Дойде ни реда

Свекър ми идва утре при нас. До сега беше при Сангел три месеца, очертава се, че и при нас ще е още толкова...

Ние с моята жена сме доста стабилна двойка, не сме някаква луда любов, и двете сме ги имали по-луди, но имаме силна емоционална връзка базирана на взаимно уважение, доверие, зачитане на желанията на другата и нещата които са важни за нея...От както сме заедно сме убедени, че искаме да прекараме остатъка от живота си заедно и се стремим това да бъде така.

Единствените моменти в които сме мислили за раздяла...са били когато свекър ми е бил при нас! Никога в други обстоятелства и винаги когато този фактор е бил на лице...Особено в началото!

Първата година когато почина свекърва ми, и когато за пръв път се появи дилемата какво да правим с него, се оказа, че той си имаше вече направен план...Плана беше да дойде да живее при нас!

Да започнем още по-отдалече. Свекър ми идва от едно време, когато хората имали по няколко деца, в семейството му например били 8, и винаги се случвало така, че родителите „си оставяли” по някоя дъщеря „за в къщи” т.е да се грижи за тях като остареят, и понеже обикновено тази дъщеря не се женела, наследявал някой син, и после той се задължавал да се „грижи” за нея докато умре ...Това е било преди много гогини, но като всички стари традиции, и тази се пази и до днес и от време на време се виждат семейства които Още следват тоя модел... Където няма такава дъщеря „за в къщи”, на жената на сина окачен с честта да бъде наследник, се падали грижите за старите....Старите означава, майката, бащата, някой и друг неженен чичо или леля, че и дядовчите и бабите ако са още живи...
Това е което се е случвало преди векове тук и на много места по света, в България също...
Така, по тая причина свекър ми беше много спокоен относно какво го чака след смъртта на жена му, която се е грижила за него до тогава... Беше сто процента сигурен, че ще живее при нас. Ние с Беатриз, вече живеехме заедно но още не бяхме сключили брак.

Той си е казал, че Беатриз сигурно няма да има семейство , в традиционния смисъл на думата, или смисъла който той давал на това.
Беатриз от своя страна беше съкрушена от загубата на майка си, искаше да се грижи за него, чувстваше, че майка и би искала това. Аз си нямах представа какво ще ми дойде на главата и дори сама казах да дойде, че няма проблем, че ще се справим...Беше тежък момент в който всички бяхме разстроени заради Долорес, не мислехме...
Аз по това време нямах ателие, т.е нямах помещение на някоя улица , имах ателие което се помещаваше в една стая в апартамента в който живеехме и работех с магазини и някой и друг клиент от предната работа, съседи и разни други които от уста на уста научаваха за мен и идваха...
С две думи, аз работех, но работех в къщи, което ще рече, че по цял ден се намирах там...
Това си и чакаше свекър ми...Каза си, аз тука съм цар, имам една снаха която седи по цял ден тука и ще „ми прави компания”, дъщерята ще ме „гледа” и понеже тия няма да имат деца (това ми го каза, не си го измислям!) , и да наследят те, пак всичко ще отиде на синовете ми, и те няма да се сърдят...Такива му бяха плановете на Хесус...
Аз в началото издържах, не много, но около два месеца издържах сравнително добре, и пак беше много прясна раната, беше ми жал и за Хесус и за Беатриз...не исках да добавям проблеми. По цял ден беше до мене, аз работя, обслужвам клиенти, тичам по магазини, до мене, искам да почина седна на дивана, до мене....Откачих! Изпаднах в депресия, ама сериозна депресия! Беше минала една година от една друга депресия която едва бях преминала с много лечение, с много хапчета, с много ходене по лекари, психиатри, с много проблеми покрай привикване и отвикване към медикаменти...И тъкмо мислех, че съм вече сравнително добре, се случи това...

Отидох при една психоложка...общо взето загуба на време и пари! После при една жена която се занимава с много прочутите тук „flores de Bach„- билките на Бах. Тогава говорих с нея...тактиката им е да те изслушат, да си кажеш всичко и уж ти приготвят едно капки специални за теб, но според мен истинския начин по който ти помагат е, с това, че те оставят да говориш, ако ще с часове, оставят те да си дадеш сам сметка къде ти е проблема и да вземеш решение да го превъзмогнеш...Спомням си, че тогава реших, че край! Прибрах се и казах на свекър ми , че трябва сериозно да си преразгледа плановете за бъдещето защото аз не съм склонна да продължавам с това. Говорих с Беатриз, бях взела решение ако реши да „гледа” баща си да я оставя...освен това бях категорична!
Тогава, малко преди сватбата ни, връзката ни висеше на косъм...
Седна се на масата и се започнаха преговори. Аз предложих да ми се вземе някой които да живее при него, в собствената му къща и да му помага, да се плаща на този човек между всички. Да ама не, това щеше да означава , че стария е изоставен а и още е прекалено добре, реално е здрав и силен, той тепърва има да живее още 30 години...Реално няма нужда от грижи, това от което има нужда е да има някой до него и колко удобно беше тоя някой да съм аз...
Взе се решението което е валидно до днес, поне отчасти, т.е че ще стои сам докато е топло времето и зимата по два месеца при всеки. После жената на Хуанхо отказа категорично да го взимат и сега остава по три месеца при останалите...
Няма да обсъждам защо Елена не го понася, по същите причини по които и аз страдах всеки път като идваше при нас...

Казано честно не е лош човек! Лошото му е, че е стар човек от друго време, с други идеи и като всички от неговото време и манталитет е леко мачист, досаден, не много чистоплътен и да говориш с него е винаги равносилно да слушаш прогнози за катастрофи и бедствия който са неизбежни и много близки...

Има и добри страни! Винаги когато може помага, не мога да си кривя душата, на нас ни е помагал многократно и не малко. На мен лично когато исках да си купувам машините, нямаше кой да ми даде заем защото изплащах апартамент, бях безработна точно в тоя момент а жена ми беше вложила до последната стотинка в друг имот...Тогава той ми даде пари, върнах му ги веднага щом можах, но ми подаде ръка когато никоя банка не ми даваше кредит и нямаше как да си купя машините, за мебелите в къщи също ни даде той пари, пак жена ми му ги върна след като продаде едни ниви (които пак той и даде...) но ако не ни беше помогнал, още нямаше да имаме мебели и щяхме да седим на пода една година, и не само това, помогнали са (и двамата със свекърва ми) много и на трите си деца.

Което е вярно вярно е, помага и е доброжелателен. На сватбата ни веднага се предложи за свидетел, за детето ни от сега е приготвя да го разхожда...
От както му казах, че не понасям да ме задушава, се старае, друг е въпроса дали успява, но се вижда, че се старае да не досажда. От както направих забележка да се къпе, ходи и се къпе, вижда се, че се старае да поддържа чисто и готви...Не е лош човека, но аз в ония моменти когато трябваше да се боря да си запазя разсъдъка и свободата набрах доста негатива енергия към него...Сега се боря против тоя негативизъм но не ми е леко...
Другото е, че когато изясних позицията ми с Беатриз, казах, че ако някой трябва да се грижи за баща и е тя и аз като нейна партньорка, мога да съм до нея, но тежестта да пада на нея, не на мен, за сега тя да се старае да е повече в къщи и аз по-повече навън. Може да звучи студено, но аз нямам намерение да се върна на хапчетата, да не говорим, че сега не мога и да пия...
От утре тръгвам на курс за теорията и поне няма да седя много в къщи...