Една шарена фамилия

Нашето семейство е шарено, имаме си от всичко, разцветки, идеологии, религии, националности, убеждения... В шареното има цветове които ти харесват и други които не толкова...

На фамилията и се вика фамилия, защото хората в нея са свързани по роднинска линия, но не означава, че ги свързва нещо повече от това. По това се различават семейството и приятелите, семейството не можеш да си го избереш, приятелите- да.

Първо да започна от това, кое смятам за фамилия. Това са роднините моите и на жена ми. Моите защото са ми роднини по кръв, не съм ги избирала, те са които са. Ако можех някои бих ги изтрила с удоволствие, други бих ги избрала и сто пъти да се прераждам и стоте...

Семейството на жена ми също е мое семейство. Тук има една поговорка която гласи „истинската фамилия е тая на жената”, или поне тая с която се живее повече. Значи, че фамилията на жена ми е моя в голям процент и мойта е на жена ми също в голям процент, защото и двете сме жени :)
Като моя фамилия, фамилията на жена ми също има членове и членки, които ако можех бих изтрила с удоволствие, и такива които бих избрала сто пъти и то с удоволствие. Жена ми също би се отървала от някой мой роднини ако можеше, и други би ги избрала за семейство с радост.

Частта от семейството на жена ми която най-Не понасям е тази от страна на свекър ми...Не самият той, макар, че също не ми е сред любимците, още повече месеците когато е у нас, когато си е у тях по чудо започвам даже да го харесвам... Както и да е, неговото семейство е което най- не харесвам! Фамилията Укар...

Те са типичните „десни” испано-наварци...Той и всичките му братя и сестри, всички са „някой” или се правят на „Някой”! Религиозни, сравнително заможни и сухи, натопорчени като дърва, облечени традиционално, сиви, практични и материалисти, винаги ще ти се усмихват, но не винаги знаеш, какво ти говорят зад гърба...Нравите им са „безупречни”, редовно ходят на църква, молят се и се чувстват големи християни за дето ходят накичени с кръстове, в ръцете по някое „росарио”, протестират срещу аборта, хомосексуалните бракове(това никога не ти го казват, но го знам!), и „упадъка на днешното общество”...

За щастие, децата им, новото поколение Укар, са друга работа, не всички, но повечето са симпатични съвременни млади хора от средна класа. Със средностатистически „отворено”, прогресивно мислене...Повечето, да не кажа всички, като истински Укар, са получили добро образование и имат добри професии, учени са на религиозност и са такива, но за щастие се различават доста от сухите си ултра-десни и ултра-религиозни родители...Жена ми, също влиза в това второ, слава богу „разредено” поколение Укар...



Другата част на фамилията на жена ми – Мурузабал, те са които винаги бях избрала за близки и след сто прераждания!

Мурузабал са на другия полюс, те са по правило леви по убеждения, наваро-баски по самосъзнание и са...коренно различни от Укар! Ако Укар са били бедни и с алчност и „пестене”(в кавички не защото е лошо да се пести а защото знам на кое точно му викат те пестене...) са станали сравнително заможни, упражнявайки това върху тях ефекта който можете да си представите...то Мурузабал са били винаги сравнително заможни за средна класа и никога материалисти и егоисти. Докато семейството на свекър ми се избивали за наследства и да „изглеждат” заможни и важни, семейството на свекърва ми били винаги единни, помагали си и се зачитали, никой не си и помислял да заграбва никога и точно обратното, дават винаги всичко което могат на който има нужда. Още разказват в селото когато след гражданската война, когато бил глада (тогава тук имало неподозирани гладове), те давали всичко което имали на съседите и всеки в нужда, понякога лишавайки се те самите. Хич не ми е трудно да си го представя това като гледам последната останала Мурузабал...

Леля Беатриз е един мой идол в живота! Много я обичам и тя мене :) Нея я познавам от преди да се запозная с жена ми даже :)

По ред, първо се запознах с Оскар, неин син. Той е един от първите гей активисти които е имало по тия земи, още от времето когато за да се направи една манифестация за права на гей хора, е трябвало да се биеш с полицията и да бъдеш арестуван... Спомням си, че когато се запознах с него , беше в Каталингори, и той си тръгна, както винаги забързан, пълен с планове и претъпкан с идеи които гони :))) , приятелите които бяха там, започнаха да ми обясняват, че той е от най-дейните и оригинални хора на света, нещо което няма нужда да ти го казват, вижда се с просто око и от километри :) , супер анти-система, анархист до мозъка на костите, творец и т.н. Започнаха да ми разказват и за родителите му, които са една легенда! Майката и бащата на Оскар са от първите родители които излизали на демонстрации и манифестации, дълги години били дейни активисти наред със сина си, борци за правата на всеки онеправдан, не само хомосексуалните хора чиито права били потъпкани...

Като повечето хора на тяхната възраст, леля Беатриз и мъжа и, са силно религиозни също! Тяхната религиозност няма нищо общо обаче с помпозността на семейство Укар...Нищо общо!!! Те не е точно, леля Беатриз е религиозна, мъжа и – Хесус, също но той е предимно анти-църква, анти-папа и анти система.

Леля Беатриз е от малкото хора известни с това, че са спирали миса...

Миса е католическата литургия, и ако някой някога е присъствал на такава, може да си представи какво означава да спреш миса...Курата(свещеникът) излязъл и по време на традиционната проповед , решил да осъди хомосексуалните хора като грешници и да призове за тяхното "лечение"...Леля Беатриз е религиозна както казах и уважаван член на църквата към която принадлежи, станала и казала на висок глас пред всички присъстващи, че протестира, че хомосексуалните хора не са болни, че тя лично има хомосексуален син и докато свещеника не и се извини лично на нея и на всички засегнати публично тя няма да стъпи в църквата...Това в преразказ, като я знам колко е красноречива, със сигурност е наговорила и куп други неща :) Както и да е, днес тя ходи на църква, което ще рече, че е получила лично и публично извинение от курата, нещо за което се говорило толкова, че се писало в местния вестник.

Щедростта е друга част от характера на леля Беатриз. Тя е един от най-добрите хора които познавам, от най-истинските и просто най, най...Тя винаги казва, че се чувства привилегирована и счита за свой дълг да помага на други хора които не са имали толкова късмет като нея. Те с мъжа и имат един магазин, не е голям, но заради усиления труд които хвърляли години наред, защото работели здраво цял живот, заради добрината и честността им, е едни от най-проспериращите магазини и днес. Аз самата работех там до скоро съботите...Та, те с мъжа и преценили, че имат повече от колкото им е нужно за да живеят добре, а живеят скромни, много скромно! За себе си харчат само най-необходимото, няма да ги видиш накичени до уши и да карат големи коли, нито живеят в лукс, нещо което биха могли да си позволят многократно, не са си сменяли кухнята от 20 години, пазят и рециклират всичко което може да се оползотвори втори път... Всичко това и повече, за да могат да дадат колкото се може повече на повече хора в нужда навсякъде по света. Още по-специално Колумбия, от където е Стефани, осиновената им дъщеря. Нея я срещнали при едно благотворително пътуване, била на 6 годинки а тежала 3 кила и половина, била на път да умре от глад...Веднага започнали процедури по осиновяване и днес Стефани е тяхно дете. Погрижили се още няколко деца в нейното положение да бъдат осиновени от приятелски семейства и с помощта на други техни приятели основали организация която се грижи за такива деца в бедните райони на Колумбия.
През войната в Сърбия, помагали много, но дори решили да отидат лично, живяли са там сред бомбите и престрелките, в студовете, още помнят ония студове... дълги месеци помагайки с всичко възможно и давайки до последната си спестена стотинка за храна на хората в нужда...
Леля Беатриз прави за мен лично много повече от който и да било, тя знае, че не понасям Хесус и всяка събота и неделя го взимат у тях, винаги...Това го прави само когато е у нас и знам, че е за да ме облекчи мен. От друга страна ме уверява, че не и пречи защото той със всичките си лоши страни, беше много добър съпруг за сестра и като се има предвид колко болна беше години наред...От една страна го прави за това, но знам, че предимно заради мен и съм и безкрайно благодарна! Тя единствена се сеща винаги да дойде да го разкара когато например е бил у нас по празници, по св. Валентин или нашите годишнини. Идва взима го и ми намига на вратата „да празнувате„ ми казва с усмивка :)))

Така, че аз се радвам безкрайно, че дъщеря ни (все повече имам усещането, че е момиче :) ) , ще носи името Беатриз. Две от жените които най-много обичам и уважавам са с това име :)

За мое съжаление обаче, първостепенната фамилия на детето ни ще бъде Укар....

Тук децата носят по една фамилия от всеки родител и всички феминистки от други държави се кефят, че тук се носи фамилия и от майката... но не знаят, че първата е по-важната ,и че тя винаги е на бащата, нито знаят, че после децата на хората взима тая първа фамилия от родителите си...Т.е. фамилията на жената пак отива на заден план...

В нашия случай, ще сложим за първа фамилия тази на Беатриз, просто защото тя има силно желание и аз нямам против, и без това мойта фамилия идва от баща ми, не ми пречи и да я изтрият съвсем ако трябва...Това което ме боли е, че не можем да запишем детето Мурузабал. По принцип би могло, ако Беатриз си промени реда на фамилиите официално. За целта обаче трябват дела, да си промени всички документи, всички дипломи...Да не говорим, че не иска да нарани баща и, които е жив и би го заболяло. Остава надеждата, че нашето дете ще е трето поколение Укар, а децата на децата на първите Укар вече нямат почти нищо общо със техните баби ,дядовци и прадядовци....