Наследство

Реших да изтрия това което писах вчера или поне тази част която е твърде лична и едва ли засяга някой друг освен мен и моето семейство.

Остана това:
Пари или имоти получени без труд, паднали от небето, пари и имоти за които се е потил и страдал някой друг...това всеки го иска, всеки мисли, че има право на наследство и го чака, и изисква...

Повечето братя и сестри които не си говорят с години или роднини които си хвърлят кал едни на други до гроб...причината винаги е наследството!

Защо хората сме устроени така? Всички хора и навсякъде, не само ние българите, но ние като цяло, сме свикнали да разчитаме много и дори изцяло на наследството което (евентуално) ще получим за да можем да живеем някакъв сносен живот. За това у нас е много по-често срещано това братя и сестри да се изпокарат за наследство.

Дядо ми си отиде съвсем наскоро и сега вече започват да изплуват разни очаквания които някои е имал относно това което се предполага, че е имал човека...Веднага се появиха желаещи да „наследяват”...
************************************************************************************************************************************************************************************************************************
*************************************************************************************
Идеята ми е, че не може да се живее чакайки наследство! Не може да се изисква наследство от никого без да си си мръднал пръста за тоя човек! А дори да си, пак не може да се изисква наследство, защото всеки би трябвало да разполага с имотите си и с тях да гарантира собствената си старост , времето когато си болен и зависим....

Аз съм вече майка, поне ще бъда скоро, и от сега знам, че няма да науча детето ми да чака наследство!!!! Ще се грижа за него докато е малък и ще го науча, че трябва да може да разчита на себе си и ако нещо остане от мене и другата му майка-добре дошло! Но нито е задължително да остане, нито да го чака и още по-малко да го изисква!!!