Наследство

Реших да изтрия това което писах вчера или поне тази част която е твърде лична и едва ли засяга някой друг освен мен и моето семейство.

Остана това:
Пари или имоти получени без труд, паднали от небето, пари и имоти за които се е потил и страдал някой друг...това всеки го иска, всеки мисли, че има право на наследство и го чака, и изисква...

Повечето братя и сестри които не си говорят с години или роднини които си хвърлят кал едни на други до гроб...причината винаги е наследството!

Защо хората сме устроени така? Всички хора и навсякъде, не само ние българите, но ние като цяло, сме свикнали да разчитаме много и дори изцяло на наследството което (евентуално) ще получим за да можем да живеем някакъв сносен живот. За това у нас е много по-често срещано това братя и сестри да се изпокарат за наследство.

Дядо ми си отиде съвсем наскоро и сега вече започват да изплуват разни очаквания които някои е имал относно това което се предполага, че е имал човека...Веднага се появиха желаещи да „наследяват”...
************************************************************************************************************************************************************************************************************************
*************************************************************************************
Идеята ми е, че не може да се живее чакайки наследство! Не може да се изисква наследство от никого без да си си мръднал пръста за тоя човек! А дори да си, пак не може да се изисква наследство, защото всеки би трябвало да разполага с имотите си и с тях да гарантира собствената си старост , времето когато си болен и зависим....

Аз съм вече майка, поне ще бъда скоро, и от сега знам, че няма да науча детето ми да чака наследство!!!! Ще се грижа за него докато е малък и ще го науча, че трябва да може да разчита на себе си и ако нещо остане от мене и другата му майка-добре дошло! Но нито е задължително да остане, нито да го чака и още по-малко да го изисква!!!

Един се ражда друг умира

Такъв е живота. Генерациите се менят, старите си отиват и идва ред на новото поколение...Дядо ми си замина, днес беше погребението...

Не дочака да види новия си правнук, а толкова се радваше...Толкова се радваше на Велик и на името му, толкова се заканваше, как ще го дондурка като го види, и че ще бъде „ного итър”...

Почина същата вечер когато Испания стана световен шампион, или поне тогава разбрахме, че е починал... Живееше сам и зет ми отишъл да го търси след като не отишъл да обядва както обикновено у тях...

Толкова се радваше на всички победи на Испания, страната където са децата му....Гордееше с Алонсо и Надал, следеше всички испански спортисти, музиканти и актьори и после ми казваше тържествено, кой какъв успех е имал...Щеше да се радва на победата за световното...

Харесваше му и Сан Фермин, миналата година присъства и беше много щастлив, гордееше се със снимките си от празника и с белите си и червени дрехи...Сега каза, че се чувства уморен и не му се пътува толкова, но си пазил дрехите от празника за друга година...

Беше свикнал да пита вече всеки път и за Беатриз. От началото не питаше за нея а аз вметвах между другото нейното име за да свиква с идеята. После премина на вълната да ми натяква да я представя на братовчед ми, че бил ерген а тя мома...

Аз му казвах, че тя не е мома а живее с мен...той се правеше на глух и пак повтаряше същото...

Следващия етап беше като идваха тук, вече не претендираше да я представям на никой, но говореше за нея в мъжки род и се подхилваше казвайки „тоя Беатриз”...

Той беше такъв, обичаше да дразни по малко и да го прави уж случайно и да се подхилва под мустак.

Последния етап започна когато си заминаха от тук, мисля, че тогава Беатриз истински му хареса. Видя, че е много добър човек, търпелива и много мила с него, винаги го наричаше „Дедо” и той се смееше на акцента J Спря да се заяжда от тогава и започна да пита за нея всеки път като говорехме и да и праща поздрави наред с Хосе. Беатриз се смееше и се шегуваше, че се чувства повишена, защото преди само беше важен Хосе, а сега и тя се нареди с него в хората за поздравяване, следователно беше я вече признал...

Когато му казахме, че ще имаме дете заедно се зачуди, не беше наясно как така детето ще е на двете , обяснихме му, че тука лекарите могат да правят такива неща и той се зарадва искрено, че ще има още внуци. Успокои се кога разбра, че детето ще може да бъде признато от двете , за пореден път стигна до заключението, че тука „ората са ного напреднали”...

Но днес вече го изпратихме... Аз само мислено бях с тях, не мога да пътувам с този корем...Майка ми замина веднага като разбрахме и успя поне да пристигне за погребението, поне за неговото...За погребението на баба ми не можа да си дойде и още не си е простила, сега замина с първия полет който можа да хване...

На мен се опитаха дори да не ми казват, искали да ме пазят... какъв ужас! И каква обида! Как са могли да си помислят първо, че няма да усетя, че нещо става и второ да крият от мен смъртта на дядо ми...Какво пречи на бременните жени да се казва истината? Изобщо....

Признаване на дете от две майки

Обикновено когато се роди едно бебе, родителите отиват с акта за раждане в гражданското и записват бебето на името на двамата, или на един човек ако няма втори родител.

За да се запише едно бебе на две жени, дори когато имат сключен граждански брак, се прави предварително, преди раждането. Това защото в хетеросексуалните семейства съществува вярването, че мъжа е биологичен родител, дори когато не е, докато при нас се знае, че другата майка, не е биологичен родител и предварително трябва да заяви желанието си да сподели майчинството.


Това е много важно!

Нека всички които ще раждат деца с друга жена някъде където браковете между хора от същия пол са позволени, да обърнат специално внимание, особено ако са запазили българското си гражданство. Много е важно! Ако детето се роди преди да е признато от другата майка, а както казах, това трябва да се направи предварително, поне тук в Испания, когато детето се ражда автоматически става български гражданин и вече край! Може да имате брак и може да имате всичко, ако детето се роди като български гражданин, се води по българските закони, следователно другата майка не може да го признае колкото и да се напъва, че има брак и че по законите в Испания тя също е майка...

Аз си изкарах акъла когато разбрах това! Не знаех, дори, че трябва да се записва детето предварително, слава богу, че отидох при социалния работник и попитах така съвсем между другото...

Нужни са следните документи: -Документи за идентичност на двете майки и копия от същите.Важно е също да присъстват и двете майки.

- свидетелство за раждане на двете (чужденките това също трябва да го предвидят!) В моя случай се разбрах с работниците да ми извадят документите които съм предала когато подавахме за да сключим брак и успяхме да го направим иначе трябваше някой да ми го вади от България, да тича да превежда и заверява, да изпращя…а през това време детето може да се роди.

- адресна регистрация на двете

- семейна книжка

- И много важно, свидетелство от клиниката направила осеменяването, доказвайки, че е било със семе от неизвестен донор!
Важно е детето да се признае предварително, хората с испанско гражданство могат да си позволят лукса да се забавят, да не знаят и да си мислят не знам какво си, и ще могат да го направят и след това, но тези които рождената майка е чужденка , трябва да побързат! Аз сега например, съм на тръни докато не уредим това, имайки предвид, че съм в седми месец и фактически е възможно да родя всеки момент...

Днес представихме всички нужни документи, събрахме ги на тичане и добре, че тук няма така ва бюрокрация и хората се стараят да ти помогнат, успяхме да представим всичко нужно. Предупредиха ни да тичаме много защото тук скоро започва честването на Сан Фермин и всичко ще бъде затворено почти целия Юли и целия Август администрациите навсякъде са в отпуск…

Записахме че детето ще се казва Велик Укар Димитров. Това е даване на предимство на фамилията на жена ми, но както и друг път съм казвала, не ме интересува.

Но настоях да го запишат Ukar с К въпреки, че жена ми още се води Ucar с С но отдавна иска да го смени защото те са баски а в техния език К-то се пише с К докато С-то идва от испански. Бащата на жена ми е единствена който още си пише името с С, той и братята му , младите Укар, отдавна са си сменили всички фамилиите на Ukar с К. Всички с изключение на жена ми, но и тя също иска отдавна да го смени, все се отлага заради липса на време, но сега когато фамилията на детето зависи от нейната, трябва да го смени веднага, та като се роди детето да си го запишем както трябва а не после и на него да му сменяме фамилията.

Така, в понеделник вече ще подпишем окончателно признаването и вече спокойно J

C жена ми преминаваме кризата все още, но започва да се показва малко светлинка в тунела...да видим...

Само едно ще кажа, бременността, а според както ми казват познати и периода след раждането на дете са най-сериозната проба за всяка връзка. За добро или лошо, ще се види в бъдеще, но този сериозен изпит ни показва доста непознати лица на партньорите ни...

Иначе със здравето съм добре, страшното изследване което чаках се оказа добро и не само, че няма да ме вкарват в болница а и ми промениха диетата включвайки много неща от които ми бяха забранили, дори ми казаха да премина на нормално хранене с изключение на бързо разграждащи се захари. Отново мога да ям плодове, хляб, макарони, ориз, и не трябва са меря количествата.

От нервите, жегите които ме морят(!) и ми разказват играта, не само, че съм спряла да качвам кила а и за една седмица съм свалила два килограма. Попитах дали това се отразява на бебето и ме успокоиха, че имам много резерви и няма страшно :)

Иначе ме скъсаха за втори път на кормуването...На всичко от горе, сега и изпитващите и автоучилищата излизат отпуска за целия Юли и ще мога да възобновя опитите чак през Август, кой знае дали ще се побирам зад волана...Поне ми остава коза да заплаша изпитващия , че ако не ми даде книжка, ще му родя в колата и да му мисли, току виж се смилят...

Още малко усложнения

Да започна с добрата новина, а тя е, че бебето е добре, развива се според нормите, пъргав е , рита много, сърдечния ритъм и всичко свързано с него върви идеално. Другата седмица ще му правим видео и снимки в 4Д, ще можем да му видим чертите на лицето и да си направим идея за това как изглежда :))))

На мен обаче изглежда ми се падна тежка бременност от където и да го погледнеш...Сега за капак ми откриха диабет по време на бременността. Тепърва ще ми правят още доста изследвания за да се види нивото и сериозността на проблема, но вече е факт, че живота ми сериозно ще се промени от тук нататък. И дано не остане постоянен диабет....

Диабета по време на бременността, е нещо доста често срещано сред бременните жени, особено когато има намесени и фактори като наднормено тегло, генетическа предразположеност и т.н. На една моя позната българка, която също е бременна и то в по-малки месеци, също и откриха диабет сега...На нея и се случи типичното силно наддаване на килограми за нула време заради прословутото хапване от всичко което видиш та да „не ти стане нещо”...

По принцип този диабет, не е вреден за здравето на бебето нито дори не е задължително вреден за здравето на майката след бременността. Едва 10% от развилите диабет по време на бременността жени, остават диабетици след раждането. По принцип с подходяща диета (много сериозна диета всъщност, уф....) , може да се контролира и да не се стигне до трайни усложнения.

На мен ми направиха едночасовото изследване което се прави на всички бременни за проверяване метаболизма на глюкозата, и се оказа, че резултата е доста лош. Диагнозата е нетолерантност към глюкоза и диабет по време на бременността. Сега следва да ми направят още едно по-сериозно изследване от три часа. Според резултата ме предупредиха, че е възможно да се наложи да ме задържат в болница за остатъка от бременността...

Сега...аз сама съм си виновна за това да стигна до тук. Преди бременността водех сравнително добра и здравословна диета, макар, че също имах наднормено тегло и преди това, и макар, че си позволявах доста „кръшкания” между основните хранения, но като цяло се хранех здравословно. От начало както забременях започнах добре, хранех се предимно с пресни зеленчуци и плодове, но после се отпуснах страшно и още повече след като не можех и да помириша месо, риба, яйца, и какво ли не, дълго време ядех само картофки а ла брава и разни боклуци като пасти и сладки...Много пъти ми говореха, че съм рискова група и ми поставяха диети, които съответно не спазвах...

Споделям всичко това тук защото напоследък разбирам, че този блог се е превърнал в референция за много жени, настоящи и бъдещи майки, и не само хомосексуални, и някои от тях намират тук отговори на въпроси които ги засягат или за в бъдеще ще са им актуални.

Именно по тая причина, искам да се обърна към тези настоящи и бъдещи бременни, и да им кажа, да не правят като мен. Да не се хранят неправилно, че може много да си усложнят положението, на тях и на децата си. Ако им поставят диета да я спазват навреме и да не се водят никога по бабини деветини и да „адът за двама” нито дори да искат да опитат от всичко само защото са бременни. Всичко това са пълни глупости! Трябва да се води правилен и разнообразен хранителен режим и да даваме на бебето и собственото ни тяло всички нужни вещества, без да се прекалява грам, защото самата бременност понижава доста обмяната на веществата и могат да се получат сериозно усложнения!

Аз сега съм на нокти, защото ако поискат да ме задържат в болница, за мен ще бъде фатално. Поне сега ми изглежда фатално...

Остават ми три месеца, аз не мога да си позволя да затворя ателието за три месеца, нито майка ми може да е сама там три месеца, нито можем да си позволим да наемем някой, защото няма какво да го правим този човек след това, нито мога да си позволя да спра уроците по кормуване за толкова време и след това да се наложи да започна отначало...

Изобщо от където и да го погледнеш, ще ме съсипят...

Пробата е утре и дано само да покаже добър резултат та да си остана у нас...Ако някой, някога е имал желание да ми праща положителна енергия, сега е момента :)

Шести месец.

Как бързо минава времето...Имам чувството , че беше вчера когато правех тестове за бременност, понякога много преди да са минали 15-те задължителни дни от инсеминацията. Когато тичах през 5 минути в банята, да видя дали не ми е дошъл цикъл. Когато гледахме всеки ден в интернет развитието на бебето , когато беше с размер на грахово зърно, че и по-малко...

Без да се усетим влязохме в шести месец и корема изобщо не може да се скрие. Бебето вече рита все повече, върти се и ако преди се притеснявах, че не го усещам, сега се притеснявам, че ако сега съм така огромна и сега ме боли когато рита, какво ли ще е когато е още по-голямо...Сега бебето е в състояние в което би могло да оживее дори извън тялото ми, тежи около 700 грама и достига 30 см. Днес гледах метъра и си представях колко още трябва да ми порасне корема когато достигне 50 см и наддаде още цели две кила.

Дефакто остават три месеца и след това ще го имаме тук при нас :))))

Вече се подготвяме за идването му усилено, имаме много от нещицата му, други са поръчани, трети са ни обещани...

При следващото ми посещение при акушерката която ме следи (тук те следят паралелно акушерка и доктори), ще ме запише на курса за подготовка за раждане. До колкото разбрах, са няколко часа седмично, където те учат на много неща свързани с раждането, кърменето, показват ти как се къпе бебе, как се преоблича и т.н. Всички го препоръчват много горещо. Дори приятелки с по 3-4 деца всеки път като са бременни се записват, уверяват, че се научават много ценни неща. Освен това, на тези курсове, подаряват много продукти за бебетата, като шампоани, кремове, лосиони и т.н., както и много марки производители, дават продукти с цел реклама.

На курса може да те придружава другия родител, който също научава много неща, като как да асистира в момента на раждането и при болките преди това, също да полага грижи за бебето и т.н. Мисля, че е много добре да се учат другите родители(освен биологичната майка), били те бащи или майки, да споделят задълженията по отглеждането на малкото. Обществото има нужда от възпитание и това партньора да присъства на курса е една добра идея. Сега моята жена точно, със сигурност няма да може да присъства на всички часове, по принцип работи много, но винаги когато може ще идва, и аз ще настоявам за това също!

Иначе сега бременността е много по-поносима от първите месеци. Въпреки, че съм по-тежка, по-трудно подвижна, понякога ме дърпат сухожилията и понякога ритниците от Велик се усещат...да кажем много ясно :) Въпреки това нищо, не може да се сравни с първите 4 месеца които за мен бяха ад.

Вярно, сега още съм много нервна, рева още за щяло и нещяло, изживявам трагично какво ли не...

С жена ми се изпокарахме тази седмица, пак последица от това мое състояние, което явно става все по-непоносимо...

Стигам до заключението, че бременността, или поне в някои случаи, е сериозно изпитание за връзките. Ние никога не се бяхме карали толкова, поне не без да става дума за свекър ми...

Както и да е, оправихме се за сега, дори се шегуваме , че само заради сладкия момент на сдобряването си заслужава да се изпокараш... Но истината е, че изкарахме сериозна криза или поне аз сериозно го изживях...

Беатриз ми каза много тежки думи и аз на нея също, имахме три-четири дни в които мислехме какво ли не. Сега се гушкаме и тя ми носи цветя а аз и готвя любимите неща...До кога? Един Господ знае.

Познати и приятели с деца предупреждават, че още не са дошли най-сериозните изпитания за връзката, които са безсънните нощи, постоянния рев на бебето, когато се виждаме една друга не нарешени и изтормозени сутрин...Да се надяваме да преживеем всичко това като тази последната караница, но едно е ясно, пътя пред нас не е лек. Както не е лек пътя пред всяка двойка която живее заедно и трябва да си нагажда характерите един към друг, а когато се има и дете трудностите стават още повече.

Сега докато пиша това, получавам по някое и друго ритниче от Велик и си мисля, колко горчиво-сладък период е бременността и как различните емоции се преплитат в сложен коктейл. Но най-важното остава това малкото същество, което се оформя вътре в нас за да се превърне в нов човек, още едно сложно създание, което ще трябва да разгадаваме и търпим, и да ни разгадава и търпи поне докато дойде момента да поеме по своя път...

Ревността

Мислех, че съм превъзмогнала и надраснала ревностите, мислех, че никога няма да изпитвам такива примитивни емоции..Да обаче, тази седмица имах пристъп...

Ние винаги сме били много спокойни и двете и в това отношение не сме имали никога никакви проблеми. Нито една от нас не обича сцените на ревност, нито да ги прави, нито да ги търпи...Даже на мен лично, някои бивши са ми ставали противни само заради такива тъпи истерии, държане на сметки, или реване. С две думи мразя това и не само, че не го търпя а и до сега никога не съм натоварвала жена ми с подобни истерии, нито тя мене.

Дори напротив! Понякога сме говорили и сме били единодушни, че ако някога, някоя от нас има желание да бъде с друга жена, няма да има проблем стига да не допускаме увлечението да разруши това което сме изградили. Винаги сме казвали, че семейството ни е свещено, ние двете, котките и кучето ни, и детето което чакаме, но това не означава, че ако някога имаме желание и това няма да нарани другата не можем да пробваме други неща.

Макар, че никога до сега не се възползвахме от това право което сме си дали(не сме имали това желание), за нас е достатъчно да знаем, че съществува тази възможност за да не се чувстваме задушени. Както казва жена ми „ Може в къщи да се чувстваш прекрасно и да обожаваш да си седиш у дома, но то е защото можеш да излезеш в момента в който поискаш, ако обаче те заключат или ти забранят да излизаш, стоенето в къщи вече няма да е удоволствие а затвор и единствено ще искаш да избягаш!” Нещо с което съм съгласна сто процента!

Жена ми откри стара позната с която не беше контактувала от години и естествено прекараха целия следобед и цяла вечер говорейки в скаип, и аз без да мога да го контролирам изпитвах ревност!

Опитвайки да мисля рационално, си давам сметка че това се дължи на собственото ми чувство на несигурност в тоя момент.

Осъзнавам, че от много време не мога да дам на жена ми неща които са нужни на всеки човек, като свестен секс например...

Първите месеци заради риска от аборт, всеки път когато ме пипнеше започвах да кървя...Сега вече по принцип можем , но внимаваме също, освен това вече съм като топка, тежка, подути крайници, нервна, уморявам се бързо , както и да застана ми е неудобно...Чак ми става обяснимо защо някои хора изневеряват когато жените им са бременни...

Жена ми не се оплаква, дори напротив. Милата не само, че не ме вижда дебела и трудноподвижна а даже ми казва, че ме харесва и желае повече от всякога, желание на което аз не мога да задоволя...Предполагам, че заради това се чувствам така ненужна и изпитвам страх...

Беатриз твърди, че никога не съм била по–хубава от сега, именно в момента в който аз се чувствам грозна и отвратителна. Искаше да си оперира очите за да спре да носи очила, аз никога няма да го позволя! :)

Много се срамувам от това което изпитах, много се срамувам, че опитах да се въздържа да коментирам а не можах...
Уж отидох да си легна и я оставих да си говори с тази приятелка, а не можах да заспя и докато не дойде си представях какво ли не. Когато дойде в спалнята изпаднах в плач и и стегнах един скандал...

Аз, която именно говори с часове с много приятели и познати и Беатриз никога не ми е казаа и половин дума, аз която винаги казвах, че това е което май-много мразя...Аз която твърдя винаги, че вратата трябва да е отворена за да знаеш, че човека е с теб не защото не може да си тръгне а защото иска да остане...Аз стегнах скандал от ревност!!!...Тогава всеки е потенциално податлив на това...

На другия ден ходех със слънчеви очила да крия торбичките-това спечелих от цялата работа... Извиних се и се оправдах с хормоните...

Жена ми е най-прекрасния човек на света и не само, че ме търпи, разбира, и подкрепя винаги. Не само, че не се сърди, нещо което аз със сигурност щях да направя(!), а и ме извинява тя самата и се чувства виновна задето не може да сподели повече от тежестта на бременността. Макар, че ако питате мен, тя може да няма подути крака и да не и се вие свят, но не търпи по-малко! Тя ме търпи мене с всичките ми настроения и пристъпи, старае се максимално да ме кара и докарва винаги когато може и когато не може се чувства зле, че не е могла да ме облекчи...

И да каже после някой, че бременността не я търпиме и двете по равно...

Хормоните може да са допринесли, но главния виновник беше собствената ми несигурност! Това е ревността всъщност, когато осъзнаеш собственото си несъвършенство, собствената ти слабост и недостатъци...Тогава се ревнува и тогава се обсебва, тогава се правят сцени и се обвинява другия...Никога вече няма да се дам на тези чувства!

Остава ни почти 4 месеца бременност и още един-два възстановяване, щом стигнахме до тук, ще издържим и на остатъка!

Но мисля, че е много важно да сме наясно с това което се случва с нас за да можем да противодействаме и да реагираме навреме.

Помощ за шествието на гордостта

Нашата ГОРДОСТ се нуждае от помощ, ето какво казват организаторите :

Направи дарение, за да смаем София с най-готината шоу програма!

Неуморният организационен комитет вече е събрал по-голямата част от нужните за прайда 25 000 лева. Но за развлекателната част от събитието все още няма пари. Ето колко и за какво не достигат:
Платформа, гориво, шофьор и такси - 2600 лв
Озвучителна техника - 400 лв
Мобилен генератор за ток - 200 лв
Декорация - 500 лв
Затова апелираме към всички, съпричастни с идеите на шествието, да помогнат да покрием разходите по него. Желаещите могат да направят това по банков път, с дебитна/кредитна карта или с PayPal сметка

Желаещите да помогнат могат да намерят повече информация тук: http://www.sofiapride.info/pomogni