и добро име, да отваря в неделя след обяд за да види една пациентка и без да е въпрос на живот и смърт...Казано честно не го виждам.

От това което съм видяла до сега, хората тук, по принцип , са много по работливи (знам легендите за мързеливите испанци но не е вярно, а и аз съм в Навара. Освен това, кой го казва? Българите сме от най-мързеливите или по-точно от най-големите кръшкачи) първо, и второ много по-жертвоготовни и човечни от колкото нас. Това важи за всички сфери и нива, и за лекарското съсловие също.

Иначе да, ставя ясно, че няма да е много лесно да забременея, ако стане изобщо. Изглежда, че единия яйчник не ми функционира много добре, до сега две стимулации и не се вижда да е произвел никакъв фоликул, докато другия е „микрокистико” и Лаиз казва, че не може много да се третира защото може изведнъж да произведе 18 фоликула. От друга страна подчерта, че не се знае изобщо дали вътре във фоликулите има яйцеклетки... Направи ми нови кръвни проби за да се увери, че всичко върви добре и мога да произвеждам яйцеклетки, утре ще ми каже резултат въпреки, че също без 100% гаранция.

С риск блога да заприлича а място където всеки път се изреждат предимствата на лесбийството, не мога да не отбележа още едно такова предимство. Ето сега ако се окаже, че не произвеждам свестни яйцеклетки, ще имам огромното предимство в това, че имам жена, която може да ми даде яйцеклетка :)
Останалите хора нямат този двоен шанс който имаме ние в случая.

Сега имаме един фоликул в сравнително добро състояние и един по-малък който не се знае дали ще се развие. Миналия път бяха три в добро състояние и не стана нищо... та не си правя никакви илюзии.

Още повече ако се потвърдят съмненията на доктора...Парадоксално, сега съм много по-спокойна. Знам, че ще опитаме сега и максимум още един път ако резултатите от кръвните проби са добри и ако не стане и третия път директно минаваме на ин-витро и това е.

“Лас Папас”

Темата на графата на Марта Маркес в декемврийския номер на МираЛес носи шеговитото име “Лас Папас”
Посветена е на така наречените “майки със сърцето” или иначе казано не-биологичните майки в лесбийските двойки. Тези жени които не са по-малко майки само защото не споделят гените си с детето си, онези другите мами, които не са родили детето си.

“ Терминът "Лас Папас", е една шегичка с някои мои приятелки , които наричам така като невинна шега. Отнася се за всички онези не-биологични майки, майки със сърцето и душата, или както и да ги наречем, на тези за които рядко се пишат книги (с малки изключения като "Confessions of the other mother: nonbiological lesbian moms tell all!" на Harlyn Aizley) и които другите майки обичаме толкова.

Най-доброто за да се разбере тази тема, е да се попитат самите героини, да им се даде възможност  да разказват за своето не-биологично майчинство. За целта направих един скромен въпросник, които раздадох на някои доброволки , които дадоха своето мнение по въпросите. Общо взето, това са въпросите и отговорите:

1-Как искаш да те нарича детето ти?

Повечето от тези майки са на мнение, че думата мама и мами, са най-подходящи и най-мили когато ги чуеш от малките. Някои предпочитаха името си след това, за да могат малките да различават двете си мами, например : мама Ана и мама Мария, мамита е друго названието което се харесва и също в някои смесени семейства се решава да наричат всяка майка на нейния език и следователно съществуват названия като маре, мом, mutter и т.н.

2-Какво ви е мнението за термина “майка със сърцето” и “татко””?

Тук има доста голямо единодушие. Първото не се харесва прекалено много, защото създава усещането на разграничаване на майките и омаловажаване на тези майки като втора ръка. И второто не се харесва на никоя от запитаните, дори като шега, защото всички взимат майчинството си много на сериозно И не приемат да се третира майчинството в мъжки род. По думите на Луиса Нотарио, член на club Ламбада “ Достатъчно сериозен проблем имаме да се борим със сексисткия речник които ни прави невидими, както жените по принцип , така и жените лесбийки в частност, за да ползваме термини които могат да създадат объркване по отношение на нашия пол и роля в семействата ни, която е на майки и не на бащи.”

3-Какво мислиш за това, че детето ти не носи твоите гени?

Отчасти съществува едно усещане на съжаление за това, че децата им не приличат външно нас тях, но също разказват, че ако бяха осиновили едно дете също нямаше да прилича на тях и биха го обичали по същия начин. Това което  са искали е било да бъдат майки, и това, че детето не носи техните гени не е никаква пречка за да го бъдат. Освен това мислят, че е важно да се намали възприемането, че биологичното родство е най-важно за връзката с децата им. И искам да добавя една моя мисъл и едни думи които казах на моята спътница в живота: “Няма да има твоите устни, но ще има твоята усмивка, няма да има твоите очи, но ще има твоя поглед” Нашите деца научават нашите навици, поведение, жестове и физиономии, и на тази база изграждат себе си, И това е много по-важно от колкото да има нашия цвят на очите.

4-Защо реши да не бъдеш биологична майка?

Възрастта е един от най-важните фактори за решаване на това коя от двете жени да забременее, но не е единствения. Важни са също възможни генетични болести, страха от промяната в тялото и болките на раждането, освен това не всички жени имат еднакво силно желание да изживеят в първо лице усещанията на бременността…

5-Ако би могла да дариш яйцеклетка на жена ти, би ли го направила?, Замисляла ли си се?
Повечето мислят, че процеса е прекалено сложен, прекалено агресивен, прекалено несигурен плюс това прекалено скъп и с големи рискове. Освен това пак няма как детето да носи гените на двете си майки. Но има и едно малцинство , които биха го направили с желание , въпреки, че признават, че нямат много информация по отношение на процеса които трябва да се извърши. Биха се чувствали щастливи да видят част от себе си да расте в жената която обичат.

-Знаеш ли какво е релактар?, Би ли го направила?

Тук си давам сметка, че повечето нямат идея какво означава съвместното кърмене и че moжe да се направи. Някои предпочитат биологичната майка да кърми, защото изглежда по-естествено, други са на мнение, че ако биологичната майка не може да кърми, биха го направили защото най-важното е детето да е добре нахранено. Но има и такива, които предпочитат да се включат в кърменето како начин да осъществят по-силен контакт с бебето чрез кърменето и описват усещането като магическо.

7-Какво е това което най-много правиш с детето ти?

В един единствен въпрос всички бяха единодушни, ВСИЧКИ са на мнение, че обожават да са с децата си, да ги глезят, да играят с тях, да ги възпитават и учат, да прекарват с тях цялото време което е възможно. Патри ни разказва, че когато направи детето и да се усмихне, се чувства най-щастливия човек на света. Предполагам, И едва ли се заблуждавам, че всички жени на света които се чувстват майки мислят по същия начин като Патри.”

За които не знае какво е релактар, става дума за метод които се ползва за да може едно дете да има кърма от двете си майки. Не-генетичните майки се стимулират хормонално за да имат кърма и готово. Правят го и много майки осиновителки, това изобщо не е ново просто е непознато