Да живееш с бебе

Една седмица от както сме в къщи и вече започваме да свикваме един с друг и да се настройваме за бъдещия ни съвместен живот. Започвам да познавам по физиономията която прави дали само мрънка на сън или наистина ще се събуди, по начина по който спира да яде дали иска само почивка или да му махна този биберон от погледа...

Целия ми живот се върти около него и това да е добре той. Понякога имам параноични състояния когато виждам всякакви неща които могат да му се случат и изпадам в паника, друг път ставам по сто пъти на нощта , дори когато той спи, за да проверявам дали диша…Както се казва „никога да не ти се случва това което мисли майката”!!!!

Когато го гушне някой от купищата роднини и приятели които се изнизаха да го видят тая седмица, и го държи свит или в поза в която ми се струва, че ще го изпусне и ще падне, стоя на тръни докато не го оставят… Тука е едва ли не задължително всеки който дойде да вземе бебето в ръце а аз понякога страдам от това но пък и не мога да откажа, достатъчно ми се носи славата на странна…

Усещам как съм се занемарила себе си до краен предел, понякога си давам сметка, че не съм смогнала да си измия зъбите до 12 часа, а сега видях, че са започнали да ми се появяват стрий на корема, сега когато спада…Цялата бременност издържах без една стрия и то при положение, че имах ОГРОМЕН корем (като за бебе от 5 250…) и сега, когато точно обратното корема спада, сега ще се изпусна и ще ми се появят стрий? Ами да, логично е…аз преди си слагах крем по три пъти на ден а сега от както се е родило бебето успях да си сложа два пъти, в 15 дена…

Не, че нещо може да оправдае това безхаберие за себе си, но поне ме утешава мисълта, че е временно, че сега наистина бебето е приоритет, че дефакто сме в най-сложния период-когато свикваме един с друг. Сега не мога да мисля за външен вид, прически или диета и да се слагам във форма, сега главната цел в живота ми е да имам кърма за да мога да му дам на това малко беззащитно същество свястно хранене.

Казваха ми, че повечето бебета предпочитат биберон пред гърдата, защото им идва по-лесно и им е по-сладко, но моето е точно обратното, иска гърда и биберона го приема само в краен случай, и след като се е убедил собственоръчно, че в гърдите вече няма нищо и то приема малко и винаги протестирайки и правейки многозначителни физиономиики на неодобрение…

Освен това моите сили още са доста ограничени, анемията продължава да ми разказва играта а съчетана с безсъние, нередовно хранене (нямам време и да ям понякога), умора и т.н. просто не остават сили и желание за друго освен за най-важното и задължителното-бебето!

Но пък да ви кажа честно, всичко това после го компенсира усмивчицата на малката топчица :))))) Толкова е сладък и чаровен…понякога прави такива смешни физиономиики, така върти очичките и устичката, че просто се разтапяме :))) Можем да стоим и да го гледаме буквално с часове. А и той понякога не иска да спи и като го гушкам ме гледа и той без да отмества поглед.

Толкова се заричах преди, как няма да го глезя, как ще го държа под строй и какво ли не…Никога повече няма да се заричам за нищо!!! Не мога да не го гушкам всеки път като поиска, нито да го оставям винаги в кошчето, не мога да правя или не правя нещо което на него не му харесва…
Това което мога е да го държа в ръце с часове и да го гледам дори докато спи. Понякога го взимам в леглото уж само да го спотля след баня или ако хълца и го гушкам да спи в мен…

Беатриз протестира, иска да го слагам в средата да може и тя да го гушка, но ме е страх да не заспим и да го задушим с някакво движение и за това искам да го държа само аз в поза удобна на него.

Истината е, че прекалявам… Дори когато Беатриз го вземе в ръце съм нащрек или когато ми каже да легна да почина няколко часа, че тя ще го наглежда и ако се събуди ще го храни и преобува, не мога да се отпусна…Някак си имам нуждата да контролирам всичко, дори тя да го обува и т.н. аз винаги искам да съм там и да наблюдавам.

Говорих с няколко приятелки които са били майки, и повечето потвърдиха, че са се чувствали по същия начин когато партньорите им мъже или жени, са се опитвали да се грижат за децата. Някой са убедени дори, че жените така отказваме другите родители, предимно мъже, да взимат активно участие в отглеждането на малките дори когато те имат инициатива, въпреки, че после се оплакваме от прекалено малко помощ. Замислих се…твърде много логика има в това а и виждам себе си как действам…

А иначе вече започваме малко по малко да излизаме на кратки разходки с Велик. Дори вече започвам да ходя на работа за по 3-4 часа (вчера за пръв път). Проблема на излизанията е, че все още не съм организирана и докато облека детето, приготвя количката, чантата-да не липства нищо което може да ни потрябва, сложа каишката на Патра, облека се мене, нареша се и т.н. той се събуди отново, отново хранене и преобуване (винаги след ядене следва смяна на памперс) после пак количката, чантата, Патра, аз…та докато се наканим да излезем за една разходка от 15 минути, не мога да ходя повече все още дърпат конци и какво ли не, се приготвяме по 2 часа…

Така горе долу е ежедневието на една майка с малко бебе , предполагам, че много от вас ако сте минали през това ще се познаете в разказа ми, други ще ме критикуват и ще мислят, че действам неправилно,че се превръщам в типичната повлекана чиято единствена тема за разговор са памперсите и млякото на детето, как яло и как уригнало… което сигурно е така в много отношения, но просто нямам контрол над ситуацията а и казано честно съм щастлива с тези ми тривиални проблеми, с малкото ми слънце и даже със занемарената ми физиономия в огледалото:)))))