Започваме трети месец

Втори месец приключи и се надявам следващите да са малко по-добри. До сега не съм много очарована от бременността, даже започвам да се съмнявам, че бих се навила да мина през това втори път...Казват ми, че после става по-леко и ще ми мине, но за сега хич не съм очарована...
Втори месец ми беше тежък в много отношения, гадене, цялостно неразположение, проблеми с храната, всичко ми е все по отвратително и ставам все по странна и непоносима...Нервна и истерична съм, някои ще кажат, че това не е новост, но е много по-непоносимо от обикновено, плача за щяло и нещяло, сълзите ми бликат от самосебе си...когато си биех хормоните беше подобно, но сега е още по-трагично...
Аксиния веднъж ми каза, че е плачела и на рекламите, а аз и даже между рекламите плача...
Загубих и съня...Първия месец се чудех как е възможно да се спи толкова. Спях непрекъснато и без никакво усилие, заспивах и на работата и в автобуса, че и накрак...Бях толкова щастлива! Спях страхотно и почти непрекъснато...
Последните две седмици обаче не мога да спя добре, по цяла нощ се въртя и не знам как да застана , все ми е неудобно.
Няма и помен от ония блажени сънища преди...
Може да е от страх и притеснение заради кървенето...Уж спря и прекарах една седмица изцяло на легло(и диван) , и когато трябваше да съм ок....хоп, нов кръвоизлив и то с повече кръв от преди...Тичахме посред нощите до бърза помощ...
Добре сме, това е раната която се видя и преди ...С две думи, казаха ни да не се притесняваме, че е сериозно, но не е фатално, че може дори да се повтори да кърви, но да не мислим задължително, че е нещо фатално, да пия веднага едни кръвоспиращи и само ако е много кръв да отивам на доктор, че и прекалено много ехографии също не е добре да има. В тоя случай е сравнително нормално да кърви по малко докато не зарастне тази рана там...
Така, че горе-долу се успокоихме, възвърнахме си цвета...
Даже започнах да ходя до ателието следобедите. Вярно, не обслужвам а само шия, но пак е нещо...Решихме да отложим да се запиша на кормуване до другата седмица, поне още малко да съм по-спокойна...за всеки случай...
Купих си два ангуга ;)) След всички майтапи напоследък, че българите си личат от 6 километра, и че като видиш някой да ходи с анцуг гаранция е българин, и аз си взех та да се вижда отдалече, че съм българка.
Истината е, че вече си търся удобни дрехи, всичко ми е неудобно и съм някак уморена да се боря и с дрехите...
Напоследък имам усещането, че съм потдута, че всичко ме стяга...имам усещането, че съм надебеляла, и реално съм качила кило и половина от началото, но ми е неудобно и се чувствам много по-дебела от преди.
Мерседес, която сега е в 8-ми месец ми казва, че тя също се е чувствала така първите месеци, но е това е усещането от задържането на течности в организма и след третия месец това усещане за потдуване изчезвало...
Вярно, че всяка бременност е различно, но ние с нея имаме подобни фигури и структура и си мисля, че ще понеса бременността подобно на нея, дано!
След третия месец тя е много добре, дори казва, че се чувства ок, не и се личеше почти даже до 5-6 месец , и сега също не е качила много килограми но понеже е висока и едра по принцип, някак корема не изглежда толкова непропорционално огромен като в някои дребни жени, дано и аз съм така!!! Дано само трябва да страдам още един месец и после всичко да е ок!!!!
Съжалявам, че целия пост има такова негативно звучене, по принцип искам да съм оптимистична, но за момента това е моята реалност...