Lilypie First Birthday tickers

Lilypie First Birthday tickers

вторник, 2 февруари 2010 г.

Докато другите разсъждават защо са доволни от това, че са жени....

Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...

Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...

Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)


Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...

Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...

Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...

Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!

Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...

Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...

Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....

И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...

И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...

Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.

Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...

Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!

5 коментара:

  1. Благодаря за милите думи, Виктория, аз отдавна те чета и харесвам стила ти, просто не съм се обаждала досега. Много се радвам на отворени и мислещи хора като теб и съм сигурна, че ще бъдеш страхотна майка.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Да беше се обадила и аз щях да те открия :)
    Благодаря ти на теб!

    ОтговорИзтриване
  4. Вики, наистина след всички "дамски намигвания", които изчетох по повод вълненията на Бу ми беше много приятно да попадна на едно-две по-откровени писания. Първо: честито за смелостта относно стъпката, която сте предприели с жена ти. Второ: терзанията ти относно пола на детето са напълно обясними. За съжаление все още живеем в свят, където полът се вписва и в личните документи и в живота на човека и то като доста основополагаща черта. Притесненията, които изброи в първата част (частта, в която си съвпадат) са си наистина съвсем общочовешки. По-скоро учудване ми донесе втората част от тях, които ти си описала като специфични за случая, ако бебчето е момиченце. "всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие, или, или...." Че кое от тези изброени не би могло да се случи на момче. Днес престъпниците и насилниците вече не делят особено усилено жертвите си по такива първични принципи. По важно според мен е да го възпитате като уверен, уважаващ себе си човек, личност която излъчва характер и достойнство. А човек с такова поведение няма излъчване на жертва. Повечето жени се оказват жертви, не заради биологичния си пол, а заради неувереността, несигурността и страха, които излъчват. Ако се движиш през света със самочувствието на подгонен дивеч - ловецът няма да закъснее.
    Това е по-важното, което исках да ти кажа, Имам дъщеря на 21 години и понякога много ме е яд на мен за това, че бях твърде млада през най-важните години за формиране на личността й и далеч не бях стигнала до група важни изводи, които да й предам. Естествено - опитвам се да наваксам някои неща, но ми се ще тогава да бях уверения човек който съм сега, за да можех да й предам тази увереност и спокойствие и на нея. А относно някои циклични дамски притеснения - мисля, че гамата обезболяващи вече е твърде широка, пък и далеч не е задължително на всяка цена да ражда. Може пък да роди приятелката й :-). Не може да не си чувала, че вече има успех с вариантите в яйцеклетка да се имплантира генетичен материал от друга жена. Кой знае какви чудеса ще има след 20-30 години. А и далеч не е задължително ужаса дето го дават по филмите с родилки да се отнася за всяка жена, даже винаги съм се учудвала с каква ли точно цел така упорито го преекспонират. Аз например родих за 2 часа - от началото до края на процедурата. А, естествено после ме държаха още 2 часа в родилна зала да ме наблюдават, но в крайна сметка основното впечатление, което ми остана е че просто целия страх от неизвестното беше най-гаден (все пак преди 21 години информацията не беше чак толкова лесно достъпна). Та така - нещата са точно толкова страшни, колкото сам си ги направи човек. Ами - това е долу-горе. Желая ви здраво и сладко отроче и успешна мисия "Родител"!

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей Мег! Много ти благодаря за дългия и изчерпателен отговор и за пожеланията :)
    Относно това, че на момчетата могат също да се случат такива неща, така е, но по принцип тези неща се случват на жените за жалост. И не, че деградиралите типове си избират жертвите по първични признаци, просто физически жените сме по-слаби, това е факт! И понякога не всичко си го правиш ти...Понякога просто си на неподходящото място в неподходящото време. Признавам, че аз съм до някъде параноичка с тези теми, но то е само защото съм видяла от всичко по малко...
    Но иначе си права, че до голяма степен, от силата на човек зависи да може да се предпази от много неща и дано имаме способността да дадем тази сила на детето ни...Мен ме успокоява факта, че там където аз съм слаба, например с параноите, жена ми е много стабилна и силна и обратно. Мисля, че двете заедно ще се справим...
    Успех и на теб! Сигурна съм, че въпреки, че си била млада майка, си предала на дъщеря си достатъчно душевна сила като да се справя с много препятствия, дано има и късмет! Благодаря ти още веднъж :)

    ОтговорИзтриване