34 седмици :)))

Продължаваме да напредваме, вече остава малко, приблизително месец и половина.

Да носиш такъв голям корем си е сериозна работа! Спи се все по-трудно, движенията стават все по тромави и на моменти болезнени, самото съществуване се превръща в предизвикателство...

От около две седмици насам ми става лошо всяка сутрин. Тъкмо мислех, че това е преминало, че с първите месеци си отиде и неразположението...ами не, върна се. Дори ми дадоха хапчета за да съм по-добре. До сега не пиех нищо ненужно защото не исках да тровя Велик с разни химии, но сега вече нямам сили и започнах да пия хапчетата. Още повече, че трябваше да шофирам всеки ден. Трябваше да съм в състояние.

Имам огромен късмет с времето! От повече от три седмици, времето тук е хладно и ветровито, понякога вали по малко. Не е студено, все пак е лято, но поне няма от онези жеги които ме убиваха преди. Дано издържи така още известно време!

Приключихме и курса за подготовка за раждането и вече съм си приготвила багажа за в болницата. Казаха да го приготвим от седмия месец нататък за да сме готови във всеки момент, ако се наложи да се тича или да се изпрати някой да ми донася неща от вкъщи да е готово.

Багажа за болницата се състои от : Халат, от 2 до 4 нощници или пижами по желание (за смяна, кърви се много и следователно се сменят често), чехли , еднократни бикини, сутиени за кърмене, тампони за спиране на кърмата, джапанки, несесер с нужните за личната хигиена неща и това е. Казаха, че в болницата дават специално превръзки и памперси за децата така, че това не трябва да се носи.

За интимната хигиена след раждането ме съветваха да ползвам сапун от този на килограм, като домашния сапун които всички сме виждали у нас, особено по селата. Казват, че за раните след раждането е най-доброто средство за по-лесно зарастване и т.н. Друг трик който предложи моята акушерка е да се мажат зърната на гърдите ако са напукани при кърменето или наранени, с крем за ръце. Казва, че за тази кожа , кремовете за ръце са по-добри от всички специални кремове които ще открием в аптеките...Аз лично ще пробвам, защото тази жена е много мъдра и ми вдъхва голямо доверие.

Друго важно нещо което научих в курса за подготовка за раждането е типове дишане за самото раждане. Казват, че само чрез контрол на дишането може да се премахне до 40% от болката при раждането. Принципно системата е да се диша дълбоко когато няма контракции или идват, но докато трае контракцията да се диша повърхностно, т.е без да се пълнят дробовете и да се издува диафрагмата. Защото контракцията свива матката и притиска диафрагмата предизвиквайки огромна болка като се допрат. Целта е докато матката е свита диафрагмата да не се допира до нея и така да се избегне болката. За това се вдишва дълбоко преди да дойде контракцията и учестено и повърхностно докато трае. Ако контракцията е дълга може да се сменя вдишване нос и издишване уста и обратно или само нос и после само уста...

Жените които крещят от болка докато им идва контракция, си предизвикват сами още повече болка защото издуват диафрагмата изпълвайки я с въздух и я допират до матката която в този момент е като камък. Така, че не крещете! Концентрирайте се да посрещате и изпращате контракциите с подходящо дишане.

За детето ще трябват после дрехи за изписване и нищо друго. Докато сме в болницата ще го обличат с техни дрехи. За изписването на малкия мислех да му сложа едно костюмче което му е пратила леля му Стефи , но се оказа, че е големичко за новородено, така, че ще почака да порасте малко за да му го обличаме.

Направихме вече голям пазар за него, купили сме му всички нужно а и получихме много подаръци. Доста се заричахме да не купуваме като луди, но истината е, че вече имаме толкова неща, че вече се замисляме къде да складираме всичко това...

Друго нещо което се заричахме беше да не купуваме само сини дрехи, и пак не можахме да го изпълним...От една страна е много трудно да се намерят дрехи унисекс, навсякъде където и да отидеш дрехите са разделени на сектори за момченца и момиченца. От друга на мен лично не ми харесват цветове като жълто, оранжево, искрящи тонове, цикламено, шарений...
Харесвам кафяво, зелено, синьо, бежово, сиво, бледо розово...Дрехите и нещицата на Велик са също в тези тонове, както и моите собствени дрехи, просто това ми хваща окото....

Но като оставим всичко това настрана, признавам, че дори в мен съществува онова...Онова с което толкова се ядосвам, дето прави родителите да слагат сини дрехи на момченца и розови на момиченцата, имам го наблъскано в подсъзнанието...

Не, че на Велик няма да му обличам от всичко, но поне за сега признавам, че като преглеждам покупките няма как да не призная факта, че повечето неща са сини...и то тези които съм купувала аз...


Реших да си сменя гражданството! Беше ми много тежко да взема това решение, но след страха който пребрах покрай гражданството на детето ми, си дадох сметка, че българското гражданство е нещо с което е по-добре да се разделя.

Не исках да го сменям и мислех, че не ми е нужно, освен това от романтични причини, за да може да съм си българка, детето ми да да е българче ако един ден предпочете... Но наистина ако някога искаме да си върнем гражданството можем да го постигнем лесно след като имаме български произход, както аз така и детето. Той си е испанец вече де, заради майка му Беатриз.

Предадох документите, молба за среща, свидетелство за съдимост и за раждане и сега се подготвям за прословутата среща, на която трябва да отида с жена ми и с двама свидетели не-роднини, както и още един куп документи.


Освен това днес приключих с шофьорските курсове, днес взех изпита :))))) Общо взето си изкарах цялата бременност в учебните коли, няма да ме учуди ако Велик реши да става пилот или поне професионален шофьор...