Приятелите от детството

Днес бяхме на среща с приятелите от детството на жена ми. Те са 8 момичета и 5 момчета и съответните им партньори и партньорки, със съответните им деца.

С тези хора е расла Беатриз, с тях е играла като дете и после като големи са излизали заедно и са си споделяли тръпките...И така до днес.

Сега, вече толкова години по-късно, когато повечето са разпръснати по други населени места и работят и живеят в други среди , като съответно всички имат нови приятелски кръгове и т.н.

Все още са „cuadrilla” , и куадрията е свещена! Периодично се правят различни събирания, вечери, обеди, съботи и недели на селски туризъм всички заедно някъде в планината и какви ли не други поводи за среща.

Те са възпитавани всички от деца, че трябва много да внимават как се държат с другите, защото това са им приятелите за цял живот и не бива да намесват фактори които биха ги разделили. Мисля, че тая задружност дори след толкова години, се дължи на това възпитание и тая убеденост от малки, че са приятели и са такива за винаги.

По принцип не са си и помисляли да се карат помежду си или де се свалят един друг, пак по тая причина. Естествено има изключения- Естебан, един от момчетата искал да сваля жена ми, а тя понеже грам не мислела така за него не си дала сметка сума ти време. Когато накрая и се обяснил в любов, той бил първия човек от групата на който тя казала, че харесва жени...Аз в началото имах усещането, че ме гледаше малко странно, вероятно още се е надявал да размисли когато съм се появила аз и... Може да са мой фантазии, но е факт, че той си хвана гадже едва след като ние се оженихме...Де факто сега ще се жени и той, през май ще ходим на сватба, последната сватба от групичката.

По повод на това се замислих, че аз реално нямам такива приятели...

С децата с които съм си играла като дете не съм се виждала от тогава. Повечето хора с които съм се засичала по житейските пътища, са си останали там някъде...

Най-старите ми приятели с които още поддържам някакъв тип връзка са с мен от около десетина години и не са много... Казано честно завидях, доброжелателно разбира се, за връзката която поддържат жена ми и приятелите и. Иска ми се да бях имала и аз такива приятели от цял живот, да се държи групичката така задружна и да се спазва ред на срещи така, че никога да не минават повече от три-четири месеца от среща до среща...

Да, те са от село и това прави да са по-задружни от други групички които познавам от градовете, но у нас и в селата няма такава задружност и постоянство. Още по-малко приятелство и уважение между групички с момичета и момчета. Или поне аз не съм имала късмета да имам такива приятелства, дано други имат!

Нито в Кюстендил, нито на селото ми съм имала такива приятелски групички, по-скоро имала съм приятели и естествено групички, но не с такава психология.

По принцип групичките, поне вече като по-големи бяха съставени от две-три момичета или момчета, и съответно техните гаджета. Гаджелъците не траеха много, следователно групичките се сформираха и разпадаха бързо и след тях не оставаше никакво приятелство, поне не в тоя вид в който имам предвид.

В различни периоди съм имала различни приятели и приятелки, с някои се разделяхме когато събиращия фактор се изпареше, като общо училище, работа...

В моя случай може пребиваването и излизането от гардероба да спомогнаха да не поддържам връзка с много от приятелите с които съм имала връзка през други периоди...Когато оставиш маската много хора се отдръпват, друг път аз се отдръпвах от други когато си давах сметка, че истинската ми същност не се харесва, или като установех истинската същност на другите и че не съвпада с моята...

Някои приятелства ги развалих с калпав секс който не си струваше, може би и приятелството не си е струвало, но па секса още по-малко.

Друг път се местех, правех нови приятели на новото място, после на друго място и така...
С някои се опитах да поддържам връзка и на новите места където съм опитвала да живея, не винаги се получава обаче. Понякога , особено когато съм се срещала с някой след години, не намирам вече нищо общо с тоя човек, дори да сме били приятели някога. Или и двете страни са се променили много и не намираме нищо общо вече, или поне едната от страните, или си мислиш, че другия се е променил а реално ти си се променила...

А може би просто нямаме тоя чип, не сме градили тея приятелства като за винаги...

Хубаво е да имаш такъв тип приятелство което да издържи на времето и вятъра, но е важно да знаеш да го пазиш и градиш винаги ако искаш да продължава.

Приятелството е тема която може да бъде разтягана до безкрайност, естествено много си зависи от всеки за това какви приятелства ще има и колко ще траят. Но аз си мисля, че по принцип културата също оказва влияние, както и куп други фактори...
Дано другите сте имали повече късмет с приятелствата от мен!