Кога мина една година?

Здравейте! Много време мина от както не съм писала тук и вече има някои оплаквания , което ми показва, че не сте ме забравили :) Много благодаря за което!

Тази година мина много интензивно…Първо се развеждах, не е толкова лесно да го направиш колкото да го кажеш..., после се лутах като муха без глава, правих глупости в личен план и си губих времето, моето и на други хора в безсмислени контакти водена само от ужаса от самотата и страха от неизвестното, после тъкмо взех решение да не се занимавам с никой и взех, че се влюбих истински, ненадейно и до уши...Живота е непредсказуем! Всичко това на фона на отглеждането на малкото ми детенце и на плахи и в началото също хаотични стъпки в опити да си подредя живота. За това и ще ме разберете, че не исках да пиша тук, не бях в състояние.

Сега обаче, мога спокойно да кажа, и колкото и клиширано да звучи, че това е най-щастливата година от моя живот!!!

Детенцето е светлина и слънце което наистина дава смисъл на всичко. Винаги съм се ядосвала на хора които казват, че децата ти осмислят живота и съм спорила- „Ама как може, единствената причина да съществуваме е в това да се възпроизвеждаме???Не може ли да имаме други цели, стремежи...” И разбира се, че може и трябва, но сега разбирам, че детето ти дава смисъл на живота не защото иначе не струваш нищо или не можеш да имаш други цели а защото те зарежда с оптимизъм, с желание за живот и когато падаш духом, си казваш трябва да се държа, отговорен съм за друго човешко същество и дори да паднеш, се изправяш веднага!

Той расте

става все по-красив и силен, неудържим е просто! Вече почти ходи, все още се държи с една ръчичка, но не за да се подпира а само за да си мисли, че го водиш, иначе истината е, че той тича напред и те влачи след себе си. Мина бебешкия период и вече е голямо детенце. След няколко дни има рожден ден и става на една годинка :) Голям човек, моето момченце :)

Но не само Велик е моето слънце в живота, имам и друго :) Другото прекрасно нещо което ми се случи тази година, беше, че срещнах жената която съм търсила винаги. Изградих си нов план за живот и искам този живот да бъде с нея. Вече не се лутам като празна бутилка в морето, имам си я нея и нашия бъдещ живот, който ще градим заедно.

Питат ме коя е и каква е...Само мога да кажа, че е прекрасна, невероятна, умна, мила, добра, красива, най-красивата...Всичко което може да се каже е малко! Няма такова прекрасно цвете на цялата планета и на всичко отгоре си е мое :)))))) И аз като малкия принц ще кажа „Миличко, ти си моята прекрасна роза! Единствената роза на моята планета!”

Когато се запознахме, и аз почти мигновено се влюбих в нея(онлайн :) ), не вярвах, че изобщо, ще ми обърне грам внимание, та тя е истинска богиня!...За мое огромно учудване обаче се оказа, че това невероятно същество ми отговори на чувствата и...Просто няма по-щастлив човек на света от мен сега!

Това лято ходихме с Велик на България се видяхме... Разменихме си пръстени и от тогава съм окончателно сгодена :) Повечето хора са учудени как след тежък развод и всичко около него, съм решена толкова бързо да се оженя отново. Само ще кажа, че когато се намери нещо толкова прекрасно, човек бърза, бърза много да си го вземе, защото ако нещо научих до сега в тоя живот, е че истинската любов не се намира през ден, нито често или лесно, не...Тя е от тези жени които не се срешат всеки ден и нямам никакво намерение да оставя да ми се изплъзне!

Имам си прекрасно детенце и невероятна жена, моето прекрасното цвете ,която на всичко отгоре ме обича и обича Велик. Съгласна е да рискува и да остави всичко което е градила до сега за да дойде при мен и да започнем нещо ново отначало. Ще остави сравнително добра работа и спокоен живот в България за да рискува да дойде тук и да се изправи с мен срещу всичко което може да ни чака, въпреки настоящата криза и въпреки всички пречки които най-вероятно ще имаме, тя ще дойде при мен...

С бившата ми жена се разведохме окончателно, но все още живеем заедно, все още по финансови причини, но и детето ни е малко и ни идва много добре това, че можем заедно да го гледаме. Ние се разбираме чудесно и сме си приятелки. Беатриз и моето прекрасно цвете също се разбират добре, пращат си поздрави и се уважават. Беатриз се радва много, че я има и че съм щастлива и ми помага много да мога да си уредя живота така, че да сме добре после с нея. От друга страна ТЯ, уважава Беатриз и нейното място в моя живот и в живота на Велик, което мен лично много ме улеснява. .

Де да можех и аз да се държа с гаджето на Беатриз както тя с моята годеница...Въпреки, че осъзнавам колко добре всъщност се подреди всичко за всички ни и как това е благодарение на това, че тая жена нямаше скрупули да тръгне с някой чиято жена е бременна...не мога да и простя и не искам да имам контакт с нея все още. Може някой ден да се променя, но за сега не мога...

Относно детето, и двете имаме родителски права и задължения, но до третата му годинка той ще живее постоянно при мен(след като се изнеса, надявам се скоро!) а другата му майка ще може да го посещава. След това вече започва да да го взима събота и неделя и половината от празниците и ваканциите а след петата годинка на детето и два дни през седмицата за сметка на някой и друг уикенд, където той ще остава при мен. Така решихме, споразумяхме се и това подписахме в развода ни, но между нас се разбрахме, че винаги ще подхождаме приятелски и няма да се придържаме стриктно към договора и да си вадим очите за една минута закъснение или други дреболии. Ако и занапред се разбираме като до сега, няма да имаме никакви проблеми.

Виждате, че не преувеличих изобщо като казах, че няма по-щастлив човек от мен! :)
Сега обещавам да опитам за напред да пиша по-често в блога. И мисля, че ще го правя, защото мина най-странния период и вече съм на себе си :)