От както съм бременна, чета седмица по седмица обясненията за процесите които се случват сега с Велик и с моето тяло. Сравнявам информацията в една-две книги които имам за бременността и различни сайтове и форуми с такава тематика. В повечето се казва, че сега (20 седмици) бебето вече може да чува и е добре да му се говори и гали корема за да почувства твоето внимание... Особено се препоръчва на другия родител да говори на корема, за да може бебето да различи и неговия/нейния глас, защото гласа на биологичната майка го чува непрекъснато и после лесно го разпознава.
До тук добре, обаче повечето препоръки за начини на говорене на бебето, придружени със физиономиите които правят майките на снимките докато извършват това свето действие са направо...
Ами не знам, аз в това отношение винаги съм била „дървена” колкото до това да говоря така на някой, както и да ми се говори...
Повечето разправии със собствената ми майка са били свързани с това. Тя винаги е била много, прекалено много...любвеобилна. Цял живот си я спомням с прекалено много прегръдки, държане за ръка на публични места, водене като, че съм на три годинки, говорене, като, че съм на три годинки...Ако трябва да съм честна още от както съм била малка, това не ми е било приятно и дори се срамувах страшно много и се дърпах. За това и ми се носи славата на груба, когато не се считам за такава, просто това държание с едно дете или човек ми се струва унизително.
Аз исках да съм голям човек, да се ме уважава...не да дойде майка ми да ме прибере от детска градина или от училище и да почне да ми вика пред всички мой познати „Чеденце мило, как си златото на мама” и подобни...и да ме хване за ръка и да ме води като, че не знам пътя и то след като ме е нацелувала пред всички мой познати и ми е казала колко съм прекрасна и как няма по хубаво дете на света...
Това може да не звучи толкова зле на много хора, дори на много други им изглежда прекрасно, особено ако са имали недостиг на ласки. Но и излишъка не е по-бодър от липсата! Когато съм говорила с познати на тази тема, ми се чудят защо се оплаквам, защото реално имам прекрасна майка. И е такава, не го оспорвам.
Защитната ми реакция от всичко това винаги е било грубото отблъскване...Често пъти съм се държала отвратително с горката ми майка, която казано честно не заслужава такова отношение, но просто аз не виждах друго спасение. И въпреки това, майка ми не се отучи да ме гали пред хора по главата, като че съм малко дете и дори до ден днешен ми настръхва косата когато започне да ме хвали пред познати, непознати, дори клиенти или да ми изпада в умиление след всяко нещо което направя добре без да и пука има ли хора или няма...Тя ме набеждава за „студена”, „дървена”, „груба”...А аз я набеждавам за лигава и лепкава...
Осъзнавам, че ако майка ми беше по-сериозен човек нашите отношения щяха да са много по-добри! Или ако аз имах повече търпимост, и това е така...Говорила съм с нея за тези неща и то сериозно, защото ако я отблъсквам грубо тя изпада в плач и се чувства малко обичана от мен. Обяснявала съм и много пъти и трябва да призная, че имаме напредък в последно време, но пак ако ме види в някой слаб момент, ако съм зле или болна или с температура, автоматически се хвърля върху мен и започва да ме прегръща, да ме гали, да ме гледа как съм, веднага минаваме на „мило чедо” и „Викенце”...
Винаги съм искала да ме наричат с пълното ми име, толкова много мразя лигавщините, че едва ли някой може да си представи!!!...Цял живот майка ми ме нарича Викенце, Толичка, Тотоля и какви ли не подобни...Не искам да ме наричат „Вики”! Никога не съм искала, макар, че казано честно вдигнах ръце и се примирих.
От както съм тук реших, че имам нов шанс и понеже тук се има повече уважение на хората, когато някой се представи като Виктория, следва да го наричат Виктория. Има хора които се представят с умалителните си и на тях е нормално да ги наричаш с въпросното умалително. В България обаче, и в контакти с българи, няма спасение! И с българите се представям като Виктория, но веднага ми се отговаря „значи Вики”... Къде да ходиш? И се примирих, вече не се карам с хората за това, отказах се и без това няма сми...
За мен това държание на майките, защото не е само моята, много са, повечето, е необяснимо...
Но ето, в самите книги които те подготвят за майчинството се учи жените да бъдат лигави патки...После се чудя защо като говоря с познати ми казват например „станах мами”, вместо „имам дете”...наричат се „мами” вместо „майка”...
Толкова ми е опротивяло прозвището "мами", че аз никога няма да казвам на детето ми да ме нарича така, нито дори мама, аз ще съм майка и точка! Жена ми иска да бъде мама-неин проблем, тъкмо ще ни различава по-лесно майка и мама, не е зле :))
Сега аз не знам как ще съм като майка, идея си нямам.
От друга страна, не искам да съм груба с детето, дори напротив имам намерение да му дам много нежност и внимание, но съм твърдо решена да не му говоря по този начин и да не се държа никога така с него както се държа майка ми с мене!
Малкия напредък който отбелязахме с майка ми в последно време (период който съвпада със значителното подобряване на отношенията ни!), се изпари от както съм бременна...Пак минахме на умалителни, на треперене и пазене като писано яйце, говорене като на бебе и подобни. Така ми говорят и други хора между другото, не само майка ми, например леля ми , от известно време има манията да ме нарича „мамче” което последния път строго и забраних и дори и изръмжах много сериозно. Мисля, че и стана ясно и се спря, за сега...
Въпроса е обаче, защо хората се държат с бременните жени по тоя идиотски начин????
Майка ми се въодушеви много с детето и вече се закани как ще го води насам на там, как ще му говори и как ще го нарича „златно чедо” и „слънчице”...Неща които прави и с племенниците ми също. До такава степен ни беше втълпила на всички, че Методий е равно на „слънчице”, че накрая на горното дете никой не му се обръщаше с името му, до днес-седем годишен е, а още е „слънчицето”...
Това между другото е едно от нещата които ще променя като дойде детето. Идва края на месеца :))) Та една от задачите ми е да се държа с него като с голям човек и да не позволя майка да го превърне в лига. За бога, детето е седем годишно почти а му се говори като на бебе!!!... По същия начин, ще се боря и за Велик! Както се боря цял живот и продължавам, за себе си и собственото ми достойнство...
От казаното до тук искам да извадя няколко въпроса, на които ще се радвам да ми помогнете да намеря някакъв отговор...
Защо хората си променят отношението към бременните жени и започват да се държат така лигаво?
Мислите ли, че показването на нежност към детето на публични места е винаги добро?
Вие как превъзмогвате подобно отношение от страна на майките си и държите ли се така с децата си?...
Моята кола от Ада
Преди 8 месеца
Публикации
Точно така смятам да се държа и аз някой ден, като стана майка! Според мен, правилния начин на държание към дете е този, който показва уважение и зачитане на желанията му(най-вече пред приятелите му-МНОГО Е ВАЖНО!) или по-точно да се държим към детето така, сякаш е по-голямо, отколкото е. По-този начин се стимулира мисленето му и се повдига самочувствието на детето. Аз също съм се срамувала от държанието на моята майка към мен и знам за себе си, че няма да позволя детето ми да се чувства така. А относно отношението към бременните жени-да, съгласна съм, че трябва да е по-различно (бременната жена предизвиква чувство на загриженост и това е съвсем нормално), но според мен би трябвало да е по-прикрито, даже незабелижимо.
ОтговорИзтриванеАми не знам защо трябва да е по-различно отношението към бременните. Аз не искам да предизвиквам закрила и умиление а уважение и зачитане на думата ми, не искам да ми се говори с умалителни и с тон като към идиотче...Това, че съм бременна не ме е направило малоумна, надявам се...Но иначе разбирам, че има такъв порив и все пак аз не искам да се насочва към мен, съмнявам се, че на някоя изобщо би и било приятно това отношение, добре е хората да уважават това
ОтговорИзтриванеВярно е. Българската майка юнашка няма равна на себе си в глезотиите. Като се прибирам отнякъде, на летището майка ми винаги ми казва "Дай, маме, аз да ти нося куфарите." Как ли пък не. Шейсетгодишната ми майка да мъкне куфарите, а аз да подтичквам около нея. А в същото време майка ми се присмива на леля ми, че още нарича братовчедка ми, която е на 36, "котьо."
ОтговорИзтриванеДет се вика вижда сламката в чуждото око но не гредата в своето...Въпроса е защо са такива българските жени, какво, така ли са учени, всичко ли залагат на нас?...Не знам, и тука има майки, и лигави има също, ама такова чудо като у нас не съм виждала май никъде.
ОтговорИзтриванеТака и не превъзмогнах това отношение от страна на майка ми и в същото време не се и примирих.Кошмар е,през колегите ти да те наричат "моята кукличка","колко е красива","как и отива бузката,поличката,панталончето..."За бога,та аз съм на 42 години и имам две деца на 23 и на 21.Друг е въпроса,че те са на същото положение,като мен...Истината е,че не може да се превъзпитат-факт,но адски много се дразня/направо се вбесявам/и след това ми е криво,че съм се държала грубо.Както и да е-съдба :))От друга страна ,от собствен опит знам,че щом това те дразни,няма начин да се държиш по същия начин с детето си.На теб ти желая леко раждане и здраво бебе,и не допускай да прихванеш "синдрома на квачката"-другото,което адски дразни,но това е друга тема :)
ОтговорИзтриванеСтрува ми се, че това което те дразни не е толкова умалителното лигавене, колкото съпътстващото го внушение - че майката на малко дете е завинаги майка на малко дете, нищо че детето е пораснало и вече е възрастен човек. Или по-скоро "майчинската роля" - идеята, че една жена, която се е размножила е достигнала апогеят на своето съществуване и няма какво повече да иска от живота, освен да задържи детето си завинаги в ролята на "мамино глезанче", за да може да се чувства необходима. Че няма нужда да развива някакви интереси, отношения с околните, самостоятелен живот - достатъчно е да обгрижва рожбата си, за да бъде пълноценен човек.
ОтговорИзтриванеМарина,благодаря за пожеланията, много се надявам да не прихвана този синдром, не е лощо да ми кажеш все пак кой е той, не дай бог да го прихвана, като не знам от какво да се пазя :) И аз се надявам, че след като цял живот съм страдала от това и съм брала срам ,няма да искам да го причиня на детето ми и ще се боря със себе си дори, макар, че се съмнявам да имам такива пориви...
ОтговорИзтриванеДения, имаш право. Освен това ме дразни и егоизма на тези "вечни майки" които само за да си задоволят тяхното желание вечно да имат бебе, превръщат децата си в зависими от ласките им полуидиотчета, вечно чакащи това одобрение (това съм го усетила в мене самата и е отвратително), въпреки желанието да се освободиш, в същото време имаш нужда от вечното хвалене, от одобрителния поглед...Тези майки създават с децата си връзка на зависимост, не на свободен избор, не зкам дали се изразявам разбираемо, днес точно съм с главоболие и леко отнесена...Идеята ми е, че си схванала много точно корена на проблема.