За малко...

Още не мога да се съвзема от шока...За малко да загубим бебето...Няма да ходим на Тенерифе, няма да ходим никъде!

От сега ми дадоха две седмици пълен покой. От леглото до дивана и от дивана до леглото, това е единственото което мога да правя.

Сега всичко пада на Беатриз, всичко, зависим изцяло от нея и аз и бебето...

Приготвях куфарите и бързах защото се бавехме, после реших да си дам един душ и да тичам до фризьорката, че времето напредваше и трябваше да тръгваме...

В банята ми стана зле, за малко да припадна...завих се с хавлията и се довлекох до спалнята и легнах, мислех, че това са типичните за бременността моменти...

Стоях така и Беатриз от другата стая(довършваше една работа) ми каза да се оправям, че вече няма време. Надигнах се и...кръв...имаше много кръв по цялата хавлия, по леглото...развиках се и тя дойде веднага, пребледня, облякох се на тичане, тя звъня на Лаиз, всичко на тичане до клиниката...

Докато чакахме за ехография почти не говорихме, пребледнели и двете...Ох...

Добре, разминало се е сега и бебето е добре...Добре е и сърчицето се чуваше и...какво облекчение!!!

Какъв късмет, че това ни се случи тук, ако бяхме вече на Тенерифе или в самолет...не искам да мисля!

Както и да е опасността не е отминала! Сега трябва много да се пазя, да лежа и само да лежа, нищо друго. Има опасност от аборт... Беатриз се зае с всичко, всичко! Не ме оставя да правя нищо, само лежа и това и ще правя за напред, какъв ужас, за малко...

Добре, че като резервирахме пътуването, взехме и една допълнителна застраховка именно за всеки случай...

Както казва жена ми, вътре в лошото , ни се случи най-доброто възможно! Поне сме си вкъщи и бебето още е живо!!!