Интервю за az-jenata

Специални благодарности към Жюстин Томс за оказаното внимание и възможността повече хора да чуят думите ми, както и за доброжелателния тон!
Ето и интервюто:

Виктория Димитрова: Живей и остави другите да живеят

Виктория Димитрова е българка с еднополов брак. Тя намира своето щастие в Испания, където живее и работи. Чувства се щастлива и удовлетворена в професионален и личен план. За трудностите и предразсъдъците, които все още съществуват при еднополовите връзки, тя разказа специално за читателите на Az-jenata.bg.

Считате ли се различна? И трябва ли хората да ви “виждат” като такава?
Не се чувствам различна от никого, точно обратното – имам се за най-обикновен човек. Като всеки друг имам моите страхове, трепети, желания, обичам и защитавам семейството си, плащам си данъците и ставам сутрин рано за да отида на работа... Ако някои ме вижда различна, моля да ми обясни в какво, защото аз се чувствам абсолютно нормален човек.

Защо се наложи да емигрирате?
Наложи се да емигрирам по много причини, предимно семейни и финансови проблеми. А вече останах тук защото се убедих, че тук ме чака по-добро бъдеще първо в професионален план, финансов и накрая след като се ожених тук за жена, която е испанка, вече беше окончателно, че най-вероятно ще остана тук за винаги. Но не дойдох тук за да се оженя, то просто се случи.

В Испания, където живеете сега, чувствате ли се комфортно и имате ли проблеми, произтичащи от еднополовия ви брак?
Нямам абсолютно никакви проблеми свързани с еднополовия ми брак! В Испания еднополовите бракове са законни от 2005 а още десет години преди това съществуваха законните семейни съжителства за еднополови двойки. реклама
Тук хората са свикнали отдавна с мисълта и това изобщо не е проблем. Това се вижда и от факта, че преуспявам в работата си, а съм зависима от мнението на клиентите си за мен, до сега не съм загубила и един клиент имайки предвид, че всички знаят за семейното ми положение. Със съседите и приятелите е същото, нашето семейство е третирано като всяко друго.

Сложен ли е пътят за създаване на дете при еднополови двойки, според Вас, вашето семейство сте поели по него? Кои са основните пречки по него?
Създаването на дете е винаги сложен процес, и разбира се при еднополови съпрузи е още по-сложно. Радващото е, че вече медицината е толкова напреднала, че почти всичко е възможно. Възможно не винаги означава лесно, нито бързо, нито евтино, но е възможно да имаме дори деца на които и двете да бъдем биологични майки! Става дума за in витро оплождане с яйцеклетка на едната жена оплодена с генетичен материал от дарител и износена и родена от другата жена. От миналата година тук има нов закон, който счита и двете майки в тези случаи за биологични, едната генетична, другата рождена, докато при останалите случаи винаги едната майка е биологична и другата осиновителка, въпреки, че от две години насам не се налага осиновяване от майката не-носителка, след като е родено по време на брака, детето се записва автоматически на името на двете. Този процес обаче има един недостатък и той е, че е доста скъп и гаранциите не са големи особено след определена възраст. Въпреки това тази възможност съществува. Най-лесният вариант, и вариантът който избрахме конкретно ние с моята съпруга е най-обикновено осеменяване. Където майката носителка бива подложена на едно лечение, което трае няколко месеца и е с цел да се засили производството и качеството на яйцеклетките, за да повиши процента на възможностите с един опит и да намали риска от малформации, особено ако става дума за жени над 30 години. След това се извършва така наречената вътре маточна инсеминация, която се контролира с видеозон с цел да се намали рискът от многоплодна бременност, който е доста висок след стимулацията на производството на яйцеклетките. По тази причина именно повечето двойки подложили се на този тип инсеминация имат по две, три, четири деца...
Най-големи пречки за създаване на деца имат gay мъжете. Те са принудени да ползват услугите на така наречените майки под наем, което често създава проблеми, скъпо е и все още съществува законова дупка по въпроса в много държави, една от тях е Испания, тук все още е незаконно.

И разбира се остава вариантът с осиновяванията. В Испания gay двойките можем да осиновяваме деца съвместно, но осиновяването като цяло тук е много трудно, защото няма изоставени деца по принцип. Повечето осиновявания тук са интернационални и разбира се се водят по законите на страните които дават деца за осиновяване. В държави като Китай, Русия, Етиопия, Колумбия, Боливия и т. н., които са най-големите центрове за осиновяване, е незаконно осиновяването от gay двойки, и дори е много трудно за самотни родители.

Как приемат личния ви живот най-близките ви хора, родителите ви?
Като цяло много добре! Майка ми и бащата на жена ми дори бяха наши свидетели на сватбата ни, което е показателно колко добре сме приети, сред семействата си. Единствено баща ми се противопостави на моето щастие и естествено отпадна от живота ми след това. Иначе нямам никакви проблеми с никого, дори дядо ми, който е на 82 години и беше най-голямото ни притеснение, ни идва на гости това лято и макар, че се прави, че не знае, то е просто защото не знае как да реагира. Той е от друго време и му е простено.

Семейството на жена ми е много по-свободно и от тяхна страна не сме имали абсолютно никакъв проблем. Искам да дам пример с това, че когато почина майката на жена ми, а ние още не бяхме сключили брак дори, те ме писаха сред децата и снахите и в некролозите и всички роднини ми се обадиха и на мен да ми изкажат съболезнования за загубата на свекърва ми... Тъжен пример давам, но е много показателен! Наскоро почина бабата на една наша приятелка в България и жена й не можа дори да отиде с нея на погребението, не можа да бъде до жена си в такъв тежък момент... Тогава за пореден път си дадох сметка колко по-различен е моят живот тук и колко ми е жал за хомосексуалните хора, които живеят в България...

Смятате ли, че някога/в скоро време и у нас еднополовите бракове ще се узаконят?
Не знам дали у нас ще се узаконят еднополовите бракове. Дано!!! Дано, защото това е много нужно не само за хомосексуалните двойки, а за цялостното развитие на обществото. При всеки случай знам, че ще бъде много трудно. Понякога чувствам, че България се намира в някаква черна дупка, където времето не минава. Когато се връщам там и само с навлизането в българска територия чувствам, като че се намирам в чернобяла лента от миналия век, като че съм влязла в някаква машина на времето и съм се върнала 50 години назад...

Какво трябва да се направи, за да станем българите по-толерантни, да приемаме и уважаваме свободния избор във всяко едно отношение?
Нямам идея... Трябва да се има предвид историята на нашата страна, дълги векове турско робство, слабо развитие под булото на една религия като мюсюлманската, която е по-ретроградна и от католическата. След това влиянието на комунистическа Русия и пълно информационно затъмнение още дълги години... Предполагам, че трябва да мине време, да контактуваме с други хора, с други народи. В това отношение мисля, че интернет и емиграцията ще помогне много, надявам се. Надявам се, че хората, които са живели в други държави, контактували са с други хора и са научили неща, почувствали са свободата и са се цивилизовали малко, когато се върнат, ще повлияят позитивно и на други и така малко по малко нещата ще започнат да се променят...

Вашето пожелание към нашите читателки?
Желая на всички да търсят щастието си, да се борят за него и за свободата си. Както и да бъдем толерантни към останалите. Тук казват “Vive y deja Vivir!” – “Живей и остави другите да Живеят” Това желая на всички читатели, да живеят!