Нормализиране, но с внимание...

Днес имахме преглед и нова ехография. За сега всичко е нормално, бебето е добре и сърчицето му бие усилено :))
Видя се и раната... но се предполага, че ситуацията е контролирана защото вече не кърви...
Каза ми да се върна към нормалния начин на живот, но с много внимание!
Не мога да вдигам нищо, да блъскам нещо или да правя резки движения, не мога да тичам и нищо подобно, но поне ми каза, че мога да се върна на работа, вършейки само най-нужното. Майка ми се нагърби с по-голяма част от работата и само най-сложните неща ще ми ги пази на мен, но поне ще помагам...Цялата седмица майка е сама и беше затрупана. Днес бях в ателието и разчистих терена до колкото се може, и от понеделник ще ходя следобедите.
Другата ми работа, където съм съботите я оставям вече. Предупредихме тиа Беатриз, която ми е шефка там. Единствената леля на жена ми, която аз също наричам леля, а и тя ме обича повече от любимата си племенница на която е и кръстница, и и носи името :)
Тук не съществуват такива тъпи обичай като у нас да се вика „майка и татко” на родителите на партньора, още по малко на лелите, просто си я обичам много тая жена и даже ми е една от идолите в тоя живот!Някой път ще разкажа специално за нея!
Както и да е, спирам работата там и ще трябва да се грижа много за себе си и бебето.

От утре започвам и да правя някой и друг тест, така или иначе трябва да наблягам на дивана... и когато мога ще се запиша на шофьорски курс.

Беатриз се разтапя когато чуе сърцето на бебето, днес кара Лаиз да го пуска няколко пъти :))) ,ходи и си тананика ту-тум-ту-тум ту-тум-ту-тум... така му звучи сърчицето на нашето бебе.
Сърдечния ритъм е много бърз, но доктора каза, че това е добре, че бебето е силно и дори е малко по-голямо от обичайното за това време което има. Много по-голямо едва ли е, защото е 1см. и половина :))) Но за сега е добре, това е важното!

Напоследък няма по-грижовен човек от жена ми, направо се разтапям! Следи ми всяко движение, внимава да не нося нищо, да не се подхлъзна, да не се уморявам, да ям само най-доброто...По принцип не сме превзети и не купуваме само определени марки , но сега Беатриз ,защото тя пазарува сама вече, взима винаги и „само най-доброто за своята бременна жена” :)))
Лошото на всичко това е, че с глезенето се свиква и после не знам :)))

Днес говорих и с дядо ми Крум. Той е 80 годишен старец от село, който често прилича на прототипа ма Бай Ганьо, но е моя дядо и си го обичам въпреки всичко. Вече знае за бебето, знае за всичко. Вчера сестра ми му е обяснила всичко, че ще си имаме бебе, че то е на мен и на Беатриз и няма баща, че е направено от лекар и т.н. и т.н Дядо се поинтересувал дали всичко е законно и когато сестра ми му казала, че да, казал, че много добре...
Мисля си колко е различно всичко когато се отнася до децата ти... Със сигурност дядо ми би бил от типичните които се изказват против гей браковете ако беше в друга ситуация, гаранция! Но когато става дума за внучката му се радва, че тук има закони които ме защитават...
За пореден път се убеждавам, че за да се постигне нещо някога, просто гей хората трябва да излизат от гардероба! На всички да им стане ясно, че реално СМЕ техните деца, братя, сестри, приятели, роднини...Тогава нещата изглеждат много различни!

Накрая дядо ми заключил, че „тоя Велик че е ного итър, ного итро дете” Когато мислех да се озъбя, че не се знае, дали ще е Велик или Беатриз, си представих как се е зарадвал , че ще носи името на баба ми ако е момче... Не, че не е мачист, такъв е, но в случая си мисля, че се радва на името. Иначе ако е Беатриз пак ще се зарадва, както се радва на Ивана, племенницата ми, която както сам казва ”му е сърцето”.
Днес когато говори с мен по телефона беше много по-кратък, усещам го притеснен, срам го е мен да ме разпитва нашироко, предпочита да разпитва сестра ми, на мен само ми каза честито и веднага смени темата...

Така, днес имаме нови две снимки за в албума на бейби, ще оставя удоволствието да ги залепи на майка му Беатриз , тя се ентусиазира много с това :))))