Бебето ни е момче!

Момченце , Велик :)))

Сега вече се усмихвам, макар, че ако трябва да съм честна новината ме изненада и мъъъничко ме разочарова...Колкото и идиотски да звучи е факт, не се зарадвах...

Бях настроена за момиче, това е истината...Не само бях настроена, ами бях някак си убедена, виждах сигнали къде ли не, хората ми казваха, че сигурно е момиче заради това, заради онова, някой сънувал...
Аз и сестра ми да я хвана само и на нея ще и кажа хубаво, и тя беше убедена, че е момиче и ми нави още повече чивийте. Като когато ми каза, още на първата инсеминация, че е убедена, че съм бременна и аз летех а после и паднах от високото. Ама сама съм си виновна като вярвам на което искам да чуя...Винаги съм искала момиченце,винаги си представях че ще имам момиченце...

Като ми казаха, че е момче чак ми се зави свят, толкова неочаквано беше...

Помолих лекарката да се осигури, още се надявах, че може да се бърка. Тя ме увери, че е убедена и ми показа израстъчето казвайки "Не само е момче а и е надарено" точка, няма съмнение , това е!

Ами вече минаха няколко часа и вече свиквам с идеята, започвам да се пренастройвам и да мисля, че нямаме дъщеричка а синче и съм сигурна, че ще го обичаме еднакво, пола(биологичния) реално няма никакво значение!

Жена ми се радва, тя дори предпочиташе момче, само малко се притеснява, че сега ще почна да и надувам главата за второ дете - момиченце...

Майка ми се зарадва много също, цял след обяд звъни на всичко живо да казва новината. Всичко се радват, и аз също, вече :)


Така, малкото ни женско царство няма да е толкова женско скоро, но пък ще си имаме един малък принц :) Да ни е жив и здрав!