Отговор на мнение

Днес получих следното мнение по предната тема, чийто отговор реших да сложа като отделна тема защото със сигурност и други хора биха задали такъв тип въпроси, въпреки, че след написаното до тук изглежда доста тъпо, да ми се задават още такива въпроси...но хайде, за последно!

Здравей, Виктория. Аз също искам да ви пожелая успех и дано всичко мине по вода.

Имам няколко въпроса. Дай Боже всичко да мине добре, да забременееш и да родиш здраво и красиво детенце... но искам да те попитам мислила ли си, когато това дете порастне и започне да задава въпроси... Мамо, аз откъде съм се появил/а? А как си ме създала? А какво е любов? Кой е моят татко? Защо другите деца си имат татко, а аз си нямам? Защо моят татко не ме обича и не иска да знае, че съществувам? А ти защо не обичаш моят татко?...

Просто съм сигурен, че на определен етап от живота на това дете (или когато стане възрастне и самоосъзнат човек) тези въпроси ще изникнат. И всъщност как се живее с идеята, че генетичният ти родител (единя от двамата) този, чиято кръв тече във вените, този от когото си наследил сините (или кафевите или черните) очи, този който просто е решил да участва в някакъв експеримент и да запази анонимността си (сама казваш, че само в екстремни случай се разкрива личността на донора) те е оставил на произвола на съдбата, без да го е грижа кой си, какъв си, какви емоции изпитваш, какви желания и мечти имаш. Този, който трябва да е до теб и да те подкрепя във всеки един труден момент и да сподели всеки щастлив миг, защото те е създал с любов. Как се живее с мисълта, че някой просто те е изпразнил в пласмасова чашка и я е подхвърлил на произвола?

Не се съмнявам в способностите ти, както и тези на съпругата ти, че можете и желаете да създадете и отлгедате един прекрасен човек. Но винаги ми е било интересно как този човек ще се възприема и как ще приеме факта, че не е създаден като другите. Че е плод на успешен експеримент и че хората, чиито гени носи дори не подозират за съществуването му.

Силно се надявам да се позаинтересоваш и да откриеш някой, който е бил създаден чрез инсеминация и който не познава биологиния си родител, за да чуем неговата гледна точка по тези въпроси. Смятам, че това би помогнало, както на теб, така и на човека, когото би родила.



Скъпи трол, благодаря ти за пожеланията!
Виждам, че си притеснен за това как ще възпитаваме детето ни ние с жена ми и бързам
да те успокоя, че ако всичко се развие добре и успеем да имаме дете с жена ми, то ще си има двама родители: нас двете, и ще знае какво е любов, защото ще расте в едно семейство където родители се обичат и никога няма да мисли, че е единия му родител го е изоставил, защото и двамата родители на нашето дете ще бъдат до него винаги. Двамата родители в случая сме аз и жена ми, ако не си разбрал...Защо се съмняваш, че ние няма да можем да покажем на детето какво е любов? Вярваш ли наистина, че само хетеросексуалните семейства се обичат? Вярваш ли, че няма да кажа на детето ни, как СМЕ го създали, защото го създаваме двете, не само аз, а ще измислям тъпи извинения , едва ли не сме направили някакво престъпление...Или експеримент както го наричаш ти. Инсеминацията не е експеримент , прилага се от много години, все успешно, както при хомосексуални двойки, така и при самотни родители и разбира се хетеросексуални, даже предимно... Да, предимно при хетеросексуални двойки, макар, че на теб не би ти хрумнало да оспорваш бащинството на мъж чиято жена е забременяла чрез изкуствено осеменяване примерно защото той има някакви наследствени болести или просто сперматозоидите му не са витални и трябва да прибегнат до ползване на донор. Или пък майчинството на жена, която няма витални яицеклетки и ползват донорски...Не би ти хрумнало да кажеш, че детето ще се чувства изоставено от единия си генетичен родител...Впрочем казва се донор, не родител, нито татко...На донорите няма за какво да им е жал за някои които не познават и нямат връзка с него, никаква връзка. Донор не е равно на родител! Родителя е този които те отглежда и на които му е жал за тебе, на които дължиш сините или зелените си очи, независимо дали са негови гени, защото ако не е родителя и тебе няма да те има, защото едно дете не съществува благодарение на донора а благодарение на родителя...Както и нашето дете ако дойде и ако имаме късмета да живее с нас, то ще бъде благодарение на мен и жена ми, които сме го създали , чакали сме го, приготвяли сме къщата си за неговото идване, животите си и сърцата си за да има място за него... не на донора на които му е платено да си направи една... и точка. Донора е един човек които по една или друга причина е решил да даде нещо от себе си, било то кръв, орган или част от орган, и разбира се генетичен материал...Хората които получаваме този материал искаме да мислим, че донорите са били подтикнати от хуманни мотиви, но дори да са го направили само за пари, защото им се заплаща за услугата, пак вършат добро давайки шанс на други хора да живеят в случаи, че се дарява кръв или органи или да имат дете когато става дума за сперма или яицеклетки.
Ако искаш да разбереш, как се чувстват децата на хомосексуалните двойки можеш да четеш в предните теми има една статия която съм превела специално за целта...