Размисли за старостта

Тези дни забелязвам едни реклами на Рено. В единия случай, пътуваха възрастен баща и сина му, и сина пита бащата колко плаща за ипотека и бащата усмихнат казва, че вече я е изплатил, т.е доживял е. Извода е, че е добре да живееш дълго и следователно е добре да си купиш тази марка кола... Другата е една майка и дъщеря в същата ситуация, дъщерята гледа нервно часовника и се чуди дали първо да мине през банката или да ходи да пазарува, а възрастната майка казва замислена, че тя пък се чуди дали да отиде първо на кино или на масаж...заключението е същото като в другия случай, че е добре да доживееш момент в който единственото ти притеснение е дали да отидеш първо на масаж или на кино...

Това мен ме кара да се замисля за това как са възрастните хора в България. И не само...

Дори когато получават такава пенсия, че да могат да си позволят сносен живот, ако са сравнително добре със здравето служат за дете гледачи/ки, чистачи/ки, готвачи/ки на децата си, които в немалко случаи живеят при тях.

От друга страна у нас съществува една такава философия, че родителите особено майките, трябва да „помагат” до гроб на децата. Това го мислят майките и го мислят децата...Освен това се приема, че собствеността на родителите е автоматически собственост на децата им. Вярно, че е логично ако един родител почине и след него остане нещо, някакъв имот или пари, да бъде наследено от децата му. Но не да се очаква това наследство и да се изисква, както реално се случва. Тук съществува философия която одобрявам, а именно, че родителите, когато са възрастни и ако имат нужда от грижи, продават залагат или правят така наречената обратна ипотека и така харчат имотите си за своята старост и за заплати на хората които ги гледат, така имат достойна старост а децата им не са натоварени с гледането им. Резултат- родителите добре, децата добре и взаимно се обичат и зачитат, нещо което далеч не се случва ако се живее заедно!!!

Наскоро говорих с моята приятелка София и тя разказваше за друга нейна приятелка, която се върнала след няколко години работа в Гърция и след като давала всичките си пари на сина си всички години. Върнала се по негова молба, да му „помага” с децата...Сега живеят в нейния апартамент той, жена му и децата им, а майката, приятелка на мойта приятелка слугува еднакво като както го е правила в Гърция, само че в собствения си дом и на собствения си син, гратис и на всичко отгоре се оплакват защото сега вече липсват парите с които били свикнали да живеят от Гърция...София беше много разстроена заради глупавата постъпка на тази жена и заради ситуацията в която се намира сега-безизходица! Няма нищо спестено, работила е години наред и сега няма и следа от това сина, снахата, че и внуците се държали зле с нея, защото да не се лъжем, да живееш с родителя е дразнещо даже когато се намираш в неговия дом...

Никой не би трябвало да живее с родителите! За доброто на едните и за доброто на другите!!!

Майка ми, също до скоро си мислеше, че трябва да прави всичко за сестра ми и децата и, че трябва да им изпраща всяка стотинка която изкара защото са в нужда и мен ме виждаше добре, следователно нейната саможертва (кой е научил жените, че задължително трябва да се жертват???) трябваше да е насочена към другото и дете...Няма да навлизам в подробности за това как успяхме, и аз също, малко по малко да променим тая психология, важното е, че успяхме...

Сега продължаваме да помагаме на сестра ми, но вече пропорциите са значително по-малки. Но важното в случая е, че съществуваше такава психология и от наша страна и от страна на сестра ми. Веднъж се стигна до там, че каза на майка, да остави всичко тук и да отиде да живее в Бараково за да и „Помага”... Тогава се разочаровах много от сестра ми!

Самия факт, че можа да си помисли да го каже на майка...ме разочарова много!

Значи сестра ми не се интересуваше дали майка е щастлива, защото тя тук е щастлива! Живее си с гаджето и за пръв път има нормален живот, т.е не „помага” на никой, не се грижи за никой, за пръв път си има личен живот, свобода, работи нещо което и харесва и има друга дъщеря, която се грижи да не се натоварва прекалено в работата, няма шефове и си има собствен бизнес...Не печели кой знае колко, нито аз, бизнеса ни е малък и сравнително успешен, но не като да скачаме до небето, просто живеем добре и това е. Идеята ми е, че майка ми е много добре сега, за пръв път и след много години труд и жертви за нас, за родителите си, сега за пръв път си живее живота, нейния!

И сестра ми има наглостта да и каже да остави всичко това и да отиде да и „помага”...

Ами ядосах и се, няма да крия. Сестра ми обаче е човек на който не можеш да се сърдиш дълго, има много чар и обаяние и е трудно...Освен това не мисля, че ако майка беше се съгласила, би приела в краен случай такава жертва, надявам се...

Споменавам това не за друго а защото е много показателно в случая и за темата за която размишлявам.

Истината е една и то е, че е крайно време да се промени психологията на хората. Не може да се мисли да се живее цял живот с родителите! Те също имат право на личен живот, те също имат право на почивка, те също са хора това, че са ни родили не означава, че трябва цял живот да ни носят на гръб!

От друга страна, родителите също е добре да не мислят само за децата а да се сещат и за себе си, да не мислят, че трябва да живеят с децата си когато са стари, защото няма да са щастливи нито те нито децата им. Не може да се живее заедно с родителите, това би трябвало да е краен, краен, мого краен случай! Само за когато наистина няма друг вариант за някоя от страните, но без да натоварва прекалено другата...

Не с жена ми ще ставаме майки скоро, много мислим за това как ще процедираме с детето ни по тея въпроси.

Освен това преминаваме тежък момент, защото свекър ми е с нас сега. Даваме си сметка колко е трудно за двете страни да се нагодят да живеят заедно. Защото на нас ни е тежко, предимно на мен, но и на него не му е леко...Той трябва да се нагажда към правилата на нова къща, да се съобразява и да се притеснява не, не му е леко! Прави го защото неговия манталитет е такъв, че му е ред да го гледат...Плаща си за тая „гяволия” скъпо...Защото в неговия случай има много други възможности, пречи манталитета...

Ние с жена ми взехме твърдо решение да не възпитаме детето ни в тези грешни, според нас идеи. Категорични сме, че ще се грижим за детето и ще му помагаме максимално, но когато дойде време да се оправя в живота, да си хваща пътя и да живее самостоятелно, нямаме намерение да създаваме търтей нито да се превръщаме в такива за детето ни!