Нито мъж, нито жена.

Тази седмица се зароди огромна полемика в пресата по случая с Norrie May-Welby, който успя да принуди Австралия да признае легално неговият пол като „неутрален”. Това е сериозна стъпка напред в развитието на човечеството! Може да звучи прекалено, но наистина го намирам за съдбовно.

Тези дни четох куп статии които разискват въпроса за транс-половите хора, някои, които ми направиха голямо впечатление ги преразказвам накратко по-долу.

Една от моите героини, от писателките феминистки, макар, че тя се самоопределя като постфеминистка, чийто трудове следя е Беатриз Пресиадо, попаднах на нейно интервю, което за пореден път ме накара да се замисля за сто неща.

Философка, писателка и защитничка на куиър теорията, докторка в Принстън Беатриз Пресиадо, заявява в едно интервю пред вестника LA RAZÓN, че тя също е решила да изиска от Испания да признае нейния пол като нулев : „Реших да си приложа лечение с тестостерон, но извън един регламентиран протокол и следене на лечение за смяна на пола. Да се откажа да следвам протокол, беше не само едно лично решение, а един жест на политическа дисиденция. Ако закона го позволи, ще изискам от Испания да ме признае като неутрален пол, решена съм , че ако не мога да го постигна тук, ще отнеса случая в Брюксел. Но няма да умра с едно Ж или М в личната ми карта!”

Беатриз Пресиадо е родена в Бургос, завършила докторат по философия в Принстън, сега преподава Политическа История на Тялото, Теория на пола и История на "la Performance". Книгите и «Manifiesto contrasexual»(нещо като контра-сексуална демонстрация) y «Testo yonqui» (теста джонки) предизвикаха страхотна полемика. Теориите които развива Беатриз върху темата за половете, на много им звучат като научна фантастика но има много други които виждат огромна истината в думите и.

„Целта не е толкова неутралния пол да се стабилизира като трети пол, колкото да се избяга от двуполовото разделение мъж-жена. Аз приемам неутралния пол като един контра-пол, като дупчица през която да избягаме и да започнем да се замисляме върху общовалидността на двуполовото разпределение. „ казва Пресиадо за LA RAZÓN

Проблема и не е само и единствено да се позволи названието „неутрален” или „0”(нулев пол) в личните документи. „Проблема е да се променят нашите институции. Всички институции, образователни, здравно опазване, правни..., всички са организирани следвайки модела на двуполовото разделение. Формите ни на комуникация и забавления, всичко се води от двуполовото разделение. Ние сме едно общество обсесирано от половата идентичност и от сексуалността.

На въпроса дали хомосексуалността и транссексуалността са някакъв тип мода, Беатриз отговаря така: „ Хетеросексуалността също е една мода, със своите естетични кодове, със икони за мъжественост и женственост. Без тези естетични кодове, без телесни стилове, без форми на обличане, на прически и начини на говорене и поведение...няма полове! Културната пропаганда на двуполовото разделение и режима на наложена хетросексуалност е брутална! Всяка реклама, което и да е телевизионно предаване, който и да е филм, носят със себе си посланието „ще бъдеш мъж или жена, или няма да те бъде”. Колко мъже познавате които се осмеляват да носят пола или токове? Колко жени дръзнат да не си депилират лицата? Lady Gaga y Antony Hegarty са двама смелчаци в един свят които наказва много жестоко дезертьорите. Могат да си го позволят защото са музиканти , движат се в среди които правят от различното интересно и модерно, но ако бяха футболисти или политици, щяха да са без работа.

Когато започнах да ходя с мустаци по улиците, си дадох сметка колко са абсурдни тези кодизи. Само с малко повече мъх върху устната, кодизите за разпознаване на пола се променят. Но съществува и транс-полова естетика, можем да я търсим в някои герой на XIX век , в Marc Bolan, David Bowie, The New York Dolls, и лесбийския пънк, Tribe8, готическата култура...Така, че ако искаме да правим полова революция, модата ще е важна отново.

Thomas Beatie, транссексуален мъж , който реши да запази репродуктивните си органи и така да може да забременее, въпреки мъжкия си външен вид. „В неговия случай медиите го третираха като циркова маймуна , показвайки го по различни предавания като тази на Опра и други. Това беше така защото Beatie нямал пари за инсеминацийте и сключил договор с компаниите да разпространи процеса на бременността си и раждането срещу заплащане.
Ако не се отстранят яйчниците, един транссексуален мъж може да спре да взима тестостерон и отново да има менструация и да забременее, това е което Биити и много други са направили вече.

В «Testo yonqui», Пресиадо разказва под формата на дневник за ефектите които има върху тялото и тестостерона които си прилага под формата на гел, който се маже върху кожата. Една от целите на всичко това е да покаже, че : „структурата на половото разпределение е политика, но не може да продължи да съществува ако не получи социално признание. Не става дума всеки да си избира пола, а да спрем да използване пола като норма и разпределение на ролите в живота. Не проповядвам сексуална анархия, а по скоро един вид сексуален атеизъм. Може би сравнението с религиозността не е изцяло погрешно, имайки предвид, че сексуалността и сексуалните роли са се превърнали в новата религия на модерния свят.

Днес живеем заобиколени от високи технологии, прикачени към интернет, клетъчни телефони и какво ли не. Ние сме най-токсичния вид на земята, нашето производство на нерециклируем боклук , консумирането на електроенергия, военните ни технологии... Всички сме продукти на тази технификация. Ключът не е в науката а в социалната реакция. Не ви ли изглежда странно, че преминахме от ерата на огъня до ерата на атома без практически да се променят нашите модели на полово разделение?”

Теориите на Беатриз, нямат много общо с идеите на традиционалните феминистки.
Тя се определя като транс-полова пост-феминистка и казва : „Феминизма не ме интересува като политика която се занимава само с жените, защото според мен проблема е как днес дефинираме това което са жените. Предполагам , че има феминистки които не са съгласни с куиър теорията, защото разнищва тяхната теория за жената. Аз мисля, че насилието над жените се упражнява от половата система като цяло,от нормите които определят какво трябва да бъде един мъж и една жена. Трябва да започнем от там, да разнищим половата система!”

Други философи и психолози, противници на транс-половата теория , като психоложката J. Delgado Suárez , твърди , че се държим като мъже или жени не само в зависимост от нашите хормони или хромозоми , а и от начина по който сме били възпитани. Така, че родителите биха били подложени на страхотно изпитание ако изведнъж трябва да възпитават децата си като неутрални полово, и въвеждайки нови методи на възпитание несъществуващи до момента.

Психолога Antonio Martín, твърди че : „ след шестата седмицаa от формирането на един ембрион вече съществува ясна полова принадлежност на базата на хромозомите с които разполага новия човек, а нещо отделно са сексуалните влечения които се демонстрират на зряла възраст. Не можем да изискаме един нов пол, ние сме или мъже или жени”

Norrie May-Welby напротив, се родил мъж, но в 1990 година се подложил на операция за смяна на пола, която му дала външен вид на жена. Не останал доволен от новия си пол също. Веднага започнал своята битка за признаването му като неутрален пол. „ Концепта за мъж или жена не съвпада с мен, единственото решение за мен е да нямам никаква социална идентификация, да не бъда нито мъж нито жена „ Медицинските становища също били конфузни, защото всички лекари осигурявали, че се намират срещу един практически безполов човек. Накрая след много години в една легална битка, регистърът на раждания, смърт и сключени бракове бракове в Австралия издала документ според който се признава Norrie May-Welby като човек с неопределен пол .