Едно по-малко...

Прегледа мина много добре, даже мога да кажа, че като се бях приготвила психически за страшни болки, чак се учудих като свърши толкова бързо. Предната вечер пийвайки с приятелки ми разказваха, как тях ги боляло много, как "режели парченце от матката"???... Взимат проба, вярно, но от стреса ли от вниманието на Др. Лаиз ли, които наистина мога само да хваля, почти нищо не усетих!

Вече имам първите си лекарства и утре рано в 8.00 имам радиография на тръбите...Това е най-страшното до тук, но съм сигурна , че ще го превъзмогна, още повече, жена ми ще бъде с мен. Това ми дава много кураж!

Най-лошата част от деня беше преди самия преглед.
Да ме пита човек и мене защо реших да мина през ателието...Майка ми ме нападна със светена вода приготвена специално за целта и взе да ме прекръства докато аз се дърпах и искаше да ми пръсне водата пред мен... Eдна клиентка гледаше уплашено и се чудеше какво става и какви са тия странни български обичаи. Не, от майка ми всичко може да се очаква, тя си е такава. Като и казах, че отивам да ми взимат кръв, скочи да ме прегръща и целува и да ми казва "На добър път чеденце" като че съм на три годинки, и като че кой знае какво а аз просто отидох да ми вземат кръв... Какво ли ще ми спретне като тръгнем да правим инсеминацията??!!... Ще разкажа...