Един се ражда друг умира

Такъв е живота. Генерациите се менят, старите си отиват и идва ред на новото поколение...Дядо ми си замина, днес беше погребението...

Не дочака да види новия си правнук, а толкова се радваше...Толкова се радваше на Велик и на името му, толкова се заканваше, как ще го дондурка като го види, и че ще бъде „ного итър”...

Почина същата вечер когато Испания стана световен шампион, или поне тогава разбрахме, че е починал... Живееше сам и зет ми отишъл да го търси след като не отишъл да обядва както обикновено у тях...

Толкова се радваше на всички победи на Испания, страната където са децата му....Гордееше с Алонсо и Надал, следеше всички испански спортисти, музиканти и актьори и после ми казваше тържествено, кой какъв успех е имал...Щеше да се радва на победата за световното...

Харесваше му и Сан Фермин, миналата година присъства и беше много щастлив, гордееше се със снимките си от празника и с белите си и червени дрехи...Сега каза, че се чувства уморен и не му се пътува толкова, но си пазил дрехите от празника за друга година...

Беше свикнал да пита вече всеки път и за Беатриз. От началото не питаше за нея а аз вметвах между другото нейното име за да свиква с идеята. После премина на вълната да ми натяква да я представя на братовчед ми, че бил ерген а тя мома...

Аз му казвах, че тя не е мома а живее с мен...той се правеше на глух и пак повтаряше същото...

Следващия етап беше като идваха тук, вече не претендираше да я представям на никой, но говореше за нея в мъжки род и се подхилваше казвайки „тоя Беатриз”...

Той беше такъв, обичаше да дразни по малко и да го прави уж случайно и да се подхилва под мустак.

Последния етап започна когато си заминаха от тук, мисля, че тогава Беатриз истински му хареса. Видя, че е много добър човек, търпелива и много мила с него, винаги го наричаше „Дедо” и той се смееше на акцента J Спря да се заяжда от тогава и започна да пита за нея всеки път като говорехме и да и праща поздрави наред с Хосе. Беатриз се смееше и се шегуваше, че се чувства повишена, защото преди само беше важен Хосе, а сега и тя се нареди с него в хората за поздравяване, следователно беше я вече признал...

Когато му казахме, че ще имаме дете заедно се зачуди, не беше наясно как така детето ще е на двете , обяснихме му, че тука лекарите могат да правят такива неща и той се зарадва искрено, че ще има още внуци. Успокои се кога разбра, че детето ще може да бъде признато от двете , за пореден път стигна до заключението, че тука „ората са ного напреднали”...

Но днес вече го изпратихме... Аз само мислено бях с тях, не мога да пътувам с този корем...Майка ми замина веднага като разбрахме и успя поне да пристигне за погребението, поне за неговото...За погребението на баба ми не можа да си дойде и още не си е простила, сега замина с първия полет който можа да хване...

На мен се опитаха дори да не ми казват, искали да ме пазят... какъв ужас! И каква обида! Как са могли да си помислят първо, че няма да усетя, че нещо става и второ да крият от мен смъртта на дядо ми...Какво пречи на бременните жени да се казва истината? Изобщо....