Lilypie First Birthday tickers

Lilypie First Birthday tickers

събота, 23 януари 2010 г.

Mestizaje

Тази сутрин, отивайки на работа се качих в градския автобус и се загледах в хората които се качваха. Моята спирка е първата, тъй като живеем на края на Саригурен, новият ни квартал, и отивайки към Памплона виждам всички които се качват и слизат.

Качиха се една жена от Мароко, забрадена по тяхна традиция, с количка с малко дете, смесена двойка латиноамериканка и испанец, едно младо черно момче с бялото му приятелче, забързана дребна рускиня хвана автобуса в последния момент, имаше още няколко латиноамериканци а и тази която наблюдаваше беше българка...

Колко е шарен пейзажа! Колко различни хората, различни националности, религии, култури...Поне на пръв поглед се вижда една чудесна хармония между различните хора. На това тук му казват „mestizaje”, смесица на различни култури. На тази дума се дава положителен смисъл, и с изключение на крайно десните расистки настроени, който за щастие са малък процент от тукашните хора, повечето хора са добронамерени към чужденците.

Питам се, защо трябва да съществува расизма? Защо да се мразим едни други и да се избягваме? Защото едните сме по-бели а другите по-матови? Та черната кожа или жълтата, или матовата, са също кожа и под нея също има хора, същите като нас!

Повечето тукашни семейства имат поне по един или двама членове от други раси и култури! Това го казвам съвсем отговорно и моята гледна точка е добра защото работя с много хора и на двете ми работи общувам със широк спектър от обществото.

За пример мога да дам моето ново семейство. Освен мен, която също съм чужденка, в семейството има три осиновени деца, като две от тях са от други раси, Стефани осиновена дъщеря на лелята на жена ми, е черна а Йон сина на Хуанхо е от индиански произход, и двамата с Леире са осиновени от Боливия, но той е 100% индихена, докато Лейре е русичка с индиянски черти, много са сладки и тримата!

Много наши приятелски семейства са смесени, например Мерседес и Амед, които са испанка и мароканец, и детето което чакат , Айман, ще бъде едно от приятелчетата на нашето дете, също с две майки всяка от различна нация...

Една колежка на Беатриз , осинови миналата година две деца от Русия, и другия брат на жена ми също взима всяко лято по едно дете от Чернообил за ваканцията.

Познавам една жена от Конго, омъжена за испанец и двете им синчета мулатчета които са невероятни сладури.

Познавам една сръбкиня и мъжа и испанец който учи сръбски с детето им. За сега само знае да каже "Причай сръбо да те разбере целио свет" Това го е научила Ивана :)

Един дядо който винаги идва с черното си внуче в магазина където работя събота, и му купува всичко което поиска и повече, до колкото разбрах, дъщеря му е омъжена за африканец, и той гледа детенцето почти винаги.

Представям си ако това се беше случило в България...Дори човека да искаше да си гледа внучето сигурно от страх от подигравки щеше да предпочете да не го види...

Други приятелска двойка са две момичета, които имат момиченце, едната е от Германя а другата баска „de pura cepa”

и две момчета като единия е български турчин а съпругът му аржентинец.
Когато празнувахме тяхната сватба, на която ние с жена ми бяхме свидетели, си дадохме сметка, че на масата бяхме четири човека и четиримата принадлежахме на четири различни религии, имаше една католичка, една ортодоксална християнка, един мюсюлманин и един евреин :) поне по документи, беше интересно откритие и истински пример за това, че предразсъдъците трябва да се преодоляват!

Повечето двойки които познавам, без значение хомо или хетеросексуални, дори когато не са смесени, т.е са съставени от двама испанци, пак са смесени защото единия е примерно баски а другия от Каталуня, или Андалусиа или Валенсия...и имат различни майчини езици дори бъдейки от една и съща страна...

Осиновените китайчета, африканчета, колумбиичета и русначета са просто безбройни!

Двойките между латиноамериканци и испанци са неизброими,и тези между българи и испанци, в тези случай предимно латиноамериканки и българки с испанци или испанки, и почти никога не съм видяла българин или латиноамериканец с испанка, едно от изключенията, които потвърждават правилото, е мой втори братовчед женен за испанка. Като цяло българските и латиноамериканските мъже не се харесват на испанките колкото и първите да разправят противното...

Повечето испански жени, особено тук на север, са независими и не търпят мачоман-щината която повечето българи държат да излъчват. Докато повечето испански мъже от младите поколения (сред по-старите испанци също се срещат много мачисти!) са много по-възпитани и третират жените като равни същества, нещо което разтапя много чужденки, особено идващи от такива култури като балканските и латиноамериканските...

Нашите момчета...най-лесно е да ги видиш с българки, рускини и по някоя латиноамериканка, но в тоя пък случай се обажда расиста в тях...

Познавах по физиономия една двойка, момичето живее близо до нас, виждала съм ги да чакат автобуса заедно и да се изпращат...Той българин със супер селска физиономия, а тя бразилка, черна, не много красива, но поне сто пъти По от него! Той се държеше дръпнато, тя налиташе да го целува, виждаше се, че е спал при нея и го изпраща...когато той видеше, че има хора и ги гледат, тичаше пред нея, обръщаше и гръб и какви ли не други обидни жестове които показвана, че го е срам от нея...Когато трябваше да го е срам от себе си ама неисе...От известно време не ги виждам, явно са се разделили...

Единствените раси които не се смесват често с други са китайската и циганската. Първите по причини произлизащи предимно от начина им на живот, и от затвореността на кръговете им. Аз лично познавам много китайци още от България, имала съм големи приятелства с някои от тях, и ги уважавам много дълбоко, но и също толкова дълбоко им съчувствам. Те работят много, прекалено много, понякога не правят нищо друго освен работа, а линия живот е лукс който не всеки може да си позволи. Учудващо е колко са умни, това се разбира когато ги опознаеш, и могат да бъдат много добри приятели, стига наистина да успееш да достигнеш до тях, много са затворени!

А циганите,те си имат разни традиции и обичаи...

Спомням си когато жена ми беше кметица и веднъж трябваше да ожени една циганска двойка, поканиха ни и двете на празненството им. Този ден го помня с това, че едва не скочих на бой на младоженеца, успях да се въздържа и само му изръмжах по мой си начин, от тогава като ме види минава на другата улица...
Повода да избухна така беше как заяви, че той може да спи с други жени, но жена му не, и тя трябвало да е девствена за „ритуала с кръпчето”...Това е циганския ритуал за проверка на девствеността, по принцип се извършва от старите жени от семейството на младоженеца...те трябва да обезчестят булката с бяло кръпче, което после да показват на всички за чест на булката...Това е варварски обичай, който причинява много болка на жените и отдавна дори сред циганите не се практикува, или поне се показва само чаршафа след брачната нощ...А този искаше задължително жена му да мине през това...

Онзи ден гледахме един испански филм, който разказваше за една смесена двойка, испанец, който се влюбва в пакистанка. За да се ожени за нея трябваше да стане мюсюлманин, да премине през какво ли не, да живее със семейството и, да учи коран...Целия тон на филма беше положителен, показвайки колко са готини тия хора, как като ги опознаеш ги обикваш, и изобщо колко е хубаво да се смесват културите...

На фона на всичко това си мисля за България...За расизма, за хомофобията, за новините на турски които всички плюят, аз също бях против в началото, трябва да призная...Сега вече мисля различно и за пореден път казвам -слава богу, че еволюирам!!!

Мисля за едно момиче от мюсюлмански произход което се влюби в циганин и беше отхвърлена от цялото семейство. Сега имат дете и родителите и дори не са го видели...

Мисля си за собствения ми баща, който няма да види детето ми, нито мен,
само защото маята партньорка в живота е жена...

За купищата други хора които познавам и чийто родители и близки, не искат да знаят за техните семейства, само за да не ги одумват „хората”...

Както каза сестра ми по повод на баща ни „той плаща данък обществено мнение” , той ме плати в данък на хората...Както и родителите на онова момиче я платиха в данък...

Не са ли много високи данъците в тая страна?

3 коментара:

  1. Много ми харесват описанията ти на испанското общество. Дано и в БГ нравите еволюират в тази посока. Жалко, че нас ни няма там да даваме добър пример на хората ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Този данък май е най-високият.

    ОтговорИзтриване