Носталгия? Носталгията не е това което беше!

Аз винаги казвам, че обичам България...

Когато дълго нямам контакт с българи и не гледам българска телевизия чак започвам да си вярвам...

Истина е, че когато си далече от родината, носталгията изглажда всяка гънка и изтрива всеки лош спомен. Прави да ти потича по някоя сълза когато си спомниш някоя мелодия, или видиш някъде нещо българско...Прави да страдаш за роднините си с които иначе не можеш да издържиш в една стая два часа без да ти се иска да крещиш и да тичаш ли тичаш, да тичаш крещейки....Замазва ти очите, прави да забравиш защо си там където си и как си стигнал до там, през какво си минал...как си драскал да се махнеш и как си се ужасявал от простотията която е обгърнала всичко и направила синьото небе- сиво... Носталгията мами!

Няма да забравя майка ми, когато не си беше ходила три години на България и плачеше ден и нощ за там, как искаше да си отиде, да види, да види хората, сестра ми, децата, дядо ми, къщата за чийто ремонт пращахме толкова пари всеки месец, пращахме по няколко пъти за едно и също нещо, но това е друга тема...Всичко беше малко да се изпрати на там, нашето собствено съществуване не беше важно, представяхме си колко са зле хората ни там и единствено мислехме за тях...Често пращахме целите си заплати, изцяло! Собствените ни двойки тук, собствените ни животи, бъдещето на нас , в смисъл на нас с майка ми (по това време с жена ми бяхме само гаджета), не важеха нищо, важно беше само това там...Важни бяха само тези там...

Когато майка ми си отиде за пръв след толкова рев, след куп дела (за документи), след толкова саможертви, толкова...Няма да забравя как ми се обади 20 минути след като беше пристигнала и ми каза :

„Край! Никога повече няма да рева за тук, идва ми да си разбия главата в някой стълб, колко нерви съм изхабила.... Не знам как ще издържа две седмици, но когато се върна ти обещавам, че нищо няма да е както до сега!”...

Това майка ми, която ревеше ден и нощ за своята България...

Когато аз самата отидох за пръв път след няколко години отсъствие...се случи същото...Разочарование...

Защо? Защото сме си правели илюзии? Защото сме обичали един нереален образ? Като когато с години страдаш за някоя бивша любов и когато я видиш си дадеш сметка, че всъщност не искаш да имаш нищо общо с нея, че си обичала един измислен образ, една маска с която си облякла фигурата на един съвсем обикновен даже изпълнен с дефекти човек който всъщност даже не ти харесва...
Но разочарованието пак си боли, губиш си кумира и...понякога като с любимите, продължаваш известно време да мечтаеш с образа на тоя човек, давайки си сметка, че всъщност не съществува така както го виждаш...

Помня когато една моя стара позната с която не се бяхме виждали с години ми се обади и ме помоли да и помогна да дойде тук. Каза, че са много зле, родителите и стари и болни, тя без работа...Представих си горкото момиче, аз също съм била зле, много зле(!) знам какво е да имаш болен човек в къщи и как това може да те разори дори да си сравнително добре...Спомних си как сме били ние тогава...Ок, казах и, че аз живея с гаджето ми(това беше преди години), че сме на квартира, със съквартиранти, че имаме една стая и не можем да я държим при нас дълго време, че ще и намеря нещо за интерна за около месец, и след това да работи и да се оправя сама.

Интерна е единственото което може да се намери за човек без език, и трудно, но няма да има разходи за нищо и ще можеше да праша за лекарства на майка и...

Това и го казах още преди да дойде!

Жена ми каза, че ще издържи да не живеем заедно един месец в името на едно добро дело, отстъпи и своето легло, повтарям имахме една стая...

Когато въпросната ми позната пристигна, не можахме да си повярваме на очите когато видяхме четирите и огромни куфара, бяхме предупредили да не носи дрехи, нали е бедна, нали за това правехме тази жертва и двете с жена ми, казахме и че храна и подслон ще и дадем, че дрехи ще и купим от намаленията, да не носи, да остави на техните,на сестра си, те са болни и бедни...Тя надонесе куп парцалки и то скъпи, подаръци за нас, за нея...Четири куфара дрънкулки и шарени парцалки, дрешлета, все маркови, лъскави, бижута и злата, накичена и нагримирана го ушите...

Бедното момиче с болните родители за което ние решихме да се жертваме, дойде и имаше повече дрехи от нас двете взети заедно, и все маркови...Спомням си първата събота от пристигането и, свекърва ми я покани у тях на обед, даже милата е мислила цяла седмица какво да и даде, какво да наготви за горкото бедно момиче...

Когато я видя... Тази префърцуна е бедно момиче и мойта дъщеря трябва да излезе от къщи да и остави място?...Свекърва ми имаше съмнение, че това всъщност е някакъв монтаж, че лъжем дъщеря и, и какво ли не все в тоя род...Горката жена прекара цялото време докато Петя беше у нас, притеснена и звънейки ми по три пъти на ден. Не ми казваше нищо, но аз усетих какво мислеше и беше говорила с Беатриз да си отваря очите, че това не е бедно момиче и, че не вдъхва доверие...

На всичко от горе ми беше смешно, че свекърва ми която само преди няколко месеца плачеше, че дъщеря и е с мен, т.е с жена вместо с мъж, сега се притесняваше да не оставя дъщеря и заради друга :)

Както и да е, когато след един месец и половина, в който принцесата вместо да учи, поне да се научи да си каже името в другата държава в която е отишла..., се гримираше по цял ден и изпробваше съблазнителни физиономии пред огледалото..., намерихме една работа за интерна както и бяхме обещали, и то добре платена, ако средното по това време, за такава работа се плащаше 800 заплата , и намерихме интерна за 1000 без никакви разходи, и то само се искаше от нея да прави компания на една възрастна жена...

На втория ден ми се обади да ходим да я приберем, че това не е работа за нея, че тя иска нещо като продавачка(без да знае да каже как се казва даже), или по часове, и да живее при мен, да сме съквартирантки(?), че предпочита да плаща наем и да не и остава нищо за техните , но да живее добре като нас, че тя е очаквала, че ще и помогна а не да я оставя сама някъде с някаква баба...Заклевам се, бяхме и казали всичко, тя знаеше, видя, живя с нас един месец и половина, не сме и взели един лев за нищо, напротив давахме и каквото можехме, водихме я на ресторанти, на заведения, на гости по приятели, на екскурзии с нас навсякъде...

Нали уж беше дошла да изкарва пари за болните родители? Нали знаеше какво сме и обещали и до къде сме се обвързали с нея???? Когато и казахме , че това не е била уговорката, се разсърди, спря да ни говори, тръгна си от работата без предизвестие и остави бабето само и отиде при хора с който се запознала по пътя насам в автобуса ,ние трябваше да се извиняваме на синовете на жената, защото ние я бяхме препоръчали, да се притесняваме къде е Петя и да не и се случи нещо, да търпим обвиненията на майка и по телефона, че сме я оставили на улицата, че аз е трябвало да я взема при мене да живее , че ако няма място, да изгоня Беатриз(???)естествено не им беше казала каква ми е всъщност тя, която си е в родината вместо да оставям дъщеря и на улицата в друга държава...

След една година някъде я срещнахме на улицата и ни отмина с високо вдигната глава...Беатриз беше бесна, такава неблагодарност не беше виждала...аз да...

И преди съм контактувала с българи които мислят, че тук е раят и искат да дойдат защото са видели, че някой е добре и искат „да се оправят в живота” за нула време за сметка на това някой друг да им търси и урежда всичко, да ги издържа в продължение на време и после вместо да кажат благодаря, в момента в който жертвата се отърси от кърлежа, да протестират- ама как така, ти ми обещаааа...

Нагледала съм се и наслушала на българи и българки които искат да си намерят чужденци „за да се оправят”, нагледала съм се на хора които мислят, че само заради факта, че някой е чужденец то значи, че е богат и трябва да „използват”, не мислят, че чужденците също имат своите проблеми...всъщност изобщо не мислят за тях!

На мен даже са ми намеквали, че „съм се оправила” заради Беатриз, не ме виждат как работя като луда цял живот на по няколко места, това не се вижда...

Майка ми много пъти е уреждала българки на работа, имаше близко приятелство с една монахиня която се занимаваше с това, и уреждаше най-сносните оферти за българи и българки в беда. От стотиците на които е помогнала(не преувеличавам!) само две или три са били истински благодарни и после не са я плюли пред други познати...Накрая майка, много разочарована, спря да се занимава...

Аз и Беатриз също сме търсили работа на българи, ходили сме да превеждаме, да препоръчваме, да пишем сивита, не веднъж и два пъти и нито десет пъти...В повечето случаи след време просто те подминават, а понякога даже ти говорят зад гърба и то когато не се пробват да те свалят с просташки забележки мислейки, че щом си помагала сигурно могат и да те изчукат...

Истинската тема която ме накара да мисля за всичко това е разочарованието на Аксиния което се вижда в последната и тема
http://mushabusha.wordpress.com/
Прекрасно я разбирам в случая.Аз също съм разочарована за кой ли път!
Не уважавам много хората които се свиват като червеи по гардеробите и знаят да говорят много, но все едни и същи дават лице когато трябва да се защити идеята. Нагледала съм се на двойки които се наричат гръмко „жена ми” когато са в чужбина и "съквартирантка" у нас, оплакват се от бг активистите и как не им е дадена възможност да помогнат на каузата, но в България гледат праида по телевизията...И казват, че не могат да излязат на открито защото, види те ли, работят с хора...Като, че други работят с животни...

Е, и аз не мога много да говоря, най-големия ми срам е, че докато бях в България предимно се гърчех...Но това не ме кара да уважавам такива хора, съжалявам...

С цялото това до тук искам да кажа, че българските гейове и лесбийки са като всички останали хора в България! Когато хората живеят в една обстановка, заобиколени от хора с дадена култура, искат или не стават като заобикалящата среда. Бедността и мизерията проникват в душите и правят и хората мизерни и озлобени... Както казах на един познат наскоро в един разговор по тая тема, не мисля, че ЛГТБ хората в България сме по-лоши, нито по-добри от никого. Ако човек контактува с хомосексуални хора, е нормално да се разочарова от такива, ако контактува с хетеросексуални, също, всъщност сексуалната ориентация няма нииищо общо!

”Народа прост

живота тежък скучен

живот без маска и без грим

озъбено свирепо куче...”