Братята на жена ми

Точно когато бяхме толкова спокойни, всичко вървеше по вода, бавно но сигурно към целта…Докато преди три дни получихме едно обаждане от един от братята на жена ми и ни каза, че те с другия и брат, са говорили и се предлагат като донори за нашето бебе…
Не го очаквахме, даже напротив. Аз го бях предложила с надеждата детето ни да носи гени на жена ми също... Но тя още тогава беше против а и очаквахме , че съпругите им ще са против.
Оказа се, че са го коментирали и са решили да го направят. Голям жест от тяхна страна!
Предлагаха да дарят и двамата, и самият доктор да избере , като запази анонимността …Което впрочем би било от части или изцяло незаконно но все пак, и това се практикува…

Ние бяхме много раздвоени, и двете.

Аз от една страна се зарадвах, в смисъл, децата ни, щяха да приличат на двете ни, щяхме да ги гледаме и да казваме неща като "има твоите очи и моята усмивка"… После си представих как след време, чичовците започват да заглеждат детето и да се питат от кой е... Не ми хареса идеята, че може да започнат да се месят прекалено в нашия живот, мислейки, че имат някакви права…
Но първия аргумент беше твърде силен, спирах тези мисли, и казах, че съм за...

Жена ми също се двоумеше, но доста по-малко от мен. Беше предимно негативно настроена от началото и когато ни направиха предложението им каза, че ще си помислим, но като начало не и харесва идеята. Каза, че не я е грижа за гените на детето. Не я е грижа дали ще са нейните или на някои непознат. Каза, че майка не се става заради някакъв сперматозоид които носи нечии гени а тя ще има целия живот напред за да бъде истинска майка на детето ни… Каза, че предпочита анонимността и сигурността пред гените на семейството си.
Които не са никак за подценяване впрочем. И двамата братя са интелигентни хора, талантливи в много сфери, единия е признат художник и двамата имат много таланти в много отношения.

Прекарахме два дена като зашеметени и двете. Ходехме и мислехме непрекъснато за това, забравяхме на къде сме тръгнали,и даже имахме някои и друг дребен инцидент заради унесеността си…

Оставих решението в ръцете на жена ми. Реших, че тя трябва да го реши, и тя реши , че не.

Днес им казахме, в интерес на истината те също отдъхнаха... Предлагаха го за сестра си, с цел да помогнат, но знам, че им предизвикваше дисбаланс на тях също.

В крайна сметка сме там където бяхме. Сега сме много по-спокойни. Знаем, че донорът ще бъде един висок, рус, студент по медицина от Леон, жена ми избра тези характеристики, аз бих предпочела да прилича на нея… И най-важното, никога няма да го видим в живота си!

Още веднъж у нас настана спокойствие.

Започнах стимулацията на яйцеклетките от вторник и утре , ще ми правят снимка с видеозон за да се види дали има готови яйцеклетки и после не знам…

Може би, скоро ще имаме един опит.
Предполагам, че И това стимулиране е допринесло също за нервността ми тези дни…