Първи месец

Ето, че нашето бебе вече навърши месец ! Продължава да е сред най-големите бебета 97-ми параметър а според майките и най-хубавия :)

Велик е едно наистина много обичано бебе! Аз го обожавам, другата му майка го обожава а баба му даже го боготвори...Всички останали роднини също го обичат и особено тези които са далече- леля му и братовчедите от България нямат търпение да го видят.


Като цяло детето е кротко и не реве по цели нощи. Сега, има си своите моменти на колики и когато нервничи следобедите и не ме оставя да работя , но като цяло е доста добричък поне сравнен с това което чувам от други хора ПУ-ПУ!

Толкова е добричък, че успявам доста добре да съчетавам майчинството, с работата. Още от 15-тия ден на детето започнахме да ходим да работим и аз и той и с помощта на баба му се справяме много добре със задачите.

Понякога обаче съм доста уморена , и въпреки, че вече свиквам, ми е доста тежко, а и не съм се възстановила напълно още. Вчера например излязох от вкъщи сутринта в 9 а се прибрах след 22.30...цял ден навън по задачи и на работа...

Беатриз също работи много, особено сега на края на годината когато има да довършва три проекта плюс останалата и работа, но въпреки това помага винаги и с каквото може. Винаги когато има време дава биберони, сменя памперси и си умира да прекара време с малкото. Ако има половин час почивка гледа да дойде или до вкъщи или до ателието ако сме там за да го види поне за 5 минутки.

Може да не се представи особено добре на финала на връзката ни, на любовната ни връзка, защото сега продължаваме да имаме друг тип връзка... Но, като майка и партньорка е идеална , това никой не може да и го отрече! Работи като луда и както винаги се грижи на нас с Велик да не ни липсва нищо и помага с всичко което може в къщи и за бебето, та даже и повече от колкото може.

Добре, че карам колата!!! От две седмици някъде се движа навсякъде сама (преди това ме караха докато още дърпаха шевовете) и се оправям идеално с колата.

Е...с някои малки изключения...като когато горката ми Патра повърна от резките потегляния, от тогава карам много по-меко и вече не повръща! Или като когато цял ден бях карала с вдигната ръчна без да си дам сметка, или като когато ми забиваше 4-5 пъти преди да потегля...а то трябвало да изчакам да загрее защото мотора е дизел...такива дребни неща които вече започвам да ги изглаждам малко по малко...

Покрай всичката тази работа(натрупало ми се е от времето когато не бях в състояние), покрай бебчо който си иска неговото, и свободните дни в които се нижат още куп роднини и приятели да го видят...предполагам, че няма да имам много време вече за блога нито за много приказки във феиса като до сега. За радост времето ще ми е запълнено(времето извън работата) с нещо къде, къде по-приятно гледането на малкото ми бебе и да наблюдавам как всеки ден се променя и оформя като човече :)

Благодаря на хората които следите този блог за търпението и вниманието с които ме удостоявахте до сега, но занапред няма да пиша толкова често, а и мисията е изпълнена...сега само остава да растем и да се гледаме :)))