Четвърти месец

Второто тримесечие започна добре и се очертава, че от тук натам ще е пълно с добри новини.

Започнах кормуването и се надявам да върви като до сега. За монета се справям добре и има надежда, има :)

Дойде пролетта и всички цветя в двора ни цъфнаха, някои като зюмбюлите даже прецъфтяха. Розите са се раззеленили и скоро ще се появят първите пъпки. Ако бях изчистила плевелите, щеше да е още по-хубаво...За сега обаче, не мога да правя усилия а жена ми ги изчисти веднъж но сега няма време, работи много. Нищо и така е добре, зелено и цветно :)


Свекър ми си тръгна, сега пък започвам да се чувствам гадно за грубостта ми по някога към него- отвратителна съм!... Истината е, че аз съм кошмарно честна и не мога да симулирам грам...Сега ми става жал, но не мога и да крия, че се радвам, че си тръгна...

Направихме всички проби за малформации на бебето и са негативни, което успокоява...

Имахме още две-три ехографии през този месец и всичко върви добре за момента, въпреки, че кървенето не е спирало изобщо и през четвъртия месец...Обаче вече сме спокойни, казаха, че бебето е добре и кървенето е мой проблем, следствие от хормоналните промени и т.н. но не пречи на развитието на детето. Само трябва да се пазя много и дори пак съм почти на легло... Най-неприятното от това е, че ми казаха да спра и плуването :(, и разходките да са кратки и леки :(, и диета ниска на сол :( и захар :((( В това отношение нещата не са се променили много от предните месеци, с изключение на това, че вече не се шашкаме и приемаме нещата спокойни.

Другата добра новина която ме прави най-щастлива е, че племенника ми ще идва при нас за лятото :) От догодина ще е ученик и няма детска градина за лятото, техните не могат да се занимават с него по цял ден, а ние искаме да прекарва време с нас и той иска да дойде. Племенницата ми е много мъничка а и има детска градина, така че само ще дойде Методий

От няколко дена вече търсим летни училища, занимавки, курсове...Искаме детето да си прекара добре и да научи по нещо докато е тук. Вече правим планове къде ще го водим и какво ще му купим :))) Нямам търпение! Освен това, ще бъде за нас като тренировка за бъдещото родителство.

Също се и притесняваме малко защото е мъничък още(6 годинки), никога не се е делил от родителите си за толкова дълго, смятаме да стои тук поне три месеца... Иначе е идвал тук и му харесва, миналата година не искаха да си тръгват и двамата. С нас е добре, макар, че сме далече, сме близки, идвали са тук ние там...Надявам се да не плаче много за родителите.

Миналата година идваха всички, цялото семейство наред с дядо ми. Прекарахме добре и особено децата се наслаждаваха много. Разликата е, че идваха за един месец само и точно съвпаднаха със Сан Фермин, което ще рече, че децата си тръгнаха с малко погрешна представа за живота тук. Тъй като времето в което бяха тук беше по-малко, можехме да правим повече усилие и да ги водим всеки ден или през ден на различни места, паркове с атракции, плажове, на морето тук и там, после беше Сан Фермин и можете да си представите...Притеснява ни, че той сега иска да дойде защото си мисли, че тука е вечен празник, а после като види истинския живот да се разочарова и да започне да плаче за в къщи...

А аз все пак ще работя(не съм спирала), а и корема ще ми расте все повече , та не може да стане като миналата година- само забавление. За това искаме да го запишем на курсове, на занимални и други неща където да прекарва известно време всеки ден с други деца, хем да понаучи език, хем да се занимава а и аз да мога да работя. Освен това ни се иска да види, че живота тук не е само огромния лунапарк на Сан Фермин и плажовете а има и работа, в неговия случай занималня :)

Ще го запишем и в неделното българско училище на „Орфей”, стига да съществува още, отдавна не съм говорила с организатора...

„Орфей” е организация на българите в Навара и правят доста неща, организатора е доста симпатичен човек, деен, говорила съм с него преди време. Имат и неделно училище на български , което идва много добре. И за нашето дете сме решили да го водим там след време, и за Методий ще е добре, ако не за друго поне да говори и с българчета , за начало докато научи по малко испански, ще има нужда предимно от това...

Иначе аз съм твърдо решена да го уча на език, така ще може да идва всички лета и сестричката му когато порасне малко, също. Мисля, че ще е добре за децата а и за нас, не искам разстоянието да стопи връзката между нас и между племенниците ми и нашето дете/деца след време...А ако научат език през летата, кой знае, един ден може да решат да учат тук...То до тогава не се знае как ще са нещата, но е ясно, че да знаеш език винаги идва добре.