Сега бебето е около 3 см и половина и тежи няколко грама , вече има отпечатъци и всички органи са оформени, остава да се развият и да расте : )
Времето минава, корема започва вече да расте...Изпъква доста а се чудя дали не е малко рано. Реално не съм надебеляла, дори последния месец съм свалила два килограма, може би заради странностите...Но пък се чувствам подута и корема е пораснал забележимо. Явно заради задържането на течности и уголемяването на матката. Някъде четох, че сега матката се е уголемила няколко пъти , от размер приблизително колкото круша до размера на пъпеш...
Все по-често гледам да обличам свободни дрехи, анцузи и широки блузи, най-вече за да се чувствам малко по-свободна.
Гаденето попремина...В смисъл, последните няколко дни съм сравнително добре. Но пак на моменти ми става зле и като цяло се уморявам много бързо. Настроенията и сълзите също преминаха, сега се чувствам сравнително добре.
Продължавам да се пазя, но пак от времена време имах по малко кървене...Но вече го приемам по-спокойно а и сега е по-малко количеството.
С храната съм на моменти все още...Като цяло само ям плодове и зеленчуци, супи, леща, пюрета, от време на време пици със сирена и някои сладкиши. Месо и риба не мога и да виждам, да не говорим за миризмата им, не мога. Може сега да е момента да стана вегетарианка, отдавна го планувам...
Майка ми ми носи всеки ден какво ли не, не се търпи с бабините деветини и суеверия. Не прави това, не прави онова, хапни поне по малко от всичко....уууууфффф не се издържа!
Записах се на курсове за теория и кормуване и за сега съм доста доволна, идва ми добре , въпреки, че малко в повече умората, защото ми се събират доста часове между работата и курса. Но е добре да съм заета, така обръщам по-малко внимание на гаденето и т.н
С Хесус се разбирам за сега, макар, че казано честно не му обръщам грам внимание. Гледам си моите неща и дори си седя повече в стаята той като е в салона. По-малко контакт по-дълго търпение...
Взимаха ми кръв и когато отида другата седмица на лекар, ще ми кажат как вървим. За сега сме малко предпазливи, надявам се всичко да е наред...
Вече започнахме и малко по-малко да събираме нещица за бебето :))) Вчера Тере, жената на Санхел, донесе едни дрешки които свекърва ми е плела на Виолета и тя ги запазила. Разтопихме се и двете с Беатриз...Малки дребни жилиетчици , красота, да не говорим, че са ръчно направени от майката на жена ми.
Имахме и един малко странен момент , когато Тере каза ако е момче детето да махнем розовите панделки от жилетчиците, било лесно...Тогава ние и казахме, че нашето дете няма да бъде нито възпитавано нито обличано според нормите на мачизма, и на детето ще му се обличат от Всички цветове от какъвто и пол да е! Беше доста шокирана като си представи момченце с розови панделки по дрешките, но бяхме категорични и май и се изясни...Вече сме предупредили доста хора ако искат да ни правят подаръци да не следват шаблона розово-момиче синьо-момче и повечето се стъписват като Тере, но после като свикнат осъзнават колко е глупаво всъщност робуването на тези стереотипи.
Като говорим за цветове, весела баба Марта! Бели и червени, весели засмени!
Моята кола от Ада
Преди 1 месец
Публикации
Разкошен разказ! Виктория, вземи напиши един мемоар заедно с Беатриз. Фокусът да бъде как сте пораснали и как сте се срещнали, а около него ще разкажете и за фамилиите си.
ОтговорИзтриванеХм...дразни те, че разказвам за фамилийте ни ли?
ОтговорИзтриванеАз по принцип си водя този блог като тип личен дневник, и междувременно си изказвам моите убеждения и мнение за това което ми се случва. А това ми се случва и за това разказвам, ако не ти харесва просто можеш да прескачаш, никой не задължавам да чете...
O, не. Блогът ми харесва много и ми е много интересно да чета за семейството ви. Предложението ми напишете за мемоар е съвсем сериозно. В момента дочитам "Паула" на Изабел Алиенде (Айенде май я произнасят в Испания) и си мисля, че и от вашата история с Беатриз би се получило много хубаво четиво. Зависи от вас разбира се по какъв начин и доколко искате да споделяте историята си.
ОтговорИзтриванеТези коментари всъщност за под последния ти постинг, но не се справих нещо първия път.
Разбрах, че са за под другия, няма значение. Стори ми се, че улавям ирония, може би защото аз самата си мисля, че малко прекалих с историите около фамилиите... Истината е, че аз това живея и за това разказвам, не го правя с някаква друга цел. Не мисля, че сме кой знае колко интересни за да пишем мемоари, дори сме най-обикновени хора, ама най, най-обикновени! Може би точно за това се осмелявам да си разказвам истриите, защото бъдейки толкова типични колкото сме, предполагам, че много хора са изживели или изживяват подобни неща и биха ме разбрали.
ОтговорИзтриванеНапример историята със свекър ми, със сигърност има хиляди и дори милиони хора принудени да живеят със свекъри и родители и те веднага ще разберат как се чувствам. Тая смесица на добри и ужасни чувства които се изпитват към някой които не би трябвало да живее с теб а нямаш изход...За това го разказвам, защото това не е единичен феномен, а за жалост много хора, особено в България, тук вече е отживелица, но в България колко ли млади семейства живеят с нечии родители...И със сигурност са много по-зле от мен, но аз си страдам от мойто си страдание и си го разказвам...
Точно защото сте обикновени хора, много други могат да се идентифицират с трудностите и радостите ви. От друго страна обаче сте от различни култури, което прави историята ви интересна.
ОтговорИзтриванеЗа иронията: толкова ми е омръзнала. Мисля, че ние българите много надценяваме иронията, а позата "аз съм индивидуалист" я нaдценяваме още повече, без винаги да сме наясно какво е това индивидуалност. Чета блога ти, именно защото в него няма ирония и цинизъм. Лека вечер.
Радвам се, че ти харесва да четеш тук, дано никога не те разочаровам :) Благодаря за оценката и добрите думи!
ОтговорИзтриване