Годишнина

Днес е нашата годишнина от сватбата, три години...

Покрай суматохата даже бяхме забравили...Какъв ужас! Преди около един час започнахме да получаваме обаждания и смс-и от хора които ни честитят и ние се шашнахме, бяхме забравили!!!....

За наше извинение ще кажа, че по принцип си празнуваме 11-ти, това е датата на която се запознахме и която е гравирана на пръстените ни. Искахме сватбата ни да съвпадне с тази дата но беше по-лесно за хората да направим церемонията събота или неделя и не през седмицата, и събота се падаше 9-ти така, че избрахме този ден за нашата сватба.

Истината е, че винаги си празнуваме 11-ти, но друг път отбелязвахме и и 9-ти...

Сега просто сме забравили...

За Канариас бяхме запланували много неща, но с драстичните промени от вчера всичко пропадна и даже не сме си дали сметка, че деня продължава да е същия...

Дори да не бяхме забравили, нямаме кой знае какви възможности за каквото и да било, още съм от дивана до леглото и обратно...

Беатриз се грижи много за мен, много , сега например отиде да купува пица, това е единственото което , за сега, си мисля, че искам...

Сега съм в най-странния момент от бременността, всичко ми е противно, нищо не искам. Или ако искам и като сме някъде и поръчам нещо което си мисля, че искам и когато го видя ....не знам какво ми става но вече не го искам...Ужасна съм с всичко, всичко ми е противно и аз самата съм нетърпима...

За момента ям предимно домати, ябълки и сокове от портокал, и бисквити, стабилна храна предимно във вид на печени картофи и зеленчуци или макарони с доматен сос или сос карбонара или нещо от сорта. Месата по принцип са ми противни, рибата също...До скоро ядех само пилешко, сега не мога и да го видя...

Сега ми се обажда горката ми жена да ме пита каква точно пица искам и си поръчах с домати и моцарела само, всичко останало само като ми го споменеше и ми става зле...Ох, не знам как ме търпи!!!

Даже я пратих да води Патра на фризьор, не, че я подстригваме, но я къпят и и слагат разни парфюми и поне известно време не мирише зле. Иначе и милото кученце не мога да го понасям...Всичко ми мирише и дразни...

Ами такава годишнина се очертава за сега...Дано поне за 11-ти, вдругиден съм малко по-добре, поне да не я дразня милата ми излишно с капризи...

Иначе мацинките са до мен и върху мен непрекъснато, какво нещо е! Имам усещането, че ми предават добра енергия...

Само се моля да мине тоя гаден момент по-бързо и да се върнем към нормалния начин на живот. Казват, че и третия месец е така и после се нормализира...Дано!!! Ако не направо ми е жал за Беатриз от сега...