Тази сутрин във феиса, видях покана за размисъл от Елиа, за тази тема която са подели група жени и вече са изписали доста неща по нея. Привлече ми вниманието, защото, казано честно аз самата имам доста мисли свързани с биологичния пол напоследък...
Момичетата говориха много за това защо се радват, че са жени. Някои изтъкнаха като преимущества именно нещата които най-малко ми харесват от това да съм жена, т.е това което се очаква от една жена, потвърждаване на стереотипите с които Именно искам да се боря...Хвалят се с това, че могат да си разбиват краката на десетсатриметрови токове с усмивка, само и само да привлекат мъжките погледи, че мият чиниите с лакирани нокти и трети, че примигват артистично с „женствен” маниер и се оправдават с диетите и какви ли не клишета...
Други, като дениа ме очароваха и се радвам на повода да открия блога и :)
Аз не мога да кажа за себе си дали се радвам да съм жена, ако толкова се радвах, нямаше да имам съмнение дали искам детето ми да е също жена...
Често ни питат с жена ми какво искаме и...не знам какво да отговоря...
Винаги исках момиченце! Винаги когато си представях, че ще имам дете, че ще осиновя дете или каквото и да съм си представяла в различните етапи от моя път към решението да ставам майка (който беше дълъг и с доста обрати), винаги си представях една малка ръчичка в моята и когато погледнех детето виждах момиченце с черна косичка, с очила, с две опашки...
Сега когато реално съм бременна, и знам , че в мен наистина расте едно същество, не знам какъв пол е и казано честно не ме интересува!!! Убедена съм, че ще го обичам каквото и да бъде, и ако е момиченцето което си представях винаги, и ако е друго момиченце, което не съм си представяла никога, или момченце, или каквото ще да е!
Та въпроса дали се радвам, че съм жена за мен има и значението на това, какво бих искала да е детето ми...
Ако е момче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелив, дали ще бъде трудолюбив или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка му, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не му разбият главата или сам да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......
Ако е момиче, ще имам куп притеснения свързани с това: с какви приятели ще общува, в какво среди ще се впише, какъв тип човек ще бъде, дали ще учи усилено или ще бъде мързелива, дали ще бъде трудолюбива или ще отгледаме търтей на който да слугуваме и двете с майка и, дали ще се запали по някакъв опасен спорт и ще трябва да треперим всеки път да не и разбият главата или сама да си я разбие някъде, ако се запали по хазарти и дроги, или , или, или......
Същите притеснения като ако е момче! Но ако е момиче, ще имам и допълнителни...Дори да не трябва да се притесняваме дали ще я дискриминират в работата и навсякъде защото се предполага, че живеем в цивилизовано общество което тепърва още ще се развива, ще се притеснявам всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие , или , или, или, или, или............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
И дори на нашата дъщеря да не и се случи нищо подобно, дано!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, пак остават куп болки и неудобства които ще има в повече отколкото евентуално би имала ако беше момче, като например болки при мензис, раждане...
Не знам какъв пол е детето което нося, но знам едно, ако е момиче аз лично ще имам много повече страхове, много повече ще треперя над нея и за нея и ще полагам огромни усилия да израсне със свободно самосъзнание и да не позволява на никакви стереотипи да и предначертават съдбата! Ще положа огромни усилия да не мисли, че жена означава миячка на чинии, лош шофьор, или задължително качена на десетсантиметрови токове кокона чиято единствена цел е да задоволи желанията на някой друг...Ако е момче, ще го уча на същите неща разбира се, и сигурно също ще се притеснявам много за него, но предполагам, че ще бъда значително по-спокойна....
И след всичко това, как да заключа за себе си, дали се радвам да съм жена?...
И аз като други, се радвам, че съм жена на точното място и в точното време! Не винаги е било така обаче и мога да кажа, че съм имала проблеми свързани с това, че съм жена, че сега само мога да се радвам, че не съм там където бях някога и не трябва да изживявам отново неща които съм изживяла...
Не знам какво е да си мъж и не мога да мисля за това, аз съм жена и това е факт, но не намирам, че пола ми е нещо което да ме радва или да ме отчайва.
Определено искам да има равенство между половете и да дойде денят в който няма да има никакво значени кой от какъв пол е за каквото и да става дума, за работа, за стил, цвят който иска да облича или човек с който иска да се свърже...
Мечтая за ден в който биологичния пол даже не се вписва в документите за самоличност, толкова маловажен да бъде!
Моята кола от Ада
Преди 8 месеца
Публикации
Благодаря за милите думи, Виктория, аз отдавна те чета и харесвам стила ти, просто не съм се обаждала досега. Много се радвам на отворени и мислещи хора като теб и съм сигурна, че ще бъдеш страхотна майка.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеДа беше се обадила и аз щях да те открия :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти на теб!
Вики, наистина след всички "дамски намигвания", които изчетох по повод вълненията на Бу ми беше много приятно да попадна на едно-две по-откровени писания. Първо: честито за смелостта относно стъпката, която сте предприели с жена ти. Второ: терзанията ти относно пола на детето са напълно обясними. За съжаление все още живеем в свят, където полът се вписва и в личните документи и в живота на човека и то като доста основополагаща черта. Притесненията, които изброи в първата част (частта, в която си съвпадат) са си наистина съвсем общочовешки. По-скоро учудване ми донесе втората част от тях, които ти си описала като специфични за случая, ако бебчето е момиченце. "всеки път като излиза да не би някой да я хареса и да я преследва, или изнасили, или отвлече, или пребие, или, или...." Че кое от тези изброени не би могло да се случи на момче. Днес престъпниците и насилниците вече не делят особено усилено жертвите си по такива първични принципи. По важно според мен е да го възпитате като уверен, уважаващ себе си човек, личност която излъчва характер и достойнство. А човек с такова поведение няма излъчване на жертва. Повечето жени се оказват жертви, не заради биологичния си пол, а заради неувереността, несигурността и страха, които излъчват. Ако се движиш през света със самочувствието на подгонен дивеч - ловецът няма да закъснее.
ОтговорИзтриванеТова е по-важното, което исках да ти кажа, Имам дъщеря на 21 години и понякога много ме е яд на мен за това, че бях твърде млада през най-важните години за формиране на личността й и далеч не бях стигнала до група важни изводи, които да й предам. Естествено - опитвам се да наваксам някои неща, но ми се ще тогава да бях уверения човек който съм сега, за да можех да й предам тази увереност и спокойствие и на нея. А относно някои циклични дамски притеснения - мисля, че гамата обезболяващи вече е твърде широка, пък и далеч не е задължително на всяка цена да ражда. Може пък да роди приятелката й :-). Не може да не си чувала, че вече има успех с вариантите в яйцеклетка да се имплантира генетичен материал от друга жена. Кой знае какви чудеса ще има след 20-30 години. А и далеч не е задължително ужаса дето го дават по филмите с родилки да се отнася за всяка жена, даже винаги съм се учудвала с каква ли точно цел така упорито го преекспонират. Аз например родих за 2 часа - от началото до края на процедурата. А, естествено после ме държаха още 2 часа в родилна зала да ме наблюдават, но в крайна сметка основното впечатление, което ми остана е че просто целия страх от неизвестното беше най-гаден (все пак преди 21 години информацията не беше чак толкова лесно достъпна). Та така - нещата са точно толкова страшни, колкото сам си ги направи човек. Ами - това е долу-горе. Желая ви здраво и сладко отроче и успешна мисия "Родител"!
Здравей Мег! Много ти благодаря за дългия и изчерпателен отговор и за пожеланията :)
ОтговорИзтриванеОтносно това, че на момчетата могат също да се случат такива неща, така е, но по принцип тези неща се случват на жените за жалост. И не, че деградиралите типове си избират жертвите по първични признаци, просто физически жените сме по-слаби, това е факт! И понякога не всичко си го правиш ти...Понякога просто си на неподходящото място в неподходящото време. Признавам, че аз съм до някъде параноичка с тези теми, но то е само защото съм видяла от всичко по малко...
Но иначе си права, че до голяма степен, от силата на човек зависи да може да се предпази от много неща и дано имаме способността да дадем тази сила на детето ни...Мен ме успокоява факта, че там където аз съм слаба, например с параноите, жена ми е много стабилна и силна и обратно. Мисля, че двете заедно ще се справим...
Успех и на теб! Сигурна съм, че въпреки, че си била млада майка, си предала на дъщеря си достатъчно душевна сила като да се справя с много препятствия, дано има и късмет! Благодаря ти още веднъж :)