Жените...

Днес когато влязох в ателието заварих майка ми крещейки, цялата червена, бесна и тресяща се от нерви, заканвайки се на някой, който се намираше във вътрешното помещение, че следващия път ще и разбие главата с желязото с което прибираме щорите на магазина...

Когато влязох във вътрешното помещение да видя на кой крещи така майка, с учудване видях една нейна приятелка, дребничка жена, свита на единия стол и гледайки в пода...

Когато попитах какво става, майка ми каза да питам Мария(не и е истинското име) и излезе от работната част и отиде да обслужва нервна...

Мария е 62 годишна жена, запазена и дори на тази възраст доста симпатична, дори хубава жена. Много, МНОГО добър човек, но казано честно не блести с кой знае какъв ум, което както си е!

Разведена от 20 години и с две дъщери, като едната е тук а другата в България.

Аз се затворих вътре с нея и започна да ми разказва...

Нейния мъж и бащата на децата и, е бил пълен измет. Малтретирал я е системно и е имал купища любовници, като дори имал паралено друга жена и дете от нея в Русия, през времето докато били женени...Мария разбрала за другата жена и отишла да я види, видяла и детето и решила да се разведе...Взела си децата и отишла на квартира.

След няколко години той се върнал и отишъл да я моли да се съберат, тя...се съгласила „заради децата” .

Той се върнал без една стотинка от Русия, тя имала малко спестявания от времето когато била сама, дала му ги да оправят къщата в която щели да живеят заедно.

През времето докато живели заедно, тя работела, имали парници и тя произвеждала зеленчуци и цветя а той се предполагало, че ги продавал. Всички пари които изкарвали той ги харчел за излизания, жени и ресторанти, докато тя нямала пари дори да си купи един чорапогащник и какво да си нахрани децата, нито да ги облече. За капак всеки път като се прибирал, я пребивал от бой...

Един ден и писнало и си тръгнала, оставила го да живее в къщата която купили заедно и ремонтирали с нейните спестявания, единственото време когато е могла да спести нещо е било когато е живеела без него, и отишла на квартира с двете деца...Казала си, че така или иначе ще е за децата и един ден. Да ама не, той я продал и изпил парите за нула време...

Нищо, Мария е трудолюбива жена, успяла да събере пари и за си купи една панелка с времето. Сега е емигрантка и работи като интерна от няколко години гледайки възрастни хора.

От както е тук, това са вече 5 години, няма спестени и 100 евро при положение, че интерна означава, че няма разходи и заплатата и си остава чиста. Какво става с парите на Мария? Ами много просто, тя има една стара майка, която уж я гледа някаква вечно пияна сестра, и покрай майката измъква на Мария много пари всеки месец, после помага на дъщерите които от своя страна, дъщерята която е в България, издържа...баща си...

Т.е дъщерята взима парите на майка си, която се бъхта ден и нощ гледайки старци и ги дава на тоя който и съсипа живота, тоя който я изцеди до край, който я пребиваше и харчеше парите и за любовниците си, за тоя който им продаде и изпи дома на всички...

Станало и жал за него, видяла го болен и в нужда...Не вижда, че майка и е шеисе и кусур годишна, че скоро тя самата ще е за гледане а повдига старите хора и си дава последното здраве за тия мизерни пари от които не достига нищо до нея...И ги дава за тоя...не знам как да го нарека, тоя който и отрова не заслужава неже ли да му дава потта на майка си...

И понеже наглостта и глупостта нямат край, една сестра на този изверг се обадила на Мария и и казала, че брат и е болен и ще се нуждае да се плаща на някой да го гледа и кой трябва да плаща на тоя някой според вас? Мария! Тя с целия си акъл, взела и изпратила пари...за това крещеше майка ми!

Майка ми и забрани да дава и една стотинка повече, закани се, че ако разбере, ще и разбие главата с желязото за щората и издаде заповед да идва всяка седмица със заверена спестовна книжка през ателието да види дали е пращала пари...Мария обеща да не праща, обеща да мисли за себе си, за собствената су старост, която не е никак далече, да видим...

Майка ми беше потресена и супер ядосана на дъщерята в България, каза, че ако нейна дъщеря и направи такова нещо няма да и прости. Аз няма опасност да си мръдна пръста за смрадливия ми „баща”, но сестра ми може и да го съжали някой ден, надявам се само ако е така, да ползва собствени средства за тея цели, че и аз ако разбера, че ние и помагаме за да отива при него...и аз няма да простя да не говорим майка!

За пореден път благодарих на Бога, Енергията или каквото и да е там, за това, че имам такава майка! Защото моя баща не е по-цвете от мъжа на Мария, но слава Богу, имах силна майка, една жена която ни направи и нас силни и смели а не като децата на Мария, които като гледам, са копия на майка си и в личния живот и ...

Защо заглавието е жените, когато става дума за една жена? Ех...за жалост не става дума за една жена...Познавам толкова много, толкова много жени който живеят изсмукани от мъжете си, които дават всичко и всичко е малко, които живеят със самосъзнанието на жертви и такива са!

Познавам една която праща всичката си заплата на мъжа си с години, той живя в дома им с любовницата докато един ден тя реши да се прибира, тогава той се разведе и отиде с любовницата с парите от годините нейно слугуване, а тя остана без една стотинка и вместо заслужената почивка, която очаквала се видя принудена да се върне и още е интерна някъде там...

И друга, която дойде да работи като интерна, за да праща пари на мъжа си, който беше хванат да трафикува с жени в Германия. Тя работеше в едно село, на тежка работа за повече пари, подигаше сто килиграмова бабичка и бършеше задници а парите и години наред заминаваха за Германия да плащат адвокати на мъжа и докато не го освободиха. Тя очакваше, че ще живеят заедно, отиде да го види...Скоро се върна плачейки, беше я пребил и зарязал, намерил си 20 годишна...

Познавам и друга, млада жена, чийто мъж и постави ултиматум да му праща минимум по 1200 евро на месец ако не „ще си я прибере” и за целта тя работи буквално на три места, виждала съм я, винаги на бегом от една работа на друга, станала е 40 кила... изпраща му ВСИЧКО а какво прави той там с парите...е друг въпрос

Познавам и друга, хем млада жена, моя възраст, мъжа и живя на неин гръб няколко години и когато тя разбра за любовниците и историите му, поиска развод а той и поиска половината от апартамента, който всъщност и е даден на нея от кръстницата и като наследство, но не е оформено като дарение и попадна в графа "придобито по време на брака"...Понеже тя нямаше пари, всичко му беше пращала на него...той и изплати на нея половината, с нейните пари и и взе жилището където сега живее с новата си жена, която разбрах, че разпитва как да изпрати в чужбина, защото има нужда от пари...

Познавам още такива истории, не една и две, и не три, и не четири, става думи за огромни проценти от жените които са емигрирали и още издържат някой мъж някъде...

Защо, на какво се дължи това? На възпитанието ли което са получавали тия жени и мъжете им? На културата която е създала добитък които само знае да го налагат и музът? На какво се дължи? Защо по дяволите? Защо жените са научени да бъдат такива лесни жертви?????
Стига вече! Изтръгнете го тоя скапан чип от главите си, смачкайте го, размажете го на парченца!!!!
Вие сте хора, вие имата право да сте щастливи, да мислите за себе си! Не е лошо да мислиш за себе си, не е липса на женственост, нито е женственост да си овца дето я музът, стръжат и и ядът децата!!!

Протестирам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Дойде ни реда

Свекър ми идва утре при нас. До сега беше при Сангел три месеца, очертава се, че и при нас ще е още толкова...

Ние с моята жена сме доста стабилна двойка, не сме някаква луда любов, и двете сме ги имали по-луди, но имаме силна емоционална връзка базирана на взаимно уважение, доверие, зачитане на желанията на другата и нещата които са важни за нея...От както сме заедно сме убедени, че искаме да прекараме остатъка от живота си заедно и се стремим това да бъде така.

Единствените моменти в които сме мислили за раздяла...са били когато свекър ми е бил при нас! Никога в други обстоятелства и винаги когато този фактор е бил на лице...Особено в началото!

Първата година когато почина свекърва ми, и когато за пръв път се появи дилемата какво да правим с него, се оказа, че той си имаше вече направен план...Плана беше да дойде да живее при нас!

Да започнем още по-отдалече. Свекър ми идва от едно време, когато хората имали по няколко деца, в семейството му например били 8, и винаги се случвало така, че родителите „си оставяли” по някоя дъщеря „за в къщи” т.е да се грижи за тях като остареят, и понеже обикновено тази дъщеря не се женела, наследявал някой син, и после той се задължавал да се „грижи” за нея докато умре ...Това е било преди много гогини, но като всички стари традиции, и тази се пази и до днес и от време на време се виждат семейства които Още следват тоя модел... Където няма такава дъщеря „за в къщи”, на жената на сина окачен с честта да бъде наследник, се падали грижите за старите....Старите означава, майката, бащата, някой и друг неженен чичо или леля, че и дядовчите и бабите ако са още живи...
Това е което се е случвало преди векове тук и на много места по света, в България също...
Така, по тая причина свекър ми беше много спокоен относно какво го чака след смъртта на жена му, която се е грижила за него до тогава... Беше сто процента сигурен, че ще живее при нас. Ние с Беатриз, вече живеехме заедно но още не бяхме сключили брак.

Той си е казал, че Беатриз сигурно няма да има семейство , в традиционния смисъл на думата, или смисъла който той давал на това.
Беатриз от своя страна беше съкрушена от загубата на майка си, искаше да се грижи за него, чувстваше, че майка и би искала това. Аз си нямах представа какво ще ми дойде на главата и дори сама казах да дойде, че няма проблем, че ще се справим...Беше тежък момент в който всички бяхме разстроени заради Долорес, не мислехме...
Аз по това време нямах ателие, т.е нямах помещение на някоя улица , имах ателие което се помещаваше в една стая в апартамента в който живеехме и работех с магазини и някой и друг клиент от предната работа, съседи и разни други които от уста на уста научаваха за мен и идваха...
С две думи, аз работех, но работех в къщи, което ще рече, че по цял ден се намирах там...
Това си и чакаше свекър ми...Каза си, аз тука съм цар, имам една снаха която седи по цял ден тука и ще „ми прави компания”, дъщерята ще ме „гледа” и понеже тия няма да имат деца (това ми го каза, не си го измислям!) , и да наследят те, пак всичко ще отиде на синовете ми, и те няма да се сърдят...Такива му бяха плановете на Хесус...
Аз в началото издържах, не много, но около два месеца издържах сравнително добре, и пак беше много прясна раната, беше ми жал и за Хесус и за Беатриз...не исках да добавям проблеми. По цял ден беше до мене, аз работя, обслужвам клиенти, тичам по магазини, до мене, искам да почина седна на дивана, до мене....Откачих! Изпаднах в депресия, ама сериозна депресия! Беше минала една година от една друга депресия която едва бях преминала с много лечение, с много хапчета, с много ходене по лекари, психиатри, с много проблеми покрай привикване и отвикване към медикаменти...И тъкмо мислех, че съм вече сравнително добре, се случи това...

Отидох при една психоложка...общо взето загуба на време и пари! После при една жена която се занимава с много прочутите тук „flores de Bach„- билките на Бах. Тогава говорих с нея...тактиката им е да те изслушат, да си кажеш всичко и уж ти приготвят едно капки специални за теб, но според мен истинския начин по който ти помагат е, с това, че те оставят да говориш, ако ще с часове, оставят те да си дадеш сам сметка къде ти е проблема и да вземеш решение да го превъзмогнеш...Спомням си, че тогава реших, че край! Прибрах се и казах на свекър ми , че трябва сериозно да си преразгледа плановете за бъдещето защото аз не съм склонна да продължавам с това. Говорих с Беатриз, бях взела решение ако реши да „гледа” баща си да я оставя...освен това бях категорична!
Тогава, малко преди сватбата ни, връзката ни висеше на косъм...
Седна се на масата и се започнаха преговори. Аз предложих да ми се вземе някой които да живее при него, в собствената му къща и да му помага, да се плаща на този човек между всички. Да ама не, това щеше да означава , че стария е изоставен а и още е прекалено добре, реално е здрав и силен, той тепърва има да живее още 30 години...Реално няма нужда от грижи, това от което има нужда е да има някой до него и колко удобно беше тоя някой да съм аз...
Взе се решението което е валидно до днес, поне отчасти, т.е че ще стои сам докато е топло времето и зимата по два месеца при всеки. После жената на Хуанхо отказа категорично да го взимат и сега остава по три месеца при останалите...
Няма да обсъждам защо Елена не го понася, по същите причини по които и аз страдах всеки път като идваше при нас...

Казано честно не е лош човек! Лошото му е, че е стар човек от друго време, с други идеи и като всички от неговото време и манталитет е леко мачист, досаден, не много чистоплътен и да говориш с него е винаги равносилно да слушаш прогнози за катастрофи и бедствия който са неизбежни и много близки...

Има и добри страни! Винаги когато може помага, не мога да си кривя душата, на нас ни е помагал многократно и не малко. На мен лично когато исках да си купувам машините, нямаше кой да ми даде заем защото изплащах апартамент, бях безработна точно в тоя момент а жена ми беше вложила до последната стотинка в друг имот...Тогава той ми даде пари, върнах му ги веднага щом можах, но ми подаде ръка когато никоя банка не ми даваше кредит и нямаше как да си купя машините, за мебелите в къщи също ни даде той пари, пак жена ми му ги върна след като продаде едни ниви (които пак той и даде...) но ако не ни беше помогнал, още нямаше да имаме мебели и щяхме да седим на пода една година, и не само това, помогнали са (и двамата със свекърва ми) много и на трите си деца.

Което е вярно вярно е, помага и е доброжелателен. На сватбата ни веднага се предложи за свидетел, за детето ни от сега е приготвя да го разхожда...
От както му казах, че не понасям да ме задушава, се старае, друг е въпроса дали успява, но се вижда, че се старае да не досажда. От както направих забележка да се къпе, ходи и се къпе, вижда се, че се старае да поддържа чисто и готви...Не е лош човека, но аз в ония моменти когато трябваше да се боря да си запазя разсъдъка и свободата набрах доста негатива енергия към него...Сега се боря против тоя негативизъм но не ми е леко...
Другото е, че когато изясних позицията ми с Беатриз, казах, че ако някой трябва да се грижи за баща и е тя и аз като нейна партньорка, мога да съм до нея, но тежестта да пада на нея, не на мен, за сега тя да се старае да е повече в къщи и аз по-повече навън. Може да звучи студено, но аз нямам намерение да се върна на хапчетата, да не говорим, че сега не мога и да пия...
От утре тръгвам на курс за теорията и поне няма да седя много в къщи...

Започваме трети месец

Втори месец приключи и се надявам следващите да са малко по-добри. До сега не съм много очарована от бременността, даже започвам да се съмнявам, че бих се навила да мина през това втори път...Казват ми, че после става по-леко и ще ми мине, но за сега хич не съм очарована...
Втори месец ми беше тежък в много отношения, гадене, цялостно неразположение, проблеми с храната, всичко ми е все по отвратително и ставам все по странна и непоносима...Нервна и истерична съм, някои ще кажат, че това не е новост, но е много по-непоносимо от обикновено, плача за щяло и нещяло, сълзите ми бликат от самосебе си...когато си биех хормоните беше подобно, но сега е още по-трагично...
Аксиния веднъж ми каза, че е плачела и на рекламите, а аз и даже между рекламите плача...
Загубих и съня...Първия месец се чудех как е възможно да се спи толкова. Спях непрекъснато и без никакво усилие, заспивах и на работата и в автобуса, че и накрак...Бях толкова щастлива! Спях страхотно и почти непрекъснато...
Последните две седмици обаче не мога да спя добре, по цяла нощ се въртя и не знам как да застана , все ми е неудобно.
Няма и помен от ония блажени сънища преди...
Може да е от страх и притеснение заради кървенето...Уж спря и прекарах една седмица изцяло на легло(и диван) , и когато трябваше да съм ок....хоп, нов кръвоизлив и то с повече кръв от преди...Тичахме посред нощите до бърза помощ...
Добре сме, това е раната която се видя и преди ...С две думи, казаха ни да не се притесняваме, че е сериозно, но не е фатално, че може дори да се повтори да кърви, но да не мислим задължително, че е нещо фатално, да пия веднага едни кръвоспиращи и само ако е много кръв да отивам на доктор, че и прекалено много ехографии също не е добре да има. В тоя случай е сравнително нормално да кърви по малко докато не зарастне тази рана там...
Така, че горе-долу се успокоихме, възвърнахме си цвета...
Даже започнах да ходя до ателието следобедите. Вярно, не обслужвам а само шия, но пак е нещо...Решихме да отложим да се запиша на кормуване до другата седмица, поне още малко да съм по-спокойна...за всеки случай...
Купих си два ангуга ;)) След всички майтапи напоследък, че българите си личат от 6 километра, и че като видиш някой да ходи с анцуг гаранция е българин, и аз си взех та да се вижда отдалече, че съм българка.
Истината е, че вече си търся удобни дрехи, всичко ми е неудобно и съм някак уморена да се боря и с дрехите...
Напоследък имам усещането, че съм потдута, че всичко ме стяга...имам усещането, че съм надебеляла, и реално съм качила кило и половина от началото, но ми е неудобно и се чувствам много по-дебела от преди.
Мерседес, която сега е в 8-ми месец ми казва, че тя също се е чувствала така първите месеци, но е това е усещането от задържането на течности в организма и след третия месец това усещане за потдуване изчезвало...
Вярно, че всяка бременност е различно, но ние с нея имаме подобни фигури и структура и си мисля, че ще понеса бременността подобно на нея, дано!
След третия месец тя е много добре, дори казва, че се чувства ок, не и се личеше почти даже до 5-6 месец , и сега също не е качила много килограми но понеже е висока и едра по принцип, някак корема не изглежда толкова непропорционално огромен като в някои дребни жени, дано и аз съм така!!! Дано само трябва да страдам още един месец и после всичко да е ок!!!!
Съжалявам, че целия пост има такова негативно звучене, по принцип искам да съм оптимистична, но за момента това е моята реалност...

Нормализиране, но с внимание...

Днес имахме преглед и нова ехография. За сега всичко е нормално, бебето е добре и сърчицето му бие усилено :))
Видя се и раната... но се предполага, че ситуацията е контролирана защото вече не кърви...
Каза ми да се върна към нормалния начин на живот, но с много внимание!
Не мога да вдигам нищо, да блъскам нещо или да правя резки движения, не мога да тичам и нищо подобно, но поне ми каза, че мога да се върна на работа, вършейки само най-нужното. Майка ми се нагърби с по-голяма част от работата и само най-сложните неща ще ми ги пази на мен, но поне ще помагам...Цялата седмица майка е сама и беше затрупана. Днес бях в ателието и разчистих терена до колкото се може, и от понеделник ще ходя следобедите.
Другата ми работа, където съм съботите я оставям вече. Предупредихме тиа Беатриз, която ми е шефка там. Единствената леля на жена ми, която аз също наричам леля, а и тя ме обича повече от любимата си племенница на която е и кръстница, и и носи името :)
Тук не съществуват такива тъпи обичай като у нас да се вика „майка и татко” на родителите на партньора, още по малко на лелите, просто си я обичам много тая жена и даже ми е една от идолите в тоя живот!Някой път ще разкажа специално за нея!
Както и да е, спирам работата там и ще трябва да се грижа много за себе си и бебето.

От утре започвам и да правя някой и друг тест, така или иначе трябва да наблягам на дивана... и когато мога ще се запиша на шофьорски курс.

Беатриз се разтапя когато чуе сърцето на бебето, днес кара Лаиз да го пуска няколко пъти :))) ,ходи и си тананика ту-тум-ту-тум ту-тум-ту-тум... така му звучи сърчицето на нашето бебе.
Сърдечния ритъм е много бърз, но доктора каза, че това е добре, че бебето е силно и дори е малко по-голямо от обичайното за това време което има. Много по-голямо едва ли е, защото е 1см. и половина :))) Но за сега е добре, това е важното!

Напоследък няма по-грижовен човек от жена ми, направо се разтапям! Следи ми всяко движение, внимава да не нося нищо, да не се подхлъзна, да не се уморявам, да ям само най-доброто...По принцип не сме превзети и не купуваме само определени марки , но сега Беатриз ,защото тя пазарува сама вече, взима винаги и „само най-доброто за своята бременна жена” :)))
Лошото на всичко това е, че с глезенето се свиква и после не знам :)))

Днес говорих и с дядо ми Крум. Той е 80 годишен старец от село, който често прилича на прототипа ма Бай Ганьо, но е моя дядо и си го обичам въпреки всичко. Вече знае за бебето, знае за всичко. Вчера сестра ми му е обяснила всичко, че ще си имаме бебе, че то е на мен и на Беатриз и няма баща, че е направено от лекар и т.н. и т.н Дядо се поинтересувал дали всичко е законно и когато сестра ми му казала, че да, казал, че много добре...
Мисля си колко е различно всичко когато се отнася до децата ти... Със сигурност дядо ми би бил от типичните които се изказват против гей браковете ако беше в друга ситуация, гаранция! Но когато става дума за внучката му се радва, че тук има закони които ме защитават...
За пореден път се убеждавам, че за да се постигне нещо някога, просто гей хората трябва да излизат от гардероба! На всички да им стане ясно, че реално СМЕ техните деца, братя, сестри, приятели, роднини...Тогава нещата изглеждат много различни!

Накрая дядо ми заключил, че „тоя Велик че е ного итър, ного итро дете” Когато мислех да се озъбя, че не се знае, дали ще е Велик или Беатриз, си представих как се е зарадвал , че ще носи името на баба ми ако е момче... Не, че не е мачист, такъв е, но в случая си мисля, че се радва на името. Иначе ако е Беатриз пак ще се зарадва, както се радва на Ивана, племенницата ми, която както сам казва ”му е сърцето”.
Днес когато говори с мен по телефона беше много по-кратък, усещам го притеснен, срам го е мен да ме разпитва нашироко, предпочита да разпитва сестра ми, на мен само ми каза честито и веднага смени темата...

Така, днес имаме нови две снимки за в албума на бейби, ще оставя удоволствието да ги залепи на майка му Беатриз , тя се ентусиазира много с това :))))

Годишнина

Днес е нашата годишнина от сватбата, три години...

Покрай суматохата даже бяхме забравили...Какъв ужас! Преди около един час започнахме да получаваме обаждания и смс-и от хора които ни честитят и ние се шашнахме, бяхме забравили!!!....

За наше извинение ще кажа, че по принцип си празнуваме 11-ти, това е датата на която се запознахме и която е гравирана на пръстените ни. Искахме сватбата ни да съвпадне с тази дата но беше по-лесно за хората да направим церемонията събота или неделя и не през седмицата, и събота се падаше 9-ти така, че избрахме този ден за нашата сватба.

Истината е, че винаги си празнуваме 11-ти, но друг път отбелязвахме и и 9-ти...

Сега просто сме забравили...

За Канариас бяхме запланували много неща, но с драстичните промени от вчера всичко пропадна и даже не сме си дали сметка, че деня продължава да е същия...

Дори да не бяхме забравили, нямаме кой знае какви възможности за каквото и да било, още съм от дивана до леглото и обратно...

Беатриз се грижи много за мен, много , сега например отиде да купува пица, това е единственото което , за сега, си мисля, че искам...

Сега съм в най-странния момент от бременността, всичко ми е противно, нищо не искам. Или ако искам и като сме някъде и поръчам нещо което си мисля, че искам и когато го видя ....не знам какво ми става но вече не го искам...Ужасна съм с всичко, всичко ми е противно и аз самата съм нетърпима...

За момента ям предимно домати, ябълки и сокове от портокал, и бисквити, стабилна храна предимно във вид на печени картофи и зеленчуци или макарони с доматен сос или сос карбонара или нещо от сорта. Месата по принцип са ми противни, рибата също...До скоро ядех само пилешко, сега не мога и да го видя...

Сега ми се обажда горката ми жена да ме пита каква точно пица искам и си поръчах с домати и моцарела само, всичко останало само като ми го споменеше и ми става зле...Ох, не знам как ме търпи!!!

Даже я пратих да води Патра на фризьор, не, че я подстригваме, но я къпят и и слагат разни парфюми и поне известно време не мирише зле. Иначе и милото кученце не мога да го понасям...Всичко ми мирише и дразни...

Ами такава годишнина се очертава за сега...Дано поне за 11-ти, вдругиден съм малко по-добре, поне да не я дразня милата ми излишно с капризи...

Иначе мацинките са до мен и върху мен непрекъснато, какво нещо е! Имам усещането, че ми предават добра енергия...

Само се моля да мине тоя гаден момент по-бързо и да се върнем към нормалния начин на живот. Казват, че и третия месец е така и после се нормализира...Дано!!! Ако не направо ми е жал за Беатриз от сега...

За малко...

Още не мога да се съвзема от шока...За малко да загубим бебето...Няма да ходим на Тенерифе, няма да ходим никъде!

От сега ми дадоха две седмици пълен покой. От леглото до дивана и от дивана до леглото, това е единственото което мога да правя.

Сега всичко пада на Беатриз, всичко, зависим изцяло от нея и аз и бебето...

Приготвях куфарите и бързах защото се бавехме, после реших да си дам един душ и да тичам до фризьорката, че времето напредваше и трябваше да тръгваме...

В банята ми стана зле, за малко да припадна...завих се с хавлията и се довлекох до спалнята и легнах, мислех, че това са типичните за бременността моменти...

Стоях така и Беатриз от другата стая(довършваше една работа) ми каза да се оправям, че вече няма време. Надигнах се и...кръв...имаше много кръв по цялата хавлия, по леглото...развиках се и тя дойде веднага, пребледня, облякох се на тичане, тя звъня на Лаиз, всичко на тичане до клиниката...

Докато чакахме за ехография почти не говорихме, пребледнели и двете...Ох...

Добре, разминало се е сега и бебето е добре...Добре е и сърчицето се чуваше и...какво облекчение!!!

Какъв късмет, че това ни се случи тук, ако бяхме вече на Тенерифе или в самолет...не искам да мисля!

Както и да е опасността не е отминала! Сега трябва много да се пазя, да лежа и само да лежа, нищо друго. Има опасност от аборт... Беатриз се зае с всичко, всичко! Не ме оставя да правя нищо, само лежа и това и ще правя за напред, какъв ужас, за малко...

Добре, че като резервирахме пътуването, взехме и една допълнителна застраховка именно за всеки случай...

Както казва жена ми, вътре в лошото , ни се случи най-доброто възможно! Поне сме си вкъщи и бебето още е живо!!!

Първа ехография

Едно бебе е!









Няма да са две...макар, че се бяхме настроили за две...Даже се заглеждахме по двойните колички и си представяхме как ще ги манипулираме, малко неудобни изглеждат....

Както и да е! Имаме едно бебе и това е! Да ни е живо и здраво и после ще му мислим да му правим братче или сестриче.

Поръчахме да запазят мостра от донора, за да може като решим да имаме друго бебе да ползваме същия. За сега да износим това пък...

Майка му Беатриз започна да му води дневник, албум със снимки и бележки и т.н. Сложихме първата снимка , тази от днешната ехография...

Виждаше се как му бие сърчицето и го чухме :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Беше много вълнуващо!!!!

Иначе мен веднага ме сложиха на диета, започваме от утре, мама Беатриз ще се включи усилено, защото се убедихме, че без нейната подкрепа мама Виктория се предава лесно...

Решихме да продължаваме със частната клиника, в държавната се почувствах като номер, докато в клиниката на Лаиз се чувствам като човек...не знам как да го опиша, но за нас си струва да похарчим още 1000 евро но да ни следят заинтересовани и загрижени за нас точно лекари и сестри...

Не спряха да звънят цял ден всички роднини, на излизане от клиниката се засякохме с една братовчедка на Беатриз и тя се на-обаждала на всичко живо :) Та така...

Отивам да помагам на мама Беатриз да правим родословно дърво на първата страница на албума :)))

Докато другите разсъждават защо са доволни от това, че са жени....

Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...

Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...

Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)


Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...

Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...

Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...

Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!

Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...

Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......

Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...

Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....

И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...

И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...

Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.

Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...

Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!

Живота е шарен.

Шарен е, случват се куп неща, някой добри и други не толкова...

Вчера например паднах докато тичах след един автобус и си изкълчих глезена...Мислех, че е безобидно , но се оказа, че боли доста и ми е много трудно да ходя, накрая склоних на увещанията на жена ми и приятелите с който вечеряхме и отидохме в бърза помощ.

Нямаше голям смисъл, защото не може да ми се прави радиография , и не мога да пия други лекарства освен Парацетамол през цялата бременност...Прегледаха ме, казаха, че предполагат, че не е счупено, но не може да се потвърди, превързаха и казаха да пробвам ако боли много като стъпвам да си взема патерици...

Ужас! Патерици? Та ние отиваме на Тенерифе другата седмица...

:(((((((...

Както и да е, добре поне, че наехме кола за цялата седмица! Точно предния ден спорих с жена ми защо трябва да наемаме кола за цялото време, когато най-много ще обикаляме два-три дена, и останалото време плаж и разходки...Ами май приключихме с разходките ...


Но понеже заглавието е „шарен живот” , трябва да се погледне добрата страна на нещата, винаги я има!


Например, тук сега вали сняг, а ние приготвяме банските и плажното мляко...

Може да накуцвам по плажа, но ще накуцвам по Плажа!!!

Има и друга добра страна, и то е, че сега като не мога да се движа нормално , жена ми се е заела да се грижи за мен, вози ме насам на там, както винаги, но сега повече, сервира ми закуската на дивана... глези ме усилено :)))

Иначе си мисля и за това което можеше да стане...Едно падане на бременна жена и...Когато и казах на жена ми, че съм паднала, настръхна, първото което ме попита беше дали ла абичуела е добре и после въздъхна...

Поне си взех урок, за напред, ще внимавам много повече! Гаранция!

Вчера си прекарахме много добре с приятелите, Мерcедес вече е огромна, 8-ми месец, изглежда , че беше вчера когато се затворихме в банята с теста и за бременност и подскачахме нервни докато покаже резултата...После празнувахме с шампанско, а след това и за нашия положителен тест същото:)
Елена и Кристина също са на път , вчера взеха данните на клиниката на Лаиз, те са следващите за които ще отваряме шампанското, дано имат късмет! Дано всички които искат бебета да имат късмет!

Заформя се бейби бум, много сериозен бейби бум!
Сега друг братовчед на Беатриз съобщи, че действат за бебе, те имат проблем въпреки, че са хетеросексуална двойка и също ще посетят Лаиз...
Елена и Кристина, Друга приятелска двойка Ноелиа и Тамара, също изявиха желание, но те казаха, че се подготвят финансово и ще започнат действия към края на годината. После като се събираме, ще трябва да направим детски кът и кой знае какво още :)))

В петък ни е първата ехографиа, няма да се види кой знае какво, само дали върви добре и Колко са :)))