Кога мина една година?

Здравейте! Много време мина от както не съм писала тук и вече има някои оплаквания , което ми показва, че не сте ме забравили :) Много благодаря за което!

Тази година мина много интензивно…Първо се развеждах, не е толкова лесно да го направиш колкото да го кажеш..., после се лутах като муха без глава, правих глупости в личен план и си губих времето, моето и на други хора в безсмислени контакти водена само от ужаса от самотата и страха от неизвестното, после тъкмо взех решение да не се занимавам с никой и взех, че се влюбих истински, ненадейно и до уши...Живота е непредсказуем! Всичко това на фона на отглеждането на малкото ми детенце и на плахи и в началото също хаотични стъпки в опити да си подредя живота. За това и ще ме разберете, че не исках да пиша тук, не бях в състояние.

Сега обаче, мога спокойно да кажа, и колкото и клиширано да звучи, че това е най-щастливата година от моя живот!!!

Детенцето е светлина и слънце което наистина дава смисъл на всичко. Винаги съм се ядосвала на хора които казват, че децата ти осмислят живота и съм спорила- „Ама как може, единствената причина да съществуваме е в това да се възпроизвеждаме???Не може ли да имаме други цели, стремежи...” И разбира се, че може и трябва, но сега разбирам, че детето ти дава смисъл на живота не защото иначе не струваш нищо или не можеш да имаш други цели а защото те зарежда с оптимизъм, с желание за живот и когато падаш духом, си казваш трябва да се държа, отговорен съм за друго човешко същество и дори да паднеш, се изправяш веднага!

Той расте

става все по-красив и силен, неудържим е просто! Вече почти ходи, все още се държи с една ръчичка, но не за да се подпира а само за да си мисли, че го водиш, иначе истината е, че той тича напред и те влачи след себе си. Мина бебешкия период и вече е голямо детенце. След няколко дни има рожден ден и става на една годинка :) Голям човек, моето момченце :)

Но не само Велик е моето слънце в живота, имам и друго :) Другото прекрасно нещо което ми се случи тази година, беше, че срещнах жената която съм търсила винаги. Изградих си нов план за живот и искам този живот да бъде с нея. Вече не се лутам като празна бутилка в морето, имам си я нея и нашия бъдещ живот, който ще градим заедно.

Питат ме коя е и каква е...Само мога да кажа, че е прекрасна, невероятна, умна, мила, добра, красива, най-красивата...Всичко което може да се каже е малко! Няма такова прекрасно цвете на цялата планета и на всичко отгоре си е мое :)))))) И аз като малкия принц ще кажа „Миличко, ти си моята прекрасна роза! Единствената роза на моята планета!”

Когато се запознахме, и аз почти мигновено се влюбих в нея(онлайн :) ), не вярвах, че изобщо, ще ми обърне грам внимание, та тя е истинска богиня!...За мое огромно учудване обаче се оказа, че това невероятно същество ми отговори на чувствата и...Просто няма по-щастлив човек на света от мен сега!

Това лято ходихме с Велик на България се видяхме... Разменихме си пръстени и от тогава съм окончателно сгодена :) Повечето хора са учудени как след тежък развод и всичко около него, съм решена толкова бързо да се оженя отново. Само ще кажа, че когато се намери нещо толкова прекрасно, човек бърза, бърза много да си го вземе, защото ако нещо научих до сега в тоя живот, е че истинската любов не се намира през ден, нито често или лесно, не...Тя е от тези жени които не се срешат всеки ден и нямам никакво намерение да оставя да ми се изплъзне!

Имам си прекрасно детенце и невероятна жена, моето прекрасното цвете ,която на всичко отгоре ме обича и обича Велик. Съгласна е да рискува и да остави всичко което е градила до сега за да дойде при мен и да започнем нещо ново отначало. Ще остави сравнително добра работа и спокоен живот в България за да рискува да дойде тук и да се изправи с мен срещу всичко което може да ни чака, въпреки настоящата криза и въпреки всички пречки които най-вероятно ще имаме, тя ще дойде при мен...

С бившата ми жена се разведохме окончателно, но все още живеем заедно, все още по финансови причини, но и детето ни е малко и ни идва много добре това, че можем заедно да го гледаме. Ние се разбираме чудесно и сме си приятелки. Беатриз и моето прекрасно цвете също се разбират добре, пращат си поздрави и се уважават. Беатриз се радва много, че я има и че съм щастлива и ми помага много да мога да си уредя живота така, че да сме добре после с нея. От друга страна ТЯ, уважава Беатриз и нейното място в моя живот и в живота на Велик, което мен лично много ме улеснява. .

Де да можех и аз да се държа с гаджето на Беатриз както тя с моята годеница...Въпреки, че осъзнавам колко добре всъщност се подреди всичко за всички ни и как това е благодарение на това, че тая жена нямаше скрупули да тръгне с някой чиято жена е бременна...не мога да и простя и не искам да имам контакт с нея все още. Може някой ден да се променя, но за сега не мога...

Относно детето, и двете имаме родителски права и задължения, но до третата му годинка той ще живее постоянно при мен(след като се изнеса, надявам се скоро!) а другата му майка ще може да го посещава. След това вече започва да да го взима събота и неделя и половината от празниците и ваканциите а след петата годинка на детето и два дни през седмицата за сметка на някой и друг уикенд, където той ще остава при мен. Така решихме, споразумяхме се и това подписахме в развода ни, но между нас се разбрахме, че винаги ще подхождаме приятелски и няма да се придържаме стриктно към договора и да си вадим очите за една минута закъснение или други дреболии. Ако и занапред се разбираме като до сега, няма да имаме никакви проблеми.

Виждате, че не преувеличих изобщо като казах, че няма по-щастлив човек от мен! :)
Сега обещавам да опитам за напред да пиша по-често в блога. И мисля, че ще го правя, защото мина най-странния период и вече съм на себе си :)

ЛГТБ Пловдив

Има хубава новина, макар, че за повечето може да не е вече новост, но аз разбрах наскоро за тази нова група млади хора в Пловдив, след като се свързаха с мен.

Каква радостна новина! Вижда се, че има хора готови да действат в тази държава, и освен това се правят неща и извън София. Има живот и извън София, представете си...
Като видя такива инициативи, и изобщо инициативи към развитие в каквато и да било положителна посока, си мисля, че има надежда за България!

Новата ЛГТБ организация се е заела усилено с прочистване на Интернет пространството от скинарски сайтове и видео клипове и дори издава ЛГТБ вестник! "Идентичности" е името на поне по мои сведения, първия вестник в България за ЛГТБ общността.

Другата нова инициатива на тази организация, е и причината по която се свързаха с мен. Съвместно с една испанска асоциация на хомосексуални семейства с деца, са решили да правят документален филм който да покаже трудностите през които преминават хомосексуалните родители на деца в страните от източна Европа и предимно България, как дори не могат да си вземат децата от детска градина и много други неща от този род. Филма ще бъде излъчван пред Европейския парламент.

Организаторите се нуждаят от доброволци които да разкажат своята история, като предлагат да скрият лицата, гласовете и имената на готовите да разкажат за това което им се случва, ако се налага. След като явно още не са намерили достатъчно хора, слагам това съобщение тук с надежда някое семейство да се отзове и престраши да застане пред камерите на екипа им и да покаже на европейските депутати през какво минават хомосексуалните хора в България и техните деца.

И най-важното според мен, е да се покаже, че такива хора и семейства, и деца, съществуват а не са някаква химера или измислица на новото време, че това също се отнася за източна Европа, че тук също има незащитени от никакви закони хора, деца...

Желаещите да видят вестника могат да го намерят в www.bgles.com

А всеки желаещ да се включи в проекта на организацията може да се свърже с тях на lgbt_plovdiv@abv.bg или по скаип lgbt-plovdiv

Успех на новата организация, попътен вятър и много сили , ще им трябват!

В снимки

Отдавна бях забелязала, че когато се стане майка се занемарява и блог и всичко. Ето и аз така направих, но няма как! Бебето е номер едно, и номер две и номер три...То е задължение, свободно време, забавление, всичко. И не се оплаквам, напротив! Никога не съм чувствала толкова енергия и толкоча щастие, е добре, поне отдавна не бях чувствала толкова енергия и щастието което дава бебето не може да се сравни почти с нищо. Поне за мен де, и поне за сега :)

В снимки, защото „una imagen vale mas que mil palabras” (една снимка струва повече от хиляда думи) и защото така най-лесно ще разкажа всичко което се случи с нас с Велик пред изминалите месеци.

Накратко, растем! Растем и преминаваме етапи. Светкавично бързо ако питате мен!
Беше малко бебенце;)



и сега е ,

...голямо бебенце :)))

Папкането ни беше така...
и преминахме през това...
и дори вече така.


Спинкахме в малко креватче
и после преминахме...
в голямото :)


В колата се возехме така...
,

и сега така :)

Велик беше цар на деня на црете и там където ходи, навсякъде е цар, цар и център на всичкото внимание!


Маците го обожават! Особено Патра и Маноля
, Марче е толкова мързеливо мече, че единствено мисли къде да си легне и да мърка, но не се занимава с никой
. Патра го защитава и всеки който се доближи до количката бива плашен а понякога и захапан за крачола!

Чичовчите го обожават,

и братовчедите,
бате Методий му чете писма по скаип
И вуйчовците го обичат
, и бабите
,
и дядовците
,
И най- много майкитееее :)))

Равносметка 2010

2010-та година беше за мен много разнообразна, силно наситена и изпълнена с много неща, макар не всичките добри, през нея ми се случи най-хубавото нещо на света, най-важното и най-милото. Роди ми се Велик и само тоя факт променя всичко, украсява тая година, която освен това ми донесе и много лоши моменти, много загуби в личен и професионален план, в здравето и в какво ли не... Но факта, че ми се роди детенцето тежи толкова много, че ако сложехме всичко на една везна, от една страна всичко лошо което ми се случи, наред с развода ми, изневерите, тежката бременност, разбитото ми здраве в последствие, смъртта на дядо ми, на чичо ми, кризата...всичко това го преборва с един замах идването на бебето ми на този свят!!!

Тази година за мен ще е паметна, ще я запомня винаги с добро! В нея ми се роди детенцето, слънцето на моя живот!!! Не знаем какво е да си родител докато не ни сложат едно беззащитно същество в ръцете...Тогава човек вади сили за борба дори да умира, дори да агонизира или да не може да се помръдне от болка, до последната капка кръв която остава във вените...Когато едно малко същество те погледне с неговия чист поглед, с неговата чиста малка душа и знаеш, че зависи изцяло от теб и от това да намериш сили - намираш сили!!!! Намираш сили и то толкова, че дори да не можеш да се помръднеш за себе си, ако някой се доближи до бебето с лоши намерения, сме способни да разкъсаме със зъби всеки, който и да е...

В тоя ред на мисли, не знам кой на кого дава живот, аз ли му дадох живот на Велик или той на мене...

На мене и на майка му Беатриз , за нея също не беше лесно всичко което се случи, и за нея също Велик е най-важното нещо на тоя свят. Тя също прекара тежка година, поне колкото моята, а може и повече! Раздялата ни се дължи на нейните действия, но и на нея никак не и е лесно. Аз не плача вече отдавна за раздялата ни, имах тежки моменти и от време на време се ядосвам, това е неизбежно. Но вече съм много по-добре, и не само това, имам усещането, че аз го понасям стотици пъти по-добре от нея. Тя е тая която изпада в плач изневиделица, защото тя е която взе решението и макар, да има нова любов и да е щастлива от което, е разкъсвана от вина, страх, съжаление...Отслабна с 10 кила и ден и нощ се оплаква от болки в стомаха...Всичко това ни се отрази на здравето и на двете, няма никакво съмнение!

Разделите са винаги много болезнени , но още повече когато си градил дълго една идея, едно семейство... Брака е вложение, голямо вложение на много неща, в повечето случаи на всичко което имаш в много аспекти и когато рухне...човек е сринат дори той да е който бутне кулата, там в руините вижда целия си живот...

Всичко това има и хубава страна обаче! Хубавото на руините е само едно, че сега можеш да започнеш наново :) Една нова и стабилна постройка, с нови материали и с много по-добри планове...Щеше да е по-лесно да ремонтирахме старата къща, за позакърпим течовете, да позамажем пукнатините...но със сигурност винаги щеше да си остане влагата и мухала щеше да се разраства все повече и повече, има неща които не си струва да се замазват...!!!

Но, понеже всичко има своята хубава страна, и най-вече своят мотив за да се случи -имаме Велик, който е плод на тоя брак който пропадна. Дори само заради него си струва всичко, всичко си струва заради Велик, всичко!!!

Когато започна тази година си пожелах три меща (http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html) да имам дете, да изкарам книжка и да сваля някой и друг килограм...Сега мога да кажа с радост и гордост(!), че успях с най-важните от задачите ми, имам детето което толкова желах и карам кола :))) Отслабването, не можах да го постигна, но то е сред целите ми за другата година, т.е за тази година, че вече дойде :)))

Сега като прочетох поста от миналата година...........Да, това потвърждава, което казах току що, че къщата която градихме ние до сега имаше страшно много дефекти и кърпенето до нищо няма да ни доведе, сега го виждам с призмата на времето, преди съм била убедена, че действаме правилно влагайки цялото ни време в бъдещи планове, в бъдещи пътешествия, бъдещи веселия, бъдещи близости...лош беше тоя план, до никъде не ни доведе! Следващия път като започна нещо ново, ще знам от кое да бягам и кое може да се окаже пагубно. Лошите неща които се случват, често имат доста добри страни, както е случая с развода ми, най-малкото можеш да се научиш от тях и следващия път да си подредиш нещата по друг начин...

За следващата година имам малко изисквания, няма да я натоварвам с очаквания като 2010-та, само искам да мине възможно най-плавно, да са ми добре хората който обичам, да няма вече смърт или лоши работи...Да ми зарастват раните малко по малко в духовен, финансов и здравословен план...Не искам друго, 2010 беше интензивна и като цяло много добра, но сега имам нужда от почивка, 2011 ми е нужна като балсам и не искам да ми се случват любови или приключения, сега искам само здраве, спокойствие и да се радвам на Велик .

Желая на всички да получите това от което се нуждаете през тази година, и предимно много здраве, всичко останало се постига по един или друг начин, само е важно да се има здраве! Честита Нова Година!!!

Първата коледа на Велик

Тази е първата коледа на малкото ми момченце, първата от много бъдни вечери, коледи, нови години и т.н, които ще изживее и надявам се да съм с него в колкото се може повече от тях.

Бъдни вечер я прекарахме както винаги в къщата на майка ми и Хосе и трапезата беше отново българо-испанска, имаше и погача с паричка, която се падна на Велик "съвсем случайно" ;), и постни гозби наред с тигрови скариди и коледен турон, както винаги :)

Не всичко беше както винаги обаче... тази бъдни вечер беше различна не само с това, че сега имахме Велик сред нас, но и с това, че ние с Беатриз вече сме поели по различни пътеки и с това, че за пръв път аз няма да присъствам на коледния обед в къщата и. Тя беше с нас на бъдни вечер и искаше аз също да съм с тях на коледа, както винаги..Но аз виждам нещата по различен начин и няма да отида, въпреки, че с това отказвам възможността на нея и семейството и да бъдат и с Велик.

Това е така, защото аз приемам този ден за официален семеен празник а аз вече не съм част от това семейство, това е което чувствам и така е както ще действам. Покрай мен и Велик няма да може да пръсъства, за мое голямо съжаляние, въпреки, че той е част от семейството, но за сега това е положението.

Нямям никакъв проблем да бъда с братята на Беатриз и семействата им, напротив, разбираме се идеално и те, особено Санхел, който живее по-близо и децата му често идват да видят Велик я в ателието , я в къщи, и прекарват много време с него и го гушкат и му говорят, това мен само може да ме радва и знаят много добре, че никога няма да ги спра да го виждат, даже аз ходя у тях да го водя него а и аз да ги видя тях, все пак сме били близки много време и така се надявам да си остане, просто на официални семейни събирания аз вече никога няма да присъствам, защото вече нещата са различнии и колкото по-скоро свикнем с промените, толкова по-добре, поне за мен е по-добре...

Беатриз не е на това мнение и дори имахме дърпане по въпроса, за нея нищо не се е променило и само и единствено имаме нови хора в живота си, но това според нея не означава, че ние не сме вече семейство, за това и тя дойде с нас на бъдни вечер, да ми покаже как нищо не се е променило, и иска да сме заедно на нова година и на всички празници, а с гаджето си ще прекара други дни извън празнците... но за мен не е така и аз деиствам според моите разбирания. За мен нещата са коренно различни и въпреки, че все още живеем заедно и развода не е приключил,за мен вече сме разделени и разведени окончателно.

Беатриз се сърди и за това, че като аз няма да ходя, и спирам и детето,но това е само защото все още е бебе и трябва да е с мен. Според предварителния ни договор за развода който сключихме, детето ще е живее постоянно с мен и докато навърши 3 годинки Беатриз има право на посещения и да прекарва време с него, но няма право да го взима от мен, а чак след това ще започне да го взима за съботите и неделите и след като навърши 5 годинки ще делим и ваканциите и празниците, следователно на едната ще се падне да е с него например на коледа а другата на нова година и следващата година обратно и т.н. За сега е бебе и е с мен...

Аз ще прекарам коледата с новото ми семейство което е изградено от мен и Велик, трябва да свикна, че това е така и за напред ще бъде така винаги ,така че колкото по-скоро толкова по-добре...

Въпреки, че четейки това може да оставате с впечатлението, че съм тъжна от новото положение, не е така! Аз също очаквах, че ще ми е тежко , но истината е, че съм доста добре и дори съм изпълнена с едно усещане за спокойствие което не мога и да си обясня от къде се появи :)

Сега когато се оказах сама с една раздяла като тая която изживявам, си дадох сметка че имам добри приятели като някои от тях ги бях занемарила до крайност но в момента в който имам нужда от тях са до мен...Открих и пре-открих нови хора които си струва да опозная и възнамерявам...

Мога да кажа с ръка на сърцето, че съм един щастлив човек, имам семейство което е до мен винаги, майка която ме подкрепя винаги и във всичко, сестра която предимно ми къса нервите, но ме обича и мога да разчитам на нея за много неща, племенници и детенце като слънца, имам и приятели и познати които са до мен в тежките моменти...

Ако нещо трябва да си пожелая на този ден то е да ми е живо и здраво детенцето и да расте щастливо и спокойно, да успеем с другата му майка да компенсираме факта, че се разделихме така,че той да не чувства нужда от никакъв тип и да се разбираме добре като до сега за да не страда детето гледайки скандали и лошо отношение между нас...
Желая си да са живи и здрави хората които обичам и ме обичат, да са добре всички и да мога да ги виждам по-често, особено тези които са далече...

Желая на всички щастие и весели празници!

Кърмене?!

На първо място искам да кажа, че съм очарована от това да бъда майка! Очарована съм от промяната която виждам у мен с идването на детето и как той ме направи още по-силна и смела, по-чувствителна към много неща които преди не съм разбирала и забелязвала дори..., още по решена да се боря за постигане на един добър живот за мен и за него. Мисля, че да изживееш това е една стъпка напред в индивидуалното развитие на човек.

Въпреки това винаги съм била против идеите за това, че детето осмисля живота на жената, че едва ли не без дете сме кръгли нули и това трябва да е висшата цел към която да се стремим жените.
Жената, мъжа и изобщо хората сме това което сме и всеки има стойност и може да намери смисъл за живота си в различни начинания, да ги съчетава и избира както му се иска и да живее според критериите си за щастие.

Майчинството (или бащинството) е едно от нещата които човек може да избере да изживее и е добре това да не те ограничава да изживееш други неща и същевременно да направиш още много със себе си и с живота си. За мъжете е доста по-лесно да съчетават бащинство с работа, бащинство с излизане на вън, бащинство с контакти, бащинство с нова връзка и т.н. и т.н....Докато за много жени да имаш бебе е равносилно на 3 години домашен арест.

Жените сме доста ограничени от много неща по времето когато имаме деца и още повече когато са бебета. Кърменето, като основната причина по която сме вързани да бъдем винаги с децата си в началото, е едно от нещата които могат да ни заробят и затворят между 4 стени за доста дълъг период от време, или точно обратното... това е което може да ни спаси от затвора и да ни даде възможност да живеем пълноценно и да не се отказваме от излизания и социалния живот който сме водили преди!

Аз не съм се ограничила в нищо от както имам бебе и то именно благодарение на това, че за сега имам късмета да мога да си кърмя бебето. Ходя на работа, поне 3 пъти седмично обядвам на вън, излизам с приятелки на кафе и ходя да пазарувам по времето по което ми хрумне...Нямаше да мога да мога да правя почти нищо от това ако не можех да си храня детето където и да се намирам в момента в който той поиска.
Може да се намирам на центъра на града, ако той се разплаче, сядам на една пейка, вадя гърдата и го храня, ако съм в някой ресторант същото, в кафе, в работата...навсякъде!

Казано честно стана съвсем случайно,в началото се притеснявах а и винаги съм била срамежлива. Как да не бъдеш като съм получила такова възпитание, да се срамувам от всичко...предполагам, че това е на което са учени повечето момичета още повече по нашите географски ширини...

Та, стана случайно, бяхме на пазар и не очаквах, че ще се събуди толкова рано да яде, когато се разплака и не можех да направя нищо друго освен да седна на една пейка да го храня. Това което имах като храна в мен беше кърмата...
Бях доста притеснена но си казах майната на всичко, на мен да ми е добре детето та каквото ще да става! После обаче установих, че никой не се обръща да ме гледа специално, нито хората се стряскат и се въртят на другата страна да не ме гледат...нищо такова! Даже минаваха познати и ме поздравяваха, спираха да го видят...На никой не му пука от това, че аз кърмя, освен това си дадох сметка, че много други жени го правят, преди това и аз не съм ги забелязвала а сега виждам, че моето не е никакво откритие. Последния път в един ресторант, бяхме три които си кърмехме бебетата...Никой, ама никой не се шашка, не се върти на другата страна и подобни.

Никой с изключение на българите...веднъж дойдоха да ме видят в ателието една позната и мъжа и, и той се шашна толкова задето ме завари да кърмя, че почервеня и се чудеше къде да се дене.
Е тая реакция е която заробва жените!!!

Аз не съм отишла да правя стриптийз на публични места, това което правя е да си храня детето! Нали майчинството е свещено и трябва да е цел в живота, защо тогава кърменето е нещо срамно?

Какво ми остава на мен (на мен и на останалите жени) ако не мога да кърмя детето навсякъде? Остава ми ИЛИ да не излизам никога никъде, защото детето яде на два часа, да си стоя в къщи и да се крия от всеки поглед, остава само и фередже да си надена не дай боже да му е неудобно на някой от това да се наложи да ме гледа...

ИЛИ да мъкна с мен храната на детето –това е голяма желязна кутия с мляко на прах, да мъкна шишетата, стерилизирани и стерилизирана вода, като се разплаче детето да вадя шишето, да вадя водата, да меря количеството вода, да моля сервитьорите да ми я затоплят точно на 180 градуса за точно 35 секунди, да меря точното количество прах който да сложа в точното количество вода затоплена точно до определена температура....

Става пределно ясно, че втория вариант е толкова неудобен за мен и за околните, че ако не кърмя, не ми остава друго освен да си седя вкъщи като една кадъна и да чакам да минат няколко години от живота ми докато детето порасне та да мога да опитам наново да работя, да излизам, да живея...

Да бъда майка не ме ограничава да правя каквото искам, това което би ме ограничило са традициите и културата която налага на жените определени норми за поведение когато са момичета, когато са жени , когато са майки, когато са възрастни...Аз съм решила за себе си, че няма да следвам никакви норми които ми ограничават свободното движение в живота и ми вгорчават майчинството, което иначе е много красив период изпълнен с много емоции и искам да му се насладя!

С две думи, момичета които сте или ще ставате майки, ако можете си кърмете децата винаги и навсякъде. Кърменето е най-доброто наследство което можем да им дадем , защото кърмата най-добрата храна в най-важния период от живота им.
Кърмата спомага за развитието на децата и според много изследвания, децата които са кърмени боледуват много по-малко и се развиват умствено много по-добре. А ако добавим към всички тези неща и удобството което ще имате вие при храненето на децата, няма по-добро хранене!

Първи месец

Ето, че нашето бебе вече навърши месец ! Продължава да е сред най-големите бебета 97-ми параметър а според майките и най-хубавия :)

Велик е едно наистина много обичано бебе! Аз го обожавам, другата му майка го обожава а баба му даже го боготвори...Всички останали роднини също го обичат и особено тези които са далече- леля му и братовчедите от България нямат търпение да го видят.


Като цяло детето е кротко и не реве по цели нощи. Сега, има си своите моменти на колики и когато нервничи следобедите и не ме оставя да работя , но като цяло е доста добричък поне сравнен с това което чувам от други хора ПУ-ПУ!

Толкова е добричък, че успявам доста добре да съчетавам майчинството, с работата. Още от 15-тия ден на детето започнахме да ходим да работим и аз и той и с помощта на баба му се справяме много добре със задачите.

Понякога обаче съм доста уморена , и въпреки, че вече свиквам, ми е доста тежко, а и не съм се възстановила напълно още. Вчера например излязох от вкъщи сутринта в 9 а се прибрах след 22.30...цял ден навън по задачи и на работа...

Беатриз също работи много, особено сега на края на годината когато има да довършва три проекта плюс останалата и работа, но въпреки това помага винаги и с каквото може. Винаги когато има време дава биберони, сменя памперси и си умира да прекара време с малкото. Ако има половин час почивка гледа да дойде или до вкъщи или до ателието ако сме там за да го види поне за 5 минутки.

Може да не се представи особено добре на финала на връзката ни, на любовната ни връзка, защото сега продължаваме да имаме друг тип връзка... Но, като майка и партньорка е идеална , това никой не може да и го отрече! Работи като луда и както винаги се грижи на нас с Велик да не ни липсва нищо и помага с всичко което може в къщи и за бебето, та даже и повече от колкото може.

Добре, че карам колата!!! От две седмици някъде се движа навсякъде сама (преди това ме караха докато още дърпаха шевовете) и се оправям идеално с колата.

Е...с някои малки изключения...като когато горката ми Патра повърна от резките потегляния, от тогава карам много по-меко и вече не повръща! Или като когато цял ден бях карала с вдигната ръчна без да си дам сметка, или като когато ми забиваше 4-5 пъти преди да потегля...а то трябвало да изчакам да загрее защото мотора е дизел...такива дребни неща които вече започвам да ги изглаждам малко по малко...

Покрай всичката тази работа(натрупало ми се е от времето когато не бях в състояние), покрай бебчо който си иска неговото, и свободните дни в които се нижат още куп роднини и приятели да го видят...предполагам, че няма да имам много време вече за блога нито за много приказки във феиса като до сега. За радост времето ще ми е запълнено(времето извън работата) с нещо къде, къде по-приятно гледането на малкото ми бебе и да наблюдавам как всеки ден се променя и оформя като човече :)

Благодаря на хората които следите този блог за търпението и вниманието с които ме удостоявахте до сега, но занапред няма да пиша толкова често, а и мисията е изпълнена...сега само остава да растем и да се гледаме :)))