Кръстници и попечители

Родителството е още далече, но вече се чувстваме майки. И като такива започнахме да се чувстваме отговорни за детето ни, още от сега. Решихме, че трябва да изберем кръстници на детето и евентуални попечители за в случай, че нещо се случи с нас.

Няма да правим религиозно кръщене а гражданско, тази практика се разширява все повече и макар, че в Навара няма прецедент, заради силното участие на религиозни групировки в управата на провинцията, ние сме решили да изискаме такова. Ако не стане, ще го правим в друга провинция или ще изчакаме да се въведе, това няма да се забави и тук, вече много провинции въвеждат тази нова услуга.

Става дума за цивилна церемония , извършена от кметски съветници или съдии , също като гражданските бракове, и се провежда в залите за тази цел. Церемонията се състои от четене на конституционните правата на детето и му се възлага един кръстник, които формално се заема да се грижи за спазването на тези му права докато е малолетно. Кръстника, по-точно кръстниците, че тук са двама, нямат законни права върху детето, но да една морална отговорност. Подобно на църковната процедура.

Решихме, че понеже нито едната от нас не е безсмъртна, е добре да помислим добре кой ще бъде кръстник, та ако евентуално нещо се случи с нас, този човек, тези хора, да се грижат за детето ни.

За възлагане на такава задача на някой, е важно да е някой на който имаме пълно доверие и с който имаме дълбока връзка. По тая причина и двете автоматически разбрахме, че трябва да изберем един от братята на жена ми.

Моята сестра си има повече неприятности от колкото може да понесе и дори собствените и деца са и в повече, а майка ми е възрастна и дори да можеше, предпочитам да не я товаря нея.

Остават Хуанхо или Санхел...

Тук имахме спречкване с жена ми...Тя миси, че трябва да е Санхел, а аз искам да бъде Хуанхо.

Защо тя иска Санхел. Той е големия брат. Най-отговорния, най-сериозния, най-грижовния (прекалено ако питат мен), най-стабилен както финансово така и емоционално. Като всеки по-голям брат и сестра е винаги които тегли всичко, който се обажда да види дали останалите му братя се нуждаят от нещо. Тук го разбирам, защото аз също имам „синдрома на големия брат”, и също съм властна и досадна сестра, макар че и на мен, като на Санхел, винаги може да се разчита. Но признавам, че вгорчаваме живота на тези за които искаме да се грижим и както аз, така и той...

Жена му Тере е много добра, мила, също грижовна, супер мега религиозна. Това е едно от нещата които аз искам да избегна....Знам, че ако детето ни попадне у тях, ще бъде гледано точно като техните деца!

Техните деца са много добре обгрижени, адски умни, макар, че според мен, прекалено много натоварени с всякакви извън класови работи, играят много малко, когато и да ги видиш, учат ,и учат ,и учат...Което е перфектно, и двамата са много напреднали за възрастта си, трудолюбиви, и двамата са сериозни, умни и добри деца! Винаги са добре поддържани и хранени с най-доброто и възпитани идеално...Проблема който аз виждам у тях е, че са ми някак...сухи, прекалено контролиращи, прекалено религиозни, т.е Тере, но тя е която мъкне децата на църквата...Аз бих искала за детето ми друг тип живот, да, искам да учи и да се научи от малко на труд, и че без усилия нищо няма да му падне отгоре, но искам да има и ваканции, да има някакви удоволствия, не само да тича от кларинет, на рисуване и от допълнителни математики или английски на плуване...

Хуанхо е друго нещо въпреки, че Беатриз винаги се е оплаквала, че той се скатава от домашните задължения т.е от хилядите тежести с които Сангел товари всичко живо непрекъснато...

Хуанхо и Елена не се притесняват да хващат пътя и отиват на някой къмпинг за цяло лято, където децата им общуват с чужденци и от малки говорят английски и малко холандки, и всичко това забавлявайки се. И двамата са учители и имат дълги летни ваканции които използват максимално. Те са много по-свободни, много по...не знам, просто аз бих си оставила детето на тях три пъти преди да го дам на другите. Да не говорим, че те вече имат две осиновени деца, и искаха да осиновят трето но се отчаяха от дъъългите и скъъъпи процедури, мисълта ми е, че знам, че те обичат децата и детето ни там би било на най-доброто възможно място! Техните деца също учат и също ходят на извън класови занимания, но изобщо не са така натоварени като другите ни племенници. Да не говорим, как се зарадваха те като им казахме, че чакаме бебе, те именно оценяват много децата защото им струва много да постигнат своите.

Освен това, Хуанхо и Елена обичат животните, предимно кучетата, и това за мен е много важно! А Тере пищи като дойдат у нас ако някое коте и мине покрай крака и се погали...

Беатриз се притеснява, че ако кажем, че сме избрали Хуанго, Сангел ще се срине. Той е големия брат, той счита за свое задължение всичко което се случва в семейството... Да му кажем, че сме избрали другия пред него ще го съсипе! За това тя предлага да кажем, че кръстниците са Хуанхо и жената на Санхел, иска да смекчи...

Аз съм на мнение, че не трябва да правим мешаници, още повече , че ако решим да поверим детето на някой, трябва да го впишем в евентуалните ни завещания, които между другото сега ще трябва да променим, вече сме родители...
Моето предложение за смекчаване е да се направим, че ще теглим жребий, и уж да се падне Хуанхо...

Това тепърва ще го мислим как да го направим, но ще е нещо от сорта.

И веднъж замислили се за смъртта, имаме още три деца за които трябва да помислим...Маците и Патра!

Маците в никой случай не могат да бъдат разделени, толкова се обичат... Патра не им е толкова мила и пре спокойно може да живее на друго място, но Марче и Маноля не могат да се делят!
Колкото и парадоксално да звучи, по-лесно е да се намери дом за едно дете от колкото за две котенца...

Поне сега като се замисля...Патра може спокойно да отиде също при Хуанхо и Елена, дъщеря им Лейре е луда по нея, идва специално да я види и я обожава, няма да е никакъв проблем да я вземат. Но какво бихме правили с маците?...Не виждам никой който би ги взел...майка ми евентуално...но се съмнявам, че Хосе ще се съгласи да има животни у тях.

Ще трябва да го обмислим и това, ако не намерим никой желаещ да се грижи за тях, като променяме завещанията, ще трябва да определим един фонд, които да е за грижи за котките докато са живи и така поне да могат да отидат в някоя къща за грижи за животни където няма да ги разделят и ще знаем, че са сред любители на животните и ветеринари...

Виждайки всички проблеми които ще създадем ако ни се случи нещо, най-доброто е да си живеем :)))

Но определено трябва да вземем мерки за в случай, че нямаме късмета да си се грижим ние за детето и животинките ни.