Навлязохме в 8-ми месец

Остава малко, само два месеца, а може и по-малко.

Oт седмия месец се счита, че се навлиза в последното тримесечие, най-тежкото от гледна точка на неудобство. За мен също е тежко и определено корема ми тежи. Нощите са дълги, не намирам удобна поза, въртя се по цяла нощ...Имах около две седмици в които бях доста зле и почти не спях, четох за синдрома на неспокойни крака и мисля, че точно това ми се случваше. За щастие тези два-три дена съм по-добре. Поне успявам да спя по няколко часа.

Не искам и да си представям как бих била без възглавницата за бременност! Без нея просто не мога да спя! Отидохме един уикенд в една вила за селски туризъм на морето и не си взех възглавницата. Заклевам се, не можах да мигна! Накрая когато си тръгвахме, бях с такъв измъчен вид и такива торбички под очите, че домакинята се притесни да не би да не съм доволна от условията...Успокоих я, че просто ми е липсвала възглавницата, и че следващия път като ходим (което ще е скоро защото много ни хареса!) ще види как като си я нося няма да има проблем.
Препоръчвам горещо тази възглавница! Ето така изглежда



Последния месец беше доста тежък за мен предимно от емоционална гледна точка, а и си имах сериозно лични причини...смъртта на дядо ми, последвалите разправии а и имахме доста проблеми с жена ми, караници и отдалечаване...Тя премина някакъв тип депресия или емоционална криза, която според мен се дължеше на внезапното осъзнаване на огромната отговорност която означава идването на детето...

Тя го искаше и го чакаше, беше супер въодушевена...плачеше от умиление на ехографиите като чуеше сърдечния ритъм и т.н и т.н. но според мен не беше много наясно за това което реално означава идването на детето. В момента в който започна да вижда корема и да усеща движенията на бебето, някак като че влезе в шок и някакъв истеричен страх за загубата на свободата си и ... криза на 40те ли или знам ли...

Започна да говори пълни глупости, да флиртува чисто по детски с някакви девойки по интернет, да се записва в клубове на мотористи и да иска да ходи на екскурзии с мотори...Оплаква се, че от както съм бременна не ходим никъде с мотора, че не можем да излизаме вечер, че не издържам да ходя много, нито да седя много в барове и задимени помещения, че не можем да правим много от нещата които бяха част от живота ни преди...

Изобщо, имахме сериозни проблеми и доста тежка криза.
Сега уж се стабилизирахме и тя си осъзна грешките, призна си страховете и го обсъждахме...за момента сме добре...
Поне за сега се осъзна и аз, въпреки, че съм доста наранена от това нейно детско поведение, мисля, да преглътна и да опитаме да продължим нататък както преди тези инциденти.

При всеки случай, четох, че доста родители, предимно бащи, но и биологични и не-биологични майки, преминават период на истерия когато започне да се вижда ясно, че бебето РЕАЛНО идва. Защото е едно да искаш бебе и да си мислиш, че ще дойде, да но „един ден”...И когато се види, че е факт и почти щелия ти живот ще се промени и ВЕЧЕ се променя наистина...Освен това слабостите които имат бременните жени , постоянното хленчене от неудобства, постоянно неразположение и болки тук там, които другия родител не може да усети и често се взимат за капризничене, и го/я уморяват. Бременната жена от своя страна, в такива моменти се чувства изоставена и разочарована от партньора си, поне аз това чувствах...

С две думи, връзката може сериозно да се разклати ако не се положат големи усилия от двете страни да разбереш другия, а и въпреки това...
Сега жена ми пак се превърна в грижовна и любяща съпруга и майка, да се надяваме да продължава така...

Като изключим личните ми семейни обстоятелства, самата бременност върви доста добре. Бебето е добре, виждахме го няколко пъти, смао не позволи да му видим личицето...
Въпреки тежестта и неудобството, за мен нищо не може да се сравни с първите 4 месеца, което винаги ще считам като най-тежкия период от бременността, поне от моята бременност до момента.

Най-непоносимото за мен в този период е жегата! Жегата може да те убие, може да те съсипе! Винаги ще съветвам всички мой познати които могат да имат сравнително програмирана бременност, да се постараят да го направят така, че последните месеци да НЕ съвпаднат с лятото!!! Аз това не го предвидих и ето ме сега...
Хетеросексуалните двойки по-трудно могат да контролират това, но ние които можем , поне отчасти, нека се възползване от малкото предимства които ни дава факта, че бременностите ни са организирани.

Пропуснах няколко часа от курса за подготовка за раждането защото майка ми беше на България за погребението на дядо ми и аз бях сама в ателието. Сега от понеделник ще започна да ходя, поне на тези които остават. От началото на август ще започнат да ме контролират много по-начесто, да не би да се появи някакво разкритие предварително. Но вече ми казаха да си приготвя багажа за болницата, за да стои приготвено всичко за в случай, че трябва да се тича да е готово...

Иначе нещата на Велик са приготвени от-до :) Имаме дрешки, комплект за хигиена-бебешки гребенчета и други специални неща, шампоани, кремове, памперси, колички от всякакъв вид, седалки, хамаци, чаршафи и бельо, купихме му и ново кошче за бебе. Мислехме да ползваме едно подарено, но ни хареса това и не можахме да се въздържим. Синчето ни вече може да идва и всичко за посрещането му е налице :)