Нерви...

В петък отидохме на Сан Себастиян да видим чичо ми Боци който имаше турнир там. Той е шахматист и пътува много, така, че по някога се оказва близо до нас, и дори веднъж ни идва на гости преди 2-3 години когато имаше турнир в Памплона.

Брат на баща ми е, и почти единствения от това семейство с който все още поддържам някаква връзка. Въпреки това в него и предимно в неговия начин на мислене има хиляди неща които ме дразнят и рядко се въздържам да не ги коментирам...

Това е причината поради която не контактувам с баща ми, защото не мога да гледам и да мълча...

Сестра ми обаче успява да говори с него и дори да го търпи, т.е търпи ги всички, тя дори е ходила много повече пъти при баща ни и семейството му от колкото аз и си се разбира идеално с тях...Аз не мога, никога не съм могла.
Този който най-много не понасям е баща ми. Всичко в него ме дразни и отвращава(меко казано!!!), глупостите които дрънка, пиянските изпълнения, простотията и наглостта, защото е наааагъъъл....
Цялото семейство са такива...едни повече, други по-малко.

Чичо ми Боци е общо взето е най...нормален...Той е и най-добродушен, останалите, другия ми чичо и особено баща ми...са копие на баща си-агресивен горянин! Боци прилича повече на майка им , но също е плод на средата в която са расли...

Баба ми Зорка беше добродушна и търпелива, цял живот е била жертва на насилие от страна на мъжа си, малкото пъти когато съм я виждала винаги е била насинена, докато не си замина...

Това до известна степен обяснява начина им на мислене, цял живот, от деца са били свидетели на мачистко поведение и малтретиране на жената в къщи...Това е модела който после всички са репродуцирали , или поне опитали да репродуцират в собствените си семейства.

Последния път като този чичо беше у нас се разочаровах доста от него и дори се изпокарахме накрая...
Сега, когато ми се обади и каза, че е тук , не знаех дали искам да отидем да го видим, Беатриз настоя...
Тя държи много на семейството и винаги ме стимулира да поддържам връзка с мой роднини , дори когато аз съм резервирана както в тоя случай...
Сестра ми също настоя да го видя, тя държи много на „кръвта”...Мисля си, че тя или е много, Много по-добър човек от мен, или е много, ама Много по-наивна и глупава.

Предния път като дойде този чичо, ние с Беатриз го взехме у нас докато му беше турнира, водихме го на сто места, на ресторанти и къде ли не, отнесохме се с него като с ценен гост...Когато излизахме с Хосе и майка, се скъса да „разказва” тъпи мачистки вицове от рода на „у нас вратите на колите и устите на жените се затварят с удар” очакваше от нас с майка да превеждаме а ние се чудехме къде да се скрием...

Той си мислеше, че Хосе като мъж би се смял на тези негови „вицове”, това което не знаеше е, че ако наистина преведехме това което казва на Хосе и Беатриз...

За капак, когато си тръгна ми дръпна на мен една реч, как трябвало да събера пари и да си се върна в "родината", че това тук не било живот, че тук винаги ще съм чужденка и Беатриз не е нищо...Беатриз, която го прие в дома си, търпя му простотиите и ме успокоява обяснявайки ми, че трябва да го разбирам защото той също е жертва на културата в която е възпитан...Беатриз която се постара и Престара да му угоди във всичко, да го заведе на всякъде...

На въпроса защо мисли, че съм зле тук отговори, че видиш ли Беатриз печели много повече от мене което е показателно , че тукашните хора имат по-добри работи от чужденците като мен, т.е аз трябва да си се върна в България...

Аз се опитах да му обясня, че не съм по-зле от тукашните хора, че дори съм много по-добре от много хора тук защото си имам поне собствен бизнес и това е много , а че не мога да взимам колкото Беатриз защото на Беатриз не мога само да и преброя дипломите, магистратурите, курсовете и какви ли не специализации...не мога и да ги преброя! И как ще сме еднакви като аз и средното образование го завърших задочно защото от 15 годишна работех по фабриките...Защото брат му, за който ми намекна няколко пъти, че е зле(т.е сети се да му помогнеш), никога не е бил баща като какъвто е имала Беатриз и от там тръгват разликите...

Въпреки всичко, не можах да го убедя, но той успя да ме Обиди и мен, и Беатриз...

Сега се видяхме за един час, пихме по една бира и това е...Въпреки краткото време пак успя да ме ядоса на няколко пъти...

Намеци, че баща ми е зле и „защо като сме правили ремонти тука не сме го викнали като знам колко е зле”...Не се въздържах и му казах категорично, че НИКОГА няма да викна баща ми за НИЩО, и с две думи ще си легне както си е постилал! Усетих, че не му стана приятен отговора, но определено аз се обиждам повече от самия намек, и му го казах!
От къде на къде си позволява да мисли, че въпросния ни „баща” има някакво право да очаква нещо от мен, когато ние никога не можахме да очакваме нещо от него, поне не нещо различно от това да умирам от срам от него...

Въпреки всичко се радвам, че го видях...Беатриз твърди, че е добър човек и че се вижда, че ме обича. Може и да е вярно, и може да е вярно, че въпреки всичко са семейство, но аз просто имам непоносимост към хора с такова поведение и разсъждения...

Иначе пък не мога да не отбележа, че чичо Боци е единствения който се сеща да ми се обади от време на време, дори просто да пита как съм и то при положение, че аз никога не го правя...
Освен това никога не каза и една дума за хомосексуалния ми брак и дори за сватбата на дъщеря му ни покани и двете с Беатриз... Не отидохме, предимно защото нямам желание да виждам баща ми и други хора от семейството му на място където имат достъп до неограничено количество алкохол , да не говорим, че от църковните сватби директно ми се повръща...
Въпреки това оценявам жеста да ни покани...Сега каза, че ще ни посети когато се роди бебето да го види...

Все пак може и аз имам вина за непоносимостта която имаме с тях...


Тези дни съм кълбо от нерви...отново! Спя зле, сънувам кошмари, нервна и избухлива съм, плача през две минути, нервирам се за всичко...Беатриз заслужава медал за търпението което проявява, и за разбирането и ...за всичко!

Освен това мисля непрекъснато за осакатеното кученце Мима и я сънувам...
Сега вече не мисля толкова за тези изроди които са и причинили това, мисля си за Мима...Какъв живот я чака? Що за мъки преживява, идея си нямаме...Пълна безпомощност, невъзможност да се изправи, да се почеше, да се завърти...

От няколко дена търся видове протези по интернет, говорих с наши приятели ветеринари...
За жалост прогнозите не са добри, повечето ми казват, че най-доброто е да се направи евтаназия...

Мерседес, вчера и ревах на нея...Ми каза, че тя би направила евтаназия също, че тя е полагала клетва винаги и на всяка цена да избягва и прекратява страданието на животните , и че на това куче не му се очертава добър живот а само още страдания...

Каза, че когато едно животно се обездвижи тотално, цялото му тяло се покрива с рани и страданието е неизмерно...

Каза още, че може да се изчака да се види как зарастват раните и дали мускулите на това което е останало от крачетата не са засегнати и дали ще може един ден да се повдига ако ще минимално опирайки се на тях...Обеща ми тържествено, че ще говори със свой колеги, специалисти в травматология, но предупреди, че много трудно биха се приложили някакви протези, след като става дума за всички крачета, не само за едно или две...
Аз продължавам да търся и питам в различни форуми и други...

Потърсих контакт с Виолета, новата собственичка на Мима, писах и в дир-а, но още не ми е отговорила, може да не е получила бележката. Ако някой знае друг начин да контактувам с нея, моля кажете ми!
Много се радвам, че Мима вече има нов дом и грижовна стопанка която съм убедена, че ще се грижи перфектно за нея, но ако има с какво да помогна бих се радвала да го направя. Освен това искам да и изкажа моето уважение на тази жена която се е наела да се грижи за това кученце...
Така, че моля ако някой има контакт дайте го!