Докато другите разсъждават защо са доволни от това, че са жени....

Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...

Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...

Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)


Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...

Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...

Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...

Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!

Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...

Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...

Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....

И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...

И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...

Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.

Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...

Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!

Разсъждения за розовото и синьото.

Напоследък се замислям за розовото и синьото, за куклите и количките, за обиците и маратонките... За момиченце обички от както се роди, розова количка и дрешки и пантофки, като някаква супер вариация лилаво, червено или оранжево. За момчетата синьо разбира се, и колички, маратонки, и супер герои, в краен случай зелено, сиво, или може малко червено.
Не знам как ще искам да възпитаваме нашите деца, идея нямам нито какви хора ще са, нито какви неща ще им харесват...Но искам, определено много искам да не ги ограничавам с никакви шаблони.
Често споря със сестра ми задето следва клишетата. Тя и мъжа и разбира се, той е толкова уплашен да не би децата да са като мен, че от малки ги вкарва директно в рамчицата. Често чувам думи като "Ти си момче, трябва да си мъж" или "ти си момиче, трябва да си играеш с кукли, не можеш да искаш колички"...Такива неща...И след всичката критика която дръпвам винаги когато имам възможност по въпроса, аз също не съм по назад. Скоро ходих да им купувам нещица, и разбира се се водех по вече изградения вкус на децата, на племенника ми дрешки със Спаидермен, и за племенницата ми розови неща с принчески...Пфу...И не, че не искам да им харесват това, просто имам усещането, че са подведени да харесват едно или друго, и че им се отнема правото на избор. Не са само племенниците ми. Днес бяхме на пазар, и понеже сме на майчинска вълна, отидохме в детските отделения, да гледаме моделчета, цени, цветове...Уверих се в едно, почти не се произвеждат дрехи унисекс за деца! Гледах, търсих, не! Всичко е разделено и предопределено, или почти всичко. Ами това означава, че от съвсем малки напъхваме децата в шаблоните за това което се очаква от тях в живота и естествено, че после на различните вкусове се гледа като на някакво невиждано чудо. Ако едно момиче иска да си играе с колички или и харесва да играе футбол веднага се заплюва като бъдеща лесбийка, а ако момче е по-нежно и чувствително, или пък "не дай Боже" му харесват куклите, то тогава работата е сигурна.
Аз искам да възпитаваме децата ни в равенство и свобода. Да знаят, че могат да имат всичко каквото искат, ако е момче и иска нещо розово, заклевам се, че ще му го купя! И ако е момиче и иска колички, ще има всички колички които поиска! И изобщо не възнамерявам да повлиявам във вкусовете им. Виждала съм хора как директно водят момиченцето на сектора с куклите и и казват "избери си", ама "избери си от Тука"! Аз се заричам от сега като вкарам детето в магазин за играчки, да не се обаждам изобщо! Да знае, че може да си избере каквото иска само. Друг е въпроса, че с времето, ще види, че другите деца в зависимост от пола си имат определен тип играчки и ще иска да подражава...Ех, не е лесно да се бориш срещу света!
Замислям се и за обиците, защо да дупчим ушите на момиченцата а на момчетата не? Това не им ли показва автоматически , че са различни? А защо да са различни? Защо да не продупчим ушите на момченцето също? Или защо дупчим тогава ушите на момиченцето, някои го правят още в родилното... Говорих за това с жена ми и настоях ако имаме момче да му продупчим и на него ушите, а тя ми каза, че в никакъв случай. Мисли, че нашия син ще бъде подложен на достатъчно натиск, като син на лесбийки, като да го обременим допълнително с такова нещо. Казва, че като порасне, той сам може да си ги продупчи ако иска. Има право, тя винаги има право, добре, че е тя да внася разсъдък в нашето семейство...

P.с. Няма търпение вече да ми дойде месечния цикъл, целия месец броя дните, хормоналните изследвания от които се нуждая се правят само в този период. Нищо, поне наближава вече денят, и същевременно излязоха изследванията на жена ми, потвърждение, че не е носител на никакви венерични болести или които се предават по полов път. Тя трябваше да направи това изследване, като моя партньорка, като гаранция на клиниката ,че ако след осеменяването се появи такава болест, няма да претендираме,че заразяването е станало заради генетичния материал които получаваме от тях. Това са подробности, но се радвам, че малко по малко отмятаме документи от списъка които ни изискват. Най-притеснителното изследване от тези които ми престоят е радиограмата на тръбите, чувала съм, че е много неприятно и боли. Но нищо и това ще изтърпим. Колкото и да сме заети, винаги и на всичко което засяга бебето ни, ходим заедно, това сме решили да го спазваме каквото ще да става. Предимно на жена ми, защото аз съм сравнително свободна, но тя отлага каквото и да е, само и само да сме заедно :)